ЕИСК info

Немислимото се случи. Внезапно всичко се промени и нищо вече не е както беше. Живеем в изключителни обстоятелства и трябва да проявим издръжливост, за да можем да намерим правилния отговор и да се завърнем по-силни.

Не знам какво ми липсва най-много. Поглеждайки от своята „камбанария“, си казваме, че ни липсва всичко: свобода, стоки, услуги, мобилност, приятели, обич, прегръдки...Списъкът е безкраен. Имахме всичко и не си давахме сметка за това. Трябва да извлечем поука от това предизвикателство.

За малко повече от четири десетилетия на този свят никога не съм преживявал подобно нещо.

Това наистина е нова различна форма на „война“. Като казва един португалски поет, „това е война, в която прегръдките са оръжията“, като има предвид това, че не можем да се докоснем един друг без риск от заразяване. Каква тъжна ирония: проявата на обич може буквално да ни убие.

През 1755 г. опустошително земетресение в Лисабон почти напълно унищожава града. Маркиз дьо Помбал, министър в кралството по това време, прави следния станал известен коментар: „Трябва да погребем мъртвите и да се погрижим за живите“. Това изказване, което днес може да ни се струва прекалено безчувствено, ни кара да разберем, че трябва да продължим напред и да се справим с това предизвикателство — за което считаме, че не сме допринесли по никакъв начин — с кураж, дори когато сме най-силно отчаяни.

Сега искам да кажа нещо за нашия отговор. След два месеца на страдание и изолация, след седмици на несигурност и болка, вече е време да се погрижим за живите и да се опитаме да изградим отново обществото, икономиката, Европа и света.

Водени от тази мисъл, нека извлечем правилните поуки и да започнем отначало.

Много ще си помислят като мен: никога повече няма да пропусна възможността да прегърна някого или да кажа на хората колко ми липсват. Ще се опитам никога повече да не разочаровам никого. Това са все добри намерения.

В по-конкретен план никой не беше и не можеше да бъде подготвен за това, което се случи. Как можем да поправим това? Как можем да изградим отново обществото и икономиката, която го поддържа?

Трябва да отговорим на тези въпроси бързо, като се основаваме на европейските принципи на солидарност.

На практика, ако си помислим от какво бяхме лишени, се сещаме за единния европейски пазар. Според мен сравнението е логично: внезапно се оказахме без мрежа, без живот. Бяхме лишени от свобода и свободно движение на стоки, услуги и хора и всички бяхме поставени в изолация в района, в който живеем. Никой не беше щастлив от това.

И заради това аз съм убеден поддръжник на европейския проект. Свободният пазар ни осигурява свобода, растеж, свободно движение и солидарност. Нека не допуснем пандемията да ни лиши от по-добро бъдеще. Нека защитаваме една свободна и солидарна Европа. Нека заедно изградим едно по-добро бъдеще, в което прегръщаме тези, които обичаме най-много, и се грижим за другите.

Съпругът ми и аз изкарахме изолацията вкъщи много спокойно. Тъй като съпругът ми е част от по-рисковата група от населението, взехме всички предпазни мерки.

От самото начало на пандемията носехме маски и ръкавици и винаги спазвахме посочената дистанция. Искахме да избегнем големи рискове и също така да пазим общия интерес, както и този на здравния персонал и работниците на първа линия.

Що се отнася до ситуацията в Белгия, е ясно, че не бяхме подготвени. Липсваше прозрачност и това е въпрос, който трябва да бъде проучен на по-късен етап, но имаше и недостиг на маски, тестове за населението и др. Не знам какво се случва в другите държави, тъй като разполагаме само с информацията, публикувана от медиите, но в Белгия положението е изключително трудно в домовете за стари хора. След като премине кризата трябва да се проведе парламентарно разследване, за да се изясни източникът на проблема.

Ролята на гражданското общество по време на пандемията продължава да бъде от съществено значение, тъй като то е тук, за да контролира демокрацията. В Белгия хората, които загубиха работата си, се намират в ситуация на временна безработица, а системата за обезщетения вече беше отслабена, поради мерките за строги икономии, наложени от Европейския съюз. По време на пандемията бяхме свидетели на солидарността между хората, но не и между държавите членки на Европейския съюз.

Пандемията показа нестабилността на системата ни. Трябва да я разглеждаме като възможност за изграждане на система, която зачита в по-голяма степен човешките същества, социалните права и околната среда.

Намирам се в селската си къща край морето. Интернет връзката е добра въпреки изолираността на мястото. Всяка сутрин оценявам факта, че мога да се разхождам край брега, да гледам морето, знаейки, че следващото парче земя отвъд Атлантика е Ню Йорк, на почти 5000 километра. Оценявам привилегията на моя комфорт.

Мога като с вълшебна пръчица да превърна студеното утро в топла прегръдка. Всичко е относително. Отивам да поплувам за кратко в суровите солени вълни на Атлантика и когато изтичвам обратно от морето, пясъкът и камъните под краката ми ми се струват горещи. При екстремни температури е трудно да направиш разликата между изгаряне и измръзване.

През седмицата се чудя защо не ми остава повече свободно време. Изведнъж се оказва, че не прекарвам часове наред в пътуване и ежедневно придвижване както обикновено. И осъзнавам, че съм запълнил това време, забавяйки темпото. Отбелязвам броя на хората, с които говоря онлайн, които признават ужасните ограничения и последици от вируса, но оценяват положително собствената си ситуация.

Както в класическия роман на Сент-Егзюпери Малкият принц ни напомня, че възрастните са неспособни да забелязват това, което е важно в живота. Може би настоящата социална изолация, тази пауза в обикновено задъхания ни живот, ни дава шанса да преосмислим кое е важно и кое не е. Всяка криза носи поука и възможност за повторно изграждане.

Навлизам в деня, съсредоточавайки се върху устойчивото развитие, кръговата икономика, екологосъобразното възстановяване. Храня надежда, че сме променили колективно възприятията си. Сега знаем кои професии и хора са съществени. Интересно е да се отбележи до каква степен ги ценим днес и как не сме ги ценили досега. Окуражаващо е да се види как като вид можем да работим заедно, да възприемем колективно поведение в името на общото благо. Заедно действаме за сметка на отделния индивид, за да защитим живота на други уязвими групи.

Виждаме и тъжните последствия от това, че не сме се вслушали във фактите и че сме отложили предприемането на действия.

Лягам си рано и спя добре. 

Когато на 13 март, което между другото беше петък, правителството реши да постави от 16-ти, понеделник, държавата в изолация, цялата атмосфера във Виена се промени: тези дни беше странно да се разхождаме по познатите места, тъй като всички се гледахме с подозрение.

С настъпилата карантина работата ми се промени коренно: социалните партньори в Австрия бързо бяха договорили краткосрочна схема на работа за периода на кризата, което отприщи лавина от въпроси от страна на предприятията. Тъй като съм специалист по европейските социални въпроси, изведнъж се озовах в ситуация, в която трябваше да отговарям на трудни въпроси относно краткосрочната схема на работа в Австрия.

Съзнавах, че отговорите ми ще допринесат за вземането на решения дали схема си заслужава или е финансово неизгодна и ще трябва незабавно да се съкращават работници, което ми докара някои безсънни нощи.

Мислех много за работодателите, които трябваше да вземат трудните решения, и за служителите, които се страхуваха за своите работни места. Мислех за родителите с деца в началните училища, които трябваше да заместват учителите в продължение на седмици, и за семейства, които не разполагаха с необходимото техническо оборудване за провеждането на образование у дома. Мислех за хората, които живееха сами, без да има с кого да поговорят за страховете си. И ми беше мъчно за моята дъщеря-тинейджърка, на която ѝ липсваха приятелите.

Работата от вкъщи не беше нещо ново за мен, тъй като от години работя от вкъщи. Осъзнах обаче, че за много хора тя е проблем поради липса на оборудване, пространство, спокойствие и контакт с колегите.

Ще промени ли Covid-19 живота ни в дългосрочен план? Не зная, но аз си извлякох няколко поуки:

1. Работата от вкъщи е толкова резултатна колкото и работата от офиса.
2. Тричасово заседание в Брюксел може да се проведе и онлайн
3. Животът с любимите хора е благословия, още повече по време на карантина
4. Разговорите по скайп с родителите и приятелите ни са много лош заместник на истинските срещи с тях, които са безценни.

Връщайки се от Брюксел на 11 март 2020 г. не можех да си представя, че ми предстои да преживея толкова необикновена ситуация.

Всичко започна със строга препоръка на EODY (гръцки орган за обществено здраве): всички, които се завръщат от чужбина трябва да останат в карантина вкъщи в продължение на 14 дни.

В началото си казах, че през целия си живот съм излизал невредим от множество деликатни ситуации, но този път, под нежния натиск на съпругата и децата ми, но също така и от гражданско чувство спрямо другите, отмених всички мои дейности за двете седмици след 11 март. 

Междувременно коронавирусът опустошаваше в Ломбардия, бяха обявени и първите жертви в други страни, като Белгия, Франция и Испания.

В Гърция правителството обяви ограничаване на движението на всички граждани, считано от 16 март. Така че се оказах затворен вкъщи, както близо 10,5 милиона други граждани, докато работещите в сектора на здравеопазването водеха непрестанна борба за спасяването на хората, заразени с коронавируса.

Въвеждането на ограничение на движението на гражданите, което на практика беше спазвано от всички, доведе до напълно задоволителни резултати, тъй като Гърция е сред държавите, които най-добре се справиха с тази здравна криза.

Вече зараждащата се икономическа и социална криза е друг елемент, тъй като всички икономически и производствени дейности бяха спрени напълно: въпреки че на 3 май започна съвсем слабо частично възстановяване, работниците и предприятията в сектора на туризма са основните жертви на тази криза.

Древногръцките философи твърдят, че във всяко зло се крие и добро (ουδέν κόν αμιγές καλού) и тази максима се потвърди в моя случай. Никога в живота ми не съм вкусвал толкова дълго от сладостта на семейния живот, прочетох няколко книги от големия куп, който се беше натрупал в очакване на оттеглянето ми от социално-икономическа дейност.

С помощта на моята съпруга извърших най-различни ремонти и бояджийски работи у дома, някои от които ще трябва да бъдат прегледани от професионалист, когато ограничението на свободно движение бъде премахнато. Грижих се за маслиновите ми дръвчета и разполагах с цялото необходимо време, за да разсъждавам за ситуацията.

Накратко казано, Вие разбрахте, че за мен ограничението на свободното движение не беше нещастие, но това не ми попречи да мисля за тези, които трябва да стоят затворени в апартаменти, малки или големи, от които могат да излизат само за да си купят провизии или за да се разходят за кратко пеша след като по SMS са поискали нужното разрешение. Да мисля за всички, които в Гърция или другаде губеха скъпи за тях хора. Да мисля за работниците, които са загубили работата си и са се оказали без необходимите средства за оцеляването си. 

Обикновено в едно солидарно общество и в Съюз, сред чиито основи е и солидарността, жертвите на тази пандемия би трябвало да се ползват от тази солидарност, но практиката не съответства напълно на теорията.

Страните, които са или вярват, че са икономически силни, отхвърлиха идеята за емитиране на еврооблигации ("Eurobonds"), които биха били ефикасен отговор на кризата, заедно с подход в съответствие с философията, залегнала в основата на европейските договори.

Трябва да се отбележи обаче, че Европейската комисия реагира много по-бързо на пандемията и последвалата здравна и икономическа криза, отколкото през 2009 г. при финансовата криза, която причини обедняването на десетки милиони души.

Да се надяваме и преди всичко да действаме — всеки в своята област, за да гарантираме, че всички ще си спомнят за поуките от тази пандемия и по-специално вземащите политически решения на най-високо равнище. Да спрем разхищаването на природните ресурси, за да не застрашим бъдещето на нашите деца. За да направим така, че хората, които преди пандемията бяха в необлагодетелствено положение, да се окажат в още по-големи лишения след икономическата криза, която ще настъпи след нея.

За да разберем, че никой не е защитен от нещастие!

За да осъзнаем, че колко и да сме големи, ако сме сами не представляваме нищо пред бъдещите опасности и че заедно със сигурност ще бъдем достатъчно силни, за да се справим успешно с всички ситуации, които могат да застрашат нашето здраве и съществуване.

Коронавирусът е едно от най-големите предизвикателства, пред които някога се е изправял Европейският съюз. Разпространението на вируса ще засегне допълнително икономиките на държавите — членки на ЕС, което ще доведе до сериозни заплахи не само за предприятията и заетостта, но и за потребителите. Това накара правителствата да предприемат извънредни мерки за защита на хората.

Латвийското правителство реагира бързо при появата на първите случаи на COVID-19 и въведе широки мерки за ограничаване на вируса. На латвийците не бяха наложения строги мерки за социална изолация като в други страни от ЕС, но те спазваха внимателно общите мерки за безопасност като изисквания за социална дистанция, дезинфекция, затваряне на търговските центрове през почивните дни и празниците, спазване на дистанция от два метра при физически социални контакти и събирания в затворени пространства и на открито и др.

В интервю за „Телеграф“ министър-председателят Каринш обясни как се е стремил да постигне баланс между опазването на здравето на хората и нанасянето на възможно най-малко щети на икономиката.

Все още трябва да внимаваме, защото броят на случаите на заразени с коронавирус в Европа е висок. Докато няма имунитет срещу вируса, ще има заплаха от повторен епидемичен взрив. Освен това, докато съществуват активни огнища на зараза от тази болест, ще съществува и риск от повторно разпространение. Не е възможно да се предвиди колко време ще трябва да поддържаме мерките за безопасност, но е ясно, че ситуацията, в която се намираме, се отразява на психичното здраве на хората, на тяхната психология и поведение.

Потребителските организации на гражданското общество вече посочиха, че поведението и покупателните навици на потребителите се променят. Хората живеят по различен начин, купуват по различен начин и в много отношения разсъждават по различен начин. Потребителите са сериозно загрижени за въздействието на COVID-19 от гледна точка както на здравето, така и на икономическите перспективи, и в резултат понастоящем се съсредоточават върху най-основните нужди.

Те пазаруват по-съзнателно, купуват местни продукти от една страна и възприемат електронната търговия, от друга. Тенденциите в пазаруването се променят и в резултат се наблюдава по-разнообразна онлайн оферта. Много от тези нови тенденции ще се запазят и след COVID-19. Затова потребителските организации на гражданското общество трябва да проучат и разберат тези нови реалности и тенденции и да предложат на хората подходяща защита.

Повишаването на доверието на потребителите остава крайъгълният камък на пазара на електронната търговия. Разкриването на информация, защитата на плащанията, небезопасните продукти, разрешаването на спорове, прилагането на законодателството и образованието са само някои от въпросите, по които организациите на потребителите ще работят и ще следят отблизо.

Латвийската национална асоциация за защита на потребителите продължава да работи в подкрепа на властите и общините, които предприемат мерки за защита на уязвимите потребители от COVID-19. Докато трае настоящата криза, са необходими солидарност и координация с организациите на гражданското общество.

Освен усилията на националните организации на гражданското общество, в периода след кризата с COVID-19 ще се нуждаем и от силен и стабилен ЕИСК, чиито членове разполагат с необходимите знания и са готови да представляват пълноценно интересите на организациите на гражданското общество.

Заедно ние представляваме гражданското общество на равнището на Европейския съюз. Изолацията не може да ни попречи да работим активно, за да гарантираме гласност на организираното гражданско общество Заедно оставаме силни, докато полагаме усилия за възвръщане на контрол над живота си. Ще направим всичко необходимо. Разпространението на коронавируса ще има сериозни последствия за обществото ни. Никое правителство не би могло да се справи самостоятелно с такава криза.

Призоваваме за бързи, решителни и ефективни действия на равнището на ЕС. Сега са спешно необходими извънредни мерки и съгласуваност на политиката. Трябва да направим всичко необходимо, за да осигурим възможности и подкрепа на нашите граждани и да ги насърчим да продължат да полагат усилия за защита на обществения интерес и хуманността на европейско и национално равнище. Ако в този момент Съюзът ни не е единен, той губи смисъл.