В началото на март тази година си тръгнах от Киев с натежало сърце. Бях на път за Франция за два дни, за да участвам на симпозиум за Украйна. Поради това не можех да присъствам на важна церемония в Киев. Нашата приятелка, поетесата Свитлана Поваляева, щеше да бъде на централния площад на столицата Майдан, като организира прощална церемония за най-големия си син, Васил, загинал на фронта на 28-годишна възраст. По-младият му брат Роман е убит през лятото на 2022 г. по време на битката за освобождаване на област Харков. Той беше на 24 години.
В началото на март тази година си тръгнах от Киев с натежало сърце. Бях на път за Франция за два дни, за да участвам на симпозиум за Украйна. Поради това не можех да присъствам на важна церемония в Киев. Нашата приятелка, поетесата Свитлана Поваляева, щеше да бъде на централния площад на столицата Майдан, като организира прощална церемония за най-големия си син, Васил, загинал на фронта на 28-годишна възраст. По-младият му брат Роман е убит през лятото на 2022 г. по време на битката за освобождаване на област Харков. Той беше на 24 години.
Качих се на влака със свито сърце. Бях оставила трите си деца сами в семейния дом. Не за първи отивах на кратко посещение в чужбина по време на войната. Този път обаче се страхувах.
Знаех, че при непосредствена опасност от руски балистични ракети предупредителната система на телефона ми няма да светне червено. За няколко дни щяха да бъда на 2 000 километра от дома, без достъп до информация за безопасността на дъщерите ми. Беше непоносимо.
Ако предупредителната система не подействаше, това щеше да се дължи на факта, че Съединените щати са прекъснали разузнаването за Украйна, включително за ранното засичане на балистични ракети от руска територия. Те бяха спрели и военната помощ, като дори вече изпратеното за Полша оборудване беше блокирано.
Няколко дни по-късно се завърнах в Украйна. През това време се проведоха преговори между делегациите на Украйна, САЩ и Саудитска Арабия. Украйна беше готова за пълно, незабавно прекратяване на огъня — ако Русия стореше същото. Доналд Тръмп беше удовлетворен. Американската разузнавателна информация беше подновена, заедно с военната помощ, договорена по време на администрацията на Байдън.
Доверието обаче е изгубено. След като веднъж сте били предадени, е трудно да се преструвате, че всичко е наред.
Споделя ли Европа усещането за предателство? Приключи епохата на защитата на НАТО в областта на сигурността под ръководството на САЩ. Привържениците на движението МАГА ни обръщат гръб. Те възнамеряват да сведат до минимум военното и хуманитарното присъствие в Европа и извеждат агресора Русия от дипломатическа и икономическа изолация.
Ако Тръмп желае прекратяване на огъня в Украйна възможно най-бързо и независимо по какъв начин, това е поради факта, че за него съдбата на Украйна не е от значение. Той просто иска да сведе до минимум разходите за бюджета на САЩ. САЩ вече не участват в срещи като тези, които се провеждат в базата Рамщайн, и за текущата година не е планирана допълнителна военна помощ от САЩ.
Мир за сметка на поражението на Украйна не смущава администрацията на САЩ. Пратениците Стийв Уиткоф и Кийт Келог предлагат планове за разделяне на Украйна на две или три отделни части — копие на следвоенната нацистка Германия. Сякаш Украйна е агресорът, който е загубил войната.
Европа обаче също е застрашена. Ако Тръмп планира да намали броя на американските войски в Европа и изисква 5 % вноски в бюджета за отбрана на всяка държава — членка на НАТО, това е така, защото той смята, че отбраната на Европа е европейски проблем.
Русия наблюдава. За нея НАТО без ръководството на САЩ не е нито отбранителна сила, нито възпиращ фактор. Колко време ще отнеме изграждането на „Европа на отбраната“, способна сама да гарантира сигурността си? Ако смятате въпроса за твърде абстрактен, опитайте се да отговорите на следния: кой от европейците ще отиде да защити Балтийските държави, ако Русия предприеме нападение след тренировъчните си операции в Беларус през септември 2025 г.?
След предателството на Америка Европа е изправена пред много ясен избор: да защити Украйна днес, както сама би се защитила, или да се изправи пред руската армия на собствената си територия утре. Тази борба няма да бъде лесна, но никоя битка не е загубена преди началото си.
В края на март едно проучване на общественото мнение в Украйна привлече вниманието ми. Над 80 % от украинците са готови да продължат борбата срещу Русия дори без подкрепата на САЩ.
След предателството на Америка Европа е изправена пред много ясен избор: да защитава Украйна днес, тъй като би защитавала себе си, или да се изправи пред руската армия на собствената си територия утре. Тази борба няма да бъде лесна, но битката не е изгубена, преди да започне. Остава да се види колко европейци ще се наредят до нас, пише нашия гост изненада, украинската журналистка Тетяна Огаркова.
След предателството на Америка Европа е изправена пред много ясен избор: да защитава Украйна днес, тъй като би защитавала себе си или да се изправи пред руската армия на собствената си територия утре. Тази борба няма да бъде лесна, но битката не е изгубена, преди да започне. Остава да се види колко европейци ще се наредят до нас, пише нашия гост изненада, украинската журналистка Тетяна Огаркова.
Тетяна Огаркова е украинска журналистка и есеистка, специалистка по литература, живееща в Киев.Тя координира международния отдел на украинския кризисен медиен център и съводеща на подкаста "Explaining Ukraine". (Обясняване на Украйна). Освен това преподава в Университета „Мохила“ в Киев и е доктор по литература от университета Париж-XII Вал-дьо Марн.
Display date
9 months 1 week ago
Инвестиции и реформи за конкурентоспособност и съюз на капиталовите пазари
Неотдавнашните кризи подложиха на изпитание икономическата структура на Европа, като най-голямата тежест беше понесена от обикновените хора. Нашето становище „Преодоляване на кризите“ предлага план за икономика, която защитава гражданите и предприятията, вместо да ги подлага на икономически сътресения.
Неотдавнашните кризи подложиха на изпитание икономическата структура на Европа, като най-голямата тежест беше понесена от обикновените хора. Нашето становище „Преодоляване на кризите“ предлага план за икономика, която защитава гражданите и предприятията, вместо да ги подлага на икономически сътресения.
Открояват се три икономически императиви:
Първо, икономическото прогнозиране трябва да се промени от ретроспективен анализ на предварителна интервенция. Когато настъпи инфлация, тя засяга първо кухненските маси и след това икономическите показатели. Нуждаем се от усъвършенствани системи за ранно откриване, които откриват затруднения в доставките и аномалии в преноса на цените, преди те да доведат до недостъпни сметки за отопление и хранителни стоки. Домакинствата, които са най-уязвими на икономически сътресения, са именно тези с най-малък капацитет да ги поемат — реалност, която изисква подробно картографиране на уязвимостта, за да се гарантира целенасочена защита.
Второ, фискалният капацитет трябва да премине от спешно реагиране към интегрирано стабилизиране. NextGenerationEU беше впечатляващ, но импровизиран инструмент. Постоянните механизми за фискална стабилизация с надзор от страна на гражданското общество ще гарантират, че ответните мерки при кризи защитават хората, изложени на най-голям риск. Когато икономическото управление пренебрегва ефектите на разпределение, произтичащият от това социален натиск подкопава самата устойчивост, която се стремим да изградим. Социалните условия във финансирането от ЕС не следва да се разглеждат като бюрократични пречки — те биха могли да гарантират, че икономическият растеж води до подобряване на стандарта на живот за всички.
Трето, пазарната интеграция трябва да се ускори там, където е от най-голямо значение за потребителите. Разходите за енергия, които значително надвишават тези на конкурентите, не са само макроикономически показатели — това са месечни сметки, които свиват бюджетите на домакинствата в цяла Европа. Стратегическите инвестиции в трансгранична инфраструктура и интеграция на енергийния пазар представляват не само абстрактни икономически цели, но и осезаемо облекчение за семействата и предприятията, изправени пред натиск от разходите за живот.
Икономическата политика, разработена без участието на гражданското общество, е като навигация без местни познания — възможна от техническа гледна точка, но на практика — неразумно начинание. Когато политиките се разработват с пълноценното участие на онези, които ще понесат последиците от тях, те винаги водят до по-добри резултати. Не става въпрос за консултация като формалност, а за използване на колективната интелигентност на организираното гражданско общество през целия цикъл на политиката.
Конкурентната социална пазарна икономика на Европа трябва да бъде осъвременена, а не изоставена. Необходимостта да се избира между конкурентоспособността и защитата на гражданите се насърчава от хора с ограничено икономическо въображение. Предстоящите предизвикателства изискват институционално творчество, което поставя икономическата устойчивост и благосъстоянието на хората в центъра на икономическото управление на Европа.
Европейската гражданска инициатива се доказа като ефективен инструмент за увеличаване на участието на гражданите в политическия живот на ЕС. Сега обаче е необходимо тя да бъде засилена, за да се предотврати риска от отчуждаване между институциите на ЕС и европейските граждани.
Европейската гражданска инициатива се доказа като ефективен инструмент за увеличаване на участието на гражданите в политическия живот на ЕС. Сега обаче е необходимо тя да бъде засилена, за да се предотврати риска от отчуждаване между институциите на ЕС и европейските граждани.
Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е механизъм на ЕС за участие, предназначен за укрепване на пряката демокрация, позволява на европейските граждани (след събиране на най-малко един милион подписа, с определен минимален брой поддръжници в най-малко седем държави членки) да поискат от Европейската комисия да предложи законодателен акт в област, в която държавите членки са прехвърлили своите правомощия на ЕС.
От стартирането на механизма за ЕГИ през 2012 г. Европейската комисия е регистрирала 119 инициативи, а техните организатори са събрали общо около 20 милиона подписа. До момента 11 инициативи са счетени за валидни и Комисията вече е отговорила на 10 от тях.
Денят на ЕГИ, организиран ежегодно от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), е важен форум и платформа, където организаторите и заинтересованите страни на вече регистрирани и бъдещи ЕГИ могат да обменят информация и опит, да представят своите ЕГИ и свързаните с тях дейности пред обществеността.
Тази година Денят на ЕГИ се проведе на 18 март като част от Седмицата на гражданското общество.
„ЕС следва да предприеме по-нататъшни стъпки към демокрация на участието, за да допълни своята представителна ориентация. Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е първият инструмент за демокрация на участието на транснационално равнище“, заяви Laurenţiu Plosceanu, заместник-председател на ЕИСК, отговарящ за комуникацията.
Според Европейския омбудсман Teresa Anjinho, въпреки че Европейска гражданска инициатива е мощен инструмент, тя все още не е достигнала пълния си потенциал. „Трябва да подобрим комуникацията относно нейните цели и функции. Кампаниите за повишаване на осведомеността трябва да трябва да бъдат засилени, така че да предоставят на хората изчерпателна информация относно възможностите и ограниченията на дадена ЕГИ, така че гражданите да могат да действат по съответния начин. Запазването на ЕГИ като значим инструмент изисква прозрачност, честност и комуникация. Ако се провалим в това, не бихме могли да запазим доверието в този инструмент, както и в бъдещето на нашия Съюз“, заяви г-жа Anjinho.
По време на Деня на ЕГИ бяха представени девет инициативи, включително тези относно: достъпа до вода, продоволствената сигурност, абортите, правата на ЛГБТК+ лицата, защитата на съществуващите сгради от разрушаване, опазването на наследството от видеоигри, нов модел за намаляване на емисиите чрез квоти за полети, както и относно нови здравни стандарти за медицинската употреба на психеделици.
Adriana Mungiu, ръководител на екипа на ЕГИ в Генералния секретариат на Комисията, отговори на призивите за предоставяне на средства на ЕГИ, като прикани активистите да не разчитат на нови и отдалечени във времето бюджетни решения, предназначени само за ЕГИ. Вместо това те следва да използват в по-голяма степен наличните средства в настоящия бюджет на ЕС, включително в главите „Гражданско участие“. (at)
