Татяна Бабраускиене е литовски член на ЕИСК и на литовския профсъюз „Образование и наука“. ЕИСК се обърна към нея с молба да сподели своите размисли за епидемията от COVID-19, видяна от нейната държава.

Как преживяхте ограничаването на свободното движение?

Това е уникално преживяване, белязано от висока степен на тревожност и вълни от паника, предизвикани от водещите новини, които показваха, че вирусът се разпространява с висока скорост в целия свят.

В същото време беше сякаш живеем на забавен кадър в свят, където всичко е променено за една нощ, и сме се намерили в нова нормалност.

Моята организация беше залята от имейли от членове и учители, които се чувстват изгубени и се нуждаят от подкрепа. Създадохме уебстраница с информация за CODD-19 с препоръки, правни съвети и друга полезна информация, както и страница за идеи за дистанционно обучение със съвети относно електронното преподаване и учене.

Запазихме своя динамизъм, тъй като знаехме, че много хора разчитат и зависят от нас.

Какво Ви липсваше през този труден период?

Да се виждам с приятелите ми, колегите и най-вече с близките.

Да вземем за пример Великден. По традиция прекарваме Великден с нашето разширено семейство. Тази година боядисахме яйцата и сготвихме традиционните ястия както обикновено, но на празника ни липсваше празнично настроение.

За щастие беше разрешено да напускаме дома си, за да ходим пеша или да правим физически упражнения, самостоятелно или заедно с членовете на семейството ни, и аз силно се възползвах от тази възможност. 

Какви поуки могат да бъдат извлечени от ограничението на свободното движение?

По време на карантината създадохме нови практики, тъй като прекарвахме много време онлайн. Ще видим дали те ще се превърнат в обикновени начини на работа и общуване и дали честотата и продължителността на нашите срещи с колегите и приятелите ще се променят.

Отчасти ограничението на свободното движение беше и експеримент в областта на образованието, тъй даде възможност да се тестват постиженията на учениците в онлайн обучението и да се сравнят с тези от периода на физическо присъствие в класната стая. За съжаление то също така увеличи неравенствата и предстои да се види дали училищата ще могат да се върнат към статуквото преди кризата.

Беше установено, че цифровизацията създава риск от възрастова дискриминация, насърчава разпространението на конспиративни теории и фалшиви новини, когато хората се опитват да намерят отговори на важните въпроси: какво се случва, кой е виновен за положението, защото се случи това? От друга страна, днешните технологии дават възможност за контрол на целия свят по всяко време. Какво въздействие може да окаже това върху личния ни живот? Не бива да се налага да избираме между нашия личен живот и здравето.

Добрите новини от ограничаването на свободното движение са, че спирането на човешката дейност оказва въздействие върху изменението на климата и че намаляването на въглеродните емисии и променянето на индивидуално поведение биха могли да станат по-реални.

На какво да се надяват хората, чиито работни места са изложени на риск?

Ограничаването на свободното движение не засегна всички работници по един и същи начин. Тези, чиито работни места не бяха определени като основни и/или които не бяха в състояние да изпълняват задълженията си от къщи, понесоха най-значителни намаления на доходите и най-много от тях изгубиха работата си.

Несигурността на работните места и възнагражденията са свързани с равнището на образование; ето защо трябва да укрепим системите за образование и обучение и да дадем възможност на всички нуждаещи се да укрепят уменията си или да се преквалифицират. Трябва да гарантираме, че ще излезем от тази криза по-силни и по-подготвени за бъдещето, каквото и да е то.

Има ли хора, които желаете да видите, но все още не сте имали възможност да го направите?

Моите чуждестранни приятели и колеги. Нямам търпение да се срещна и отново да работя с тях, без да нося маска, без социално дистанциране и хидроалкохолен гел.

Литва постигна забележителни резултати, тъй като не само изглади кривата, но и буквално я смачка. Социалният ни живот отново е (почти) нормален. В някои държави обаче положението не изглежда стабилно. Надявам се скоро нещата да се подобрят.

Основната заслуга на тази карантина е, че даде време на хората да възстановят своята енергия и да се замислят колко важни са нашите отношения.