от Томас Катниг

Зеленият водород е един от градивните елементи на нашия енергиен преход, поради което бързото му разгръщане е изключително важно за бъдещата енергийна система и за икономическото и социалното благосъстояние на ЕС.

Установяването на предлагането, търсенето, инфраструктурата и производството на водород обаче е свързано с редица предизвикателства. Водородът е скъп и зависим от подходящи рамкови условия. От една страна, трябва първо да насочим използването му към сектори, които са трудни за електрифициране и като средство за съхранение на енергия. От друга страна, трябва да гарантираме, че са създадени необходимите условия за бързо и ефективно разширяване на водородната инфраструктура.

В това отношение са особено важни три аспекта:

1. Трябва да се осигури необходимото финансиране на инфраструктурата. Тъй като изграждането на инфраструктура за транспортиране ще доведе до значителни разходи, ЕИСК подчертава значението на ефективното разпределение на ресурсите. То ще изисква интелигентно и интегрирано планиране, включително трансгранично, както и регулаторен режим, с който да се дава възможност за необходимите инвестиции в инфраструктурата, като същевременно се насърчава екологичната устойчивост на енергийната система като цяло и ползвателите на мрежите се защитават от прекомерно високи такси. Същевременно със сигурност трябва да се избягва допълнителната тежест под формата на кръстосано субсидиране на водородните мрежи от страна на ползвателите на газопреносната мрежа. Това е особено важно, тъй като бъдещите ползватели на инфраструктурата на мрежата за водород се различават значително от днешните потребители на газопреносната мрежа. Поради това е важно да се прилага принципът „потребителят плаща“, доколкото е възможно, и по този начин да се гарантира, че инфраструктурата за водород се финансира основно от своите ползватели.
2. В допълнение към финансирането трябва да се осигури и работната сила, необходима за разрастването и производството. Освен създаването на нови качествени работни места особено важно е пренасочването на съществуващите работници. Това означава, че на съществуващите работници трябва да се предостави подходящо обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, а работната сила трябва да бъде запазена, като се предлагат добри условия на труд. Например мрежовите оператори трябва да бъдат обвързани с обичайните колективни трудови договори, а условията на труд трябва да бъдат подобрени, за да се привлича квалифицирана работна сила. Затова ЕИСК призовава за ефективен и резултатен социален диалог в газовия сектор както на европейско, така и на национално равнище.
3. Трябва да се гарантира еднакво, проследимо и задължително сертифициране на водорода, произведен чрез централна схема на ЕС. Тези схеми за сертифициране трябва да гарантират не само екологичните критерии, но и социални стандарти. Сред тези стандарти трябва да бъдат справедливите и безопасни условия на труд и спазването на трудовите, социалните и синдикалните права;

Поради това ЕИСК призовава Комисията да преразгледа стратегията за водорода, която с основание беше критикувана от Европейската сметна палата. В сътрудничество с гражданското общество на национално и европейско равнище трябва да се гарантира изготвянето на цялостна стратегия, която да отчита сертифицирането, финансирането, трудовите изисквания, насърчаването и защитата на потребителите. Едва тогава европейската водородна промишленост може да има светло бъдеще.