от Андрей Матишак

Добре дошли в Словакия! Добре дошли в страната на европейските рекорди.

Не, не говоря за огромен брой замъци, луксозни спа курорти или красиви планини. Имам предвид политическите рекорди на Словакия. И за съжаление ние сме в дъното на класациите.

Словаците гласувах за първи път на изборите за Европейски парламент през 2004 г. От тогава моята страна винаги има най-ниската избирателна активност. Винаги.

През 2014 г. тя беше едва 13,05 %. По онова време бях толкова убеден, че избирателната активност ще бъде под 15 %, че почти бях решил да вземам кредит от банката и да сформирам партия. Дори в ретроспекция мисля, че имах шанс да стана член на ЕП.

А сега по-сериозно: как словаците възприемат Европейския съюз днес? Като спестовна касичка, от която могат да вземат пари? Разбира се, но проблемът е, че Словакия дори не може да използва ефективно европейските фондове. Ние сме с едни от най-лошите резултати и в тази сфера.

Широко разпространен е наративът, че „Брюксел“ диктува всичко. Без съмнение може да го срещнете навсякъде. Словашките политици обаче го използват много умело в своя полза. Ако нещо добро се случи, те си приписват заслугата. Ако нещо лошо се случи, то тогава „виновен е Брюксел“ и много малко политици се противопоставят на това послание.

Медиите обаче също могат да се считат за проблем. Тяхното отразяване на европейски теми често е изцяло повърхностно. Журналистите избягват въпроси, свързани с ЕС, защото твърдят, че са скучни. В резултат на това, когато ги отразяват, те се съсредоточават предимно върху проблематични въпроси, било то действителни или измислени.

Позволете ми да кажа няколко думи за бизнеса. Предприемачите рядко говорят публично за предимствата на ЕС. Те също така предпочитат да се оплакват от правилата и разпоредбите на „Брюксел“.

Всички тези фактори, взети заедно, означават, че, според проучванията, словаците стават все по-евроскептични. Ако добавим цялата дезинформация, включително от Русия, която настоящите управляващи политици искат да използват за своите цели, се озоваваме с експлозивен коктейл от недоволство и гняв.

Не, излизане на Словакия от ЕС все още не стои на дневен ред. Но сигурно ще започнем да чуваме повече за това, когато Словакия в крайна сметка стане държава, която вече няма да има право на средства от ЕС.

Ако искаме да избегнем мрачен сценарий, политическите лидери в Словакия трябва най-накрая да възприемат ЕС като пространство, което е жизненоважно за функционирането на страната и да се държат по съответния начин. За съжаление вече е ясно, че значителна част от настоящото политическо представителство на Словакия по-скоро ще започне борба с ЕС за защита на своите интереси на всяка цена.

Това означава, че всички гласоподаватели, които са загрижени за ЕС, трябва да говорят за значението му със своите роднини, приятели и дори непознати. Това искане може би е прекалено и не е ясно да какво ще доведе. Всяка алтернатива обаче е по-лоша.