Матю Каруана Галиция: „Правя всичко възможно смъртта на майка ми да не е напразно!“

Ексклузивно интервю с Матю Каруана Галиция, разследващ журналист и директор на фондация „Дафне Каруана Галиция“ в Малта.

„Работя във фондация „Дафне Каруана Галиция“ в Малта, която носи името на майка ми — Дафне. Тя беше журналистка в продължение на 30 години, която разследва корупцията по високите етажи на властта и социалните въпроси в Малта, и беше убита по време на едно от най-важните си разследвания на 16 октомври 2017 г. Бях свидетел на убийството. И оттогава със семейството ми се борим за справедливост за нея“.

ЕИСК инфо: Подобрило ли се е положението за журналистите след убийството на майка Ви?

Матю Каруана Галиция: За журналистите като цяло от страна на Комисията е налице ново признаване на значението на разследващата журналистическа дейност и сериозността на проблемите, пред които сме изправени. На прав път сме, но не мисля, че положението се е подобрило достатъчно за разследващите журналисти.

Журналистите несъмнено стават по-добри в разследването на организираната престъпност, корупцията и прането на пари. С всяко ново съвместно разследване те стават все по-ефективни.

Досиетата „Пандора“ беше последното изключително ефективно и добре организирано разследване. Хората, които работиха по него, свършиха отлична работа с много малко ресурси, но причината нашата работа да не е станала по-лесна е, че властите в световен план не успяват да поддържат темпото в борбата с корупцията.

Забавихме се с разработването на нови инструменти в световен мащаб, които могат да се използват за борба срещу организираната престъпност и корупцията, в резултат на което журналистите, които публикуват доказателства и доклади за корупция и организираната престъпност продължават да са изложени на сериозна опасност.

Как може гражданското общество да подкрепи разследващите журналисти?

Много големи и добре финансирани организации на гражданското общество са в състояние да финансират разследваща журналистическа дейност и да подкрепят работата на журналистите на свободна практика във връзка с някои важни разследвания.
Организации по правата на човека дават гласност на нарушенията на правото на свобода на изразяване на мнение и използването на правен тормоз за заглушаване на журналисти.

Моето семейство получи огромна подкрепа от организации на гражданското общество и без тази подкрепа нямаше да успеем да осъществим напредъка, който постигнахме досега в борбата за справедливост за майка ми.
Разбира се, тези организации на гражданското общество зависят от своя страна от финансиране от европейските институции и органи, частни лица, членство и др.
НПО са обект на клевети и очерняне на репутацията. Те самите са под прицел и поради това също се нуждаят от защита.

Какво повече може да направи Европейският съюз, за да демонстрира ангажираността си по отношение на свободата на пресата?

Убеден съм, че след смяната на ръководството в Европейската комисия журналистите и хората, които работят в областта на правата на човека, и защитниците на правото на свобода на словото разполагат със съюзник в лицето на Комисията, както и на Европейския парламент, който неотдавна създаде награда на името на майка ми — наградата „Дафне Каруана Галиция“ за журналистика.

Това показва недвусмислено подкрепата на една от най-важните институции на ЕС за разследващата журналистика по реален, ефективен и осезаем начин.

Според мен институциите се възпрепятстват от държавите — членки на ЕС, които например не прилагат Директивата за лицата, сигнализиращи за нарушения, както и директивите относно борбата с изпирането на пари.
В някои държави от Европейския съюз например няма публични регистри на собствениците на предприятия. Кипър е една от тях. Това затруднява работата на журналистите.

Наистина искам да направя всичко възможно смъртта на майка ми да не е напразно. Това действително е най-голямата ми мотивация — да се извлекат поуки от убийството на майка ми, за да няма други такива случаи. Всъщност вече имаше други такива случаи, което показва колко работа ни предстои. Ян Куцяк — журналист в Гърция — беше убит, както и друг в Нидерландия. Така че пътят пред нас е дълъг, но сме на прав път и трябва само да продължим напред.