От Мария Николопулу

Няколко дни преди да отбележим Международния ден на жената и с оглед на 69-ата сесия на Комисията за положението на жените (UNCSW69) в Ню Йорк, това е подходящ момент за размисъл и оценка на постиженията в областта на равенството между половете. Време е също така да погледнем към бъдещето и да продължим да проправяме пътя напред.

Отбелязваме подобрения по отношение на законодателната рамка: по-голям брой жени активни на пазара на труда, по-добри доходи, по-високо образователно равнище, по-значима представителност в политиката и по-голям брой жени на ръководни постове. Напредъкът в отделните държави членки обаче е бавен и неравномерен.

Но докато продължават да съществуват структурни неравенства, стереотипи, свързани с пола, и отстъпления от правата на жените, те ще продължат да бъдат недостатъчно представени в публичната сфера, в политиката и образованието в областта на НТИМ, ще бъдат изложени на онлайн и офлайн насилие и няма да имат достъп до ресурси и капитал за предприемачество. Освен това те ще бъдат изложени на по-голям риск от недостиг на средства и време, а преодоляването на разликите в заплащането и пенсиите ще отнеме твърде много години.

Постигането на напредък изисква обучение, финансиране и ангажираност. Нуждаем се от ресурси за повишаване на уменията на жените за цифровия и екологичния справедлив преход, за финансиране на националните планове за действие за борба с насилието срещу жени и за осигуряване на обучение за целия персонал, работещ с жертвите на насилие.

Трябва да финансираме предприемачески проекти и да създадем финансово приемливи, достъпни и висококачествени услуги за грижи за деца и възрастни хора, за да облекчим тежестта на отговорността за полагане на неплатени грижи от жените. Освен това се нуждаем от твърд ангажимент за създаване на безопасни пространства, включване на повече жени в работата на местните и националните парламенти и Европейския парламент и гарантиране на активното им участие в процесите на ненасилствено разрешаване на конфликти и укрепване на мира, като същевременно насърчаваме приобщаващи по отношение на пола подходи в рамките на тези усилия.

В допълнение, наличието на широка европейска стратегия за Програмата до 2030 г. ще ни помогне да превърнем много по-бързо равенството между половете в основен елемент на нашите политики. Целите за устойчиво развитие следва да се разглеждат като едно цяло, а не поединично.

Напредъкът в ЕС е „добър“. Но той не е достатъчно добър за мъжете, жените и момичетата в ЕС, които се борят за постигането на ефективно равенство между половете през идните години. Нашата роля като гражданско общество е да засилим натиска върху създателите на политики за постигането на бърз напредък.