От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ в Европейския икономически и социален комитет

С мъдростта от последните две десетилетия и седемте вълни на разширяване от началото на европейския проект вероятно би било уместно да се отбележи годишнината от разширяването с „голям взрив“ през 2004 г. с факти и цифри, за да се разредят емоциите по време на дебатите преди изборите за Европейски парламент през юни.

Тригодишната война в Украйна изведе въпроса за разширяването на челно място в европейския геополитически дневен ред. Статутът на страна кандидатка, който бързо беше предоставен на Украйна, Молдова, Босна и Херцеговина и Грузия, както и преговорите за присъединяване, които в крайна сметка започнаха със Северна Македония и Албания, са положителни пробиви за политиката, която от години е в застой.

За да се гарантира, че ще се запази този нов импулс, трябва да посочим ясно икономическите аргументи.

Разбира се, демократизацията и принципите на правовата държава са ненарушими принципи, както и основаният на заслуги подход на процеса на разширяване, който не позволява никакви недостатъци. Но в края на краищата хората трябва да бъдат уверени в потенциалните икономически ползи и просперитет за следващото поколение европейци.

Ако миналото ни подсказва нещо за бъдещето, можем със сигурност да кажем, че икономическата обосновка е безспорна. По време на официалния предприсъединителен процес от 1994 г. до 2004 г. търговията между старите и новите държави членки нарасна почти три пъти и пет пъти сред самите нови държави членки. Растежът в тогавашния ЕС-15 беше средно 4 % годишно от началото на процеса на присъединяване до 2008 г., като между 2002 г. и 2008 г. процесът на присъединяване допринасяше за половината от този растеж и генерира 3 милиона нови работни места.

COVID-19 и войната в Украйна показаха, че ЕС трябва да преосмисли икономическата си устойчивост, особено в контекста на екологичния и цифровия преход. REPowerEU предвижда увеличаване на европейското производство на енергия от възобновяеми източници. В Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и Законодателния акт за суровините от критично значение се призовава 40 % от зелените вериги за създаване на стойност и веригите за създаване на стойност в сектора на суровините да бъдат пренасочени към ЕС. Страните кандидатки за присъединяване към ЕС, по-специално Украйна, могат да играят важна роля, като осигуряват по-голяма икономическа сигурност.

Що се отнася до природните ресурси, Украйна разполага с най-големите запаси от газ в Европа след Норвегия. Тя произвежда и някои от най-големите количества водноелектрическа енергия в Европа и би могла да увеличи производството си и от други екологични енергийни източници като вятърна, слънчева и биомаса. Също така Украйна е основен износител на метали и разполага със залежи на литий и редкоземни метали, които са от решаващо значение за екологичната и цифровата промишленост.

В същото време селскостопанската промишленост на Украйна е една от най-големите в света. Интегрирането ѝ в единния пазар би увеличило значително продоволствената сигурност на ЕС.

Ползите от засиленото участие в единния пазар са очевидни и за държавите от Западните Балкани. Показателно е, че БВП на Хърватия постоянно нараства след присъединяването ѝ към ЕС през 2013 г., което води до по-високи доходи за нейните граждани, със средно увеличение на БВП на глава от населението от 67 % (от 10 440 евро през 2013 г. на над 17 240 евро).

Пътят към членство в ЕС за до девет нови държави ще бъде мъчителен, но няма друга алтернатива: ако ЕС иска да бъде световна сила, той трябва първо да бъде местна сила. 

От Пат Кокс

Нашият специален гост, бившият председател на Европейския парламент Пат Кокс, си спомня за голямото разширяване преди 20 години като за момент на изключителна надежда, когато сърцето на разделения на две части — източна и западна — континент най-накрая започва да тупти с един и същ ритъм. И докато Путин разпространява мита за славянското братство на фона на взривове от балистични ракети, ЕС продължава да бъде доброволен съюз на свободни и суверенни народ, изграден върху основните ценности като зачитане на правата на човека, равенство и върховенство на закона.

Проявата, организирана в Дъблин от ирландското председателство на Съвета на ЕС на 1 май 2004 г., и церемонията по посрещането в Европейския парламент в Страсбург на 3 май 2004 г. се открояват за мен в политически, но и в емоционален план като дни на изключителна позитивност и надежда и като символични актове на завръщане у дома и на обединение, когато сърцето на континента, разделен дотогава на източна и западна част, започва да тупти с един и същи ритъм. В Дъблин Шеймъс Хийни прочетете поемата си Beacons at Bealtaine („Огньове на първи май“), изразявайки дълбокия оптимизъм, че това историческо разширяване би могло да раздвижи мненията и умовете и да даде нов живот на понятията. В Страсбург 10-те национални знамена на новите държави членки бяха издигнати на огромни пилони, направени в корабостроителниците в Гданск, подарък от Полша. Пътуването им до Страсбург напомняше символично за пътуването от комунизма към свободата, персонифицирано с присъствието на Лех Валенса.

Разбира се, за всички събитието беше кулминацията на дълъг и сложен процес на взаимна подготовка в продължение на много години. Имаше радост, но и облекчение от достигането на финалната линия на един политическия и процедурен маратон за всички участници.

Мисля, че разширяването е може би най-мощният, преобразяващ и успешен политически инструмент на ЕС през последните пет десетилетия. Когато моята страна, Ирландия, се присъедини към Съюза на 1 януари 1973 г. по време на първото разширяван, тя беше най-бедната държава/регион на тогавашната Европейска икономическа общност. Достъпът до голям пазар, заедно със солидарността на ЕС чрез регионални и по-късно кохезионни фондове през първите десетилетия на членство, по-високите стандарти в областта на равенството между половете и политиката в областта на околната среда, подкрепата за мирния процес в Северна Ирландия и признаването на изключително трудните последици за Ирландия от Брексит, единствената държава от ЕС, която има обща сухопътна граница с Обединеното кралство, са все фактори, чието съчетаване води до особено положителен опит и резултати. Пътят не винаги беше лек, особено по време на кризата в еврозоната, но като цяло процесът е много положителен.

Въпреки че уважавам и същевременно съжалявам за решението на Обединеното кралство да напусне Съюза, то ясно доказва едно нещо: ЕС е доброволен съюз на свободни и суверенни народи — свободни да се присъединят, свободни да напуснат. Какъв силен контраст с неоимперската война на Путин срещу Украйна, където митът му за славянското братство се разпространява ежедневно от дулата на оръжията, взривовете от балистични ракети и сеещите смърт дронове.

Присъединяването на Гърция, Португалия и Испания помогна на тези държави да се върнат успешно към демокрацията след диктатурата в допълнение към подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.

Голямото разширяване преди 20 години донесе впечатляващ растеж на новите държави членки, особено на тези от Централна и Източна Европа, чрез силно увеличаване на инвестициите, търговията и солидарността на ЕС. Средно техният БВП на глава от населението, коригиран спрямо инфлацията и валутата, нарасна за две десетилетия от по-малко от половината от средната стойност за ЕС до три четвърти от средната стойност за ЕС, която също нарасна. През този период БВП на глава от населението на Литва се утрои. Здравето и образованието се подобриха, което доведе до напредък и по отношение на качеството и стандарта на живот. Селскостопанската продукция в целия регион нарасна двойно. Накратко, както при всички предишни разширявания, това се оказа от полза за всички както за присъединяващите се държави, така и за ЕС. Това ме прави оптимист по отношение на механизма на разширяването, но не и наивник.

Събитията в Полша през последните години и постоянната ситуация в Унгария показват в каква степен отклоняването от стандартите на ЕС по отношение на върховенството на закона, свободата на медиите или зачитането на правата на малцинствата означава, че въпросните държави приемат ЕС като средство за просперитет, но го отхвърлят като общност на споделени ценности. Министър-председателят на Унгария с гордост заявява, че тя е нелиберална демокрация. Каквато и свобода на тълкуване да се приложи по отношение на член 2 от ДЕС, очевидно е, че не става въпрос за харта на нелибералната демокрация. („Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.)

Тези разпоредби са част от споразумението за членство в ЕС и са вписани във всички договори за присъединяване и одобрени от всички присъединяващи се държави. Формулата „запазете ценностите си, но изпратете парите си“ не е устойчива основа за взаимно уважение. Този аспект не трябва да се губи от поглед по време на преговорите с настоящите страни кандидатки, които се стремят да си проправят пътя към евентуално присъединяване към ЕС. Очаквам критериите от Копенхаген да играят по-основна роля в бъдещите преговори, евентуално с клаузи в договорите за присъединяване, които предоставят на ЕС по-стабилен капацитет за защита на правата и ценностите от евентуални нарушения. ЕС не е просто пазар и материалният напредък, макар и желателен, не е единствената нито дори основната причина за съществуването му.

Като се има предвид това, равносметката от досегашните разширявания е като цяло положителна за всички участници и към този процес следва да се подходи в положителна перспектива. Страните кандидатки ще трябва да претърпят значителни трансформации, всяка със свои темпове. ЕС също трябва да положи усилия по отношение на процеса на вземане на решения и бюджетния капацитет за поемане на нови държави членки, както и по отношение на предприсъединителната помощ. След като бъде предоставен статут на страна кандидатка и проведен скрининг, преговорните рамки, започването и приключването на преговорите по глави и евентуалните договори за присъединяване изискват единодушие в Съвета. Никой от тези етапи не е обикновен или лесен. Надяваме, че всички държави членки ще спазват задължението за „лоялно сътрудничество“ за подпомагане на изпълнението на задачите, произтичащи от Договора (член 4, параграф 3 от ДЕС).

Случаят на Украйна се отличава с особена сложност, поради размерите на държавата, относителния дял на селското стопанство в БВП спрямо средния за ЕС и сравнителната бедност по отношение на БВП на глава от населението и, разбира се, поради войната и опустошителните последици от нея. Преговорите могат да започнат. Украйна вече върви по пътя на интеграцията чрез споразумението си за асоцииране и задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия с ЕС. Тези споразумения биха могли да се разширяват постепенно с течение на времето, но в крайна сметка постигането на териториален резултат и стабилен мир, за които членството в ЕС може да играе роля, ще бъдат съществена предпоставка за присъединяването. ЕС се нуждае от стабилност, а не от хаос на своя източен фланг и приемането на Украйна в крайна сметка е в общ интерес и в интерес на Украйна.

Пат Кокс, бивш председател на Европейския парламент от 2002 г. до 2004 г.

Пат Кокс е ирландски политик и журналист. Председател на Европейския парламент от 2002 г. до 2004 г. и председател на Европейското международно движение (2005—2011 г.). Начело на Фондация „Жан Моне за Европа“ от 2015 г. насам.  Европейски координатор за Скандинавско-Средиземноморския коридор на основната мрежа TEN T (транспорт) и ръководител на мисията на Европейския парламент за оценка на нуждите и изпълнение в рамките на парламентарната реформа на Върховната рада в Украйна. В началото на кариерата си работи като водещ по актуални теми в RTE в Дъблин. През 2004 г. г-н Кокс беше отличен с международната награда „Карл Велики Аахен“ за парламентарния му ангажимент към разширяването на Европейския съюз.

На пленарната си сесия на 25 април ЕИСК одобри споразумението за създаване на Междуинституционален орган за етични стандарти. На 15 май новото споразумение беше официално подписано от представителите на участващите институции и органи на ЕС. То следва да влезе в сила на 6 юни — първия ден от гласуването за изборите за Европейски парламент.

Споразумението е значителна стъпка към укрепването на обща култура на почтеност и етика.

Новият орган на ЕС ще разработи, актуализира и тълкува общи минимални стандарти за етично поведение и ще публикува доклади за начина, по който тези стандарти са отразени във вътрешните правила на всяка участваща институция и орган на ЕС.

Освен ЕИСК, следните седем институции и органи на ЕС ще бъдат част от новия орган по етика: Европейският парламент, Съветът на ЕС, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка, Европейската сметна палата и Европейският комитет на регионите.

Всяка участваща институция ще бъде представлявана от един старши член, а длъжността председател на органа се сменя на ротационен принцип между институциите на годишна основа.

Петима независими експерти ще подпомагат работата на органа, като дават становища при поискване. Всяка страна по споразумението ще може да се консултира с тях относно индивидуални стандартизирани писмени декларации, включително декларации за интереси. (mp)

6 юни 2024 г.

Дисбалансите в социалната закрила като цяло и по-специално във връзка с „новите форми на труд“ и „атипичните работници“

19 юни 2024 г.

Годишно заседание на председателите и генералните секретари за 2024 г.

26 юни 2024 г.

Конференция, посветена на достъпната енергия — претворяване на визията на гражданското общество в конкретни действия

10-11 юли 2024 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От Антоан Фоб

Изборите за Европейски парламент чукат на вратата и ние — Европейският съюз на слепите (EBU) — насърчаваме нашите последователи да отидат до урните, колкото и трудно да е това все още, и да гласуват, като имат предвид вниманието, което кандидатите и партиите отдават на приобщаването в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждани. Хората с увредено зрение трябва да заявят очакванията си.

Европейският съюз на слепите е изразител на гласа на слепите и хората с намалено зрение в Европа и работи за достъпно и приобщаващо общество, което им дава равни възможности да участват пълноценно във всички аспекти на живота. Участието в политическия живот, разбира се, е съществен аспект, тъй като позволява на гражданите с увредено зрение да насърчават чрез своя глас и дейност политики и законодателство, съобразени с уврежданията.

С наближаването на изборите за ЕП през 2024 г. участието на хората с увреждания както като гласоподаватели, така и като кандидати, е важна и актуална тема.

Според доклада на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) за 2019 г. приблизително 400 000 лица с увреждания са били лишени от правото да гласуват на последните избори за Европейски парламент (ЕП). По-малко от 5 % от членовете на ЕП са хора с увреждания.

Във връзка с предстоящите избори за ЕП EBU отново отправя искане, като основна точка в Декларацията си по този въпрос, за определяне на стандарт относно достъпността на гласуването (процедури за гласуване), информацията за изборите (съоръжения и материали за предизборни кампании, политически дебати, програми и уебсайтове на политическите партии) и следизборните процедури (напр. механизми за обжалване), както и равенството в правото на кандидатиране в избори.

Съсредоточаваме вниманието си върху изборите за ЕП, тъй като Европейският съюз разполага с правомощия само по отношение на европейските избори като елемент от гражданството на ЕС и за гарантиране на равни права за хората с увреждания в рамките на компетентността на ЕС. Въпреки това, тъй като организирането на избори остава от компетентността на държавите членки, най-добрите практики на равнището на ЕС автоматично ще окажат въздействие върху всички други избори.

За съжаление е твърде късно да превърнем предстоящите избори за ЕП в такъв пример. И това не се дължи на липсата на интерес от страна на самия ЕП, напротив: през май 2022 г. Парламентът предложи реформа на избирателното право на ЕС, като се фокусира по-специално върху това да се гарантира на хората с увреждания правото на глас по независим начин и при запазване на тайната на гласуването, свободен избор на помощ и достъпност на гласуването по пощата и политическите кампании. За съжаление досега няма отговор от страна на Съвета на ЕС. 

За следващите 5 години от законодателния мандат на ЕС EBU отправя искане към новоизбрания ЕП да продължи да настоява пред Съвета да приеме предложената реформа и да постигне осезаем напредък на изборите през 2029 г. Можем да разчитаме на подкрепата на ЕИСК, който през 2020 г. вече призова за официална законодателна инициатива на ЕП, за да се гарантират реални права на хората с увреждания да гласуват на изборите за ЕП. Можем също така да разчитаме на подкрепата на Европейската комисия, която през декември миналата година публикува „Ръководство за добри изборни практики“ и понастоящем работи по изготвянето на сборник с практики за електронно гласуване и използването на ИКТ в изборите, като и в двата случая се разглеждат аспектите, свързани с достъпността.

От Алена Мастантуоно

Всяка година над 10 милиона пациенти в Европа се възползват от ядрената медицина чрез диагностициране и лечение на заболявания като рак, но също и сърдечносъдови и невросъдови заболявания.

Радиологичните и ядрените технологии са от съществено значение в борбата с рака на всички етапи от грижите, при ранното откриване, диагностиката, лечението и палиативните грижи.

Броят на пациентите, които се възползват от ядрената медицина, нараства, главно благодарение на научните открития. Европейските изследователи и предприятия разработиха някои от най-новите иновативни радиолигандни терапии на рак като фармацевтични продукти, насочени към канцерогенни тумори и метастази на ендокринната система и на простатата. Например лутеций-177 е много обещаващ радиоизотоп за лечение на рака на простатата, който е причина за 90 000 смъртни случая в Европа всяка година. В сравнение с традиционните лечения съвременната радионуклеидна терапия предлага добро таргетиране на раковите клетки и често е по-малко вредна за организма. Десетки хиляди пациенти с рак се нуждаят от таргетирана радионуклидна терапия, която често е единственото лечение.

Преди да достигне до пациента обаче, веригата на доставки на ядрената медицина е много комплексна. Тя включва снабдяването с изходни материали и тяхното съхранение, облъчване, обработка, логистика и прилагане. След като бъдат произведени, радиоизотопите трябва да бъдат обработени, транспортирани и използвани в рамките на сравнително кратък срок, някои в рамките на същия ден, други — за по-малко от няколко дни, в зависимост от времето им на полуживот. Те са много нетрайни и се разпадат много бързо.

Доста изненадващо е, че тези характеристики не са отразени в трансграничните транспортни и митнически процедури. Например при трансграничния транспорт съществуват няколко пречки, водещи до ситуации, в които може да се даде приоритет на скаридите пред радиоизотопите, които се транспортират, за да спасят живота на пациент.

Ето защо в становището си относно доставката на радиоизотопи за медицински цели ЕИСК призовава за по-добро сътрудничество между държавите членки за премахване на регулаторните пречки. В становището се разглежда всеки един етап от веригата на доставки на радиоизотопи в Европа и се посочват пречките пред трансграничните доставки, както и зависимостите от трети държави. В него също така се предлагат решения във връзка с липсващата инфраструктура в Европа и необходимостта от координирана научноизследователска и развойна дейност.

Препоръките, представени в нашето становище, са съобразени със заключенията на срещата на държавните и правителствените ръководители от ЕС през април, в които беше подчертана необходимостта от намаляване на стратегическите зависимости на Европа в чувствителни сектори като здравеопазването и критичните технологии. В съответствие с доклада на Енрико Лета в тях беше изтъкната и необходимостта да се постави акцент върху трансграничното предоставяне на услуги, както и върху трансграничното движение на стоки, включително основни стоки като лекарства.

Европа трябва да осигури стимули за производство, за да се гарантира по-добра стратегическа автономност при доставките на радиоизотопи. Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа има критична зависимост от САЩ и Русия за доставката на метален нискообогатен уран с високо съдържание (HALEU) и за доставките на някои обогатени изотопи за целите за производство на радиоизотопи.

ЕС продължава да бъде силно зависим от Русия за доставките на стабилни изотопни таргети, които позволяват производството на някои радиоизотопи, използвани в модерни или експериментали молекулярни радиотерапии, например итербий-176, използван за производството на лутеций-177.

Това представлява истинско предизвикателство за веригата на доставки за този конкретен радиоизотоп, чието търсене в световен мащаб се очаква да се утрои през следващите години.

Веригата на доставки зависи и от производствените системи, използващи реактори или ускорители, както и от обработката и доставката до болниците. За да се гарантира равен достъп до грижи, държавите членки, по-специално научноизследователските центрове и болниците, следва да работят в по-тясно сътрудничество. Достъпът до лъчетерапии не е еднакъв в различните държави членки, особено на етапа на разработване и в пилотната фаза. Целта е да се осигури по-бърз достъп до лекарства във фазата на научните изследвания или за състрадателна употреба, както и да се подобри достъпът на малките болници, които може да не разполагат с експертен опит и инфраструктура. За някои пациенти този достъп може да бъде животоспасяващ.

Европейското финансиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите в ядрената медицина, по-специално в рамките на програмите „Хоризонт“ и Евратом, е от решаващо значение, за да се отговори на нуждите на пациентите. Европа следва да има стратегически проекти от общ интерес в тази област по линия на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР). Стратегическата програма на Европейската комисия за приложенията на йонизиращи лъчения в медицината (SAMIRA) и инициативата за европейски център за радиоизотопи (ERVI) във връзка с европейския план за борба с рака са ценни проекти. Европейската комисия следва да отиде по-далеч и да отреди по-видно място на ядрената медицина в европейския план за борба с рака и в мисията за борба с рака на „Хоризонт Европа“.

Държавите членки също следва да финансират политики в областта на общественото здраве с акцент върху медицинските радиологични и ядрени технологии. Това ще отправи добър сигнал към промишлеността и ще даде възможност за развитие и растеж на научните изследвания и иновациите, както и на промишлената инфраструктура в Европа. Освен това така ще бъдат привлечени повече хора в сектора.

В заключение, ще можем да подсигурим по-добре доставките на радиоизотопи в Европа и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите само ако вземем смели политически решения. 

Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа разчита до голяма степен на трети държави за ключови суровини и специфични дейности по преработка. Това има потенциала да наруши веригите на доставки и да застраши достъпа до животоспасяваща диагностика и лечение за много европейци. За да обърнем тази тенденция и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите, се нуждаем от публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в нова производствена инфраструктура, стабилно регулиране и смели политически решения, отбелязва докладчикът по становището на ЕИСК относно доставките на радиоизотопи за медицински цели Алена Мастантуоно. 

В последната статия за нашата рубрика „Аз ще гласувам. А Вие?“ Антоан Фоб, отговарящ за защитата на интересите и кампаниите в Европейския съюз на слепите, пише за исканията, отправени от неговата организация за по-голяма достъпност на изборите. Въпреки усилията, положени от организациите на хората с увреждания, ЕИСК и Европейския парламент, отново е твърде късно европейските избори да бъдат посочени за пример.

от Биляна Спасовска,

Балканска мрежа за развитие на гражданското общество (БМРГО)

Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е на критичен етап, тъй като пътят на страната беше помрачен от спънки и закъснения, подхранвани от неразрешени двустранни спорове и намаляваща обществена подкрепа. Въпреки тези пречки желанието на нацията за членство в ЕС все още се стимулира от надеждата за икономически просперитет и регионална стабилност.

Проучванията на общественото мнение показват тревожна тенденция, тъй като през последните години подкрепата за членството в ЕС намалява. Този спад отразява по-широкото разочарование от бавния темп на напредък и усещането за липса на ангажираност от страна на държавите — членки на ЕС.

Пътят на страната към присъединяване към ЕС се характеризира със сложни въпроси, които се простират отвъд границите на Северна Македония. Кризата на демокрацията и политическата нестабилност в региона и между държавите — членки на ЕС, съчетани с възхода на десния национализъм, създават значителни предизвикателства пред процеса на интеграция. На фона на тези предизвикателства обаче има възможност за оптимизъм и обновление, тъй като много хора разглеждат интеграцията в ЕС като път към бъдещо благоденствие и подобряване на стандарта на живот. Обещаващо е също така, че законодателството на страната вече е сравнително добре приведено в съответствие със законодателството на ЕС.

В бъдеще Северна Македония трябва да даде приоритет на напредъка по реформите и преговорните глави в критични области като принципите на правовата държава, правосъдието, демокрацията и по-добрата публична администрация. Видимият напредък в тези области, движен от процеса на присъединяване към ЕС, също ще засили обществената подкрепа за ЕС. Ангажиментът към демократичните ценности, регионалното сътрудничество и стремежът към обща европейска съдба ще бъдат от решаващо значение, тъй като страната се движи по пътя си към присъединяване.

Въпреки че страната ще трябва да покаже политическа зрялост и да осъществи необходимите реформи, ЕС трябва да покаже на народа на Северна Македония, че процесът на присъединяване е справедлив, основан на заслугите и напредва. Трябва да бъде демонстрирана политическата воля за постигане на напредък по отношение на присъединяването, както това стана по отношение на Украйна; напредъкът трябва да бъде възнаграждаван и да се предприемат стъпки за гарантиране на адекватен капацитет и от двете страни за стимулиране на процеса.

И накрая, следва да е ясно, че няма по-добра алтернатива на присъединяването към ЕС, която да е в полза на всички, на Северна Македония или на целия регион. В крайна сметка Северна Македония може и да е малка, но нейното богато културно наследство, стратегическо местоположение и ангажираност с демократичните ценности биха донесли регионална стабилност и възможности за икономически растеж, укрепвайки многообразието и сближаването на ЕС.