Група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

Между 2010 г. и 2022 г. цените на жилищата в ЕС нараснаха с 47%. През същия период наемите се увеличиха с 18%. Според Евростат през 2023 г. над 10% от домакинствата в градовете и 7% от домакинствата в селските райони са изразходвали повече от 40% от разполагаемия си доход за настаняване. За да покаже по-добре как жилищното настаняване може да бъде направено по-достъпно и устойчиво за всички европейци, ЕИСК възложи проучване, в което се разглеждат политическите решения за постигането на тази цел. В това интервю съавторите на проучването Агниешка Май, икономист, и Каролина Зюбел, директор на дирекция „Околна среда, енергетика и изменение на климата“ в Центъра за социални и икономически изследвания (CASE), обсъждат основните констатации от проучването.

За какво се отнася това проучване на ЕИСК и защо то е от значение?

В настоящото проучване относно и устойчивото жилищно настаняване на достъпни цени в ЕС се разглежда необходимостта от такова жилищно настаняване, като се подчертава ролята на цифровизацията (ИИ, цифрови разрешения за строеж, съответни бази данни) и структурите на социалната икономика. Посредством проучвания на конкретни случаи в него се подчертават иновативните усилия, които подобряват достъпността, включително финансовата, и устойчивия характер на жилищното настаняване. В проучването се дават приложими препоръки за периода до 2030 г. и до 2050 г. в съответствие с целите на ЕС за издръжливост спрямо изменението на климата, социална справедливост и икономически растеж. В него се предлагат стратегически идеи за адаптиране на жилищните политики към променящите се предизвикателства, като същевременно се насърчава благосъстоянието на общностите.

Какви са основните констатации в проучването?

Цифровизацията представлява добра възможност да се подобри ефективността на планирането, строителството и управлението на жилищния фонд, тъй като може да намали разходите и да повиши устойчивостта. Обаче понастоящем нейното въздействие върху икономиите на разходи е ограничено. Основните пречки пред възприемането на напредъка в областта на цифровите технологии включват традиционните възгледи на заинтересованите страни, усещането за ниска възвръщаемост на инвестициите, високите разходи за внедряване и липсата на стимули, обучение и разпоредби. За да се използва пълният потенциал на цифровизацията, от съществено значение са допълнителните инвестиции в цифровата инфраструктура, например посредством повишаване на оперативната съвместимост на цифровите платформи.

Участието на субектите на социалната икономика (сдружения за жилищно настаняване с ограничена печалба, организации с общественополезна цел, кооперации) представлява обещаваща политическа иновация за справяне с настоящите предизвикателства, свързани с жилищното настаняване. Тези субекти предлагат икономически ефективни, добре разработени решения за жилищно настаняване, които насърчават сближаването в рамките на общностите и насърчават дългосрочната жилищна стабилност. Например жилищата, построени във Виена с нестопанска цел или с цел ограничена печалба, представляват 30% от всички жилища, които се строят в града, и играят решаваща роля за стабилизирането на жилищния пазар, като оказват възпиращ ефект върху цените. Това спомага за задържане на цените на наемите на достъпни равнища и предотвратява изкривяването на пазара.

Въз основа на констатациите какви са Вашите основни препоръки относно действията, които трябва да се предприемат, и по-нататъшните изследвания?

В средносрочен план приоритет за жилищните политики на ЕС следва да бъде приемането на „Нов европейски курс за устойчиви социални жилища на достъпни цени“ и на „Директива за жилищната политика“ с оглед на прилагането на единен подход във всички държави членки. Държавите следва да насърчават иновативни модели като кооперации и жилища с ограничена печалба, да предоставят гъвкава финансова подкрепа за проекти в областта на жилищното настаняване и да използват цифрови инструменти за подобряване на решенията в областта на жилищно настаняване.

В дългосрочен план жилищните политики следва да възприемат стратегически и устойчив подход, като се наблегне на местните решения и постоянното наблюдение. Цифровизацията трябва да бъде стандартизирана посредством законодателство, като практиките на кръговата икономика като банкови заеми се обвържат с кръговостта на сградите, стимули за отдаване под наем въз основа на енергийна ефективност и инициативи за финансиране на местно равнище. Освен това концепцията за „социално жилищно настаняване“ следва да се разшири, така че да включва семействата със средни доходи, подобно на модела, който се прилага във Виена, като се насърчава смесването на социалните слоеве и се предотвратява гентрификацията. От решаващо значение е също така да се постави акцент както върху новото строителство и реновирането, така и върху смяната на предназначението на неизползваните сгради, за да се отговори ефективно на жилищните нужди.

Бъдещите научни изследвания би трябвало да се съсредоточат върху приобщаващи подходи в градоустройственото планиране, строителството и осигуряването на жилища, за да станат те по-достъпни за всички граждани. Тези изследвания следва също така да проучат въздействието на нововъзникващите технологии, като ИИ и автоматизацията, върху намаляването на разходите и ефективното проектиране и управление на жилищата. Освен това научните изследвания следва да проучат иновативните модели на жилищно настаняване в държавите — членки на ЕС, като набележат стратегии, които могат да подобрят както финансовата достъпност, така и устойчивостта.

Проучването беше възложено от ЕИСК по искане на група „Организации на гражданското общество“.

Пазарът на електроенергия трябва да бъде реформиран така, че да не се ограничава само с постигането на целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Според Европейския икономически и социален комитет е изключително важно да се гарантира сигурност на доставките, стабилни и достъпни цени и правото на енергия, за да се защитят уязвимите групи.

В становището Бъдещето на електроснабдяването и ценообразуването на електроенергията в ЕС, публикувано през януари и изготвено от Ян Диркс и Томас Катниг, ЕИСК се застъпва за модел на държавно регулиране, когато това е необходимо, и за частно предприемачество, когато това е възможно, и препоръчва да се създаде механизъм за електроенергия.

Този механизъм би могъл да бъде под формата на предприятие, създадено от публичната власт, което да играе ролята на маркет-мейкър на пазара на електроенергия и така да постига целите за неутралност по отношение на климата, сигурност на доставките и стабилни и достъпни цени.

Според Комитета необходимата промяна на пазара на електроенергия следва да се осъществи на три етапа:

• Фаза 1 — отсега до 2030 г.

  Механизмът за електроенергия ще увеличи своя портфейл с микс от различни начини за производство на електроенергия (без емисии на CO₂). През този период търговията с електроенергия ще се извършва на базата на търговия за ден напред, обаче влиянието на механизма за електроенергия върху пазара ще нараства.

• Фаза 2 — от 2030 г. до 2040 г.

  Механизмът за електроенергия ще постигне позицията си на маркет-мейкър и ще контролира целесъобразна част от предлагането на пазара чрез договори за доставка. През този период търговията за ден напред ще се коригира по съответния начин.

• Фаза 3 — от 2040 г. до 2050 г.

  С механизма за електроенергия ще се оптимизира електроснабдяването, за да се осигури от 2050 г. нататък устойчиво дългосрочно снабдяване с електроенергия с нулеви нетни емисии на парникови газове при стабилни и предвидими цени. (mp)

Напредъкът на Европа по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) се забавя значително, което породи опасения относно постигането на целите за 2030 г. Докладът относно устойчивото развитие в Европа за 2025 г. (ESDR), публикуван от Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN), показва, че напредъкът по отношение на ЦУР от 2020 г. до 2023 г. е бил наполовина по-бавен спрямо предходния период.

Между 2016 г. и 2019 г. напредъкът се увеличи с 1,9 пункта, но през следващите години той намаля до едва 0,8 пункта. Забавянето идва на фона на нарастващи екологични, социални и геополитически предизвикателства. ЦУР 2 („Нулев глад“) продължава да буди сериозно безпокойство, тъй като в цяла Европа продължават да съществуват проблеми, свързани с продоволствената сигурност и устойчивостта.

В отделно проучване за Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) се подчертава необходимостта от промени в хранителния режим в подкрепа на устойчивото селско стопанство и общественото здраве.

Тъй като е налице ново лидерство на ЕС, експертите призовават за по-силни политики и инвестиции за ускоряване на напредъка по отношение на ЦУР. Глобалното сътрудничество и финансиране се считат за изключително важни, като се очаква 4-ата международна конференция за финансиране на развитието в Испания през юни 2025 г. да се съсредоточи върху увеличаването на финансовата подкрепа за устойчивост.

Гийом Лафортун, заместник-председател на SDSN и водещ автор на доклада, предупреждава, че нарастващото геополитическо напрежение усложнява усилията за устойчивост, но той запазва оптимизъм.

„Светът е все по-опасен, нестабилен и несигурен“, каза той. „В същото време хората, особено младите хора, искат устойчиво развитие. С размера на световната икономика и наличните технологии светът има потенциала да постигне напълно устойчиво развитие.“

„Устойчивите продоволствени системи са основен двигател за изпълнението на ЦУР. За да ускорим действията, се нуждаем от по-амбициозни механизми за гарантиране на поминъка на земеделските стопани, дребните производители на храни и други заинтересовани страни по цялата верига за доставки на храни. Трябва обаче да се борим и с несправедливото разпределение и да гарантираме справедлив преход“, заяви Петер Шмит, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ (NAT) на ЕИСК, като същевременно призова за по-голяма ангажираност на гражданското общество.

Тъй като остават само пет години, ЕС е изправен пред критично решение: да действа решително или рискува да не изпълни ангажиментите си за устойчиво и справедливо бъдеще. (ks)

ЕС се нуждае от по-силен акцент върху политиката в областта на конкуренцията, за да засили своята конкурентоспособност в световен мащаб, да повиши производителността и да гарантира, че единният пазар продължава да бъде стълб на икономическата мощ.

На януарската си пленарна сесия Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) прие становището, озаглавено „Политиката в областта на конкуренцията в центъра на конкурентоспособността на ЕС“. В становището се призовава за по-задълбочена интеграция на националните икономики и по-интелигентни стратегии за държавна помощ, за да се отключи икономическият потенциал на Европа и да се преодолеят основните глобални предизвикателства, включително цифровизацията, изменението на климата и устойчивостта.

ЕИСК подчерта, че политиката в областта на конкуренцията е от решаващо значение за насърчаването на иновациите, устойчивостта и икономическия растеж. „Няма конфликт между конкуренция и конкурентоспособност“, заяви докладчикът Изабел Иглесиас. „С рационализирани процедури, гъвкави инструменти и достатъчно ресурси политиката в областта на конкуренцията може да стимулира просперитета на предприятията и гражданите на ЕС.“

С новите правила на ЕС в областта на конкуренцията, като Законодателния акт за цифровите пазари (АЦП) и Регламента за чуждестранните субсидии (РЧС), вече се преодоляват нарушенията на пазара и се засилват позициите на блока в световен мащаб. ЕИСК обаче призовава за допълнителни мерки за модернизиране на оценките на сливанията и за гарантиране на ефективен контрол върху основаните на иновации сливания, дори ако те паднат под настоящите прагове на ЕС.

В становището се подчертава жизненоважната роля на държавната помощ в подкрепа на екологичния и цифровия преход. Слабо координираните субсидии обаче рискуват да подкопаят производителността и растежа. Проучванията показват, че по-добрата координация в рамките на ЕС би могла да увеличи производителността с над 30 %. ЕИСК препоръчва да се съгласуват субсидиите между държавите членки, за да се подобрят европейските вериги за създаване на стойност и да се предотвратят случаите на неефективност.

Важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) и предложеният Европейски фонд за конкурентоспособност следва да бъдат разработени с общоевропейска перспектива, за да стимулират широкомащабни промишлени иновации. Тези инструменти трябва да гарантират справедливо разпределение на ползите в целия Съюз, като насърчават устойчивостта и издръжливостта.

За да се позиционира ЕС като световен лидер, ЕИСК подчертава необходимостта от:

• по-голяма интеграция с цел намаляване на неправилно разпределените субсидии и повишаване на производителността;
• по-строги правила за защита на европейските иновации по време на чуждестранни придобивания;
• опростени и по-бързи процедури в областта на конкуренцията и държавните помощи с цел повишаване на ефективността; и
• балансирана политика на сливанията, която да насърчава иновациите, устойчивостта и инвестициите в инфраструктура. (ll)

Законните интереси на ЕС в европейската част на Арктика ще бъдат защитени най-добре заедно чрез стратегия на ЕС за Арктика, която да засили участието на гражданското общество във всички решения, имащи отношение към региона. Тясното сътрудничество с Гренландия е от жизненоважно значение за устойчивите инвестиции в Арктика, за да се гарантират просперитетът и издръжливостта на региона.

ЕИСК представи становище по собствена инициатива относно Разработване на стратегията на Европа за Арктика в диалог с гражданското общество, прието на януарската пленарна сесия, в което се изтъква важната роля на Арктика за стратегическата автономност, издръжливостта и конкурентоспособността на Европа.

Членът на ЕИСК Андерс Ладефогед, докладчик по становището, заяви: „С нашето ново становище предлагаме гледната точка на гражданското общество относно начина, по който ЕС би могъл да разработи своята политика за Арктика, както за да се грижи за собствените си интереси, така и за да гарантира един издръжлив и проспериращ регион за хората, които живеят там.“

Освен това ЕИСК подкрепя и насърчава пълни консултации и сътрудничество с коренното население в Арктика. Във връзка с това членът на ЕИСК Кристиан Моос, съдокладчик по становището, заяви: „Интересите на държавите от европейската част на Арктика могат да бъдат защитени най-добре заедно, чрез сътрудничество между северните държави — членки на ЕС и с помощта на европейска стратегия за Арктика, която трябва да гарантира участието на гражданското общество и да отстоява правата на местните жители и коренното население.

Гренландия, за която също се говори в становището, е в сходна ситуация с европейската част на Арктика, когато става въпрос за възможностите и за предизвикателствата, свързани с бързата трансформация в региона.

Що се отнася до Гренландия, г-н Моос заяви: „Засиленото европейско сътрудничество, включително в Гренландия, е от жизненоважно значение за устойчивите инвестиции в европейската част на Арктика, за превръщането ѝ в проспериращ и издръжлив регион.“

За гренландците един от основните акценти е укрепването на тяхното самоопределяне като нация под мотото „нищо за нас без нас“. ЕС обаче се разглежда като близък съюзник, въз основа на споделени ценности като правата на човека, върховенството на закона и социалния диалог. (at)

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призова за промени в правилата на Европейския съюз за държавната помощ, за да се отразят и да се отговори по-добре на нуждите на субектите на социалната икономика, които играят решаваща роля за справяне с обществените предизвикателства.

В своето становище „Как да се подкрепят субектите на социалната икономика в съответствие с правилата за държавна помощ: някои разсъждения след предложенията от доклада на Enrico Letta“, прието на пленарната си сесия през януари, ЕИСК предупреждава, че съществуващите разпоредби не предоставят подходяща подкрепа на тези предприятия, които често реинвестират печалбите си в усилия за постигане на социални цели, вместо да ги разпределят на инвеститорите.

„Искаме да накараме повече хора да осъзнаят ползите от ефективното регулиране на конкуренцията и държавните помощи както за предприятията от социалната икономика, така и за цялата система от услуги от общ интерес“, заяви докладчика по становището Джузепе Гуерини.

Субектите на социалната икономика, които варират от кооперации до взаимоспомагателни дружества и фондации, осигуряват заетост на над 11 милиона души в целия ЕС, т.е. 6,3 % от работещото население. Те работят в области като социалните и здравните услуги, енергията от възобновяеми източници и намаляването на бедността. Въпреки приноса си много от тях са изправени пред системни пречки при осигуряването на дългосрочен инвестиционен капитал и ориентирането в процесите на възлагане на обществени поръчки, тъй като настоящата регулаторна рамка често не отчита техния нестопански или основан на солидарността характер.

Освен това в становището на ЕИСК се подчертава фактът, че публичните органи не използват в достатъчна степен съществуващите инструменти като Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) и рамката за услугите от общ икономически интерес (УОИИ).

Ето защо Комитетът призовава за опростяване и модернизиране на прекалено сложните и остарели правила съгласно ОРГО за подпомагане на наемането на работници в неравностойно положение и работници с увреждания в съответствие с някои от препоръките в доклада на Лета относно единния пазар.

Въпреки че неотдавнашното увеличение на таваните на помощта de minimis — 300 000 EUR за обикновените дружества и 750 000 EUR за субектите в областта на УОИИ — се приветства, ЕИСК също така смята, че по-адаптирани инструменти като ОРГО или специфични разпоредби за УОИИ биха отговорили по-добре на нуждите на субектите на социалната икономика в области като здравеопазването и социалните услуги. (ll)

Младите хора в Средиземноморския регион трябва да бъдат включени на всеки етап от политиките — от създаването до изпълнението. Те оформят не само политиките, но и живота, както беше подчертано по време на дебата, проведен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

По време на януарската си пленарна сесия ЕИСК организира дебат във връзка с приемането на становището относно „Участие на младежта в социалния и гражданския диалог в Средиземноморския регион“, което е първото становище на ЕИСК, в което се взема предвид приносът на представителите на младежта от региона. Осем представители на младежта участваха в процеса на изготвяне на становището.

По време на дебата комисарят по въпросите на Средиземноморието Дубравка Шуица подчерта значението на младите хора за просперитета, стабилността и устойчивостта на региона. „Бъдещето на Средиземноморието е в ръцете на младите хора. За общо и устойчиво бъдеще трябва да общуваме пряко с младите поколения, като гарантираме, че техният глас направлява нашите политики и приоритети. Заедно ще оформим новия пакт за Средиземноморието, като инвестираме в образование, работни места и растеж.“

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке изрази подкрепата си за новия пакт на комисар Шуица, насочен към инвестициите, устойчивостта и миграцията, като добави, че гражданското общество трябва да участва активно в разработването му. „Ангажираността на младите хора е от съществено значение за бъдещето на региона и ЕИСК е решен да гарантира, че гласът им ще бъде чут при формирането на политиките и вземането на решения. Заедно със Съюза за Средиземноморието и фондация „Анна Линд“ ние се стремим да изградим мирно и процъфтяващо Средиземноморие.“

Като подчерта значението на приноса на представителите на младежта към становището, принцеса Рим Али, председател на фондация „Анна Линд“, заяви, че работата с младите хора е не само важна, но и крайно необходима и продуктивна. „Залогът е голям. Без подкрепата на младите хора, без да им предложим инструменти за равнопоставено участие, не можем да намерим жиснеспособни решения за бъдещето. Те трябва да имат думата“, каза тя.

Елиан Ел Хабер, представител на младежта за становището и съветник в мрежата на ЮНЕСКО ЦУР4 „Младежи и студенти“, се присъедини към инициативата на ЕИСК за активно включване на младите хора от различни региони, полове и образователни и културни среди.

от Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

На 29 януари Европейската комисия прие Компаса за конкурентоспособността — критична и навременна стъпка за рестартиране на икономическия двигател на Европа, която ще очертае курса на ЕС за следващите пет години.

Работодателите в ЕС отдавна призоват за всеобхватна програма за конкурентоспособността и ние приветстваме трите стълба на Компаса: преодоляване на разликите в иновациите и производителността, съчетаване на декарбонизацията с конкурентоспособността и намаляване на зависимостите с цел гарантиране на веригите на доставки. Те са от ключово значение, за да се гарантира, че Европа може да се конкурира в световен мащаб, да привлича и задържа таланти и да насърчава иновациите.

Крайният успех на Компаса обаче зависи от разработването на конкретни мерки и тяхното навременно изпълнение. Ключови инициативи като пакета „Омнибус“ за опростяване, Пакта за чиста промишленост и хоризонталната стратегия за задълбочаване на единния пазар ще играят решаваща роля. Въпреки това сами по себе си преименуваните стратегии и привличащите вниманието заглавия не могат да ни предпазят от предстоящите предизвикателства.

Така например опростяването на регулаторната рамка е първата и най-неотложна стъпка. Намаляването на обременяващата бюрокрация и насърчаването на бързината и гъвкавостта са от съществено значение. Вече твърде дълго предприятията в ЕС се сблъскват с прекомерна сложност и бавен процес на вземане на решения. Нуждаем се и от съдържателно прилагане на проверката на конкурентоспособността, така че новите законодателни и регулаторни мерки да подкрепят, а не да възпрепятстват растежа на бизнеса.

Компасът с право е насочен към насърчаване на иновациите чрез стабилен съюз на капиталовите пазари и преодоляване на структурните пречки за отключване на потенциала на Европа в областта на дълбоките технологии, чистата енергия и авангардното производство, като същевременно се създава плодородна екосистема за стартиращите и разрастващите се предприятия.

Незавършеният съюз на капиталовите пазари е всъщност напомняне, че не можем да си позволим никакви забавяния. Въпреки че Компасът насърчава по-добрата координация на инвестициите на националните правителства, в него липсва ясен план за други общи източници на финансиране. Но светът няма да ни чака.

Надпреварата е в ход и сега е моментът да включим на максимални обороти. Отключването на конкурентоспособността е не само икономически императив, но и ключът към споделения просперитет за всички. Европейските предприятия са и ще продължат да бъдат част от решението.