Политически, икономически и стратегически отговор на войната в Украйна

От Чинция дел Рио, член на ЕИСК, Италия

Руското нашествие в Украйна ще промени геополитическите и икономическите отношения в света и със сигурност отношенията между Русия и ЕС. Възмутителната военна намеса, която причинява жертви сред цивилното население и разрушава градовете и гражданските и икономическите структури на страната, беше твърдо и категорично осъдена от демократичната международна общност и профсъюзното движение.

Изразихме пълната си подкрепа за украинския народ, организирахме демонстрации срещу Путин и неговата непровокирана война и подкрепяме въвеждането на строги икономически санкции срещу Русия, което следва да окаже натиск върху режима. След месец и половина жестокостите продължават, има затруднения с хуманитарните коридори, милиони украинци напуснаха страната, за да потърсят убежище в страни от ЕС, много други са разселени в рамките на Украйна, а преговорите за прекратяване на огъня и мирен процес изостават.  

Организациите на гражданското общество, профсъюзите и НПО в целия ЕС, и по-специално в държавите, граничещи с Украйна, показаха безусловната си солидарност, като предоставиха на бежанците незабавна помощ, медицински грижи, подслон, храна, дрехи и лекарства.  Директивата за временната закрила беше от основно значение за гарантирането на тяхната защита и права в ЕС, помагайки им да се справят с извънредната ситуация и да се интегрират във възможно най-голяма степен в нашите общества. Освен това не трябва да забравяме, че 80 % от бежанците са жени и деца, които за първи път преживяват жестокостта и насилието на войната, с психологически последици, които ще ги бележат за цял живот. ЕС ще трябва да прояви бдителност, за да гарантира закрилата на тези уязвими групи и да се справи с риска от трафик на хора и сексуална експлоатация.

Руското нашествие в Украйна укрепи украинската национална идентичност, геополитическата ориентация на страната към западните демокрации и ускори започването на процеса на присъединяване към ЕС. То съживи отново солидните връзки между ЕС и САЩ, укрепи НАТО по украинските граници и обедини страните от ЕС, които реагираха единодушно, осъждайки руското нашествие и бруталността на войната.  Но след първия пакет от санкции, приет от ЕС, който неотдавна беше разширен, за да обхване вноса на въглища, понастоящем е невъзможно да се постигне общо решение за забрана на вноса, по-специално на газ и нефт, тъй като това би означавало, че Европа трябва бързо да търси алтернативни източници на доставки, за да не зависи икономическото ѝ оцеляване от Русия. Но все още не сме готови, нуждаем се от единодушно решение на европейските правителства, а въздействието на тотално блокиране на руския внос на енергия върху националния БВП на някои държави би било драматично.

Това би означавало затваряне на предприятия и загуба на работни места след пандемичната криза. Разбира се, налагането на пълно ембарго върху газа и въглеводородите ще отнеме време, но пътят е определен и никога няма да се върнем към предишните икономически отношения с Русия. В този контекст обаче ЕС носи отговорността за спасяване на това, което е оцеляло от украинската икономика, за да се избегне трайна катастрофа през следващите години, и за започване на конкретен диалог с Украйна във връзка с процеса на присъединяване, без да се засяга текущият процес на присъединяване на Западните Балкани.

ЕС трябва да установи мерки за компенсация за справяне с отрицателните икономически и социални отражения на конфликта и свързаните с него санкции върху нашите страни. Не можем да пренебрегнем факта, че санкциите срещу Русия ще окажат въздействие върху целите на ЕС за устойчиво развитие, договорени наред с инвестициите, предвидени в пакета Next Generation EU. Трябва обаче да спазим ангажиментите, поети във връзка с екологичния и цифровия преход, и да гарантираме по-добро социално измерение в Европа.

Войната има сериозни последици и за световните и европейските доставки на храни. Тя ще влоши още повече и без това затрудненото положение на европейските земеделски стопани и потребители поради покачващите се цени. Трябва да се съсредоточим върху мерки за гарантиране на продоволствената сигурност в ЕС както в краткосрочен план след инвазията, така и в дългосрочен план. Междувременно не бива да пренебрегваме силното въздействие на войната върху доставките на храни и в държавите извън ЕС. Трябва да се избегне нова социална и икономическа криза и да се спрат спекулантите с цените на храните и петрола и да се обмислят мерки за данъчно облагане на допълнителните им печалби.  

Приоритетът обаче е да се сложи край на войната и да се намери начин за съживяване на преговорите и мирния процес. ЕС следва да се превърне в истински геополитически участник, във водещия участник на масата за преговори, тъй като става въпрос за неговото бъдеще. Китай и Турция имат своите политически и икономически предимства в тези преговори, но те не са застъпници на демокрацията и зачитането на основните права на човека. Това бележи повратна точка в историята на ЕС с политически, икономически и стратегически последици за целия свят. ЕС трябва да поеме нови отговорности и да премине към към по-силна политическа интеграция. Не можем да имаме обща система за отбрана без обща външна политика и по-силна и и по-сплотена политическа интеграция. Всяка стъпка към интегрирана отбрана трябва да бъде придружена от ясен демократичен контрол върху такава система.

Рискът от война в Европа би трябвало да подтикне правителствата на ЕС да работят за ясен процес на политическа интеграция в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа.
ЕС трябва да отстоява и защитава своите ценности и носи отговорност за опазването на мира, който гарантираме в Европа през последните 70 години.