Hydrogen – infrastructure, development needs, financing, use and limits

Водород — инфраструктура, нужди от развитие, финансиране, използване и ограничения

Основни аспекти

ЕИСК:

• признава значението на бързото разгръщане на нисковъглероден водород от възобновяеми източници за бъдещата енергийна система, както и за икономическото и социалното благосъстояние на ЕС. Независимо от това използването на водород трябва на първо време да бъде насочено към трудни за електрифициране сектори и да служи като средство за акумулиране на енергия;
• подчертава, че публично финансиране би трябвало да се отпуска предимно за водород от възобновяеми източници, отговарящ на определението в Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 на Комисията. Въпреки това, особено по време на преходния период, ще трябва да се използват други форми на нисковъглероден водород от възобновяеми източници;
• посочва, че схемите за сертифициране трябва да гарантират не само екологични критерии, но и социални стандарти. Тези стандарти трябва да включват справедливи и безопасни условия на труд и спазване на трудовите, социалните и синдикалните права;
• осъзнава значението на газопроводната инфраструктура за бързото разгръщане на водорода. За да се постигне това, ефективното разпределяне на наличните средства ще бъде от значение. То ще изисква интелигентно и интегрирано планиране и регулаторен режим, който да дава възможност за необходимите инвестиции, като същевременно насърчава екологичната устойчивост и защитава ползвателите на мрежата;
• подчертава, че служителите ще трябва да преминат подходящо обучение, а работната сила ще трябва да бъде запазена посредством предлагане на добри условия на труд. Това би трябвало да даде възможност на операторите на газопреносни мрежи да експлоатират мрежи за водород и да създават полезни взаимодействия;
• посочва необходимостта да се избягва кръстосано субсидиране на водородните мрежи от страна на ползвателите на газопреносната мрежа, което е особено важно поради факта, че бъдещите ползватели на водородните мрежи не се днешните ползватели на газопреносната мрежа. Важно е да се прилага принципът „потребителят плаща“ и по този начин да се гарантира, че инфраструктурата за водород се финансира основно от своите ползватели. На ранните етапи от разгръщането държавното финансиране би могло да допълни финансирането, основано на принципа „потребителят плаща“, чрез мрежови тарифи.