Институциите на ЕС и всички подходящи участници трябва да обединят усилията си за засилване на сътрудничеството между гражданския и военния сектор

По време на дебата, проведен на пленарната сесия на ЕИСК през март, беше подчертано значението на укрепването на гражданско-военното сътрудничество в посока към изграждане на доверие. Военната мобилност е основният компонент на европейската независимост, като трябва да се постави акцент върху инфраструктурата, социалното уважение и границите.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) допринесе по много сериозно по дебата за военната мобилност в ЕС, като отбеляза, че европейските институции трябва да обединят усилията си с всички съответни заинтересовани страни, за да стане Европейският съюз безопасен и готов да действа както по време на криза, така и по време на мир.

Понастоящем Европейският съюз е изправен пред парадокс: изградил е най-сложния единен пазар в света, където стоките преминават границите бързо и безпроблемно. Когато обаче става въпрос за напредък по инструментите и активите за собствената му сигурност, все още съществуват пречки — буквални и бюрократични.

„Необходими са по-нататъшни действия и засилено гражданско-военно сътрудничество. То не е просто възможност, а единственият път напред и трябва да се основава на доверие и прозрачност“, заяви председателят на ЕИСК Шимъс Боланд. „Когато говорим за военна мобилност, не става дума за танкове по магистрали, а за доверието между военните и цивилното население, между правителствата и превозвачите. Трябва да изградим доверие, иначе рискуваме да се провалим под натиск“.

Г-н Боланд добави: „Това не е задача само на правителствата. Това е работа за всички нас: създателите на политики, които определят правилата, военните плановици, дружествата, които изграждат мрежите, транспортните оператори, които превозват повече товари за седмица, отколкото някои армии за година, работниците, които поддържат всичко, лекарите, които трябва да бъдат в състояние на готовност, шофьорите, които доставят, и преди всичко гражданите, които зависят от всички тях“.

В същия дух Мая Бакран, заместник генерален директор на генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия (ГД MOVE), потвърди необходимостта от обединяване на усилията на всички равнища. Тя говори за предложението за Пакет за военната мобилност, което беше представено от Европейската комисия и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност през ноември 2025 г., с идеята да се гарантира, че войските, оборудването и военните активи могат да се придвижват бързо в целия ЕС.

Именно в това е смисълът. Според Хазит Танки, началник на отдел „Изграждане на отбранителен капацитет и логистика“, в дирекция „Отбранителна стратегия и планиране“ на НАТО, военната мобилност е от съществено значение за възпирането, тъй като ако позиционираме силите си навреме, можем да убедим противника си, че агресията не си струва.

Преди обаче да се определи гражданска инфраструктура за военни цели, е важно да се оцени рискът, тъй като защитата на цивилното население трябва да остане в центъра на тези усилия. Неле Верлинден, старши правен съветник в делегацията на Международния комитет на Червения кръст в ЕС, НАТО и Кралство Белгия, предупреди за двойното използване на инфраструктурата за граждански и военни цели, като посочи, че гражданските обекти могат бързо да се превърнат във военни цели, така че е от съществено значение ясно да се определи кои задачи могат да изпълняват цивилните лица и каква практическа защита трябва да им бъде предоставена.

Гражданско-военното сътрудничество е от съществено значение

С приемането на становището, изготвено от Томас Арвидсон, ЕИСК дава съществен принос за преодоляване на пречките пред военната мобилност.

Военната мобилност е гръбнакът на европейската независимост. Това е въпрос, който засяга не само генералите и служителите в областта на отбраната, и трябва да се разгледа от три основни гледни точки: инфраструктура, социално уважение и граници.

Първо, инфраструктурата е силна, колкото са хората, които я експлоатират. Настоящата криза с работната сила, с недостиг на 100 000 шофьори, обаче е стратегическа уязвимост, която застрашава както икономиките, така и сигурността на ЕС.

Второ, устойчивостта е свързана със социалното уважение. За да станат шофьорите част от реакцията на ЕС при кризи, те трябва да бъдат третирани като партньори. Това означава справедливо обезщетение за прекъснати маршрути, всеобхватно обучение за обработка на военни товари, застраховка и правна защита, които не спират на границата, а ги следват у дома при семействата им.

Трето, акцентът трябва да бъде поставен върху границите. ЕС се нуждае от единна рамка за даване на приоритет на военния транспорт — рамка, която да компенсира справедливо операторите, да рационализира митническите процедури за отбранителните материали и да гарантира, че нито един водач няма да бъде блокиран, тъй като документацията му не се придвижва еднакво бързо.

Становището на ЕИСК включва възгледите на организираното гражданско общество

Като представител на група „Работодатели“ на ЕИСК Марчин Новацки, председател на секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ (TEN), заяви: „Военната мобилност подлага на изпитание готовността на Европа да отговори на днешните предизвикателства в областта на сигурността. Възпирането зависи от логистиката и бързото придвижване на силите, а не само от способностите. Инвестирането в мобилност подобрява свързаността на Европа и единния пазар и засилва стратегическата автономност на Европа“.

Томас Катниг, заместник-председател на група „Работници“ и на секция TEN, подчерта, че „военната мобилност, при която се използват граждански сектори, може да бъде устойчива само ако се основава на стратегическо планиране, но не трябва да води до несигурност на работните места или до занижаване на стандартите. Военната мобилност е ключов аспект от политиката за сигурност на ЕС, а отбранителната готовност на ЕС трябва да се основава на военна сила, която отчита социалната справедливост“.

Накрая, Кристиан Моос, член на група „Организации на гражданското общество“ и докладчик по становището на ЕИСК относно „Пътна карта за европейската отбранителна готовност“, заяви: „Европа трябва спешно да разшири своята инфраструктура с двойна употреба, особено на кръстопътя Изток-Запад. Това означава ускоряване на обновяването на инфраструктурата, създаване на условия за иновации и изграждане на издръжлива и устойчива транспортна система, която отговаря на бъдещите ни нужди в областта на мобилността и сигурността“.