Конкурентоспособността, МСП и социалното приобщаване са в основата на програмата на белгийското председателство. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отправя политически препоръки относно връзката между икономическото управление, дългосрочния приобщаващ растеж и устойчивата сигурност, както и относно силата на социалната икономика в борбата с бедността и социалното изключване.

През първата половина на 2024 г. Белгия за тринадесети път ще председателства Съвета на Европейския съюз. Приоритетите на председателството бяха обсъдени по време на два дебата, организирани от ЕИСК на пленарната му сесия през януари.

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке поздрави председателството за включването на социалните партньори в неговата работа. Белгийското председателство приключва институционалния цикъл на ЕС, което налага страната да се справи със законодателните компромиси и да направлява Съвета на ЕС по време на кампанията и изборите за Европейски парламент.

Заместник министър-председателят на Белгия Давид Кларенвал очерта възгледите на председателството относно реформата на общата селскостопанска политика, защитата на самостоятелно заетите лица и промишлената политика на ЕС. С искане към ЕИСК за изготвяне на 13 проучвателни становища председателството има за цел да допринесе за обсъжданията на стратегическата програма за периода 2024—2029 г. Междуинституционална декларация през април ще се съсредоточи върху бъдещата социална програма на ЕС. Приоритетите на председателството включват екологичния и социалния преход, справяне с кризите в областта на климата и биологичното разнообразие. Акцентът му върху справедливата трудова мобилност и устойчивата социална закрила е в основата на диалога между социалните партньори в ЕИСК. Укрепването на европейската конкурентоспособност, подкрепата за МСП и насърчаването на балансирана търговска политика за Глобална Европа ще бъдат ключови приоритетни области. (tk)

Трансграничните енергийни потоци са от решаващо значение за доставките на електроенергия и газ за различните държави — членки на ЕС. Това означава, че енергийната инфраструктура трябва да бъде модернизирана чрез междусистемни електропроводи между съседни държави, за да се увеличи капацитетът на Съюза за устойчива енергетика.

В становището по искане на белгийското председателство на Съвета на ЕС, прието на неговото пленарно заседание на 18 януари 2024 г., ЕИСК отправя ясно послание по този въпрос.

ЕС следва да обърне специално внимание на развитието на електроенергийната мрежа, като са необходими значителни инвестиции за стимулиране на европейската икономика и за създаване на висококачествени работни места, които са екологосъобразни.

„В ЕИСК вярваме, че за да се постигне екологичният преход и стратегическа енергийна автономност, е от основно значение да се извърши структурна промяна в нашата енергийна система“, заяви председателят на ЕИСК, Оливър Рьопке, по време на дебата, проведен във връзка с приемането на становището.

Министърът на енергетиката на Белгия, Тине ван дер Стратен, подчерта, че преходът към чиста енергия, наложен от климатичната необходимост, сега е задължителен от икономическа гледна точка и по отношение на сигурността, а взаимното свързване е създало по-гъвкава система, която би могла да балансира географските различия в производството на вятърна и слънчева енергия.

„Амбициите на Европа по отношение на енергията от възобновяеми източници понастоящем надхвърлят плановете ѝ за инфраструктурата, така че се нуждаем бързо от тези трансевропейски инфраструктури. Освен това те трябва да бъдат икономически ефективни, сигурни, устойчиви и гъвкави“, заяви тя. (mp)

Казано накратко, гражданското общество представлява групи от общности, способни да се самоорганизират, да определят и постигат избрани цели. В демократичните системи групите на гражданското общество са многобройни и разнообразни, за да представляват във възможно най-голяма степен многообразието от гласове и мнения на своите членове. В недемократичните режими неправителствените организации най-често са в опозиция на управляващите. Гражданското общество може да действа чрез активно гражданство и желание за сътрудничество за общото благо, независимо от държавните институции.

По време на периода на управление на партията „Право и справедливост“ организациите на гражданското общество се мобилизираха срещу въвежданите промени, които застрашаваха държавната система на управление и защитата на правата на човека. От 2016 г. до 2022 г., както се посочва в доклада „Натиск и мобилизация. Гражданското общество и кризата с върховенството на закона“ на Хелзинкската фондация за правата на човека, неправителствените общности организираха редица масови протести в защита на върховенството на закона и нарушаваните конституционни ценности и предложиха правна помощ на групи, изложени на риск от дискриминация или репресии. Неправителственият сектор продължи неуморно да търси нови канали за участие в процесите на вземане на решения, като организира, наред с другото, ефективни коалиции за избор на омбудсман, защитник на правата на децата и граждански панели.

Резултатите от парламентарните избори, проведени на 15 октомври 2023 г., показват силата на гражданското общество в Полша. Безпрецедентната избирателна активност от 74,38 % и спечелването на избирателно предимство от страна на опозиционните групи са доказателство за ефективна гражданска мобилизация, която доведе до смяна на правителството. Кандидатите на „Право и справедливост“ получиха 35,38 % от гласовете. Така тази партия беше първата, спечелила парламентарни избори за трети пореден път от 1989 г. насам, но за разлика от изборите през 2015 г. и 2019 г. нейните кандидати не получиха мнозинството, необходимо за сформиране на правителство. В сейма влязоха още: „Гражданска коалиция“ (30,7%), „Трети път“ (Полска народна партия) (14,4%), „Нова левица“ (8,61%) и Конфедерация „Свобода и независимост“ (7,16%). Три коалиционни групи „Гражданска коалиция“, „Трети път“ и „Нова левица“ получиха общо 51,72% от гласовете, което им осигури необходимото мнозинство за съставяне на правителство. Правителството, начело с Доналд Туск като министър-председателя беше сформирано от втори опит.

Нито едно от проучванията не предвиждаше такава висока избирателна активност. Следва да се припомни, че на парламентарните избори през 2019 г. тя беше 61,74 %, а на историческите избори през 1989 г. — 62,7 %. Желанието за промяна, провокирано от трайното разочарование на обществото, както показаха резултатите от проучванията (в т.ч. на CBOS и фондацията Батори), мотивира гражданите да отидат до урните. Следва да се отбележи, че изборите бяха предшествани от силна социална мобилизация, която включваше, наред с другото: рекорден брой гласоподаватели, събрали удостоверения, за да гласуват извън мястото си на пребиваване (до 15,00 ч. на 12 октомври 960 хиляди души бях променили избирателната се секция, а около 1 200 000 бяха подали молби, за да го направят). Почти два пъти повече поляци, живеещи в чужбина, се регистрираха, за да гласуват (около 600 000 в сравнение с 350 000 на предишните избори през 2019 г.).

Друг фактор, който може би допринесе за увеличаване на мобилизацията на гражданите за участие в парламентарните избори беше обявяването и провеждането на национален референдум. В референдума взеха участие 40,91 % и поради това той нямаше задължителен характер. Друг важен фактор за мобилизацията бяха многобройните акции, предприети от неправителствените организации. Следва да се отбележат по-специално онези, които бяха насочени към жените и младите хора (например „Това е твоят избор“ на Инициатива „Гласът на жените“, „Достатъчно мълчахме“ на Инициатива Wschód (Изток), „Това е твоето решение“ на SexEd), които доведоха до повишаване на избирателната активност. На парламентарните избори през 2019 г. гласуваха 61,5 % от жените и 60,8 % от мъжете. Избирателната активност сред младите хора на възраст между 18 и 29 години беше 46,4 %. На изборите през 2023 г. гласуваха повече жени (73,7 %), отколкото мъже (72,0 %), и 68,8 % от младите хора (на възраст между 18 и 29 години). През периода на предизборната кампания организациите на гражданското общество проведоха не по-малко от 20 акции в подкрепа на избирателната активност.

Кампаниите бяха проведени главно в интернет, но някои от тях и по телевизията, радиото и дори киносалоните. Участието на известни личности, инфлуенсъри, актьори и публични фигури увеличи способността им да достигнат до различни аудитории. Според резултатите на проучването на CBOS „Изборна мотивация и решения, 2023“ от октомври 2023 г. мнозинството от гласоподавателите (около 70 %) са взели решение за кого да да гласуват поне няколко седмици преди изборите. Около 28 % са направили това през последната седмица преди изборите, 4 % в деня преди изборите и 9 % по време на изборния ден. За избирателите, гласували за Гражданска коалиция, най-важният фактор беше нагласата по отношение на Европейския съюз (80 %). Те споменават като причина да отидат до урните почти толкова често и желанието за смяна на властта (77 %). Голяма част от гласоподавателите за тази група (64 %) считат, че тя представлява близки за тях ценности и принципи. Гласувалите за „Право и справедливост“ считат, че тя представлява както техните интереси („грижи се за хора като тях“ — 66 %), така и техните ценности и принципи (62 %). В същото време те дават добра оценка на досегашното управление на групата (64 %), както и на нейната икономическа програма (59 %).

През юни 2024 г. поляците ще изберат своите членове на Европейския парламент. Изборите за ЕП могат да се разглеждат като продължение на изборния цикъл, започнал с парламентарните избори през 2023 г., като се има предвид, че през април 2024 г. в Полша ще се проведат местни избори. Европейската тема ще присъства в предизборните кампании за местните избори, макар и в по-малка степен, отколкото по време на парламентарните избори. Освен това 20-ата годишнина от присъединяването на Полша към ЕС може да повлияе върху избирателната активност на изборите за Европейски парламент. Нека припомним, че на последните избори за ЕП през 2019 г. избирателната активност в Полша беше 45,68 %.

Поляците заявяват силната си подкрепа за членството на Полша в Европейския съюз. Според проучване на CBOS от април 2023 г. 85 % подкрепят членството в ЕС. Този процент е намалял, въпреки че остава много висок. Един на всеки десет анкетирани е против полското присъствие в ЕС (10 %). Един на всеки 20 души няма мнение по този въпрос (5 %).

Следва също така да се припомни, че за първи път изборите за Европейски парламент ще се проведат в сянката на множествена криза: продължаващата война в Украйна, извънредната ситуация в областта на климата, икономическата криза и надигането на популистката десница. Поради това, с оглед на очакваното засилване на дейностите по дезинформация, ще бъде важно провеждането на стройна и последователна комуникационна политика в рамките на кампания, адаптирана към целевите групи гласоподаватели. Международното напрежение подтиква поддръжниците на Европейския съюз да виждат в него надежда за общност, която гарантира нашата сигурност.

Малгожата Моленда-Здзех

Варшавско училище по икономика — Екип Europe Direct Полша

От декември започнахме да публикуваме мненията на нашите гости относно изборите за Европейски парламент в рубриката „Аз ще гласувам. А ти?“ Този път наш гост е Малгожата Моленда-Здиех, полски социолог, политолог и активен коментатор на събитията в Полша.

Тя е ръководител на департамент „Политически науки” във Висшето училище по икономика във Варшава и представител на ректора за сътрудничеството с Европейския съюз. В статията си тя коментира значимата роля на полското гражданско общество, която е повлияла върху резултатите от последните национални избори в Полша през октомври 2023 г. Тя се позовава и на един от приоритетите на бъдещото полско председателство на Съвета на ЕС , свързан с ролята на гражданското общество за защитата на принципите на правовата държава. (ehp)

Жак Делор угасна след дълъг живот на ползотворна ангажираност, плодовете от която остават. Единен пазар, Шенгенско пространство, Еразъм, евро, Кохезионен фонд: той допринесе пряко за изграждането на цели части от европейската интеграция, в която живеем. Зад неговата дейност по европейските въпроси стои етиката на действията му.

Жак Делор придаде благородство на обществената ангажираност. В своята асоциативна и профсъюзна, а след това политическа дейност, този активист, както той обичаше да се самоопределя, се вдъхновяваше в особена степен от персоналистичната мисъл на Еманюел Муние. Християнин, дискретно изразяващ своята вяра, той виждаше във всеки човек уникално същество, участващо в мрежа от социални връзки, която, според него, трябва да бъде мобилизирана, за да предприеме каквото и да е мащабно действие.

Що се отнася до възхода на индивидуализма, този социалдемократ разчиташе на ангажираността в обществото, където всеки дава своя дял за общото благо. Името му остава неразривно свързано със съгласуването, със съвместното управление, с колегиалността и с други форми на колективни действия, които той насърчаваше и отстояваше. Ето защо той отдаваше толкова голямо значение на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, за чието създаване допринесе. Той уважаваше посредническите органи и вярваше в истинския социален диалог, в духа на компромиса,

който прилагаше на европейско равнище. На това равнище той разшири този дух, за да обхване диалога с религиите. Делор не е човекът на провидението. Самообразован, той не се смяташе за издигнал се със собствени усилия човек, а за човек, който се изгражда като личност заедно с другите хора и чрез тях. И чрез действие. Мисълта на Делор е мисъл в движение, която непрекъснато се подхранва от обратната връзка от действията. Човек с принципи и убеждения, вкоренени в горещата му вяра, той не беше ограничен от глуха идеология. Всяка възможната крачка напред той правеше с ясно осъзнат подход, основан на реалността, на интелигентността, на разбирането на ситуацията и уважението към националните традиции.

За него реалността беше по-важна от идеята, за която той успяваше да проправи път, когато обстоятелствата станат подходящи. По този начин той можа да възобнови идеята за единна валута, като още от самото начало подкрепи обединението на Германия, което стана неизбежно след падането на Стената. Вярно е, че светът с настоящите си „турболенции“ вече не е онзи на Европа на Делор. Неговите постижения, като вътрешния пазар, трябва да бъдат приспособени и завършени в контекста на заплашителните сили. Те обаче предоставят основата, на която да се опрем за днешните действия. И неговият приобщаващ и далновиден подход към реалността, съчетаващ твърдостта на принципите с готовността за компромис, за да вървим заедно напред, трябва да бъде съживен и отново предложен на масата на европейските лидери.

Себастиен Майар, бивш директор (2017—2023 г.) и понастоящем специален съветник на института Jacques Delors.

14—15 февруари 2024 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

4–7 март 2024 г.

Седмица на гражданското общество