Диандра Ни Бухала изпълнява функциите на ирландски младежки делегат към ООН (2021—2022 г.), съсредоточавайки се върху равенството между половете, справедливостта в областта на климата и мира и сигурността. Преди това е била активист на местно и национално равнище в продължение на 11 години. Тя работи с екипа Youth2030 на Националния младежки съвет на Ирландия като координатор на програмите за младежките делегати. Тя сътрудничи активно на младежкия клон на Европейската мрежа за устойчиво развитие (ESDN) и програмата „Common Futures Conversations“ на Chatham House. Наскоро тя беше избрана за световен посланик на бъдещите поколения от Foundations for Tomorrow (Фондации за бъдещето) и Службата на уелския комисар за бъдещите поколения.

Диандра притежава бакалавърска степен по публична администрация, бакалавърска степен по право, както и магистърска степен по международна публична политика и дипломация от Университетския колеж в Корк.

ЕИСК инфо: Как виждате Вашата роля в Комитета и по-специално като делегат на COP 28? Какво бихте искали да внесете в дебата относно изменението на климата?

Диандра Ни Бухала: „В качеството ми на младежки делегат на ЕИСК на конференциите на страните по РКООНИК до 2025 г. виждам ролята си като част от нашата работа за истинско представителство и приобщаване.
Постоянен проблем, с който се сблъскват различни заинтересовани страни, участващи във вземането на решения и изготвянето на политики на международно равнище, е изключването — нещо, което младите хора познават и изпитват в твърде голяма степен. Въпреки факта, че сме решаващи фактори за промяна в областта на климата и притежаваме уникален жизнен опит, често ни се казва, че нашата възраст ни пречи да разбираме проблемите и да си създаваме информирани мнения. Тази дискриминация може да се задълбочи в зависимост от расата, пола, сексуалната ориентация, културата и др.
Колкото по-дълго продължава този опит за заглушаване, толкова по-вероятно е младите хора да се оттеглят. Кой ще спаси хората и планетата тогава? Кои опитни и мотивирани лидери ще ни водят към 2050 г., когато ще трябва да се вземат наистина трудните решения?
Безброй млади хора, които участваха в конференциите на РКООНИК през последните години, отбелязаха, че именно извън пространствата за водене на преговори се извличат най-важните за тях уроци и се създават най-здравите отношения. Независимо дали това е непреднамерено или не, съществуващите процедури водят до сегрегация. За да преодолеем изменението на климата, се нуждаем от обединяването на всеки глас и всяка идея в дух на солидарност. За да бъдат устойчиви и ефективни действията в областта на климата, трябва да предоставим възможност за действие на маргинализираните групи. Само тогава можем да постигнем справедливост в областта на климата и да гарантираме, че никой няма да бъде пренебрегнат в борбата на нашия живот.“