От Петер Шмит, Диандра Ни Бухала и Арно Шварц

Представлявайки гражданското общество на ЕС на 29-ата конференция на страните по РКООНИК в столицата на Азербайджан Баку, ЕИСК се застъпи за спешни, осезаеми действия в областта на климата и за приоритизиране на социалната и екологичната справедливост в преговорите по въпросите на климата. 

Петер Шмит, председател на ad hoc групата относно Конференцията на страните ни разказа за основните послания на ЕИСК по основната тема на COP29 — финансиране на борбата с изменението на климата.

Петер Шмит: Лавината от екстремни климатични явления в световен мащаб е съществено напомняне за засилване на амбициите в областта на климата. Тъй като тази година е на път да бъде най-горещата досега, предизвиканите от човека климатични бедствия като наводнения, горски пожари и суши се случват по-често и с по-голяма интензивност, което изостря социалните неравенства. Цената на бездействието в областта на климата е много по-висока от цената на действията.

Залозите за COP29 са високи. Договарянето на глобални решения за финансиране на борбата с изменението на климата е от решаващо значение, за да могат развиващите се страни да отключат средствата за глобални действия в областта на климата. Участието на ЕИСК в 29-ата Конференция на страните по РКООНИК в Баку предложи препоръки въз основа на нашето становище относно финансирането на борбата с изменението на климата, насочени към преформулиране на международната финансова архитектура, за да се отключи и улесни ефективното и достъпно финансиране в областта на климата.

Изтъкнахме необходимостта от установяване на нова колективна количествена цел за преодоляване на пропуските във финансирането на борбата с изменението на климата, която следва да направи финансирането на борбата с изменението на климата по-пригодно за целта, съобразено с биологичното разнообразие, въздействащо и правилно насочено към най-уязвимите държави и общности. Финансовите потоци за борба с изменението на климата следва да се ръководят от принципите на справедливия преход в съответствие с Парижкото споразумение и въз основа на целите за устойчиво развитие. Дългосрочните ангажименти както от страна на публичните, така и на частните участници са от ключово значение, а публичните финанси ще играят решаваща роля за мобилизирането и намаляването на риска на частните инвестиции за инициативи в областта на климата.

Въпреки че следва да се даде възможност за достъп до финансиране на борбата с изменението на климата за местни инициативи и движения на местно равнище, Комитетът призовава също така за всеобхватен подход за прекъсване на цикъла на задлъжнялост и недостатъчни инвестиции в адаптацията. Призоваваме за справедливо разпределение на фондовете за климата с цел преодоляване на различията. Освен това ангажираността на гражданското общество е от решаващо значение за създаването на приобщаващ и демократичен подход, който гарантира, че инвестициите в областта на климата са ефективни и устойчиви.

Младежкият делегат на ЕИСК в COP (2023—2025 г.) Диандра Ни Бухала сподели очакванията си във връзка с COP29. От гледна точка на един млад човек, кои са най-належащите въпроси, свързани с климата, които първо трябва да бъдат решени?

Диандра Ни Бухала: След разочарованието от резултатите от 28-ата Конференция на страните се опитах да управлявам във възможно най-голяма степен очакванията си за 29-ата Конференция на страните по РКООНИК. Осъзнавайки, че резултатите от поредната годишна конференция ще бъдат ограничени поради избора на председателство — още една държава, силно зависима от печалбите от изкопаеми горива — беше особено трудно да се запази надеждата.

Въпреки това, след като се консултирах с различни младежки организации в цяла Европа чрез структурираните срещи на Работната група по въпросите на младежта като част от програмата на ЕИСК за младежки делегати на COP, реших, че е най-добре да се съсредоточа върху справедливостта в областта на климата и справедливия преход, финансирането на борбата с изменението на климата и новата колективна количествена цел и увеличаването на значимото участие на младите хора в международните процеси на вземане на решения.

Сега, когато знам колко преговори не успяха да постигнат напредък през първата седмица поради пълната липса на съгласие и сътрудничество — включително по отношение на равенството между половете, финансирането на борбата с изменението на климата и справедливия преход — осъзнавам, че очакванията ми отново бяха твърде високи и в резултат на това насочих усилията си за застъпничество по време на съпътстващи прояви и двустранни срещи. Моите две основни надежди сега са, че ще запази настоящият дискурс, особено по отношение на правата на човека, и че постигаме лек напредък, за да подготвим нещата перфектно за COP30, на която изглежда всички възлагат своите надежди.

Поради взаимосвързания характер на изменението на климата и последиците от него не бих могла да се опитам да подредя въпросите по ред на важност или неотложност. Младите хора се притесняват за бъдещето си, по отношение на тяхната сигурност на работното място и дали ще бъдат принудени да се преквалифицират; по отношение на техните домове и семейства и безопасността от бури, наводнения и ерозия; по отношение на здравето и качеството на живот на бъдещите им деца или дори на следващото поколение; и по отношение на начина, по който нашето поколение ще бъде натоварено с много по-трудни преговори за климата, когато станем отговорни за вземането на решения, защото днес не се предприемат достатъчно действия, като се има предвид, че въздействието от това ще се усеща в продължение на десетилетия.

Нуждаем се от климатична справедливост сега. Нуждаем се от реалистично финансиране на борбата с изменението на климата сега. Нуждаем се от честен, справедлив и равноправен преход в областта на заетостта и енергетиката сега. Нуждаем се от амбиция сега. Нуждаем се от прилагане сега.

Нуждаем се от всички вас сега.

16-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP16) относно биологичното разнообразие, която се проведе в Кали, Колумбия през октомври, завърши с хаос и без споразумение относно финансирането в полза на природата. Попитахме Арно Шварц, представител на ЕИСК на COP16, дали можем да останем оптимисти въпреки това отстъпление. Какви действия следва да се предприемат, за да се постигне напредък в опазването на биологичното разнообразие?

Арно Шварц: 200 милиарда долара годишно. Според ООН това е сумата, която ще бъде необходима (включително всички видове финансиране — публично, частно, национално и международно) за постигане на целите ни в областта на биологичното разнообразие. За какво става въпрос? Става въпрос за нищо повече от това да се сложи край на колапса на света на живите организми, които в момента изчезват с все по-бързи темпове, и става въпрос за възстановяване на природата и да ѝ се даде шанс за оцеляване в един „жизнен“ свят, вместо да се позволи тя да бъде опустошена от алчност и глупост.

Какво е бъдещето след провала на COP16?

Всеки един от нас трябва да си зададе този въпрос и да го постави на хората около нас, особено след като е известно, че само във Франция всяка година повече от една четвърт от тази сума се използва за подготовка или водене на война. Всъщност в световен мащаб срещата в Кали беше пропусната възможност поради липса на политическа воля и липса на икономическа солидарност.

Но не всичко е загубено.

Вижда се слаба светлина в края на тунела: тази Конференция на страните призна коренното население и местните общности за ролята им на пазители на биологичното разнообразие — след около 30 години колебливост — както и на тези от африкански произход; създаден беше и нов фонд на ООН, известен като Кали Фонд. В дългосрочен план този фонд ще се използва за набиране на доброволни вноски от частни дружества, половината от които ще отидат за посочените по-горе групи от хора. Фиу!

Вие сте ... вие сте ...

Вие сте част от нас; ние сме част от вас. И за да продължим по общия си път, може би има смисъл да започнем, като нашата икономиката отново заработи в полза на общото благо. Така че, за да спрем да дърпаме чергата под краката си, какво чакаме и не започваме с преразглеждане на международните правила за финансиране и търговия?

Основната тема за делегатите на ЕИСК на COP29 Петер Шмит и Диандра Ни Буахала беше финансирането на борбата с изменението на климата и в тази област те бяха ръководени от неотдавнашното становище на ЕИСК относно Финансиране на борбата с изменението на климата: нова пътна карта за реализиране на големите амбиции в областта на климата и ЦУР. Една от ключовите прояви, ръководени от ЕИСК в Баку, беше „Глобална перспектива за насърчаване на справедлив преход в хранително-вкусовия сектор“ на 18 ноември. На проявата беше разгледано изграждането на устойчиви, нисковъглеродни продоволствени системи, които са справедливи за земеделските стопани, работещите във веригата на храните и бъдещите поколения. Целта беше да се подобри сътрудничеството между създателите на политики и гражданското общество, да се засили гласът на Глобалния юг и да се постигнат приобщаващи решения в областта на климата за всички.

Като член на делегацията на ЕС Арно Шварц взе участие в срещи, призоваващи за по-голямо взаимодействие между процесите на ООН в областта на биологичното разнообразие (КБР) и изменението на климата (РКООНИК), постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии като средство за освобождаване на повече финансови ресурси и по-активната роля на организираното гражданско общество в прилагането на глобалната рамка за биологичното разнообразие в Кунмин-Монреал. Повече информация за приноса на ЕИСК към COP16 можете да намерите тук.

Г-н Шварц е докладчикът по становището на ЕИСК Всеобхватна стратегия за биологичното разнообразие на COP16: обединяване на всички сектори в името на обща цел.