Арнолд Пюеш д’Алисак, заместник-председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

След избирането си за президент на Франция през 2017 г. Еманюел Макрон незабавно се превърна емблематична фигура за радикалния центризъм. Този път обаче, като се има предвид настоящото геополитическо и национално положение, кандидатурата му разчиташе не толкова на неговите стремежи на радикален центрист, а на постиженията му като истински реформатор, визията му за световните дела, както и на качеството му на лидер, съживил френската политика. Окончателните резултати от изборите обаче показват ясно разделена и разпокъсана държава, в много по-голяма степен, отколкото през 2017 г.

Как можем да върнем надеждата на френските граждани и да се уверим, че следващия път няма да видим Марин Льо Пен да се преструва в още по-голяма степен, че представлява центъра на политическия спектър? Отговорът е прост: социална мобилност във възходяща посока. Макрон трябва да акцентира върху хората в неравностойно положение и да им предостави реални перспективи за изкачване по икономическата и социалната стълбица.

Предстои ни трети тур на гласуване — парламентарните избори — който ще се проведе през юни. В настоящия си вид системата винаги е осигурявала положителни резултати за президентите и изобщо не се притеснявам за Макрон в това отношение: ще има силно мнозинство, тъй като няма достатъчно сплотена опозиция нито отляво, нито отдясно.

Ако партията Les Républicains желае да се спаси, ще трябва да действа по малко по-различен начин, особено по отношение на основните проблеми, които засягат Франция, а именно дефицитите и Пакта за стабилност и растеж. Това ще проправи пътя за просперитет и надежда.

Трябва да проведем реформи в нашата държава, особено във връзка с пенсиите, където системата е опорочена от дълбоки неравенства между публичния и частния сектор. В тази област има застой. Ако разгледате извършеното от президента Макрон през последните пет години, той не успя да проведе много реформи. Голямо изпитание за втория му мандат ще бъдат реформите, които ще успее да изпълни.

Те ще бъдат много трудни. Ние сме тясно свързани с ЕС и преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж може да ни помогне да променим ситуацията.  Що се отнася до Европа, смятам, че Макрон е добър съюзник и той ще продължи по този път. И накрая, той се съобразява с предложението на германското правителство, като определя двама министри, които ще отговарят за екологичния преход.

Пътят пред Макрон е изпълнен с препятствия и предизвикателства, но тъй като това е вторият му мандат, надяваме се, че си е извлякъл поуките от първия.