Политиката на сближаване отдавна е основа на европейската интеграция, която насърчава икономическото, социалното и географското единство в целия ЕС. С оформянето на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2027 г. е от съществено значение да се модернизира политиката на сближаване, за да се повиши нейната ефективност, устойчивост и способност да реагира на нови предизвикателства.

В наскоро приетото си становище относно „Укрепване на ориентираността към резултати на политиката на сближаване след 2027 г.“ ЕИСК подчерта необходимостта от възприемане на ориентиран към резултатите подход, за да се гарантира, че политиката на сближаване продължава да носи осезаеми ползи, като същевременно намалява неравенствата и насърчава устойчива конкурентоспособност.

„Политиката на сближаване трябва да остане основният инструмент на ЕС за регионално развитие. Ориентираният към резултатите подход гарантира, че всяко изразходвано евро допринася за икономическото и социалното благосъстояние“, заяви докладчикът по становището, Давид Свентек.

МФР за периода след 2028 г. ще трябва да бъде основно преработена, за да подкрепи регионалното развитие, екологичния и цифровия преход и икономическата конкурентоспособност. Тъй като нуждите от инвестиции надхвърлят 750—800 милиарда евро годишно, значителното финансиране от ЕС е от съществено значение.

ЕИСК призовава за запазване на фискалния капацитет в размер на 1,8 % от БВП на ЕС и за увеличаване на финансирането на политиката на сближаване. Основните приоритети включват споделено управление, адаптирани регионални политики, основано на резултатите финансиране и опростени процеси.

Ориентираният към резултатите подход повишава ефективността, но изисква по-добро изпълнение и надзор. Постигането на баланс между конкурентоспособността и социалните инвестиции, като същевременно се укрепва техническата помощ и се гарантира прозрачност, ще увеличи въздействието на политиката на сближаване и по този начин ще насърчи икономическата устойчивост и ще намали различията в Европа. (tk)

Изправена пред нарастващи заплахи за сигурността, Европа спешно се нуждае от единна стратегия за финансиране на отбраната. В отговор на искането на предстоящото полско председателство на ЕС ЕИСК прие становище, в което призовава за смели действия: увеличаване на инвестициите в модерни системи, задълбочаване на сътрудничеството с НАТО и по-голямо финансиране във финансовата рамка на ЕС.

Рисковете за сигурността на Европа се увеличават, което разкрива зависимостта ѝ от външни доставчици в областта на отбраната — 78 % от 75-те милиарда евро, изразходвани от държавите от ЕС за обществени поръчки в областта на отбраната за една година, са предназначени за доставчици извън ЕС. Укрепването на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) е от решаващо значение за намаляването на тази зависимост.

„Механизмите на ЕС за финансиране на отбраната трябва да бъдат преразгледани, за да се отговори на съвременните предизвикателства“, разясни докладчикът по становището на ЕИСК относно „Финансиране на отбраната в ЕС“, Марчин Новацки. „Съществуващите бюджетни правила ограничават военните разходи и въпреки че инициативи като Европейския фонд за отбрана (ЕФО) и Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) представляват напредък, те остават недостатъчни за справяне с мащаба на настоящите заплахи.“

Сътрудничеството с НАТО е от съществено значение за оперативната съвместимост и единна стратегия. Съвместното възлагане на обществени поръчки, партньорствата в областта на киберсигурността и сигурността на космическото пространство, както и сателитният проект IRIS2 ще повишат устойчивостта. Финансирането в областта на отбраната трябва да бъде съобразено с по-широките приоритети на ЕС, без да се правят компромиси със социалните и екологичните цели. Стратегическите инвестиции, иновациите и дългосрочното планиране са от решаващо значение за гарантирането на сигурността и автономността на Европа. (tk)

Туризмът е движеща сила за икономиката на ЕС и може да засили конкурентоспособността на Европа. Време е да преосмислим начина, по който функционира туризмът, и да преминем от устойчивост към регенеративен туризъм, благодарение на който дестинациите не просто оцеляват, а просперират.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава Европейския съюз да трансформира туристическия си сектор, като наблегне на устойчивостта и възстановяването, за да се гарантират дългосрочни ползи за икономиката и околната среда.

Тъй като туризмът остава жизненоважен стълб на икономиката на ЕС, особено в регионите, които са силно зависими от този отрасъл, ЕИСК се застъпва за ускорен преход към устойчив туризъм и преминаване към стратегии за регенеративен туризъм, както е посочено в становището му относно „Туризмът в ЕС: устойчивостта като двигател за дългосрочната конкурентоспособност“.

„Трябва да направим така, че туризмът да допринесе за съживяването на европейската конкурентоспособност. Това е от съществено значение, като се има предвид, че туризмът е толкова важна част от БВП на много държави членки и региони, както и от техните вериги за създаване на стойност", заяви докладчикът по становището Исабел Иглесиас.

Г-жа Иглесиас посочи, че становището се основава на Декларацията от Палма, приета по време на испанското председателство на Съвета през втората половина на 2023 г., в рамките на която е постигнат широк консенсус за това как да се гарантира, че устойчивостта е в основата на бъдещето на туризма.

За да се постигне тази цел, европейските институции и националните, регионалните и местните правителства трябва активно да подкрепят сектора в неговия преход, като осигурят постоянен диалог с всички заинтересовани страни и укрепят социалния диалог.

Въпреки че усилията за постигане на устойчивост в туризма дадоха значителни резултати, бумът на пътуванията след пандемията постави под натиск много популярни дестинации. Този ръст в туризма затруднява регионите в постигането на баланс между икономическия растеж и устойчивото развитие, като същевременно трябва да се справят с недостига на персонал и несъответствието между наличните работни места и уменията на работниците.

Ето защо ЕИСК призовава също да се премине към регенеративен туризъм и той да бъде включен в Европейската стратегия за устойчив туризъм, която Европейската комисия ще представи през следващите месеци.

За разлика от традиционния устойчив туризъм, който се фокусира върху намаляването на вредите за околната среда, регенеративният туризъм има за цел да възстанови и увеличи природния, социалния и икономическия капитал. Този далновиден подход интегрира принципите на кръговата икономика и се стреми да остави трайно положително въздействие върху дестинациите и местните общности. (ll)

Европейските земеделски стопани са изправени пред задълбочаващи се кризи — от екстремни метеорологични условия до нестабилност на пазара и нелоялна конкуренция. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предупреждава, че настоящите политики на ЕС не защитават земеделските стопани, и призовава за спешни реформи, които да гарантират доходите, да укрепят позицията при водене на преговори и да гарантират устойчиво селско стопанство.

В становище по искане на полското председателство на ЕС ЕИСК призова за по-устойчива селскостопанска система, в чиято основа са земеделските стопани.

„Земеделието е благородна професия, която има две основни цели: да произвежда висококачествена и безопасна храна за хората и да поддържа и подобрява състоянието на околната среда. Всичко, което искаме в замяна, е справедливо възнаграждение за почтената работа и уважение, както и справедлива цена за храната, която предоставяме“, заяви Джо Хийли, един от тримата докладчици по становището.

Според ЕИСК общата селскостопанска политика (ОСП) не е подготвена да се справи с днешните предизвикателства. Финансовите инструменти, които той препоръчва за подпомагане на земеделските стопани, включват публично застраховане за природни бедствия, антициклична помощ и директни плащания. Взаимоспомагателните фондове, които вече се използват в някои държави от ЕС, биха могли да осигурят допълнителна защитна мрежа, финансирана колективно от земеделските стопани, промишлеността, регионалните органи на управление и ЕС.

С предвиденото преразглеждане на ОСП след 2027 г. ЕИСК се застъпи за възстановяване на нейния бюджет до най-малко 0,5 % от БВП на ЕС. Необходими са по-строги търговски разпоредби, за да се гарантира, че вносните продукти отговарят на екологичните и трудовите стандарти на ЕС.

Друг основен проблем е продажбата под себестойността — практика, която поставя земеделските стопани под изключителен финансов натиск. ЕИСК настоятелно призовава създателите на политики в ЕС да обмислят сериозно забраната на закупуване под себестойността, за да се попречи на големите търговци на дребно да изтласкват земеделските стопани от бизнеса, като използват като модел испанското законодателство в областта на хранителната верига.

С оглед на подобряването на прозрачността и пазарната мощ на земеделските стопани ЕИСК предложи цифров център на ЕС за наблюдение на цените, разходите и печалбите. Той също така се застъпи за колективно договаряне на цените и за увеличаване на подкрепата за кооперациите и организациите на производители. Необходима е по-голяма икономическа независимост и конкурентоспособност в селското стопанство на ЕС.

Въпреки че целите в областта на климата са от съществено значение, земеделските стопани не могат да поемат разходите сами. Фонд за устойчивост би могъл да им помогне да преминат към по-екологосъобразни практики. В становището се предупреждава за риска от изместване на въглеродни емисии, когато строгите правила на ЕС поставят местните земеделски стопани в неизгодно положение в сравнение с конкурентите извън ЕС.

ЕИСК подчерта значението на инвестициите в развитието на селските райони, иновациите и опростените правила на ОСП. В условията на нарастващ натиск върху земеделските стопани е налице спешна необходимост — лидерите на ЕС трябва да предприемат действия, преди да изчезнат още земеделски стопанства. (ks)

От група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

ЕИСК трябва да участва още от самото начало в инициативите на Европейската комисия за засилване на ангажираността с гражданското общество. Според група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК предстоящото проучване на ЕИСК относно Картографирането на практиките на гражданския диалог в институциите на ЕС може да бъде ценен принос.

След началото на новия политически цикъл на ЕС и обявяването на стратегия на ЕС за подкрепа, защита и овластяване на гражданското общество за третото тримесечие на 2025 г. в работната програма на Комисията група „Организации на гражданското общество“ проведе конференция, на която бяха изтъкнати основните действия, необходими за мандата 2024—2029 г. На проявата на 3 март присъстваха около 100 представители на национални и европейски организации на гражданското общество (ОГО) и граждани.

Председателят на група „Организации на гражданското общество“ Шеймас Боланд обърна внимание на важната роля на ОГО, за да се гарантира, че изготвянето на политики се основава на необходимата информация от общността и отговаря на нуждите на хората. Във връзка с това той повтори искането на групата и на Комитета за включване на ЕИСК в Платформата на гражданското общество, планирана от Комисията.

„ЕИСК, който има дългогодишен опит в тази област и предлага специална платформа, трябва да бъде включен на ранен етап в инициативите на Европейската комисия за засилване на диалога с гражданското общество. Комитетът трябва да участва в процеса на управление и да бъде неразделна част от инициативата за създаване на платформа на гражданското общество“, подчерта г-н Боланд.

Той добави, че структурираният, редовен, прозрачен и приобщаващ граждански диалог следва да се основава на съществуващите структури и да обединява всички заинтересовани страни. Поради това европейските институции следва да създадат работна група по въпросите на гражданския диалог, подпомагана от ЕИСК.

„Такава работна група по въпросите на гражданския диалог би могла да създаде модел за по-благоприятна среда за организациите на гражданското общество за участие в процеса на изготвяне на политиките“, обясни г-н Боланд.  Това би могло да бъде първа стъпка в установяването на по-структуриран граждански диалог, като също така се взема решение с кого се провеждат консултации, по какви теми, в зависимост от графика и с какви резултати.

Освен това предложената работна група би могла да се възползва от предстоящото проучване на ЕИСК относно съществуващите практики за диалог, озаглавено „Картографиране на практиките на гражданския диалог в институциите на ЕС“.

Проучването беше възложено от ЕИСК по искане на група „Организации на гражданското общество“. Очаква се резултатите да бъдат на разположение, считано от юли 2025 г. В проучването се предоставя цялостно картографиране на практиките на гражданския диалог в рамките на институциите на ЕС, като се посочват текущите процеси на ангажиране на ОГО и използваните методологии. Знанията за съществуващите практики следва да служат за основа и да подкрепят работата за по-структуриран граждански диалог в новия законодателен цикъл. Предварителните констатации от проучването вече бяха представени на конференцията от Берта Мижей от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS)

По време на конференцията беше подчертано също така, че финансовото здраве на ОГО е предпоставка за установяване на диалог и гарантиране, че създателите на политики обръщат внимание на нуждите на хората. Затова тяхната финансова стабилност и независимост трябва да бъдат гарантирани.

Заключенията и препоръките от конференцията са на разположение на уебсайта на ЕИСК.

От група „Работници“ на ЕИСК

Разходите за отбрана и социалните разходи следва да вървят ръка за ръка — социалната държава не трябва да бъде жертва, за да се увеличат разходите за отбрана. Силната социална държава остава ключов инструмент за възпиране на крайно десните партии в стремежа им да възпроизведат в ЕС автокрация от кремълски тип.

С началото на четвъртата година на войната в Украйна много гласове призовават за увеличаване на разходите за отбрана, особено след политическите промени в САЩ. Защитата на европейските държави вече не изглежда гарантирана. Това вече разруши много табута, не само по отношение на дискусиите по военни въпроси на равнище ЕС, но и по отношение на повишената задлъжнялост.

Според някои тук става въпрос за компромис със социалната държава с нулев резултат, сякаш силата на армията на САЩ се дължи на липсата на подходяща социална закрила в страната или сякаш отслабените ни армии са резултат от пенсии и социална сигурност.

Ние, от група „Работници“, искаме да изтъкнем два въпроса:

• ЕС като цяло е на второ място по военни разходи в света. Въпреки че в някои случаи може да са необходими общи или допълнителни разходи, това, което е наистина необходимо, е координация и съвместни проекти, за да се гарантира стратегическа автономност. Трябва да защитаваме себе си, а не да се конкурираме в световен мащаб със САЩ.
• Добре функциониращата социална държава, заедно с усилията за борба с бедността и неравенството, е ключов инструмент за предотвратяване на идването на власт на крайно десни сили в много държави членки. Тези крайно десни партии, които са във възход, нямат голямо желание за демокрация, открито се противопоставят на повечето от нашите ценности, стремят се да възпроизведат автокрацията на Кремъл в нашите държави членки и, ако са на власт, ще се постараят да не се постигне координирана отбранителна политика.

Ето защо държавите членки трябва да разглеждат инвестициите в отбраната и социалните инвестиции като взаимно подсилващи се, като едните правят възможни другите.

Моментът е критичен за ЕС по отношение на развитието на ИИ. Американските компании доминират на пазара на генеративния изкуствен интелект, като привличат 80% от глобалните частни инвестиции, и Китай напредва бързо. За да определи какво е необходимо, за да остане Европа конкурентоспособна, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) публикува ново проучване в сътрудничество с Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

В проучването, изготвено по искане на секция „Единен пазар, производство и потребление“ (INT) на ЕИСК и редовно обсъждано в Обсерваторията на цифровия единен пазар на ЕИСК, се разглеждат основните възможности, предизвикателства и политически мерки, които са необходими, за да се укрепи средата на ИИ в Европа.

Основни препоръки за ЕС:

• стимулиране на инвестициите в ИИ изчислителна мощност — за да насърчи иновациите, Европа трябва да увеличи инвестициите в инфраструктура за ИИ;
• съсредоточаване върху три сектора с висок потенциал — ИИ може да стимулира растежа в автомобилната промишленост, чистата енергетика и образованието;
• насърчаване на ИИ с отворен код — насърчаването на модели на ИИ с отворен код ще подобри достъпността и конкуренцията;
• по-добро интегриране на усилията в областта на НИРД в целия ЕС.

Създаване на възможности за гражданското общество в управлението на ИИ
Проучването подчертава значението на организациите на гражданското общество (ОГО) за оформянето на политиките и управлението в областта на ИИ. За да се повиши приобщаването и етичното приемане на ИИ, в доклада се препоръчва:

• програми за ограмотяване в областта на ИИ — инициативи за обучение и социален диалог с цел овластяване на работниците и обществеността;
• подход „социален още при проектирането“ — да се гарантира, че развитието на ИИ е ориентирано към човека и е съобразено с нуждите на обществото;
• увеличаване на финансирането за ОГО - подкрепа за организации с нестопанска цел, които преодоляват пропастта между технологията с ИИ и общественото разбиране;
• етично приемане на ИИ — приоритизиране на надеждни системи с ИИ, които са в съответствие с европейските ценности.

Използване на потенциала на ЕИСК в областта на политиката за ИИ
ЕИСК е в добра позиция да позволи структурираното участие на ОГО в политиката за ИИ. В проучването се препоръчва застъпване за ИИ с отворен код и насърчаване на етичните иновации чрез обществени поръчки и схеми за финансиране, като ЕИСК служи като център за сътрудничество с ОГО и общностите с отворен код и за повишаване на осведомеността относно въздействието на ИИ върху обществото.

В проучването се въвежда и единен речник на ИИ, за да се установи общ език, който да гарантира ефективна комуникация между създателите на политики, разработчиците и потребителите, което е от ключово значение за отговорното разработване, управление и внедряване на ИИ във всички сектори.

Това проучване ще бъде предоставено на ключови институции на ЕС и се очаква да бъде използвано за формулирането на бъдещите политики в областта на ИИ. Прочетете цялото проучване тук. (vk)

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе форум на високо равнище по правата на жените, който обедини водещи фигури, които да разгледат неотложни въпроси, свързани с правата на жените, и да очертаят основните приоритети преди предстоящата сесия на Комисията на ООН за положението на жените.

Посланието на Форума на високо равнище на ЕИСК за правата на жените беше ясно: въпреки че е постигнат напредък, той не е достатъчен. Макар че ЕС предприе стъпки за защита на жените и момичетата, структурните форми на неравенство, свързаните с пола стереотипи и отстъплението по отношение на правата на жените продължават да застрашават трудно спечелените постижения в Европа. Докато продължават да съществуват структурни пречки, пълноценното участие на жените в обществото ще бъде ограничено.

Форумът на високо равнище, проведен на 26 февруари по време на пленарната сесия на ЕИСК, събра председателя на ad hoc група „Равенство „на ЕИСК Сиф Холст, председателя на ЕИСК Оливер Рьопке и европейския комисар по въпросите на равенството, готовността и управлението на кризи Хаджа Лабиб, както и Карлийн Схеле (директор на Европейския институт за равенство между половете), Флоранс Раес (директор на офиса на ООН — Жени в Брюксел), Айше Юрекли (представител на ЕС в KAGIDER — Жени предприемачи в Турция), Мери Колинс (генерален секретар на Европейското женско лоби) и Кенан Ръсел (старши служител по въпросите на политиката в ILGA Европа).

Форумът включваше две динамични кръгли маси, посветени на неотложните предизвикателства, свързани с равенството между половете. И двете дискусии бяха свързани с ключови становища на ЕИСК. Експерти, застъпници и създатели на политики се събраха, за да споделят идеи, да предложат решения и да засилят ангажиментите за утвърждаване на правата на жените в Европа и в останалата част от света.

Първата кръгла маса се съсредоточи върху предстоящата 69-а сесия на Комисията на ООН за положението на жените (UNCSW69), а втората — върху насилието срещу жени и момичета като въпрос, свързан с правата на човека. На пленарната сесия след форума бяха приети и две становища по тази тема: „Принос на ЕИСК към приоритетите на ЕС на 69-ото заседание на Комисията на ООН за положението на жените (UNCSW69)“ и „Насилието срещу жени като въпрос, свързан с правата на човека“. (lm)

На 6 март ЕИСК беше домакин на дебат относно Пакта за чиста промишленост на Европейската комисия само дни преди обсъжданията на Съвета на 12 март. Създателите на политики, ръководителите на промишлеността и гражданското общество разгледаха плана, за да преценят дали той действително може да подкрепи европейския сектор на чистите технологии, енергоемките отрасли и стратегическата автономност.

Днес повече от всякога, в условията на геополитическата нестабилност и променящите се трансатлантически отношения, Европа неотложно се нуждае от стратегическа автономност. Целта на Пакта за чиста промишленост е да се ускорят декарбонизацията и кръговата икономика, като същевременно се повиши конкурентоспособността на промишлеността, като се започне от понижаване на цените на енергията. Осъществимостта и финансирането на пакта обаче все още пораждат известни съмнения.

„Не става въпрос за избор между стратегическа автономност, конкурентоспособност или двоен преход. Всички промишлени сектори са засегнати и трябва да се адаптират, всеки със свое собствено темпо, но с ясни ангажименти“, заяви Пиетро де Лото, председател на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) на ЕИСК, който определи това предизвикателство като акт за балансиране.

Комисията подчерта геополитическата необходимост от енергийна независимост от Русия, но спадът на промишлеността в Европа буди все по-голямо безпокойство. Както промишленото производство, така и притокът на преки чуждестранни инвестиции намаляха значително през последните две години.

Финансирането на пакта ще бъде голямо предизвикателство. За постигането на целите на Пакта за чистата промишленост е необходимо сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и промишлеността. Въпреки че Европейската инвестиционна банка е поела ангажимент за 500 милиона евро под формата на насрещни гаранции и 1,5 милиарда евро за подобряване на енергийните мрежи, националните правителства трябва да мобилизират допълнителни ресурси.

Друг ключов въпрос е социалното въздействие на прехода, особено в енергоемките отрасли, които претърпяха значителни загуби на работни места. Представителите на гражданското общество поставиха под въпрос дали намаляването на енергийните данъци — едно от основните предложения на Пакта за чиста промишленост — може да бъде за сметка на финансирането на образованието и здравеопазването.

Въпреки оптимизма, свързан с дългосрочните цели на Пакта за чиста промишленост, експертите изразиха опасения относно способността му да се справя с краткосрочните предизвикателства. Бързината и опростяването са от решаващо значение, тъй като високите разходи за енергия и регулаторните пречки биха могли да забавят напредъка. Фрагментираните национални политики продължават да бъдат предизвикателство, а Пактът за чиста промишленост рискува да пропусне ключова възможност за съгласуване на промишлената политика в цяла Европа.

Технологичната неутралност също е повод за безпокойство, като се обсъжда правилният баланс между възобновяемите енергийни източници, водорода и биогоривата. Въпреки че акцентът върху възобновяемите енергийни източници се приветства, са необходими сериозни ангажименти за енергийна ефективност. Възобновяемите енергийни източници вече са спестили на европейските потребители 100 милиарда евро в периода 2021 г. и 2023 г., което е успех, на който ЕС следва да се основава. (jh)

С водещата награда на ЕИСК за гражданско общество се подчертава изключителният принос на гражданското общество за поддържане и укрепване на европейската идентичност и гражданство. Всяка година наградата е посветена на различна тема с неотложна обществена значимост, свързана с работата на ЕИСК.

На 20 март Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отличи три организации на гражданското общество от Словакия, Белгия и Франция за техните новаторски проекти, насочени към преодоляване на нарастващите равнища на вредна поляризация в Европейския съюз.

Наградният фонд от 32 000 евро беше разпределен между трите горепосочени организации.

ЕИСК присъди голямата награда от 14 000 евро на Словашката асоциация за дебати за Олимпиадата по критично мислене – новаторска инициатива, която изгражда устойчивост на словашката младеж към дезинформацията. В рамките на проекта се провежда ученическо състезание в три възрастови групи, в което учениците се справят с медийни предизвикателства, свързани с медиите от реалния свят и оценяват достоверността на съдържанието.

Другите двама участника финалисти получиха 9000 евро.

Френската организация Reporters d'Espoirs(Репортери на надеждата) се класира на второ място със своята инициатива Prix Européen Jeunes Reporters d'Espoirs (Европейска награда за млади репортери на надеждата) – програма за обучение на френски език за журналистически решения.

Третата награда беше присъдена на белгийското сдружениеFEC Diversité asbl за проекта им "ESCAPE GAME EXTREME DROITE pour se désintoxiquer"– игра с потапяне в ситуацията, която се противопоставя на крайно десните идеологии.

Информация за присъждане на 15-ата Награда на ЕИСК за гражданското общество

С 15-ата награда на ЕИСК за гражданско общество бяха отличени проекти с нестопанска цел, ръководени от частни лица, частни дружества и организации на гражданското общество, които са допринесли за борбата с вредната поляризация в Европейския съюз.

През последните години Европа беше засегната от множество кризи – от руската агресивна война в Украйна, през нарастващите цени на енергията и разходите за живот, до продължаващите икономически и социални последици от пандемията COVID-19. Подобни кризи могат да подкопаят доверието в публичните институции и да доведат до вредна поляризация в обществото.

Въпреки че поляризацията може да бъде част от едно отворено, плуралистично общество, нарастващият популизъм и негативната поляризация представляват сериозни предизвикателства за европейските демокрации. Освен това Европа е изправена и пред непрекъснато раздробяване на традиционния медиен пейзаж, нарастваща дезинформация и посегателства срещу свободата на медиите, явления, които представляват допълнителна заплаха за демократичните ценности.

Тазгодишните победители бяха избрани сред разнообразен набор от над силни кандидатури от 15 държави членки. Печелившите проекти бяха избрани заради изключителната им креативност, ентусиазъм и отдаденост в борбата с вредната поляризация в европейското общество.

„Организираното гражданско общество играе основна роля в опазването на европейската демокрация, както за пореден път доказаха тазгодишните забележителни и широкообхватни проекти“, заяви заместник-председателят на ЕИСК, отговарящ за комуникациите, Аурел Лауренциу Плосчану.