В началото на кризата в средата на март цялата ситуация беше наистина уникална и невероятна. Почти всичко навсякъде в Европа беше затворено и тогава никой не знаеше дали изолацията действително беше от полза или не. Спасяването на човешки живот беше най-важното и икономиката трябваше да бъде пожертвана.

Видяхме как изведнъж четирите свободи на Европа изчезнаха. Единният пазар почти не съществуваше. Видяхме как една държава членка блокира доставки за друга и купувачи чакаха буквално пред заводите за маски в Китай, за да наддават.

В моята държава Естония положението не беше твърде лошо. Здравната система успя да се справи и нямаше прекалено много загинали от COVID-19 (общо 69). Първоначално имаше недостиг на маски и други предпазни средства, но в крайна сметка проблемът беше разрешен. Беше хубаво да се види колко бързо някои предприятия промениха производството си и започнаха да произвеждат необходимото оборудване, а други помагаха с доставките.

Аз и семейството ми се справихме доста добре. Животът в нашата къща с градина в зелена зона не беше твърде тежък. Разбира се, почти всичко — търговски центрове, училища, кина, театри и спортни съоръжения — беше затворено, но разходките навън (при спазване на дистанция!) бяха възможни и дори се препоръчваха.

Беше забележително да се наблюдава истинският бум онлайн — от пазаруване до семинари и комуникация. Изведнъж всичко се правеше по интернет, включително и училищното образование. За много кратко време преподаването и ученето преминаха в интернет. Учителите и децата се справиха добре. Всички научиха много по време на кризата и беше много трогателно да видя колко много липсваше училището на дъщеря ми.

На работното място правният екип на моята организация — естонската Търговска и промишлена палата — предостави рекорден брой консултации през този период. Признаването на форсмажорни обстоятелства достигна рекордно високо равнище. Икономическото положение бавно се подобрява, но някои сектори все още са изправени пред големи трудности. Опасявам се, че това може да е само началото и че през есента положението може да се влоши. Понастоящем правителствените мерки помагат на много хора, но какво ще стане, ако те бъдат прекратени?

Такива трудни времена карат човек да се замисли и да оцени нашия начин на живот и свободата, както в Европа, така и в Комитета. Несъмнено възможността да пътуваме, да дойдем в Брюксел и да проведем обсъжданията си представлява лукс. Много е важно да продължим работата си, така че да поддържаме истинска връзка между различните хора в отделните страни от ЕС, било то в кризисни или в нормални времена.