Нашият гост изненада е Ана Гомеш, португалски дипломат и политик, член на Португалската социалистическа партия. Тя пише за опасността от популизъм, за възхода на крайнодесните партии и за необходимостта да се води борба с този възход и да се защитават ценностите.
Нашият гост изненада е Ана Гомеш, португалски дипломат и политик, член на Португалската социалистическа партия. Тя пише за опасността от популизъм, за възхода на крайнодесните партии и за необходимостта да се води борба с този възход и да се защитават ценностите.
Дипломат за кариера от 1980 г. насам, тя е заемала множество длъжности, включително в Организацията на обединените нации в Женева и Ню Йорк. През 1999 г. тя оглавява португалската секция за интереси, а след това — до 2003 г. — е посланик в Джакарта, където играе роля в процеса, довел до независимостта на Източен Тимор, и във възстановяването на дипломатическите отношения между Португалия и Индонезия.
Като член на Европейския парламент от 2004 г. до 2019 г. тя е особено активна в областта на външните отношения, правата на човека, сигурността и отбраната, международното развитие, равенството между половете и борбата срещу отклонението от данъчно облагане, изпирането на пари и финансирането на тероризма.
През 2021 г. като кандидат на социалистите участва в президентските избори срещу досегашния президент Марселу Ребелу ди Соуза. Успява да се класира на второ място преди кандидата от дясната партия Шега.
Днес тя продължава политическата си активност като борец за правата на човека, почтеността и прозрачността в обществения живот, срещу корупцията и организираната престъпност. Води седмична коментаторска програма по португалския телевизионен канал SIC Notícias (Становището на Ана Гомеш).
Нашият гост автор е членът на ЕИСК Пиетро Виторио Барбиери, който сподели възгледите си относно значението на гражданския диалог и на това да се гарантира, че му се отрежда подходящо място в европейския дневен ред.
Нашият гост автор е членът на ЕИСК Пиетро Виторио Барбиери, който сподели възгледите си относно значението на гражданския диалог и на това да се гарантира, че му се отрежда подходящо място в европейския дневен ред.
Помолихме Тетяна Огаркова — украинска журналистка, живееща в Киев — да сподели с нас изображение, което символизира Украйна днес, две години след руското нашествие на 24 февруари 2022 г. Тя ни изпрати снимка, която сама е направила при пътуванията си из страната, за да оказва подкрепа на украинските войски. Ето снимката, която г-жа Огаркова иска да сподели с нашите читатели, и историята, която се крие зад нея.
Помолихме Тетяна Огаркова — украинска журналистка, живееща в Киев — да сподели с нас изображение, което символизира Украйна днес, две години след руското нашествие на 24 февруари 2022 г.Тя ни изпрати снимка, която сама е направила при пътуванията си из страната, за да оказва подкрепа на украинските войски. Ето снимката, която г-жа Огаркова иска да сподели с нашите читатели, и историята, която се крие зад нея.
Тетяна Огаркова има докторска степен по литература от университета „Париж XII Вал де Марн“. Тя е лектор в университета „Могилянска академия“ в Киев, журналист и ръководител на международните информационни дейности към Кризисния медиен център на Украйна. Живее в Киев.
Разрушена къща в село Времивка, близо до Нова Новосилка, епицентъра на украинската контраофанзива през лятото на 2023 г.
Тези села в украинската степен, разположени далеч от големите градове на мястото, където се събират границите на три региона (Донецк, Днипро и Запорожие), са обитавани от гърци, изселени от Крим през 18-и век. Те устояха на руската офанзива през 2022 г. с цената на това, че бяха напълно разрушени от вражеската артилерия. Тук, на това стратегическо място, което може да бъде ключът към освобождаването на бреговете на Азовско море, Украйна удържа своите позиции две години след вачалото на руското нашествие.
Кандидатурите за третото издание на наградите на ЕС за биологично производство могат да се подават от 4 март 2024 г.
Всяка година с наградите на ЕС за биологично производство се отличават високи постижения във веригата за създаване на стойност в областта на биологичното производство. Тази година церемонията по награждаването ще се проведе на 23 септември 2024 г., деня на органичното производство на ЕС.
Ще бъдат връчени общо осем награди в седем категории. С тях участници във веригата за създаване на стойност в областта на биологичното производство ще бъдат наградени за изключителни, иновативни, устойчиви и вдъхновяващи проекти, които осигуряват реална добавена стойност за биологичното производство и потребление. Първите награди на ЕС за биологично производство бяха връчени през 2022 г. (ks)
Предстоящите избори за ЕП са от решаващо значение за ЕС, който се стреми да преодолее всяването на паника от евроскептични и крайнодесни кръгове. Резултатите от изборите ще оформят политическата среда на ЕС и ще зададат тон за активна и приобщаваща роля за гражданите и организациите на гражданското общество.
Предстоящите избори за ЕП са от решаващо значение за ЕС, който се стреми да преодолее всяването на паника от евроскептични и крайнодесни кръгове. Резултатите от изборите ще оформят политическата среда на ЕС и ще зададат тон за активна и приобщаваща роля за гражданите и организациите на гражданското общество.
В предизборния контекст на 4—7 март 2024 г. ЕИСК като дом на организираното гражданско общество провежда първата си Седмица на гражданското общество: Да се борим за демокрацията!
Тази проява ще събере хора от различни възрасти и произход, сред които младежи, журналисти от всички държави — членки на ЕС, представители на организации на гражданското общество, заинтересовани страни и институции на ЕС, които ще участват в оживени дискусии, подчертаващи приноса на гражданското общество към социалните, политическите и икономическите въпроси, които засягат нашето ежедневие.
За демокрацията е необходимо участие, а тази нова водеща проява на ЕИСК ще съчетае пет основни инициативи:
Дни на гражданското общество, по време на които хората ще изразят очакванията си по въпроси от решаващо значение за нашите демокрации;
Европейска гражданска инициатива (ЕГИ), ежегодна среща на високо равнище за бъдещи организатори на ЕГИ, на която те определят следващата си законодателна цел;
„Твоята Европа, твоето мнение!“ (YEYS!) — уникална младежка проява, която доближава ЕС до младите хора от всички държави — членки на ЕС, и извън тях, включително млади представители от страните кандидатки за членство в ЕС и от Обединеното кралство;
Награда за гражданското общество, с която се възнаграждават творчески и иновативни проекти с нестопанска цел за тяхната подкрепа за хората с психични заболявания;
и не на последно място, семинар за журналисти от всички държави — членки на ЕС, които ще се запознаят с работата на Комитета от първа ръка и ще пишат за него в своите държави.
Провеждането на нашата седмица на гражданското общество ще бъде навременно, за да могат организираното гражданско общество и гражданите да изразят вижданията си по ключови въпроси за новия законодателен мандат на Европа. Най-важното е, че така ще се насърчи участието на гласоподавателите и проевропейското отношение.
Мненията, изразени по време на Седмицата на гражданското общество от участниците в нея, ще бъдат включени в резолюция, в която ще бъдат изложени основните послания на гражданското общество за по-демократична Европа с оглед на изборите за Европейски парламент.
Приканвам Ви да обедините усилията си с нас в това важно начинание: моля, участвайте в нашите дискусии и насърчавайте гражданите и сдруженията да участват в изборите за Европейски парламент. Не пропускайте тази възможност! ЕС се нуждае от своите граждани, за да се чува гласа му и да се усеща присъствието му.
В нашата нова рубрика „Аз ще гласувам.А Вие?“, която ще продължи до юни 2024 г., представяме мнението на нашите гост оратори по темата как и защо да се участва в европейските избори. Този път наш гост е Андрей Матишак, заместник-началник на отдел „Външни работи“ в най-големия вестник на Словакия — „Правда“.
В нашата нова рубрика „Аз ще гласувам. А Вие?“, която ще продължи до юни 2024 г., представяме мнението на нашите гост оратори по темата как и защо да се участва в европейските избори. Този път наш гост е Андрей Матишак, заместник-началник на отдел „Външни работи“ в най-големия вестник на Словакия — „Правда“.
Добре дошли в Словакия! Добре дошли в страната на европейските рекорди.
Не, не говоря за огромен брой замъци, луксозни спа курорти или красиви планини. Имам предвид политическите рекорди на Словакия. И за съжаление ние сме в дъното на класациите.
Словаците гласувах за първи път на изборите за Европейски парламент през 2004 г. От тогава моята страна винаги отбелязва най-ниската избирателна активност. Винаги.
Добре дошли в Словакия! Добре дошли в страната на европейските рекорди.
Не, не говоря за огромен брой замъци, луксозни спа курорти или красиви планини. Имам предвид политическите рекорди на Словакия. И за съжаление ние сме в дъното на класациите.
Словаците гласувах за първи път на изборите за Европейски парламент през 2004 г. От тогава моята страна винаги има най-ниската избирателна активност. Винаги.
През 2014 г. тя беше едва 13,05 %. По онова време бях толкова убеден, че избирателната активност ще бъде под 15 %, че почти бях решил да вземам кредит от банката и да сформирам партия. Дори в ретроспекция мисля, че имах шанс да стана член на ЕП.
А сега по-сериозно: как словаците възприемат Европейския съюз днес? Като спестовна касичка, от която могат да вземат пари? Разбира се, но проблемът е, че Словакия дори не може да използва ефективно европейските фондове. Ние сме с едни от най-лошите резултати и в тази сфера.
Широко разпространен е наративът, че „Брюксел“ диктува всичко. Без съмнение може да го срещнете навсякъде. Словашките политици обаче го използват много умело в своя полза. Ако нещо добро се случи, те си приписват заслугата. Ако нещо лошо се случи, то тогава „виновен е Брюксел“ и много малко политици се противопоставят на това послание.
Медиите обаче също могат да се считат за проблем. Тяхното отразяване на европейски теми често е изцяло повърхностно. Журналистите избягват въпроси, свързани с ЕС, защото твърдят, че са скучни. В резултат на това, когато ги отразяват, те се съсредоточават предимно върху проблематични въпроси, било то действителни или измислени.
Позволете ми да кажа няколко думи за бизнеса. Предприемачите рядко говорят публично за предимствата на ЕС. Те също така предпочитат да се оплакват от правилата и разпоредбите на „Брюксел“.
Всички тези фактори, взети заедно, означават, че, според проучванията, словаците стават все по-евроскептични. Ако добавим цялата дезинформация, включително от Русия, която настоящите управляващи политици искат да използват за своите цели, се озоваваме с експлозивен коктейл от недоволство и гняв.
Не, излизане на Словакия от ЕС все още не стои на дневен ред. Но сигурно ще започнем да чуваме повече за това, когато Словакия в крайна сметка стане държава, която вече няма да има право на средства от ЕС.
Ако искаме да избегнем мрачен сценарий, политическите лидери в Словакия трябва най-накрая да възприемат ЕС като пространство, което е жизненоважно за функционирането на страната и да се държат по съответния начин. За съжаление вече е ясно, че значителна част от настоящото политическо представителство на Словакия по-скоро ще започне борба с ЕС за защита на своите интереси на всяка цена.
Това означава, че всички гласоподаватели, които са загрижени за ЕС, трябва да говорят за значението му със своите роднини, приятели и дори непознати. Това искане може би е прекалено и не е ясно да какво ще доведе. Всяка алтернатива обаче е по-лоша.
През последната година конкурентоспособността се изкачи в скалата на приоритетите на ЕС в европейската политика и никой не може да отрече нейното значение за бъдещето на ЕС.
През последната година конкурентоспособността се изкачи в скалата на приоритетите на ЕС в европейската политика и никой не може да отрече нейното значение за бъдещето на ЕС.
Конкурентоспособността беше основна тема на годишната реч на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза пред Европейския парламент през септември миналата година. Фон дер Лайен пое ангажимент да направи необходимото, за да защити конкурентното предимство на Европа.
Европейските предприятия срещат трудности при наемането на квалифицирана работна ръка, регулирането на ключови сектори е по-строго, отколкото в другите конкурентни държави, по-конкретно САЩ и Китай, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са по-ниски, а физическата и цифровата инфраструктура възпрепятстват търговията и икономическия растеж. Тези предизвикателства са добре известни и са документирани в множество проучвания.
Фон дер Лайен също така възложи на бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги да формулира конкретни предложения как може да се подобри конкурентоспособността на ЕС — стъпка, която приветстваме. И все пак добрите предложения няма да бъдат достатъчни, трябва да има и политическа воля и способност за тяхното изпълнение.
ЕС си постави за цел да засили своята издръжливост и влияние в света, но губи необходимата за постигането на тази цел конкурентоспособност. Очаква се делът на ЕС в световната икономика постоянно да намалява от почти 15 % на едва 9 % до 2050 г.
Поради това е наложително да се повишат производителността и конкурентоспособността на ЕС. За тази цел ЕС трябва да приеме програма за конкурентоспособност, която, в съответствие с принципите на единния пазар и социалната пазарна икономика, да е ориентирана към бъдещето, добре определена и координирана и да насърчава просперитета на предприятията и работниците, подобрявайки способността им да въвеждат иновации, да инвестират и търгуват и да се конкурират на световния пазар за общото благо и да стимулират прехода ни към неутралност по отношение на климата. Това е от съществено значение не само за осигуряването на бъдещ просперитет, иновации, инвестиции, търговия и растеж, но и за създаването на качествени работни места и повишаването на жизнения стандарт.
Затова дружествата от ЕС имат ясни очаквания от този нов импулс и изискват пренареждане на позицията на конкурентоспособността в по-широката дългосрочна икономическа и обществена рамка.
ЕИСК работи за идентифициране на факторите и участниците, които оказват влияние върху дългосрочната конкурентоспособност и производителност и които трябва да бъдат взети предвид в рамките на една интегрирана визия. Работим в областта на екосистемите за конкурентоспособност с амбицията да обясним на Комисията кои показатели следва да се подобрят допълнително или допълнят.
Специфичният за всяка държава подход при оценката на проблемите и начините за тяхното решаване изглежда е ключов аспект, който Комисията не е разгледала в достатъчна степен в двете си съобщения относно дългосрочната конкурентоспособност.
В по-общ план Комисията е изготвила списък от 17 показателя за ефективност, които да бъдат оценявани ежегодно въз основа на определените от нея 9 измерения на конкурентоспособността. Необходимо е обаче държавите членки да ги спазват изцяло, а Комисията да разполага с подходящите средства за правоприлагане, за да ги задължи да направят това. Именно за това настояваме.
Що се отнася до показателите, на първо място в списъка са изложените по-долу:
достъпът до финансиране е на разумна цена, но без да се ощетяват бъдещите поколения;
що се отнася до обществените услуги и критичната инфраструктура, трябва да инвестираме и да калибрираме по-добре тези инвестиции. Във връзка с това предлагаме шест параметъра за оценка;
що се отнася до научните изследвания и иновациите, от първостепенно значение е да се засили сътрудничеството, било то на публично/частно, регионално или глобално равнище;
по отношение на мрежите за данни и енергетиката, ключовите думи са сигурност, цени и неутралност по отношение на климата;
що се отнася до кръговостта, вече не е нужно да се демонстрира ролята на ЕС, а трябва да обърнем внимание на уравновесяването на конкуренцията между операторите;
в областта на цифровизацията, законодателната рамка на ЕС е първопроходник по отношение на свързаността, изкуствения интелект, данните и др. В тази рамка трябва да намерим решение на предизвикателството да се постигне баланс между човешките аспекти и обещаващите перспективи на цифровите технологии;
образованието и обучението трябва да могат да отговорят на демографските и социологическите предизвикателства;
и накрая, що се отнася до стратегическата автономност и търговията, нашата слабост са нашите зависимости. Предприятията трябва да се реорганизират, а ЕС трябва да осигури благоприятна рамка за справяне с това предизвикателство.
В заключение, що се отнася до единния пазар, категорично потвърждаваме необходимостта държавите членки да спазват правилата на достиженията на правото на ЕС и принципите на Договорите. Премахване на пречките и упражняване на реален контрол. Политическа воля от страна на правителствата на държавите от ЕС да приложат договореното в Брюксел и способност на Комисията да работи в координация с различните служби, а не изолирано (което допринася за увеличаване на несъответствията). Именно от това се нуждаем.
Няма да се уморим да го повтаряме.
И в този контекст нека разчитаме на Брюксел за резултатите от проверките на конкурентоспособността и използваме регионалните промишлени клъстери на национално равнище. Нужните инструменти съществуват, нека ги използваме.
