Над 55 милиона души по света, много от които подрастващи, страдат от хранителни разстройства, които оказват въздействие върху тяхното психично и физическо здраве. Стигматизирането не позволява на много от тези хора да потърсят помощ. Проектът Telling Stories for Good („Да разкажем, за да окажем въздействие“), който се осъществява под ръководството на италианската организация Animenta, има за цел да изкорени стереотипите, да насърчи ранното разпознаване на проблемите и да предостави подкрепа. От 2021 г. насам той е достигнали до над 10 000 ученици в Италия. Разговаряхме с Aurora Caporossi, председател и основател на Animenta.

Какво Ви накара да започнете Вашия проект?

Animenta възникна в резултат от необходимостта да се даде възможност на всички хора, страдащи от хранителни разстройства, а също и на тези, които живеят редом с тях, да представят своята гледна точка. Сдружението има за цел да гарантира, че хората получават подходящ достъп до лечение на хранителни разстройства, тъй като е възможно тези разстройства да бъдат излекувани, ако на хората бъде дадена възможност сами да участват в този процес.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  Имате ли пример, който можете да ни дадете?

„Animenta е мястото, където се чувствам добре дошъл. Осъзнах, че и аз страдам от хранително разстройство, въпреки че теглото ми не е под нормата.“ Преди няколко месеца получихме това послание от нашата общност и то ни даде възможност да разберем значението на нашата работа и нейното въздействие. Animenta беше посрещната с любопитство, но и с надеждата, че можем да постигнем промяна.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Бихме искали да инвестираме все повече в проектите, които осъществяваме в училищата, за да разширим въздействието си. Средствата ще бъдат използвани и за организиране на групи за самопомощ за хората, страдащи от хранителни разстройства. Един от проектите на Animenta са лагерите Animenta, които представляват шестдневен опит в природата, който позволява на хората да преоткрият отношенията си със себе си, с телата и храната си.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Започнете с истории, за да научите през какво преминава общността, към която се обръщате. Поискайте отзиви и раздайте въпросници, за да разберете от какво се нуждаят хората. Но преди всичко отидете при тях, за да разкажете историята на собствената си борба и промяната, която искате да постигнете. В същото време е от решаващо значение да се работи в мрежа с други хора, за да се създаде ефикасна и ефективна система за подкрепа.

Според Вас признати ли са днес хранителните разстройства като сериозен проблем, свързан с психичното здраве? Получават ли хората с такива разстройства подходяща подкрепа и какво следва да се направи, за да се подобри положението?

Днес за хранителните разстройства се говори повече, така че можем да кажем, че има повече информация. Това обаче са заболявания, свързани с дълбока социална стигматизация и много стереотипно представяне. Някои хора дори и днес вярват, че хранителните разстройства са липса на воля или прищявка. В действителност хранителните разстройства са сложно психиатрично заболяване, което се нуждае от подходящо лечение, а такова в днешните условия невинаги е налично, тъй като няма достатъчно центрове за лечение и много хора нямат достъп до пътеки за лечение.