„Време е да направим конкретна крачка за изпълнение на препоръките в доклада на Марио Драги, преди той да изчезне някъде в дебрите на политиката. Нуждаем се от добри стратегически кадри и създатели на политики, способни да излязат извън границите на този доклад и да разработят стратегии за промишлената политика на ЕС“, казва хърватският предприемач и учен Степан Орешкович.  Заедно с Йорн Флек, старши директор на института на трансатлантическия мозъчен тръст „Атлантически съвет“, той представи амбициозната инициатива „Future 500“ на международната публична конференция „Конклав II“ в Брюксел. В рамките на по-широката платформа на Атлантическия съвет SEEUS Futures, „Future 500“, има за цел да идентифицира и подкрепи 500 европейски дружества, които притежават необходимото за постигане на значителен растеж и глобално въздействие. Целта е да се подкрепят нови предприемачи в Европа да се конкурират в световен мащаб, за да се засили присъствието на Европа на международната икономическа сцена. Степан Орешкович ни разказа повече за проекта.

Можете ли да представите накратко основната идея на проекта „Future 500“?

Опряхме се на идеите, съдържащи се във важните доклади за бъдещето на Европа, изготвени от Марио Драги, Енрико Лета и Мануел Ейтор. Анализирахме ги през двойната лупа на учени и предприемачи. Инициативата подвига няколко въпроса от критично значение. Кой ще изпълни тези планове за конкурентоспособност, както и публикувания неотдавна Компас за кокнкурентоспособността? Какви механизми ще бъдат използвани? Какви ще бъдат свързаните с това разходи? И каква възвръщаемост може да се очаква в сравнение с постигнатата неотдавна от американските дружества с бърз растеж? Проектът „Future 500“ е крайъгълен камък на платформата SEEUS, представляваща САЩ, ЕС и Югоизточна Европа, и има за цел да повиши видимостта и сътрудничеството между тези региони. Той е стратегически замислен така, че да отговори на належащата нужда Европа да създаде динамична среда, която да издигне местните дружества до позицията на лидери на световната сцена. Инициативата се съсредоточава върху предоставянето на рисков капитал, стратегически насоки и международни мрежи, извличайки поуки от експерти като Дани Родрик от Харвардския университет и Беата Яворчик от ЕБВР, с цел разработване на промишлени политики за 21-ви век, които да укрепят значително нашата конкурентна позиция.

Имате ли вече потенциални кандидати за 500-те дружества, които планирате да изберете? Какви са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно дружество, за да бъде избрано?

Въпреки че все още не са избрани конкретни дружества, „Future 500“ ще бъде насочена към субекти с потенциал за разрастване и бърз растеж. Процесът ще бъде открит и непрекъснат и ще дава приоритет на икономическите обещания, иновациите и стратегическото значение в съответния сектор. Освен това ще се стремим да установим партньорства с многостранни банки за развитие и инвеститори, които вече подкрепят предприятията да се превърнат в конкурентна сила. Акцентът ще бъде поставен върху дружества, които вече демонстрират стабилен растеж, способности за иновации и амбиция за разрастване в световен мащаб. Това гарантира, че те са не само лидери на пазара, но и пионери в технологиите и бизнес моделите. Ще използваме опита от големи проекти като Scale-Up Europe, които обединяват основатели, инвеститори, ръководни кадри и учени около мисията Европа да се превърне в дом за технологични шампиони. За страните — кандидатки за членство в ЕС, тези потенциално избрани дружества са от особено голямо значение — те ще въплътят принципите на новата икономика и ще служат като модели за подражание за амбициозни, конкуриращи се в международен план предприятия, които не разчитат на финансиране предимно от страна на националните данъкоплатци.

Доколко сте оптимистично настроен относно потенциала на Европа за конкурентоспособност в световен мащаб?

Съществува значителен оптимизъм по отношение на способността на Европа да укрепи своята конкурентна позиция в световен мащаб, като се отърси от преобладаващата нагласа за самосъжаление. Общата възвращаемост на борсовия индекс на еврозоната, откакто започна повишаването на цените на акциите на пазара в края на 2022 г., надмина S&P 500, ако не включваме Nvidia. Европейските социални и здравни системи поддържат хората здрави и активни за по-дълги периоди на много по-ниска цена и оказват положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на нашата икономика в световен мащаб.

Опитваме се да възпроизведем концепцията на Имануел Кант за „истински ентусиазъм“, която той използва по отношение на Френската революция. Този начин на мислене може да превърне предизвикателствата в мотивационна сила, която да доведе до решимост, която изглежда непобедима. Нуждаем се от по-малко богати и самодоволни елити и прекалено послушни, неамбициозни последователи, каквито бяха фаворизирани през последните две десетилетия. Вместо това се нуждаем от повече „гладни млади хора“ — мотивирани и амбициозни, готови да приемат предизвикателствата.

Инициативата Future 500 има за цел да се търси проактивно решение на хроничните проблеми, откроени в докладите за конкурентоспособността, като например необходимостта от смели иновации и разрастването на предприятията. Позицията на Европа в световен мащаб ще зависи в голяма степен от способността ѝ да интегрира авангардни технологии, да насърчава предприемаческите таланти и да усъвършенства промишлените политики в подкрепа на приобщаващ растеж. Оползотворявайки добре образованата работна сила, богатото иновативно наследство и традиционните и новите промишлени сектори и търсейки решение на въпроси като регулаторната разпокъсаност и дисбалансите на пазара, инициативата се стреми да създаде благоприятна среда за бизнес лидерите и новаторите.

Накратко, инициативата Future 500 бележи важна стъпка в тестването на икономическия пейзаж на Европа, позиционирайки континента като световен конкурент чрез насърчаване на дружества с висок потенциал и укрепване на предприемаческата екосистема. Няма шанс да победим конкуренцията, без да знаем кои са конкурентите от наша страна.

Д-р Степан Орешкович е учен и предприемач. Той е член на Европейската академия на науките и изкуствата и основател на Bosqar Invest. Под ръководството на неговото семейство Bosqar Invest увеличи броя на служителите си от 300 на над 16,000 служители в рамките на пет години, демонстрирайки отлична стратегия за разрастване, която интегрира науката, технологиите, инвестиции от пенсионни и други фондове, както и предприемаческа смелост — жизненоважен подход, за който се застъпва Марио Драги в своя доклад. Този стратегически акцент вероятно е повлиял на стартирането на проекта Future 500, за който говори д-р Орешкович.