От Антонио Гарсия дел Риего, член на група „Работодатели“ на ЕИСК

Европа се намира в критичен момент, тъй като е изправена пред безпрецедентни предизвикателства — от екологичния преход до войната в непосредствена близост до нейните граници и засилването на световната конкуренция. Преодоляването на тези предизвикателства ще изисква нещо повече от политически декларации. Ще бъдат необходими средства, както и способността за тяхното мобилизиране, насочване и умножаване. Накратко, това изисква силна, конкурентоспособна и автономна финансова система. За съжаление не разполагаме с такава.

Финансирането е кръвоносната система на всяка модерна икономика. Всяка нова фабрика, електрическо превозно средство, разширяване на болница или стартиращо предприятие в областта на чистите технологии зависят от някой, който ще поеме риска да ги финансира. А в Европа този „някой“ често е банка. МСП, които съставляват 99 % от дружествата в ЕС, зависят предимно от банкови кредити, за да могат да се разрастват, да инвестират и да изнасят. Самите институции, които формират ядрото на нашата финансова екосистема, обаче са изложени на риск да бъдат изпреварени от конкурентите и задушени от свръхрегулиране.

Европа често говори за „стратегическа автономност“ в областта на енергетиката, отбраната и цифровата инфраструктура, но в дискусиите рядко се споменава финансовата автономност. А би трябвало.

Днес над 60 % от инвестиционното банкиране в Европа се управлява само от четири американски банки. Предстоящите правила „Базел IV“ ще се прилагат изцяло в ЕС, но не и в САЩ, Обединеното кралство или Япония. Тази асиметрия поставя европейските банки в неблагоприятно конкурентно положение. Ако искаме европейските банки да финансират двойния преход и да подкрепят стратегическите сектори, те трябва да се конкурират на равни начала.

Съюзът на капиталовите пазари трябва да излезе извън рамките на реториката и да се превърне в истински единен пазар за спестявания и инвестиции. За да постигнем това, се нуждаем от интелигентно, пропорционално и благоприятстващо регулиране, което защитава стабилността и потребителите, но също така стимулира растежа и конкурентоспособността. Това означава:

• пропорционалност;
• технологична неутралност; и
• правила, основани на резултатите.

Европа не може да си позволи да бъде наивна. В един свят, оформен във все по-голяма степен от силова политика и икономически блокове, финансовата мощ означава суверенитет. САЩ и Китай разбират това. Би трябвало да го разберем и ние.