Като млад делегат, присъстващ за първи път на Конференция на страните, подхождам към нея с отворен дух и с малко наивен оптимизъм. Тази седмица световните температури се повишиха до над 2 градуса спрямо прединдустриалните равнища. Ако това, заедно с ужасяващите наводнения, горски пожари, суши и земетресения, на които сме свидетели само през тази година, по целия свят, не дава достатъчен стимул, за да се постигне споразумение за прекратяване на използването на изкопаеми горива, в съответствие с предложения Договор за неразпространение на изкопаемите горива, не знам какво би могло.

Много актуално е, че нашата делегация ще съсредоточи работата си върху селското стопанство и продоволствената сигурност, работната програма за справедлив преход и финансирането в областта на климата. Тези теми се допълват от собствените ми интереси, сред които са климатичната справедливост и пресечната точка на изменението на климата с равенството между половете и мира и сигурността.

Въпреки ограничения достъп на младите хора до залите за преговори, смятам, че нашите гласове играят решаваща роля за оформянето на резултатите от 28-ата конференция на страните. Това се дължи на непрестанния натиск, упражняван от младите хора върху вземащите решения за споразуменията в областта на климата, въпреки че те все още не са достатъчни за това, от което наистина се нуждаем. Вярвам, че гласовете на младите хора са еднакво валидни и следва да бъдат чути, особено като се има предвид, че ще бъдем изправени пред най-тежкото бездействие в областта на климата за най-дългия период от време.

Моята отдаденост към действията в областта на климата произтича от три основни фактора:

• осъзнаването, че изменението на климата засяга всички и изостря други въпроси като равенството между половете, мира и сигурността;
• изобилната информация, с която разполагаме и която дава възможност на младите хора да се образоват и да осъзнават глобалното въздействие на изменението на климата;
• отчаянието от липсата на действия в областта на климата от страна на вземащите решения, ни подтиква да изискваме промяна.

На 28-ата конференция на страните с нетърпение очаквам да се срещна с хора от различни среди, да чуя техните истории, да разширя познанията си и да възстановя надеждата си за бъдещето. Въпреки това продължавам да съм загрижена относно възможността това възбуждение да се превърне в страх в зависимост от адекватността и изпълнението на договорените мерки.