Докладите от 2024 г. на Марио Драги и Енрико Лета предизвикаха голям интерес в ЕС и неговите държави членки и се превърнаха в пътни карти, показващи курса, който следва да поеме Европа, за да гарантира жизнеспособно бъдеще. В становището си  „Оценка на докладите на Енрико Лета и Марио Драги относно функционирането и конкурентоспособността на единния пазар на ЕС“ ЕИСК представя гледната точка на гражданското общество във връзка с докладите и отправя препоръки за спешни действия. Помолихме тримата докладчици по становището — Матео Карло Борсани, Джузепе Гуерини и Стефано Палмиери, да откроят предложенията от докладите, които считат за особено важни за бъдещия просперитет на ЕС.

В днешно време изглежда, че всички говорят за конкурентоспособността, като дерегулацията се приветства като магическа рецепта за поставяне на Европа на картата на участниците в световната икономика. Съществуват обаче много начини за измерване на конкурентоспособността и няма универсален отговор на въпроса кога регулирането става прекомерно. Ако не се подхожда внимателно, има опасност от прекомерно опростяване на дебатите относно конкурентоспособността и дерегулацията с черно-бели аргументи, които могат да застрашат изготвянето на разумни икономически политики, пише нашият гост, Карел Лано, главен изпълнителен директор на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

Карел Лано е главен изпълнителен директор на CEPS, един от водещите независими мозъчни тръстове в Европа. Специализирал в областта на финансовото регулиране, европейското икономическо управление и въпросите на единния пазар, неговите неотдавнашни публикации включват „Разбиране на Европа“ (на нидерландски език), доклад на работна група относно политиката в областта на финансовия сектор за Комисията „Фон дер Лайен II“ и различни приноси към академични томове и прегледи. Карел е чест оратор на изслушвания в европейски, национални и международни институции, както и на международни конференции и изпълнителни програми. Той ръководи проучвания за национални правителства, многостранни организации и субекти от частния сектор. Творбите му редовно се публикуват в медиите. Освен това Карел работи в управителните съвети на дружества и фондации и като член на консултативни съвети, включително Комисията за капиталови пазари на нидерландската AFM — надзорния орган за капиталовите пазари.

от Карел Лано

Напоследък е възприето да казваме, че Европа е неконкурентоспособна и че е необходима мащабна кампания за дерегулация на равнището на ЕС. Степента, в която икономическото положение може да се счита за проблематично, обаче зависи от определението за „конкурентоспособност“, използвания знаменател и референтния показател, както и от обстоятелствата.

Освен това конкурентоспособността погрешно се приравнява на дерегулация, сякаш една мащабна кампания за опростяване би била решение. Ето защо е важно параметрите на дебата да бъдат правилно определени, в противен случай дебатът рискува да излезе извън контрол и да подхрани евроскептичните нагласи.

Конкурентоспособността като политическа цел се завръща, въпреки че тя никога не е отсъствала напълно — важно е да си припомним някои исторически факти. С Лисабонската стратегия, официално приета от Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г., ЕС си постави за цел да се превърне в „най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“. Конкурентоспособността вече беше повод за загриженост за Европейската комисия по време на председателството на Жак Делор — ако искате да се убедите в това, прочетете известната статия на Пол Кругман от 1994 г., който я описва като „опасно обсебване“. Тогава г-н Делор беше обезпокоен от нарастването на безработицата в Европа на фона на конкуренцията от страна на САЩ и Япония и предложи като решение инвестиционна програма в областта на инфраструктурата и високите технологии. Звучи познато.

Опростяването на законодателството също е в дневния ред от дълго време. Инициативата за опростяване на законодателството за вътрешния пазар (SLIM) започна още през 1996 г., когато ЕС имаше 15 държави членки. В периода 2005—2006 г., преди финансовата криза, комисар Чарлз Маккрийви (2004—2009 г.) се застъпва за т.нар. „регулаторни прекъсвания“. В рамките на Комисията „Юнкер“ заместник-председателят Франс Тимерманс беше натоварен с програма за по-добро регулиране. Въпреки че всички тези планове бяха похвални, би било по-добре да се преодолеят първопричините за сложността на нормативната уредба — процеса на вземане на решения и лошото прилагане — вместо просто да се третират симптомите. Но с 27 държави членки това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Конкурентоспособността, поне както е определена в доклада на Марио Драги, се отнася по-скоро до производителността и растежа на БВП, а резултатите могат да бъдат много различни в зависимост от използвания знаменател. Съществуват обаче и други начини за измерване на конкурентоспособността. Например вътрешната конкурентоспособност може да бъде разгледана спрямо външната конкурентоспособност. Погледнато отвътре ЕС изглежда слаб, с намаляваща производителност в сравнение със САЩ. Във външен план обаче ЕС има търговски излишък и излишък по текущата сметка, докато САЩ са изправени пред огромен търговски дефицит и дефицит по текущата сметка, но това не изглежда да е проблем, освен за президента Тръмп.

ЕС има също така много по-добра фискална позиция от САЩ или дори от Япония, въпреки че не разполагаме с подробни данни за точно сравнение с Китай. През 2024 г. бюджетният дефицит на ЕС беше около 3,5 % от БВП, докато в САЩ той беше почти двоен (6,4 %). Доминиращата позиция на долара позволява на САЩ да финансират този дефицит на международните пазари, въпреки че средносрочните лихвени проценти варират в ЕС и САЩ, което отразява опасенията на пазара относно икономиката на САЩ. Понастоящем шестмесечният пазарен лихвен процент по кредитите в щатски долари е 4,8 %, докато в еврозоната той е 2,5 % (Euribor).

Освен това цените на енергията в ЕС са много по-високи, отколкото в САЩ от средата на 2021 г., когато Путин започна да манипулира цените, което засегна конкурентоспособността на производствения сектор, особено в Германия. Днес цената на енергията в ЕС е най-малко с 50 % по-висока, отколкото в САЩ.

Енергийната политика е друг добър пример за регулаторния дебат: прекаленото регулиране ли е наистина проблемът? Напротив, ЕС разполага с единен енергиен пазар за разпределение, но не и за производство, който остава под контрола на държавите членки. Това създава проблеми в държавите с прекомерно производство, тъй като недостигът на енергия в други държави води до по-високи цени, както се наблюдава между Швеция и Германия.

От друга страна, в цифровия сектор може да се запитаме дали липсата на регулиране е желателно. Искаме ли „свобода на словото“ по модела на САЩ, където няма модериране на съдържанието? Искаме ли олигополен пазар, какъвто имаме днес?

Тези кратки разсъждения подчертават следното: към всеки дебат относно конкурентоспособността и дерегулирането трябва да се подхожда изключително внимателно, за да се предотврати превръщането му в догматична дискусия, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху разумното изготвяне на икономически политики.

от Стефано Палмиери
група „Работници“ на ЕИСК

Съществува значително припокриване между докладите на Енрико Лета и Марио Драги, въпреки че се различават значително по отношение на анализа и предложените стратегии.

Да вземем за пример политиката на сближаване. В доклада на Лета нейната роля се разглежда като централна, гарантираща, че ползите от единния пазар се споделят между всички граждани и региони на Съюза. В този доклад се подчертава и връзката между политиката на сближаване и услугите от общ интерес, които са от съществено значение, за да могат европейците да живеят и работят там, където искат. За разлика от това в доклада на Драги изглежда се омаловажава значението на политиката на сближаване и социалното и териториалното измерение на конкурентоспособността. В този доклад се обсъжда европейската конкурентоспособност, без да се вземат предвид териториалните различия, като се подразбира, че само повишаването на цялостната конкурентоспособност на ЕС би решило регионалните проблеми. Пренебрегва се фактът, че за много региони ниската конкурентоспособност и неблагоприятното териториално положение са двете страни на една и съща монета.

И в двата доклада се признава, че EС повече не може да „продължава обичайната практика“. Неотложността и сложността на днешните кризи изискват значителна промяна в изготвянето на европейските политики, евентуално дори чрез промени в Договорите. Наистина ли можем да говорим за разширяване, без да обръщаме внимание на необходимостта от по-задълбочена политическа интеграция? Тази промяна трябва да включва и промяна в мащаба. Настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) е недостатъчна, основава се на малко над 1 % от БНД на ЕС и е ограничена от остарялата логика за „справедлива възвръщаемост“. Необходим е нов подход, вдъхновен от модела на Next Generation EU. Извънредните предизвикателства трябва да бъдат посрещнати със смели решения, включително емитиране на „общи сигурни активи“, както беше направено по време на пандемията.

Предстоящата МФР за периода 2028—2034 г. ще бъде тест за истинските намерения на ЕС, тъй като определя приоритетите за следващите седем години. В този контекст е разумно да се очаква открит дебат относно предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, като се имат предвид многобройните текущи кризи, както и основните му цели и общите европейски блага, които той се стреми да осигури на своите граждани.

Когато се обмисля регулаторна реформа, както се препоръчва и в двата доклада, е важно да се припомни, че ЕС е най-напредналата „социална пазарна икономика“ в света. Високите му икономически, социални и екологични стандарти са от съществено значение за успеха на този модел, а не са пречки. Поради това да се сравняват разпоредбите на ЕС с тези в САЩ или Китай е изначално погрешно. Всички усилия за опростяване на правилата на ЕС трябва да продължат да защитават условията на труд, безопасността на работниците, правата на потребителите, социалното и икономическото сближаване и устойчивия растеж.

Европа разбра, макар и със закъснение, че големият ѝ пазар вече не е достатъчен. За да постигне напредък, тя трябва да се стреми към по-голямо единство, включително по-задълбочена политическа интеграция и наистина единни политики в областта на икономиката, промишлеността, търговията, външните работи и отбраната. Следващите месеци ще бъдат от решаващо значение за оформянето на бъдещето на Европа.

Джузепе Гуерини
, група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

Миналата година Европейската комисия и Европейският съвет възложиха на Марио Драги и Енрико Лета да изготвят доклади съответно относно конкурентоспособността на ЕС и подобряването на единния пазар. В тези доклади се определя амбициозна политическа програма за Европейския съюз, която да служи като пътна карта и еталон за оценка на ангажимента на институциите и създателите на политики за оформяне на бъдещето на ЕС и способността им да го направят.

Тези доклади могат да се използват, за да се прецени доколко ефективно институциите и ръководителите реагират на днешните комплексни предизвикателства.

Становището на ЕИСК относно докладите представлява ценен инструмент за оценка на ранните етапи на този нов политически цикъл. Първата от тези стъпки е отразена в Компаса за конкурентоспособността, стартиран от Европейската комисия на 29 януари. Той включва няколко предложения с висок приоритет, които са откроени и в нашето становище, като например преодоляване на изоставането по отношение на конкурентоспособността, завършване на единния пазар, опростяване на разпоредбите без дерегулиране и отчитане на факта, че конкурентоспособността зависи от хората и уменията.

Въпреки това, освен преодоляването на изоставането по отношение на конкурентоспособността, липсват конкретни действия. До момента Комисията е представила стратегически документи, съобщения и ангажименти, но конкретни мерки не се очертават на хоризонта месеци напред. Това забавяне подчертава необходимостта, както беше отбелязано в нашето становище, институциите на ЕС и държавите членки да започнат дебат и относно основните правила на ЕС и целесъобразността на настоящите Договори за справяне с днешните предизвикателства, които изискват бързи действия.

Бързите действия не означават компромис с качеството. Европейската комисия демонстрира това през 2020 г., когато бързо приведе в изпълнение инициативата Next Generation EU. Днес тя би трябвало да прояви същата гъвкавост.

Постигането на тези цели изисква многостранен подход. Бързото завършване на единния пазар е от решаващо значение, но то трябва да върви ръка за ръка със силен ангажимент за екологична устойчивост, икономически просперитет и социално и териториално сближаване, тъй като те са основни двигатели на конкурентоспособността.

В тази визия се призовава и за съгласувана промишлена политика, която надхвърля рамките на фрагментираните национални подходи, подкрепена от стратегически фискални и митнически стимули. Същевременно намаляването на бюрократичната тежест и разходите за привеждане в съответствие чрез по-интелигентно регулиране и рационализирани административни процедури е от съществено значение за насърчаването на по-динамична бизнес среда.

В енергийния сектор от жизненоважно значение е намаляването на ценовите различия между държавите членки и други световни икономики. Това ще изисква увеличаване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за да се гарантира по-конкурентоспособен и устойчив енергиен пазар.

За да подкрепи тези амбиции, ЕС трябва да разработи и обща политика за европейските обществени блага, като определи ясно стратегическите си приоритети и засили ролята си на световната сцена.

ЕИСК ще продължи да наблюдава изпълнението на тези политики, като гарантира, че гласът на европейското гражданско общество се чува и взема предвид.

От Матео Карло Борсани,
група „Работодатели“ на ЕИСК

Първата и най-важна препоръка, която ЕИСК отправя в становището си, е спешно да се предприемат действия за изпълнение на препоръките в докладите на Енрико Лета и Марио Драги. Според мен те трябва да се изпълняват цялостно. Към двата доклада не може да се подхожда избирателно. Препоръките трябва да бъдат изпълнени като цяло, предложенията и вниманието не бива да се ограничават до зоните на комфорт и не бива да се избягват най-критичните и разединяващи въпроси, например инвестициите. 

Ще започна от доклада на Марио Драги: като се има предвид очевидното значение на акцента, поставен върху конкурентоспособността на ЕС като цяло, считам, че неговите препоръки относно промишлената политика на ЕС са от ключово значение. По-специално, акцентът върху необходимостта от промишлена политика, способна да преодолее настоящия фрагментиран подход. Днес имаме 27 национални промишлени политики, които невинаги са координирани. В това отношение само структурирани европейски усилия биха ни позволили да гарантираме правилния баланс между данъчни, регулаторни, търговски/митнически разпоредби и финансови стимули, с който се отличават най-новите промишлени политики на САЩ и Китай, и който би донесъл огромни ползи на единния пазар.

Това обаче следва да върви ръка за ръка с драстично намаляване на бюрократичната тежест за предприятията. Поради това особено оценявам призива на Енрико Лета „единен пазар, за да напредваме бързо и да стигнем далеч“. Сред основните препоръки на Енрико Лета са рационализиране на бюрократичната тежест, опростяване на административните процедури и по-нататъшни действия за „намаляване на бюрокрацията“, особено за малките и средните предприятия (МСП). В този контекст в становището си ЕИСК приветства предложението на Комисията за намаляване на тежестта на докладването с 25 % за всички предприятия и за определяне на цел от най-малко 50 % за МСП. Освен това, разработвайки и доразвивайки препоръката на Енрико Лета за обмисляне на механизъм, който да подпомага съзаконодателите с динамична оценка на въздействието, ЕИСК категорично подкрепя категорично идеята за извършване на проверка на конкурентоспособността по време на законодателната процедура.

Тъй като изкуственият интелект преобразява работните места, от решаващо значение e да продължим да насърчаваме ориентирания към човека ИИ и да се застъпваме за политики, които балансират силното развитие на ИИ в Европа чрез социалната справедливост и правата на работниците — това беше подчертано по време на дебат на високо равнище в ЕИСК.

На пленарната си сесия през януари ЕИСК проведе дебат относно използването на ИИ на работното място, в който наред с други участници думата взеха председателят на ЕИСК Оливер Рьопке, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Роксана Мънзату и заместник-министърът по въпросите на семейството, труда и социалната политика на Полша Катажина Новаковска.

Г-н Рьопке откри разискването, като заяви: „Изкуственият интелект е една от най-преобразяващите тенденции на нашето време, която предлага огромен потенциал, но същевременно поставя големи предизвикателства. Днешният дебат потвърди отново значението на включването на политиката в областта на ИИ в принципите на Европейския стълб на социалните права.“

Г-жа Мънзату подчерта: „По отношение на ИИ, особено в сферата на труда, следва да потърсим начини как да увеличим инвестициите си в научни изследвания и иновации и как да опростим развитието на европейските дружества в тази област, така че нашият ИИ да бъде обучен въз основа на европейски данни и да се основава на европейски ценности. Като отстояваме нашите ценности като социалните права и равенството, ние гарантираме, че европейските работници имат еднакви права в свят със или без ИИ, че тези права са защитени и че е гарантиран човешки контрол.“

Г-жа Новаковска заяви, че изкуственият интелект в сферата на труда предлага огромни възможности за повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията, но също така повдигна редица въпроси относно потенциалното му въздействие върху работните места и заетостта, здравето и безопасността на работниците, условията на труд, цялостното качество на работните места и ролята на социалния диалог.

Приемане на становището относно „ИИ в полза на работниците“ и придружаващото го контрастановище

След дебата в пленарна зала ЕИСК прие становището по собствена инициатива относно „Изкуствен интелект в полза на работниците: лостове за оползотворяване на потенциала и смекчаване на рисковете от ИИ във връзка с политиките в областта на заетостта и пазара на труда“, изготвено от докладчика Франка Салис-Мадиние. Становището беше прието с 142 гласа „за“, 103 „против“ и 14 „въздържал се“. То не получи подкрепата на група „Работодатели“ на ЕИСК, която внесе контрастановище.

В становището ЕИСК подчертава, че социалният диалог и участието на работниците играят ключова роля за защитата на основните права на работниците и насърчаването на „надежден“ ИИ в сферата на труда. Комитетът добави, че чрез действащите разпоредби трябва да се преодолеят пропуските в защитата на правата на работниците на работното място и да се гарантира, че хората запазват контрола върху всички взаимодействия между човека и машината.

Контрастановището на група „Работодатели“ беше приложено към становището. Членовете на групата обясниха, че според тях ЕС вече разполага с инструментите за справяне с революцията в областта на ИИ и съществуващата правна рамка ще гарантира безпроблемното внедряване на ИИ. (lm)

Изкуственият интелект преобразява света на труда с безпрецедентни темпове, като създава както възможности, така и предизвикателства за работниците, предприятията и създателите на политики. На 3 февруари Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Международната организация на труда (МОТ) проведоха съвместна конференция на високо равнище на тема „Социалната справедливост в цифровата ера: въздействието на ИИ върху труда и обществото“.

На нея присъстваха видни лидери, включително министри на труда от няколко държави членки на ЕС, които обсъдиха стратегии за използване на потенциала на ИИ, като същевременно обърнаха внимание на рисковете, които тези технологии представляват за правата на работниците и за пазара на труда. Тази проява отбеляза значителен принос към Световната коалиция за социална справедливост, като подчерта необходимостта от координиран подход към управлението на ИИ както на европейско, така и на световно равнище. Конференцията на високо равнище беше организирана съвместно от секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC) на ЕИСК и МОТ.

Призив за етично и приобщаващо развитие на ИИ

При откриването на конференцията председателят на ЕИСК Оливер Рьопке подчерта спешната необходимост от ориентиран към човека подход към ИИ, като заяви: „Изкуственият интелект вече променя нашите общества и пазара на труда, като създава както възможности, така и предизвикателства. ЕИСК и неговите партньорски организации се ангажират да гарантират, че ИИ ще служи като сила за социална справедливост, укрепване на правата на работниците, насърчаване на приобщаването и предотвратяване на нови неравенства. Справедливото и ориентирано към човека бъдеще на ИИ изисква колективни действия — от създателите на политики до социалните партньори и гражданското общество — за да се гарантира, че технологиите работят за хората, а не срещу тях.“

Генералният директор на МОТ Жилбер Ф. Унгбо подчерта значението на проактивните политики за смекчаване на разрушителното въздействие на ИИ върху заетостта и работните места: „Трябва да гарантираме, че разработваме ИИ по начин, който допринася за социалната справедливост. Това означава да се предприеме следното: да се подпомагат работниците, по-специално в придобиването на умения и предоставянето на социална закрила; да се улесни достъпа до технологии с ИИ за всички предприятия, независимо от големината и местонахождението им, с цел повишаване на производителността; и да се гарантира, че интегрирането на ИИ на работното място защитава правата на работниците и насърчава социалния диалог в цифровия преход.“

В две тематични дискусии високопоставените оратори споделиха вижданията си относно предизвикателствата и възможностите, които очакват във връзка с използването на изкуствения интелект през следващите години, за да се насърчат достойният труд и приобщаващите пазари на труда и да се допринесе за равенството между половете. Сред участниците бяха министрите на труда Агнешка Джемянович-Бонк (Полша), Йоланда Диас (Испания) и Ники Керамеос (Гърция) и Мария до Росарио Палма Рамальо (Португалия), както и наред с другите, делегатът на френското правителство в МОТ и Г-7 — Г-20 Ануше Карвар.

Проведените обсъждания подчертаха факта, че макар и да съществува риск, свързан с внедряването на ИИ, не е необходимо тези нови технологии да се саботират. От съществено значение обаче е да се постави акцент върху социалния диалог и работниците да бъдат включени във внедряването на ИИ, като същевременно се обърне специално внимание на усилията за преквалификация и повишаване на квалификацията. Правилното, контролирано внедряване и регулиране на ИИ ще спомогне за избягването на големи сътресения и ще позволи на тази технология да намали повтарящите се задачи, без непременно да води до мащабни съкращения на персонал. (lm)

На 13 и 14 март 2025 г. Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) ще бъде домакин на ежегодната младежка проява „Твоята Европа, твоето мнение!“ (Your Europe, Your Say! - YEYS), по време на която ще се съберат над 130 участници от цяла Европа и извън нея. Тази уникална проява обединява ученици от средните училища, представители на младежки организации и делегати от националните младежки съвети на възраст от 16 до 25 години от всичките 27 държави членки на ЕС, 9 държави кандидатки и Обединеното кралство.

С редица семинари, кръгли маси и дебати проявата ще предостави платформа, чрез която младите хора да допринасят активно за оформянето на бъдещето на Европа. Изданието тази година е под надслов „Да дадем глас на младите хора“ и участниците ще разгледат ключови теми като устойчивост, социално приобщаване, цифрова трансформация и др.

Заключенията от тези дебати и събраната информация ще бъдат включени във втората седмица на гражданското общество на ЕИСК и ще бъдат популяризирани по време на Срещата на европейската младеж (EYE) през юни 2025 г., организирана от Европейския парламент в Страсбург.

Проявата подчертава колко е важно ангажираността на младите хора да се превърне в граждански действия, демокрация на участието и създаване на европейски политики.

Продължете да ни следвате, за да бъдете информирани за резултатите и инициативите, които ще произтекат от тази важна среща. (kc)