От Марчин Новацки

Тъй като Европа е изправена пред бързо променящ се геополитически пейзаж, възниква основен въпрос: как Европейският съюз може да гарантира сигурността си в един все по-несигурен свят? В становището си „Финансиране на отбраната в ЕС“ ЕИСК представя цялостна пътна карта за укрепване на сигурността на ЕС и за подготовка за настоящите и бъдещите предизвикателства.

Това становище идва в момент, когато заплахите за сигурността нарастват. В основата на позицията на ЕИСК е призивът за единен и стабилен механизъм на ЕС за финансиране на отбраната. Настоящите структури за финансиране са неподходящи и е необходима промяна. Без по-координиран подход към финансирането на отбраната ЕС рискува да изостане в защитата на своите интереси. Сред изразените в становището опасения е фактът, че „78 % от 75-те милиарда евро, похарчени от страните от ЕС за обществени поръчки в областта на отбраната, са отишли при доставчици извън ЕС“, както се посочва в доклада на Комисията „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“. Тази нарастваща зависимост от външни доставчици не може да бъде пренебрегната.

Става въпрос обаче не просто за увеличаване на разходите, а за разумни и ефективни разходи. ЕИСК препоръчва да се засили координацията между ЕС и НАТО, да се увеличи финансирането на инициативи като Европейския фонд за отбрана (EDF) и Европейския инструмент за подкрепа на мира (ЕМПМ) и да се съсредоточи върху съвместните поръчки с цел рационализиране на ресурсите и намаляване на разходите. Освен това ЕИСК се застъпва за това европейските членове на НАТО да отделят поне 2,5 % от своя БВП за отбрана — стъпка, която би засилила ответните мерки на Европа на настоящите геополитически заплахи. Този по-висок размер на разходите гарантира, че европейските членове на НАТО допринасят по-ефективно за колективната сигурност, като същевременно запазват пълен суверенитет върху въоръжените си сили.

Освен това инициативи като Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) и инструмента за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (EDIRPA) са от съществено значение за укрепването на отбранителните способности на ЕС. Тези усилия ще позволят на Европа да обедини ефективно ресурсите си, като осигури както военна, така и гражданска готовност.

Технологичният напредък, включително изкуственият интелект, дроновете и киберсигурността, стават все по-важни за националната сигурност. ЕИСК подчертава, че е важно да се инвестира в тези области, за да се изпреварват новите заплахи. Сътрудничеството между публичния и частния сектор е от ключово значение за насърчаване на иновациите, особено в областта на изкуствения интелект, дроновете и системите за киберсигурност.

В становището се призовава също така за устойчива екосистема на европейската отбранителна промишленост, като се насърчава по-тясното сътрудничество между предприятията, МСП и правителствата. Насърчаването на иновациите и гарантирането на конкурентоспособността на Европа ще намали зависимостта от външни доставчици, като изгради по-самостоятелна отбранителна индустрия.

Освен това не бива да забравяме регионалните инициативи в рамките на ЕС. Укрепването на регионалното сътрудничество ще спомогне за адаптиране на стратегиите в областта на отбраната към специфичните предизвикателства във връзка със сигурността, пред които са изправени различните държави членки. Този подход гарантира, че регионалните проблеми се разглеждат по подходящ начин в по-широката рамка на ЕС.

Укрепването на отбраната на ЕС не е само въпрос на сигурност — то е свързано с отстояването на ценностите на ЕС. Вярваме, че като следва пътната карта, очертана в нашето становище, ЕС може да осигури бъдещето си и да защити мира и икономическите си интереси.

Членът на ЕИСК Марчин Новацки, докладчик по становището Финансиране на отбраната в ЕС, изброява препоръките на ЕИСК за укрепване на сигурността на ЕС. В условията на нарастващи заплахи за сигурността и променящи се съюзи ЕИСК призовава за единен и стабилен механизъм за отбрана на ЕС. Европа не може повече да продължава да бъде толкова зависима от доставчици на оръжие извън ЕС, какъвто е случаят в момента. Не става дума просто за увеличаване на разходите, а за разумни и ефективни разходи.

3 април 2025 г.

Подобряване на качеството на живот и работа чрез ефективен социален диалог в региона на Западните Балкани, Тирана (Албания)

10 април 2025 г.

Към план за действие на ЕС в областта на редките заболявания, Варшава (Полша)

29–30 април 2025 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От Никола Гро-Верейд

Планът ReArm Europe беше представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и одобрен от 27-те държави членки на специална среща на върха на 6 март. Той съдържа пет основни предложения, които със сигурност са интересни, но също така заслужават допълнително обсъждане.

Първото предложение е за гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж.

Комисията предлага да се активира предпазната клауза на Пакта за стабилност и растеж, която ще позволи на държавите членки да увеличат разходите за отбрана с 1,5 % от БВП, без да рискуват откриването на процедура при прекомерен дефицит. Какви са очакваните икономии? „Близо 650 милиарда евро“ за четири години. Европа трябва да „увеличи значително разходите си за отбрана“, твърди Урсула фон дер Лайен.

Второто предложение е за нов инструмент за отпускане на заеми във връзка с отбраната.

Този инструмент ще бъде на стойност 150 млрд. евро, финансиран чрез заеми от бюджета на ЕС по система, подобна на макрофинансовата помощ. Предвижда се той да се използва в приоритетни области, в които има сериозни недостатъци: противовъздушна и противоракетна отбрана (германската инициатива за европейски въздушен щит), артилерийски системи, ракети и боеприпаси, дронове и системи против дронове, стратегическа спомагателна способност, защита на критичната инфраструктура (включително във връзка с космоса), военна мобилност, кибернетична среда, изкуствен интелект и електронна война.

За да се ускори процесът, Комисията предлага да се използва член 122 от Договора: при изключителни обстоятелства се изисква само съгласието на държавите членки в рамките на Съвета на ЕС, като Европейският парламент само се информира. Това е заобикаляне на демократичния процес, което може да бъде оспорено. Планът за укрепване на европейската отбрана беше одобрен на срещата на върха във Версай през март 2022 г. — преди три години! Трудно е може да се даде обосновка, че това е „спешно“.

Третото предложение е да се използват регионални фондове.

В краткосрочен план Комисията настоява, че Европейският съюз „може да направи повече“ с европейския бюджет, като пренасочи средства от някои бюджетни редове. Тя предлага на държавите членки да се даде възможност „да използват програмите на политиката на сближаване за увеличаване на разходите за отбрана“ и би искала да „се улесни процесът на доброволни трансфери към други фондове на ЕС с цел отбрана“.

Това представлява значително съкращение в настоящия многогодишен бюджетен план (2021—2027 г.). Въпросът е: трябва ли да жертваме социалното или регионалното сближаване в името на отбраната? Това трябва да бъде обсъдено.

Същевременно платформата STEP за стратегически технологии може да бъде допълнително мобилизирана, като се разшири, за да обхване всички технологии в сектора на отбраната. Друга възможност според Комисията е да се облекчат съществуващите ограничения, като например правилата за конкуренция или правилата за предварително финансиране и съфинансиране.

Четвъртото предложение е за заеми от ЕИБ.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и нейните акционери (държавите членки) многократно са се противопоставяли на всякакви по-нататъшни мерки, които могат да доведат до кредитиране на чисто военния сектор, като предпочитат двойната употреба. Затова Комисията настоява за промяна на политиката на ЕИБ.

Петото предложение е за мобилизиране на частен капитал.

Целта е да се предостави на отбранителните дружества „възможно най-добрия достъп до капитал, до финансиране“, което е обичаен проблем за промишлеността. Тази идея следва да бъде включена в съобщението относно съюз на спестяванията и инвестициите.

В този брой:

• Гледната точка на ЕИСК относно докладите на Марио Драги и Енрико Лета, от Матео Карло Борсани, Джузепе Герини и Стефано Палмиери
• Фиксацията върху конкурентоспособността, от Карел Лано, Център за европейски политически изследвания (CEPS)
• Компасът за конкурентоспособност не успява да установи баланс между нуждите на предприятията и правата на работниците, от Естър Линч, Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП)
• „Future 500“ („Бъдеще 500“) — да дадем тласък на европейските предприятия да се разраснат, за да се утвърдят на световно равнище, от Степан Орешкович, Атлантически съвет
• Европейската коалиция за корпоративно правосъдие не одобрява Директивата „Омнибус“: политиката на ЕС не следва да се определя от корпоративни интереси, Андриана Лоредан, Европейска коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ)

„Време е да направим конкретна крачка за изпълнение на препоръките в доклада на Марио Драги, преди той да изчезне някъде в дебрите на политиката. Нуждаем се от добри стратегически кадри и създатели на политики, способни да излязат извън границите на този доклад и да разработят стратегии за промишлената политика на ЕС“, казва хърватският предприемач и учен Степан Орешкович.  Заедно с Йорн Флек, старши директор на института на трансатлантическия мозъчен тръст „Атлантически съвет“, той представи амбициозната инициатива „Future 500“ на международната публична конференция „Конклав II“ в Брюксел. В рамките на по-широката платформа на Атлантическия съвет SEEUS Futures, „Future 500“, има за цел да идентифицира и подкрепи 500 европейски дружества, които притежават необходимото за постигане на значителен растеж и глобално въздействие. Целта е да се подкрепят нови предприемачи в Европа да се конкурират в световен мащаб, за да се засили присъствието на Европа на международната икономическа сцена. Степан Орешкович ни разказа повече за проекта.

Можете ли да представите накратко основната идея на проекта „Future 500“?

Опряхме се на идеите, съдържащи се във важните доклади за бъдещето на Европа, изготвени от Марио Драги, Енрико Лета и Мануел Ейтор. Анализирахме ги през двойната лупа на учени и предприемачи. Инициативата подвига няколко въпроса от критично значение. Кой ще изпълни тези планове за конкурентоспособност, както и публикувания неотдавна Компас за кокнкурентоспособността? Какви механизми ще бъдат използвани? Какви ще бъдат свързаните с това разходи? И каква възвръщаемост може да се очаква в сравнение с постигнатата неотдавна от американските дружества с бърз растеж? Проектът „Future 500“ е крайъгълен камък на платформата SEEUS, представляваща САЩ, ЕС и Югоизточна Европа, и има за цел да повиши видимостта и сътрудничеството между тези региони. Той е стратегически замислен така, че да отговори на належащата нужда Европа да създаде динамична среда, която да издигне местните дружества до позицията на лидери на световната сцена. Инициативата се съсредоточава върху предоставянето на рисков капитал, стратегически насоки и международни мрежи, извличайки поуки от експерти като Дани Родрик от Харвардския университет и Беата Яворчик от ЕБВР, с цел разработване на промишлени политики за 21-ви век, които да укрепят значително нашата конкурентна позиция.

Имате ли вече потенциални кандидати за 500-те дружества, които планирате да изберете? Какви са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно дружество, за да бъде избрано?

Въпреки че все още не са избрани конкретни дружества, „Future 500“ ще бъде насочена към субекти с потенциал за разрастване и бърз растеж. Процесът ще бъде открит и непрекъснат и ще дава приоритет на икономическите обещания, иновациите и стратегическото значение в съответния сектор. Освен това ще се стремим да установим партньорства с многостранни банки за развитие и инвеститори, които вече подкрепят предприятията да се превърнат в конкурентна сила. Акцентът ще бъде поставен върху дружества, които вече демонстрират стабилен растеж, способности за иновации и амбиция за разрастване в световен мащаб. Това гарантира, че те са не само лидери на пазара, но и пионери в технологиите и бизнес моделите. Ще използваме опита от големи проекти като Scale-Up Europe, които обединяват основатели, инвеститори, ръководни кадри и учени около мисията Европа да се превърне в дом за технологични шампиони. За страните — кандидатки за членство в ЕС, тези потенциално избрани дружества са от особено голямо значение — те ще въплътят принципите на новата икономика и ще служат като модели за подражание за амбициозни, конкуриращи се в международен план предприятия, които не разчитат на финансиране предимно от страна на националните данъкоплатци.

Доколко сте оптимистично настроен относно потенциала на Европа за конкурентоспособност в световен мащаб?

Съществува значителен оптимизъм по отношение на способността на Европа да укрепи своята конкурентна позиция в световен мащаб, като се отърси от преобладаващата нагласа за самосъжаление. Общата възвращаемост на борсовия индекс на еврозоната, откакто започна повишаването на цените на акциите на пазара в края на 2022 г., надмина S&P 500, ако не включваме Nvidia. Европейските социални и здравни системи поддържат хората здрави и активни за по-дълги периоди на много по-ниска цена и оказват положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на нашата икономика в световен мащаб.

Опитваме се да възпроизведем концепцията на Имануел Кант за „истински ентусиазъм“, която той използва по отношение на Френската революция. Този начин на мислене може да превърне предизвикателствата в мотивационна сила, която да доведе до решимост, която изглежда непобедима. Нуждаем се от по-малко богати и самодоволни елити и прекалено послушни, неамбициозни последователи, каквито бяха фаворизирани през последните две десетилетия. Вместо това се нуждаем от повече „гладни млади хора“ — мотивирани и амбициозни, готови да приемат предизвикателствата.

Инициативата Future 500 има за цел да се търси проактивно решение на хроничните проблеми, откроени в докладите за конкурентоспособността, като например необходимостта от смели иновации и разрастването на предприятията. Позицията на Европа в световен мащаб ще зависи в голяма степен от способността ѝ да интегрира авангардни технологии, да насърчава предприемаческите таланти и да усъвършенства промишлените политики в подкрепа на приобщаващ растеж. Оползотворявайки добре образованата работна сила, богатото иновативно наследство и традиционните и новите промишлени сектори и търсейки решение на въпроси като регулаторната разпокъсаност и дисбалансите на пазара, инициативата се стреми да създаде благоприятна среда за бизнес лидерите и новаторите.

Накратко, инициативата Future 500 бележи важна стъпка в тестването на икономическия пейзаж на Европа, позиционирайки континента като световен конкурент чрез насърчаване на дружества с висок потенциал и укрепване на предприемаческата екосистема. Няма шанс да победим конкуренцията, без да знаем кои са конкурентите от наша страна.

Д-р Степан Орешкович е учен и предприемач. Той е член на Европейската академия на науките и изкуствата и основател на Bosqar Invest. Под ръководството на неговото семейство Bosqar Invest увеличи броя на служителите си от 300 на над 16,000 служители в рамките на пет години, демонстрирайки отлична стратегия за разрастване, която интегрира науката, технологиите, инвестиции от пенсионни и други фондове, както и предприемаческа смелост — жизненоважен подход, за който се застъпва Марио Драги в своя доклад. Този стратегически акцент вероятно е повлиял на стартирането на проекта Future 500, за който говори д-р Орешкович.