Жак Делор угасна след дълъг живот на ползотворна ангажираност, плодовете от която остават. Единен пазар, Шенгенско пространство, Еразъм, евро, Кохезионен фонд: той допринесе пряко за изграждането на цели части от европейската интеграция, в която живеем. Зад неговата дейност по европейските въпроси стои етиката на действията му.

Жак Делор придаде благородство на обществената ангажираност. В своята асоциативна и профсъюзна, а след това политическа дейност, този активист, както той обичаше да се самоопределя, се вдъхновяваше в особена степен от персоналистичната мисъл на Еманюел Муние. Християнин, дискретно изразяващ своята вяра, той виждаше във всеки човек уникално същество, участващо в мрежа от социални връзки, която, според него, трябва да бъде мобилизирана, за да предприеме каквото и да е мащабно действие.

Що се отнася до възхода на индивидуализма, този социалдемократ разчиташе на ангажираността в обществото, където всеки дава своя дял за общото благо. Името му остава неразривно свързано със съгласуването, със съвместното управление, с колегиалността и с други форми на колективни действия, които той насърчаваше и отстояваше. Ето защо той отдаваше толкова голямо значение на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, за чието създаване допринесе. Той уважаваше посредническите органи и вярваше в истинския социален диалог, в духа на компромиса,

който прилагаше на европейско равнище. На това равнище той разшири този дух, за да обхване диалога с религиите. Делор не е човекът на провидението. Самообразован, той не се смяташе за издигнал се със собствени усилия човек, а за човек, който се изгражда като личност заедно с другите хора и чрез тях. И чрез действие. Мисълта на Делор е мисъл в движение, която непрекъснато се подхранва от обратната връзка от действията. Човек с принципи и убеждения, вкоренени в горещата му вяра, той не беше ограничен от глуха идеология. Всяка възможната крачка напред той правеше с ясно осъзнат подход, основан на реалността, на интелигентността, на разбирането на ситуацията и уважението към националните традиции.

За него реалността беше по-важна от идеята, за която той успяваше да проправи път, когато обстоятелствата станат подходящи. По този начин той можа да възобнови идеята за единна валута, като още от самото начало подкрепи обединението на Германия, което стана неизбежно след падането на Стената. Вярно е, че светът с настоящите си „турболенции“ вече не е онзи на Европа на Делор. Неговите постижения, като вътрешния пазар, трябва да бъдат приспособени и завършени в контекста на заплашителните сили. Те обаче предоставят основата, на която да се опрем за днешните действия. И неговият приобщаващ и далновиден подход към реалността, съчетаващ твърдостта на принципите с готовността за компромис, за да вървим заедно напред, трябва да бъде съживен и отново предложен на масата на европейските лидери.

Себастиен Майар, бивш директор (2017—2023 г.) и понастоящем специален съветник на института Jacques Delors.