European Economic
and Social Committee
Насърчаването и подкрепата за психичното здраве изискват всеобхватен подход
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призова за реформа на здравните системи в целия ЕС, за да се гарантира всеобхватен подход към психичното здраве на фона на рязкото увеличение на проблемите, свързани с психичното здраве и поведенческите разстройства, сред европейците и по-специално сред по-младото население на Европа.
В становище, изготвено по искане на испанското председателство на Съвета на ЕС, прието на юлската му пленарна сесия, ЕИСК заяви, че грижите за психичното здраве следва да се съсредоточат върху навременната превенция, ранното откриване и грижите в общността.
„Трябва спешно да реформираме здравните системи в целия ЕС, за да се гарантира, че те предоставят интегрирани и планирани дългосрочни интервенции и грижи не само за лечение, но и за превенция на заболявания от мултидисциплинарни екипи, вместо да бъдат организирани около епизодични модели на грижи“, заяви докладчикът по становището Милена Ангелова.
„Трябва да променим нашите системи за грижи за психичното здраве. Необходими са повече специалисти и по-голяма подкрепа за хората, които се нуждаят от такава“, заяви съдокладчикът по становището Иван Кокалов.
Младите хора, децата, жените и групите в неравностойно положение, както и хората, изложени на продължителен стрес, са особено изложени на риск от развиване на психично разстройство.
След пандемията от COVID-19 психичното здраве допълнително се влоши, като понастоящем около 20 % от европейците изпитват проблеми, свързани с психичното здраве, вариращи от тежки до умерени. Това, наред с другото, засегна и техния трудов живот и доходи. Настоящите оценки показват, че психичните и поведенческите разстройства струват на ЕС около 4 % от неговия БВП годишно.
Освен това психичните разстройства вземат сериозни жертви и са причина за около 4 % от смъртните случаи в Европа всяка година; те са втората най-често срещана причина за смърт сред младите хора.
ЕИСК приветства всеобхватния план на Европейската комисия за психичното здраве и призовава той да бъде транспониран бързо в подходящо финансирана стратегия на ЕС за психичното здраве. Стратегията следва да има график, да определя ясно отговорностите и да включва измерими показатели за напредъка.
Според ЕИСК системите за психично здраве трябва да бъдат основани на права и ориентирани към индивида, като дават приоритет на неговото овластяване и активното му участие в собственото му възстановяване.
ЕИСК настоятелно препоръчва на Европейската комисия да обяви 2024 г. за Европейска година на психичното здраве. Това би изпратило ясен сигнал и би насърчило изграждането на силен съюз за подобряване и насърчаване на психичното здраве в целия ЕС.