След войната във Виетнам в световната журналистическа общност се наложи тенденцията на дистанцирано отразяване на войните, т.е. без да се подкрепя нито едната, нито другата страна. За разлика от преди, когато журналистите бяха „прикрепяни“ като кореспонденти към армията на една от воюващите страни, тази нова практика беше оценена като огромен напредък към обективното отразяване. Това разбира се стана възможно благодарение на икономическото развитие на медиите, но и поради факта, че повечето от конфликтите протичаха далеч от седалищата на големите медии. Това бяха „чужди“ войни и за журналистите беше относително лесно да се дистанцират емоционално от тях. Войната в Украйна разклати този принцип и в близко бъдеще може да доведе до значителни промени в цялостната работа на медиите и тяхната връзка с обществото и държавата.

От гледна точка на комуникацията войната в Украйна, която започна с руското нахлуване в Крим през 2014 г., беше пропита с лъжи от самото начало. Големи и по-малки международни медии излъчваха репортажи за „неонацистите, потискащи рускоезичното население“ в Източна Украйна, давайки на Кремъл претекст да продължи жестокостите си. Тези репортажи бяха резултат не толкова от зле свършената работа на западните медии, колкото от факта, че медийната система на Запада не беше подготвена да се справи с подобна вълна от дезинформация, организирана и финансирана от Москва. От факта, че Москва използва свободите на западния свят, за да атакува същите тези свободи.

Когато това стана ясно, главно през последните три месеца, голяма част от чуждестранните журналисти открито взеха страната на Украйна. Не само защото страната беше жертва на непровокирано нападение, но и защото разбираха, че бяха атакувани всички принципи и ценности, на които се основават свободата на словото и работата на медиите, наред с останалото.

На пръв поглед този избор може да се тълкува като „отстъпление“ от принципите на обективност от страна на журналистическата общност. Доколко „обективно“ и „безпристрастно“ може да се обрисуват насилникът и неговата жертва? Тази война показа по-ясно от всякога, че „спазването на еднаква дистанция“ от жертвата и извършителя винаги работи в полза на втория.

Така създалата се дилема наложи избора между обективност и етичност. Колкото и странно да звучи, част от големите средства за масова информация наистина са изправени пред тази дилема. Възникна и въпросът дали „Европа“, поне както украинците разбират това понятие, е готова да защитава свободите си и дали това изисква по-строг контрол над възможната злоупотреба с тези свободи.

Украинското общество и главно журналистите в Украйна разбраха още преди осем години, че за Руската федерация — и от сега нататък за всяка сила, която работи за подкопаването на европейските принципи и ценности — нашата свобода на словото и медиите като институция са инструмент за водене на война. Война срещу нас.

Освен че станаха обект на военно нападение, през последните осем години украинците бяха представяни като изцяло или частично отговорни за ситуацията. Вместо като жертви бяха представяни като извършители. Последиците от това — наред с останалото — се проявиха и в хода на самата война, под формата на по-малко санкции срещу Русия, забавяне при изпращането на оръжие в Украйна и т.н. Днес ситуацията се обръща не само заради разобличаването на много от безочливите лъжи на Русия, включително благодарение на работата на журналистите, но и поради факта, че част от журналистите преоткриват ролята си в обществото. Не на бездушен разпространител на информация, а на централната нервна система на обществото, която помага, наред с останалото, да се отговори на един основен въпрос: къде се крие доброто и къде злото.

Костас Онисенко

Костас Онисенко е гръцки журналист, който живее и работи в Украйна като кореспондент на гръцки медии.