Скоро Европейската комисия ще оповести пакет от законодателни реформи относно задълженията за корпоративна отчетност, известен като „Омнибус“.  Пакетът има за цел да опрости и рационализира разпоредбите за устойчивост, като направи задълженията за докладване по-ясни за предприятията. Обявяването му през ноември предизвика шокови вълни в целия ЕС, като породи много дебати и отрицателни реакции от различни групи. Организации на гражданското общество (ОГО), синдикални организации, предприятия, инвеститори, адвокати и учени изразиха загриженост относно потенциала на пакета „Омнибус“ да доведе до дерегулация, като настоятелно призоваха Комисията да защитава, а не да отслабва тези инструменти.  Андриана Лоредан от Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) обяснява какъв е залогът и защо ОГО като ECCJ се противопоставят на пакета „Омнибус“.

Конкурентоспособността се използва като претекст за дерегулиране на така необходимите разпоредби за устойчивост

Пакетът „Омнибус“ е съсредоточен върху три ключови инструмента за устойчивост, които са в основата на Европейския зелен пакт, а именно Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и Регламента за таксономията. Този пакет е пряк резултат от промяната в посоката на новата Комисия, която започна с доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност през септември 2024 г. Докладът на Драги отчасти приписва стагнацията на пазарите на ЕС на прекомерна регулаторна тежест за предприятията, като същевременно за удобство пренебрегва други ключови фактори, като инфлацията на цените на петрола, газа и храните, предизвикана от спекулации от страна на многонационални компании. Според доклада на Драги рамката на ЕС за отчитане и надлежна проверка във връзка с устойчивостта е основен източник на регулаторна тежест. Без доказателства, свързващи законодателството в областта на устойчивостта с усещането за липса на конкурентоспособност на ЕС, тази тясна гледна точка се превърна в претекст за цялостно премахване на законодателството в областта на устойчивостта.

С този конкретен пакет „Омнибус“ Комисията възнамерява да опрости някои от най-критичните инструменти, приети наскоро за справяне с въздействието на големите предприятия върху хората и околната среда. Това включва ДДГДУ, която беше приета едва миналата година и все още не е приложена.

За момента всяко обсъждане на съдържанието на „Омнибус“ е спекулативно. Един от най-значимите рискове, свързани с „Омнибус“, обаче е законодателното отваряне на инструментите за устойчивост, което би могло да доведе до предоговаряне на ключови разпоредби (като гражданска отговорност или планове за климатичен преход в рамките на ДДГДУ). ECCJ категорично се противопоставя на повторното отваряне на вече договореното законодателство в областта на устойчивостта. Това би увеличило регулаторната несигурност, би застрашило зачитането на правата на човека и околната среда от страна на предприятията и би поставило в неизгодно положение тези, които вече са предприели първи стъпки.

Протича изкривен процес на консултации, в който бизнесът има непропорционално влияние

Обявяването на пакета „Омнибус“ и разработването на предложението от страна на Комисията се извършват при пълна липса на прозрачност и без зачитане на договорното право на ЕС или на собствените процедурни правила на Комисията.

Комисията възнамерява да представи своята инициатива „Омнибус“ в много кратък срок, което не позволява адекватна оценка на въздействието и обществена консултация. Този подход е несъвместим с правото на участие в процесите на вземане на решения в ЕС — демократичен принцип, защитен от договорното право на ЕС. Той противоречи и на собствените насоки на Комисията за по-добро регулиране, които изискват широки и прозрачни консултации със заинтересованите страни по време на процеса на изготвяне на политиките на Комисията.

Вместо това през февруари 2025 г. Комисията проведе привидни консултации, т.нар. „проверка на действителността“, с малка, подбрана група от заинтересовани страни, предимно големи дружества и стопански асоциации. Много от тези дружества понастоящем са изправени пред правни действия за нарушения на правата на човека или околната среда в собствените си дейности или верига за създаване на стойност. По този начин те имат пряк интерес от отслабване на законодателството в областта на устойчивостта за сметка на работниците, местните общности и климата. Освен това несъразмерното представителство на големите предприятия рязко се различава от недостатъчното представителство на гражданското общество. ОГО, синдикалните организации и малките предприятия бяха само символично представени, а жертвите на корпоративни злоупотреби и предприятията, които се застъпват за разпоредби за устойчивост, бяха напълно изключени от разговора.

Пакет „Омнибус“: потенциална заплаха за амбициозните политики в областта на климата

Председателката Урсула фон дер Лайен и комисарят Валдис Домбровскис, който наблюдава целия стремеж към опростяване, изглежда се съобразяват с желанията на най-големите, най-мощните корпорации. По-специално основните партньори на Комисията по време на така наречената проверка на реалността включваха дружества, чиито стопански дейности допринасят значително за изменението на климата и които имат интерес от намаляване на задълженията, свързани с климата, като дружества в нефтения, газовия, нефтохимическия, автомобилния и финансовия сектор. Като се има предвид настоящата криза в областта на климата и нейното неблагоприятно въздействие върху хората и околната среда, съществуват опасения дали пакетът „Омнибус“ няма да бъде стъпка назад по отношение на политиките в областта на климата.

Приоритетът на Комисията следва да бъде по-скоро прилагане, отколкото дерегулиране

Ако Комисията наистина е загрижена за конкурентоспособността и намаляването на регулаторната тежест, както и за правата на човека и справедливостта в областта на климата, тя следва да обмисли как ефективно да прилага инструментите за устойчивост. Това може лесно да се постигне чрез разработване на насоки за подпомагане на дружествата и органите на държавите членки, както е посочено в ДДГДУ, както и чрез разработване на финансиране и изграждане на капацитет. Този подход би отговорил на критиките в доклада на Драги за липсата на насоки за улесняване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на устойчивостта.

В крайна сметка тайното пренаписване на ключови разпоредби за устойчивост при закрити врата с някои от най-големите корпорации в света едва ли е пътят към постигане на истинска конкурентоспособност. 

Андриана Лоредан е служител по политиките в Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) и участва в застъпничество по повод на Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта от момента, в който предложението беше публикувано за първи път през 2022 г. Преди това е работила по темата за бизнеса и правата на човека от гледна точка на принудителния труд в Anti-Slavery International. 

13—14 март 2025 г.

„Твоята Европа, твоето мнение!“, 2025 г.

17—20 март 2025 г.

Седмица на гражданското общество, 2025 г.

18 март 2025 г.

Ден на ЕГИ, 2025 г.

26—27 март 2025 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

от Кинга Графа

Предприятията в Европа все още са изправени пред прекомерна бюрокрация, регулаторна разпокъсаност и нарастващи разходи. Свръхрегулирането възпрепятства техния растеж и им пречи да са на същото ниво като конкурентите си от други части на света. Европа не може да продължи да се върти в кръг — предприемачите се нуждаят от реална промяна, а не от повече анализ на същите пречки, които знаем от години. Това е ключов момент за преминаване от думи към дела, пише Кинга Графа от полската бизнес конфедерация Левиатан.

Неотдавна Европейската комисия представи Компаса за конкурентоспособност — пътна карта за следващите пет години, която има за цел да укрепи икономическата позиция на ЕС и да подкрепи европейските предприятия. Предложените от Комисията действия са правилни. Предприятията отдавна призовават за такива промени, които да превърнат „конкурентоспособността“ и „единния пазар“ в основни приоритети. Но ако ЕС иска да бъде конкурентоспособен в световен план, трябва да действа сега. Като вземаме силната икономика за основа, спешно трябва да рационализираме регулирането, да намалим разходите за енергия и да осигурим ефективна подкрепа за инвестициите и иновациите. Предвид нестабилна геополитическа среда трябва да бъдат финализирани споразуменията за свободна търговия с ключови партньори, като тези, които се отнасят до достъпа до суровини от критично значение.

Днес предприятията в Европа все още са изправени пред прекомерна бюрокрация, регулаторна разпокъсаност и нарастващи разходи. Конкурентите от други части на света отбелязват по-бърз растеж, а свръхрегулирането възпрепятства растежа на европейските предприятия. Европейската комисия трябва да предложи конкретни реформи, които действително да подобрят бизнес средата в ЕС. В Компаса за конкурентоспособността се разглеждат основните пречки пред растежа и производителността в ЕС като високите разходи за енергия, свръхрегулирането и недостигът на умения и работна ръка. Това е правилният начин на действие, но най-важното е да се осъществи. Това означава законодателни предложения и планове за действие, които насърчават конкурентоспособността, а не я възпрепятстват.

Единният пазар е един от най-големите успехи на европейската интеграция, но неговият потенциал трябва да бъде реализиран напълно. Неприемливо е все още да съществуват пречките пред единния пазар, установени преди 20 години. Полското председателство на Съвета на ЕС има възможност да промени това, като свободата на предоставяне на услуги е ключов приоритет. Това е от жизненоважно значение не само за транспортния сектор, но и за разрастващата се група от дружества, предлагащи професионални услуги. За съжаление докладите на Лета и Драги не обръщат достатъчно внимание на този въпрос. Лета се съсредоточи само върху строителството и търговията на дребно, докато Драги не взе предвид прогнозите на Комисията за допълнителните стъпки, които биха могли да отключат потенциала на пазара на услуги. Положително е, че в доклада на Нийнистьо се подчертава ролята на услугите за изграждането на устойчивост и сигурност. Никой не се нуждае от убедителни доказателства колко важно е това в настоящия геополитически пейзаж. Именно в този контекст Комисията предлага „28-ия режим“ — единен набор от правила, обхващащи данъчното облагане, трудовото право и корпоративното право. Тази инициатива има за цел да опрости трансграничните дейности, особено за МСП, но на този етап не знаем достатъчно за предложението, за да можем да го оценим.

Заявеното намерение за дерегулация и рационализирано законодателство очевидно е стъпка в правилната посока. Настъпил е обаче моментът предложенията да бъдат осъществени на практика и това да не бъде само намаляване на тежестта на докладването. Надяваме се, че Комисията ще извърши задълбочен „одит“ на законодателството на ЕС, от който ще произлязат конкретни предложения за бързо подобряване на регулаторната среда на ЕС.

Очакваме с нетърпение провеждането на форума по въпросите на единния пазар в Краков и очакваме заключенията от обществената консултация с участието на членовете на Левиатан. Целта ще бъде да се подготви следващата стратегия за единния пазар.

Това е ключов момент — преминаване от думи към дела и прилагане на решения, които наистина отключват развитието на европейския бизнес. Диалогът между институциите на ЕС и социалните партньори ще бъде от съществено значение за намирането на решения, които отговарят на реалните нужди на предприятията. Ако не вземем смели решения, ще загубим ценно време и ще изостанем от световната конкуренция.

Кинга Графа е заместник генерален директор по европейските въпроси в конфедерация „Левиатан“ и постоянен делегат в BusinessEurope. Политолог и журналист по образование, тя придобива опит във връзка с функционирането на ЕС, докато работи за Бюрото на Комитета за европейска интеграция (2008—2009 г.) и Европейския парламент (2009—2014 г.). Тя е съавтор на книга за полската аристокрация и автор на научни публикации относно американската външна политика, американския елит и културната дипломация.

Според Дени Джейкъбс, генерален директор на екологичната мрежа на Фландрия Bond Beter Leefmilieu — BBL, ЕС трябва да се противопостави на съблазнителните призиви за дерегулиране, тъй като това само би създало несигурност за предприятията, би отслабило конкурентоспособността, основана на устойчивостта, и би намалило благосъстоянието и доверието на гражданите. Той сподели с нас опасенията на работещите в областта на околната среда НПО във връзка с последното предложение на ЕС за опростяване на регламентите, за което те се опасяват, че може да отпрати на втори план основните амбиции на Европейския зелен пакт.

Бихте ли коментирали последните инициативи на Комисията за дерегулиране, като например Компаса за конкурентоспособността или пакета „Омнибус“?

Европейската комисия представи програма за дерегулиране и опростяване, която се основава на икономически аргументи и може да застраши постигнатия с много труд напредък в екологичната, социалната и икономическата област. Това напрежение между адаптирането от една страна и запазването на достиженията на правото на ЕС от друга пречи на ЕС да се ориентира ясно.

Компасът на Комисията за конкурентоспособността, представен в края на януари, отразява корпоративните опасения относно енергийните разходи и икономическите предизвикателства, но пренебрегва ключови приоритети като нулевото замърсяване и благосъстоянието на гражданите и не успява да насочи европейската икономика към чисто, проспериращо и кръгово бъдеще. Съществува риск Компасът да отклони Европа от нейните цели. Насърчаването на конкурентоспособна декарбонизация без интегриране на социални и екологични цели подкопава основната цел на институциите на ЕС: да работят за общото благо и да го бранят.

Това, което тревожи организациите на гражданското общество, е заложената в Компаса рискована цел за 25% опростяване. Въпреки че рационализирането на разпоредбите се приветства, извършването на опростяване без задълбочени оценки може да подкопае здравната, социалната и екологичната защити, които са от жизненоважно значение. Иновациите в бизнеса са възпрепятствани не от регулирането, а по-скоро от липсата на ясни правила. По-нататъшното дерегулиране само би създало климат на несигурност, ощетявайки иновативните предприятията, които играят водеща роля, и компрометирайки напредъка и устойчивостта.

Опасяваме се също така, че този стремеж към опростяване ще бъде за сметка на екологичните и социалните цели. Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и таксономията на ЕС имат много недостатъци и не са постигнали всичко, което биха могли да постигнат. По-нататъшното им отслабване отвъд отправната точка, която и така е на ниско равнище, би обезсмислило тези директиви.

Друг конкретен пример представя контекста на това, което се случва в момента.  През последните години Фландрия се сблъска с огромен проблем, свързан с перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS): голяма част от нашата територия е замърсена с тези химикали и това засяга стотици хиляди граждани. Ограничението или забраната съгласно законодателството в областта на химикалите (Регламента REACH) се разглежда като най-ефективния инструмент за контрол на рисковете, породени от вещества като PFAS, които се използват както в промишлени процеси, така и в продукти (смеси и изделия). Ако Европейската комисия изостави значението на строгия регламент REACH, това би увеличило риска от излагане на опасни химикали, което е вредно за общественото здраве. Дружествата ще имат по-малко задължения да търсят безопасни алтернативи, което възпрепятства иновациите в устойчивата химия. Замърсяването на околната среда може да се увеличи, тъй като по-малко строгите правила водят до изхвърляне на по-опасни вещества и отпадъци. Потребителите са изложени на по-голям риск, тъй като продуктите не са толкова щателно проверявани за токсични вещества. Това би могло да доведе до изоставане на европейските дружества в глобалния преход към по-безопасни и по-екологосъобразни продукти и до загуба на пазарен дял в полза на конкурентите, които възприемат ориентирани към бъдещето иновации.

Доколко сте оптимист за съдбата на Зеления пакт в светлината на наскоро обявения от Комисията курс за стимулиране на европейската икономика?

Работната програма на Европейската комисия за 2025 г. съдържа както обещания, така и опасности. Въпреки че нейните ангажименти за декарбонизация и достъпна енергия сочат възможен път към по-чиста и по-устойчива Европа, съществува опасност основните амбиции на Европейския зелен пакт да бъдат загърбени. Расте загрижеността във връзка с предложения регламент „Омнибус“, който би могъл да изиграе ролята на подмолен начин за дерегулиране на корпоративната отговорност под претекст, че се „опростява“. Последните тенденции показват, че опростяването твърде често се използва за отслабване на основните предпазни мерки — от законодателството в областта на химикалите до селското стопанство. Прибързаната реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) през март 2024 г., която премахна екологичните гаранции, е ярък пример в това отношение. В момента дългоочакваното преразглеждане на REACH, обявен веднъж за инструмент за защита на общественото здраве и околната среда, може да бъде преопаковано като мярка за „опростяване“ с цел облекчаване на правилата в сектора.

Само преди няколко месеца председателят Фон дер Лайен обеща да запази курса към постигане на всички цели на Европейския зелен пакт. Въпреки това в настоящата работна програма се вижда нещо по-различно, понижен е приоритетът на основните цели, които изискват най-спешни действия — по-специално амбицията за нулево замърсяване.

Смятате ли, че предложената дерегулирането би могло да окаже отрицателно въздействие върху устойчивостта и постигнатия до момента напредък?

ЕС трябва да се противопостави изкусителните призиви за дерегулиране, което само би подкопало регулаторната сигурност и предсказуемостта за предприятията, би отслабило дългосрочната конкурентоспособност, основана на устойчивостта, и би намалило благосъстоянието и доверието на гражданите.

ЕС трябва да гарантира, че намаляването на бюрокрацията не означава по-лошо опазване на околната среда и общественото здраве. Интелигентното изпълнение следва да укрепва, а не да подкопава Европейския зелен пакт. Отслабването на основната екологична и социална защита под претекст, че се намалява бюрокрацията, не е стратегия за постигане на икономическа мощ. Това е безразсъдна крачка назад, която ще саботира самите правила, проектирани за една ориентирана към бъдещето икономика. Всичко това засилва будещия безпокойство риск от прекратяване на десетгодишния напредък по отношение на устойчивостта.

В същото време гражданското общество в целия ЕС е подложено на все по-голям натиск с рестриктивни закони за чуждестранните агенти, потушаване на протести и орязване на финансирането, като по този начин се застрашават основните права. Европейският щит за демокрацията и предстоящата стратегия на ЕС за гражданското общество трябва да бъдат нещо повече от символични ангажименти — те трябва да осигурят правна защита, устойчиво финансиране и структуриран граждански диалог с институциите на ЕС. В работната програма на Комисията трябва да се даде приоритет на защитата на демокрацията посредством укрепване на гражданското общество. Без независимо и добре обезпечено с ресурси гражданско общество самата европейска демокрация е изложена на риск.

Дени Джейкъбс е генерален директор на Bond Beter Leefmilieu — BBL (федерация от 135 екологични НПО във Фландрия, Белгия) и белгийски представител в Европейското бюро по околната среда (най-голямата европейска мрежа от екологични граждански организации, представляваща около 30 милиона отделни членове и поддръжници).

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), основната европейска синдикална организация, представляваща 45 милиона работници на европейско равнище, отказа да одобри Компаса за конкурентоспособност — плана на Европейската комисия за стимулиране на икономиката на ЕС. Според ЕКП компасът в настоящия му вид е неприемлив. С генералния секретар на ЕКП Естър Линч разговаряхме за основните възражения на работниците срещу Компаса и за съдбата на Европейския стълб на социалните права на фона на новите призиви за драстично дерегулиране и по-силен акцент върху конкурентоспособността.

Профсъюзите в ЕС вече изразиха недоволството си от последния план на Европейската комисия за съживяване на икономиката на ЕС. Според Вас в какво се изразява основната вина на Компаса на Комисията за конкурентоспособност? Кои предложения в плана смятате за особено важни „червени лампички“?

Основният проблем с Компаса за конкурентоспособност на Европейската комисия е, че той дава приоритет на дерегулирането пред инвестициите, които са необходими за създаване на качествени работни места, за разработване на силна европейска промишлена политика и за гарантиране на висококачествени обществени услуги. По същия начин, въпреки че в Компаса се признава значението на качествените работни места за изграждането на конкурентоспособна икономика, вместо да предлага необходимото законодателство за укрепване на правата, подобряване на условията на труд и насърчаване на колективното договаряне, той подкопава този приоритет, като насърчава дерегулирането, което може да доведе до по-лоши условия на труд и несигурност на работните места.

Едно от най-тревожните предложения е въвеждането на 28-ия режим за дружествата, който би позволил на дружествата да извършват дейност извън националното трудово законодателство. Това би могло сериозно да подкопае трудовото законодателство в цяла Европа, като създаде надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на правата и защитата на работниците.

В същия дух забраната за свръхрегулиране — способността на правителствата да приемат законодателство над минималните стандарти, определени в директивите на ЕС — е дълбоко проблематична. Идеята на директивите на ЕС, за разлика от регламентите на ЕС, е, че с тях се определят минимални стандарти за всички държави. Превръщането на тези минимални стандарти в таван на това, което е възможно, не само би подкопало тази идея, но и би навредило сериозно на работещите и би означавало загуба на трудно постигнатия напредък в здравеопазването, образованието, в областта на здравословните и безопасни условия на труд и справедливото заплащане, като това са само някои примери.

Освен това призивът на Компаса за пенсионни реформи, основани на по-дълъг трудов живот, е проблематичен, тъй като създава ненужна тежест за работниците, без да се обръща внимание на необходимостта от устойчиви и справедливи пенсионни системи.

Нещо повече, компасът е ориентиран в много голяма степен към облагодетелстване на предприятията, с многобройни обещания към бизнес групи, но не съдържа конкретни ангажименти по отношение на законодателството, което би било от полза за работещите. Това включва липсата на мерки, които да гарантират, че публичните инвестиции се използват за създаване на качествени работни места, а не просто за увеличаване на корпоративните печалби.

Накратко, Компасът за конкурентоспособност не успява да постигне баланс между нуждите на предприятията от една страна и правата и благосъстоянието на работниците от друга, което го прави неприемливо предложение в настоящия му вид.

Бихте ли казали, че в момента може да има опасниост за прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП)?

На хартия Комисията отново се ангажира с Европейския стълб на социалните права в наскоро публикуваната си работна програма за 2025 г. На практика обаче същата работна програма е първата от 2019 г. насам, която не включва социална законодателна инициатива.

За сметка на това, за следващата година Комисията предлага осем законодателни акта за „опростяване“. Никой не обича да бъде претоварен с административна работа и профсъюзите активно предлагат решения на този проблем, например правила за обществените поръчки.

Очевидно е обаче, че проблемите, пред които е изправена Европа, няма да бъдат решени с опростяване.

Най-голямата заплаха за прилагането на стълба на социалните права е вълната от масови съкращения, които се обявяват в цяла Европа. Това ще застраши заплатите и сигурността на работните места, но също така и пенсиите, социалната закрила и много от другите принципи на стълба.

Необходимо е да се осигурят инвестиции за защита и създаване на качествени работни места, включително и за инструмент SURE 2.0 и силен инвестиционен механизъм на ЕС, и да се въведат необходимите законодателни инициативи за гарантиране на качествени работни места.

Ако намаляването на регулаторната тежест не е решението, какъв би бил правилният подход, който ЕС да приложи, за да повиши своята значимост в настоящия глобален икономически контекст?

Условията, довели до тези съкращения, се дължат на липсата на инвестиции. Това важи както за частните, така и за публичните инвестиции.

Корпорациите пренасочват инвестиции от заплащането на работниците и така необходимата научноизследователска и развойна дейност и към безперспективно изплащане на дивиденти и изкупуване на акции, което възпрепятства напредъка на екологичното и технологичното развитие в Европа.

През последните няколко години САЩ и Китай подеха големи инициативи за публични инвестиции. Междувременно ЕС се занимаваше с приемането на нови правила, които принуждават държавите членки да намалят бюджетните ограничения.

ЕС трябва спешно да промени своя курс. Масовите публични инвестиции — със социални изисквания, за да се гарантира, че тези инвестиции осигуряват качествени работни места — са предпоставка за прилагането на Европейския стълб на социалните права.

Естър Линч, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Тя има богат профсъюзен опит на ирландско, европейско и международно равнище и изпълнява функциите както на заместник генерален секретар, така и на секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). В това свое качество тя ръководи усилията за укрепване на правата на работниците и синдикалните права, като оказва влияние върху ключови директиви относно адекватните минимални работни заплати, прозрачните и предвидими условия на труд и подаването на сигнали за нередности. Тя ръководи също кампаниите за Европейския стълб на социалните права и справедливо заплащане. Със своята работа тя е осигурила 15 правно обвързващи гранични стойности на експозицията на канцерогени и споразумения между социалните партньори относно цифровизацията и репротоксините. Феминистка през целия си живот, Естър се застъпва за това да спре да се подценява работата, извършвана предимно от жени.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) представлява 45 милиона членове от 94 профсъюзни организации в 42 европейски държави и 10 федерации на европейските профсъюзи.

Докладите от 2024 г. на Марио Драги и Енрико Лета предизвикаха голям интерес в ЕС и неговите държави членки и се превърнаха в пътни карти, показващи курса, който следва да поеме Европа, за да гарантира жизнеспособно бъдеще. В становището си  „Оценка на докладите на Енрико Лета и Марио Драги относно функционирането и конкурентоспособността на единния пазар на ЕС“ ЕИСК представя гледната точка на гражданското общество във връзка с докладите и отправя препоръки за спешни действия. Помолихме тримата докладчици по становището — Матео Карло Борсани, Джузепе Гуерини и Стефано Палмиери, да откроят предложенията от докладите, които считат за особено важни за бъдещия просперитет на ЕС.

В днешно време изглежда, че всички говорят за конкурентоспособността, като дерегулацията се приветства като магическа рецепта за поставяне на Европа на картата на участниците в световната икономика. Съществуват обаче много начини за измерване на конкурентоспособността и няма универсален отговор на въпроса кога регулирането става прекомерно. Ако не се подхожда внимателно, има опасност от прекомерно опростяване на дебатите относно конкурентоспособността и дерегулацията с черно-бели аргументи, които могат да застрашат изготвянето на разумни икономически политики, пише нашият гост, Карел Лано, главен изпълнителен директор на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

Карел Лано е главен изпълнителен директор на CEPS, един от водещите независими мозъчни тръстове в Европа. Специализирал в областта на финансовото регулиране, европейското икономическо управление и въпросите на единния пазар, неговите неотдавнашни публикации включват „Разбиране на Европа“ (на нидерландски език), доклад на работна група относно политиката в областта на финансовия сектор за Комисията „Фон дер Лайен II“ и различни приноси към академични томове и прегледи. Карел е чест оратор на изслушвания в европейски, национални и международни институции, както и на международни конференции и изпълнителни програми. Той ръководи проучвания за национални правителства, многостранни организации и субекти от частния сектор. Творбите му редовно се публикуват в медиите. Освен това Карел работи в управителните съвети на дружества и фондации и като член на консултативни съвети, включително Комисията за капиталови пазари на нидерландската AFM — надзорния орган за капиталовите пазари.

от Карел Лано

Напоследък е възприето да казваме, че Европа е неконкурентоспособна и че е необходима мащабна кампания за дерегулация на равнището на ЕС. Степента, в която икономическото положение може да се счита за проблематично, обаче зависи от определението за „конкурентоспособност“, използвания знаменател и референтния показател, както и от обстоятелствата.

Освен това конкурентоспособността погрешно се приравнява на дерегулация, сякаш една мащабна кампания за опростяване би била решение. Ето защо е важно параметрите на дебата да бъдат правилно определени, в противен случай дебатът рискува да излезе извън контрол и да подхрани евроскептичните нагласи.

Конкурентоспособността като политическа цел се завръща, въпреки че тя никога не е отсъствала напълно — важно е да си припомним някои исторически факти. С Лисабонската стратегия, официално приета от Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г., ЕС си постави за цел да се превърне в „най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“. Конкурентоспособността вече беше повод за загриженост за Европейската комисия по време на председателството на Жак Делор — ако искате да се убедите в това, прочетете известната статия на Пол Кругман от 1994 г., който я описва като „опасно обсебване“. Тогава г-н Делор беше обезпокоен от нарастването на безработицата в Европа на фона на конкуренцията от страна на САЩ и Япония и предложи като решение инвестиционна програма в областта на инфраструктурата и високите технологии. Звучи познато.

Опростяването на законодателството също е в дневния ред от дълго време. Инициативата за опростяване на законодателството за вътрешния пазар (SLIM) започна още през 1996 г., когато ЕС имаше 15 държави членки. В периода 2005—2006 г., преди финансовата криза, комисар Чарлз Маккрийви (2004—2009 г.) се застъпва за т.нар. „регулаторни прекъсвания“. В рамките на Комисията „Юнкер“ заместник-председателят Франс Тимерманс беше натоварен с програма за по-добро регулиране. Въпреки че всички тези планове бяха похвални, би било по-добре да се преодолеят първопричините за сложността на нормативната уредба — процеса на вземане на решения и лошото прилагане — вместо просто да се третират симптомите. Но с 27 държави членки това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Конкурентоспособността, поне както е определена в доклада на Марио Драги, се отнася по-скоро до производителността и растежа на БВП, а резултатите могат да бъдат много различни в зависимост от използвания знаменател. Съществуват обаче и други начини за измерване на конкурентоспособността. Например вътрешната конкурентоспособност може да бъде разгледана спрямо външната конкурентоспособност. Погледнато отвътре ЕС изглежда слаб, с намаляваща производителност в сравнение със САЩ. Във външен план обаче ЕС има търговски излишък и излишък по текущата сметка, докато САЩ са изправени пред огромен търговски дефицит и дефицит по текущата сметка, но това не изглежда да е проблем, освен за президента Тръмп.

ЕС има също така много по-добра фискална позиция от САЩ или дори от Япония, въпреки че не разполагаме с подробни данни за точно сравнение с Китай. През 2024 г. бюджетният дефицит на ЕС беше около 3,5 % от БВП, докато в САЩ той беше почти двоен (6,4 %). Доминиращата позиция на долара позволява на САЩ да финансират този дефицит на международните пазари, въпреки че средносрочните лихвени проценти варират в ЕС и САЩ, което отразява опасенията на пазара относно икономиката на САЩ. Понастоящем шестмесечният пазарен лихвен процент по кредитите в щатски долари е 4,8 %, докато в еврозоната той е 2,5 % (Euribor).

Освен това цените на енергията в ЕС са много по-високи, отколкото в САЩ от средата на 2021 г., когато Путин започна да манипулира цените, което засегна конкурентоспособността на производствения сектор, особено в Германия. Днес цената на енергията в ЕС е най-малко с 50 % по-висока, отколкото в САЩ.

Енергийната политика е друг добър пример за регулаторния дебат: прекаленото регулиране ли е наистина проблемът? Напротив, ЕС разполага с единен енергиен пазар за разпределение, но не и за производство, който остава под контрола на държавите членки. Това създава проблеми в държавите с прекомерно производство, тъй като недостигът на енергия в други държави води до по-високи цени, както се наблюдава между Швеция и Германия.

От друга страна, в цифровия сектор може да се запитаме дали липсата на регулиране е желателно. Искаме ли „свобода на словото“ по модела на САЩ, където няма модериране на съдържанието? Искаме ли олигополен пазар, какъвто имаме днес?

Тези кратки разсъждения подчертават следното: към всеки дебат относно конкурентоспособността и дерегулирането трябва да се подхожда изключително внимателно, за да се предотврати превръщането му в догматична дискусия, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху разумното изготвяне на икономически политики.

от Стефано Палмиери
група „Работници“ на ЕИСК

Съществува значително припокриване между докладите на Енрико Лета и Марио Драги, въпреки че се различават значително по отношение на анализа и предложените стратегии.

Да вземем за пример политиката на сближаване. В доклада на Лета нейната роля се разглежда като централна, гарантираща, че ползите от единния пазар се споделят между всички граждани и региони на Съюза. В този доклад се подчертава и връзката между политиката на сближаване и услугите от общ интерес, които са от съществено значение, за да могат европейците да живеят и работят там, където искат. За разлика от това в доклада на Драги изглежда се омаловажава значението на политиката на сближаване и социалното и териториалното измерение на конкурентоспособността. В този доклад се обсъжда европейската конкурентоспособност, без да се вземат предвид териториалните различия, като се подразбира, че само повишаването на цялостната конкурентоспособност на ЕС би решило регионалните проблеми. Пренебрегва се фактът, че за много региони ниската конкурентоспособност и неблагоприятното териториално положение са двете страни на една и съща монета.

И в двата доклада се признава, че EС повече не може да „продължава обичайната практика“. Неотложността и сложността на днешните кризи изискват значителна промяна в изготвянето на европейските политики, евентуално дори чрез промени в Договорите. Наистина ли можем да говорим за разширяване, без да обръщаме внимание на необходимостта от по-задълбочена политическа интеграция? Тази промяна трябва да включва и промяна в мащаба. Настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) е недостатъчна, основава се на малко над 1 % от БНД на ЕС и е ограничена от остарялата логика за „справедлива възвръщаемост“. Необходим е нов подход, вдъхновен от модела на Next Generation EU. Извънредните предизвикателства трябва да бъдат посрещнати със смели решения, включително емитиране на „общи сигурни активи“, както беше направено по време на пандемията.

Предстоящата МФР за периода 2028—2034 г. ще бъде тест за истинските намерения на ЕС, тъй като определя приоритетите за следващите седем години. В този контекст е разумно да се очаква открит дебат относно предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, като се имат предвид многобройните текущи кризи, както и основните му цели и общите европейски блага, които той се стреми да осигури на своите граждани.

Когато се обмисля регулаторна реформа, както се препоръчва и в двата доклада, е важно да се припомни, че ЕС е най-напредналата „социална пазарна икономика“ в света. Високите му икономически, социални и екологични стандарти са от съществено значение за успеха на този модел, а не са пречки. Поради това да се сравняват разпоредбите на ЕС с тези в САЩ или Китай е изначално погрешно. Всички усилия за опростяване на правилата на ЕС трябва да продължат да защитават условията на труд, безопасността на работниците, правата на потребителите, социалното и икономическото сближаване и устойчивия растеж.

Европа разбра, макар и със закъснение, че големият ѝ пазар вече не е достатъчен. За да постигне напредък, тя трябва да се стреми към по-голямо единство, включително по-задълбочена политическа интеграция и наистина единни политики в областта на икономиката, промишлеността, търговията, външните работи и отбраната. Следващите месеци ще бъдат от решаващо значение за оформянето на бъдещето на Европа.

Джузепе Гуерини
, група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

Миналата година Европейската комисия и Европейският съвет възложиха на Марио Драги и Енрико Лета да изготвят доклади съответно относно конкурентоспособността на ЕС и подобряването на единния пазар. В тези доклади се определя амбициозна политическа програма за Европейския съюз, която да служи като пътна карта и еталон за оценка на ангажимента на институциите и създателите на политики за оформяне на бъдещето на ЕС и способността им да го направят.

Тези доклади могат да се използват, за да се прецени доколко ефективно институциите и ръководителите реагират на днешните комплексни предизвикателства.

Становището на ЕИСК относно докладите представлява ценен инструмент за оценка на ранните етапи на този нов политически цикъл. Първата от тези стъпки е отразена в Компаса за конкурентоспособността, стартиран от Европейската комисия на 29 януари. Той включва няколко предложения с висок приоритет, които са откроени и в нашето становище, като например преодоляване на изоставането по отношение на конкурентоспособността, завършване на единния пазар, опростяване на разпоредбите без дерегулиране и отчитане на факта, че конкурентоспособността зависи от хората и уменията.

Въпреки това, освен преодоляването на изоставането по отношение на конкурентоспособността, липсват конкретни действия. До момента Комисията е представила стратегически документи, съобщения и ангажименти, но конкретни мерки не се очертават на хоризонта месеци напред. Това забавяне подчертава необходимостта, както беше отбелязано в нашето становище, институциите на ЕС и държавите членки да започнат дебат и относно основните правила на ЕС и целесъобразността на настоящите Договори за справяне с днешните предизвикателства, които изискват бързи действия.

Бързите действия не означават компромис с качеството. Европейската комисия демонстрира това през 2020 г., когато бързо приведе в изпълнение инициативата Next Generation EU. Днес тя би трябвало да прояви същата гъвкавост.

Постигането на тези цели изисква многостранен подход. Бързото завършване на единния пазар е от решаващо значение, но то трябва да върви ръка за ръка със силен ангажимент за екологична устойчивост, икономически просперитет и социално и териториално сближаване, тъй като те са основни двигатели на конкурентоспособността.

В тази визия се призовава и за съгласувана промишлена политика, която надхвърля рамките на фрагментираните национални подходи, подкрепена от стратегически фискални и митнически стимули. Същевременно намаляването на бюрократичната тежест и разходите за привеждане в съответствие чрез по-интелигентно регулиране и рационализирани административни процедури е от съществено значение за насърчаването на по-динамична бизнес среда.

В енергийния сектор от жизненоважно значение е намаляването на ценовите различия между държавите членки и други световни икономики. Това ще изисква увеличаване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за да се гарантира по-конкурентоспособен и устойчив енергиен пазар.

За да подкрепи тези амбиции, ЕС трябва да разработи и обща политика за европейските обществени блага, като определи ясно стратегическите си приоритети и засили ролята си на световната сцена.

ЕИСК ще продължи да наблюдава изпълнението на тези политики, като гарантира, че гласът на европейското гражданско общество се чува и взема предвид.