11-годишният Ян Щюка от Загреб, Хърватия, има спина бифида и може да се придвижва само с помощта на ортопедични скоби и проходилка, което изобщо не му пречи да бъде завършен атлет. Носител на наградата за най-добър млад хърватски парабаскетболист през 2023 г., Ян участва и в състезания по плуване, а сега практикува и ски бягане. В свободното си време играе футбол с приятелите си, като отбелязва голове с ръката си. Ян и майка му Ясмина Богданович разговаряха с нас за възможностите за спорт за деца с увреждания и ни обясниха защо е важно те да бъдат третирани възможно най-малко като хора със специални потребности.
ЯН:
Кога започна да спортуваш и какви спортове си практикувал досега?
Започнах с уроци по плуване, когато бях на две години. На четиригодишна възраст се преместих в клуба Natator Para Swimming, където научих всички техники за плуване и участвах в няколко състезания. Преустанових, когато бях на 11 години, защото ми стана малко скучно.
Когато бях на осем, започнах с пара ски бягане и баскетбол в инвалидна количка. Все още практикувам и двата спорта, които са ми любими.
Освен това пробвах скално катерене няколко пъти и ми хареса, но нямам време да практикувам и този спорт. През едно лято карах курс по Крав Мага. Хареса ми много и бих искал да го правя отново понякога в бъдеще.
Какви награди си спечелил и коя от тях означава най-много за теб?
Спечелил съм няколко награди с баскетболния клуб и любимата ми награда е за най-добър млад параатлет за 2023 г. в моята категория, която ми беше присъдена от Асоциация за пара спортове на Загреб.
Как изглежда един твой тренировъчен ден? Колко пъти седмично тренираш обикновено?
Сутрин ходя на училище. След училище първо правя домашните си и излизам с приятелите си, а вечерта ходя на някоя от тренировките. Досега ходех на сухи тренировки по ски веднъж седмично, баскетбол веднъж седмично и плуване 1—2 пъти седмично. От тази учебна година ще спра да плувам и ще увелича тренировките по ски до 2—3 пъти седмично.
През зимата ходя и на ски лагери в Планица в Словения и в някои от австрийските ски курорти. Харесвам тези лагери, защото приятелите ми също ходят, така че освен обучението имаме и голям шанс да се социализираме.
С отбора по баскетбол понякога ходим на мачове в други градове около Хърватия. Миналата есен бяхме и в Рим и играхме мач срещу баскетболния отбор на Лацио.
На кои мъжки или женски спортисти се възхищаваш? Искаш ли да участваш във важно международно спортно състезание някой ден?
Любимият ми спортист беше Лука Модрич, но в момента нямам идоли, така че не следвам никого.
Ще се радвам да участвам в международни спортни състезания... надявам се както в баскетбола, така и в ските.
ЯСМИНА:
Колко внимание се обръща на спорта за деца с увреждания в Хърватия?
Като родител ми се струва, че наистина се обръща голямо внимание. За съжаление родителите не са достатъчно информирани за възможностите, клубовете се нуждаят от нови членове, наистина е жалко. Разбира се, положението е много по-благоприятно в по-големите градове.
Има ли едно дете с увреждания достатъчно възможности и стимули да спортува или се изисква голямо участие от страна на родителите?
Децата имат възможности и стимули... ако те и родителите им желаят това. Както казах, родителите не са достатъчно информирани и някои от тях или не искат допълнителни ангажименти, или се страхуват, че детето ще бъде наранено докато спортува... Жалко е, че мислят по този начин. Иначе спортът за хора с увреждания е безплатен и според мен много стимулиращ както за физическото, така и за психичното здраве, и със сигурност за социалната интеграция. Не бих казала, че се изисква по-голямо участие на родителите отколкото при здрави деца на същата възраст. Разбира се, съществуват изключения, свързани с конкретна диагноза: например Ян все още трябва да бъде придружаван от един от нас, когато ходи на зимни ски лагери или при гостувания на отбора, но тъй като расте, тези ангажименти вероятно ще намаляват и се надявам се, че присъствието ни няма да е задължително. Целта е да се постигне независимост във всичките му дейности. Той редовно провежда обучения без наша помощ.
Какво бихте добавили като родител на дете със специални нужди?
Да се отнасяме към тях възможно най-малко като към деца със специални нужди и да ги включваме в ежедневните дейности, които съответстват на възрастта и възможностите им, за да се чувстват като другите. Те ще се възприемат като обикновени деца, които правят нещата „малко по-различно“, но все пак ги правят! Ян кара велосипед с три гуми, а не с две; плува и се гмурка като всички свои връстници, но използва краката си по-малко или изобщо не ги използва; играе футбол с отбора, но бележи голове с ръката си. „Можем да правим всичко, въпреки че някои неща трябва да ги правим малко по-различно“ — ако самите те се приемат този начин и другите ще го направят.
Ян Щюка е 11-годишен ученик от Загреб, понастоящем в пети клас на началното училище. Член е на клуба Natator Swimming. Той е член на KKI Загреб (баскетбол в инвалидни колички) и ски-клуб Monoski Zagreb за хора с увреждания, където редовно се обучава в програмата за ски бягане за хора с увреждания.
Ясмина Богданович има диплома по дизайн от Школата по дизайн към Факултета по архитектура в Загреб. Тя работи в различни маркетингови агенции в продължение на 20 години. Понастоящем работи на непълно работно време и дистанционно в малко графично студио, което ѝ позволява да придружава Ян на ски лагери и по време на другите му спортни начинания. Тя е и запален колоездач и се придвижва навсякъде с велосипед.
