От Александра Борхард

Представено по провокативен начин, журналистиката и генеративният ИИ си противоречат: докато журналистиката е свързана с факти, генеративният ИИ изчислява вероятностите. Или може би искате журналистите да запълнят празнините в дадена новина с нещо, което просто звучи вероятно? Генеративният ИИ действа именно по този начин. Въпреки това генеративният ИИ открива огромни възможности за подобряване на журналистиката, вариращи от използването му за генериране на идеи, въпроси за интервюта и заглавия, до ролята му в журналистиката на данните и бърз анализ на документи. Той може също така да помогне да се излезе от рамките на даден формат и език, като може да преобразува текст във видеоклипове, подкастове и визуални материали, да транскрибира, да превежда, да илюстрира и да осигури достъп до съдържание под формата на чат. Тези аспекти могат да помогнат да се достигне до хора, които преди това не са използвали достатъчно такива услуги: аудитории на много местно ниво, хора без умения за четене и разбиране или с други трудности, както и тези, които просто не се интересуват от традиционните форми на журналистика. Както посочва Езра Еман, директор за стратегията и иновациите в NPO — обществения радио- и телевизионен оператор в Нидерландия: „С генеративния ИИ можем да изпълним по-добре мисията си за обществена услуга; той ще подобри интерактивността, достъпността и творчеството. ИИ ни помага да представим повече от нашето съдържание на аудиторията ни.“

Въпреки че някои участници от сектора очевидно вече са опиянени от обещанията на генеративния ИИ, тази технология създава значителни рискове за журналистиката. Два от най-важните среда тях са общата загуба на доверие в информацията и допълнителното подкопаване или дори изчезване на нейните бизнес модели. Както вече беше споменато, „халюцинациите“ — терминът, използван за тенденцията на генеративния ИИ да фабрикува отговори въз основа на привидни факти и източници — всъщност представляват характеристики на технологията, а не грешка. Предизвикателството обаче е още по-голямо. Тъй като генеративният ИИ дава възможност на всеки да създава за минути всякакъв вид съдържание, включително дълбоки фалшификати, съществува опасност обществеността да загуби доверие в цялото налично съдържание. Обучението по медийна грамотност вече съветва всички да подхождат скептично по отношение на съдържание, намерено онлайн; този здравословен скептицизъм може да се превърне в пълно недоверие с увеличаването на обема на фабрикувано съдържание. Все още не е ясно дали традиционните медии ще спечелят от ролята си на пътеводители в този информационен свят, или всички медии ще бъдат счетени за ненадеждни в тези условия.

Все по-големият брой генеративни търсения допринася за това бедствие, тъй като заплашва да направи журналистиката все по-невидима. Докато в миналото търсенето в Google предоставяше набор от връзки, много от които водеха до надеждни медии, понастоящем резултатите от търсенето все повече се оформят от генеративен ИИ. Хората получават първоначални отговори под формата на текст, дори не им се налага да търсят по-задълбочено. Нищо чудно, че ръководителите на медиите са ужасени. Много от тях бързат да прилагат ИИ с цел повишаване на ефективността, което очевидно не е решение, когато всъщност има необходимост от повече инвестиции в качествена журналистика, за да се покажат разликите между обикновено „съдържание“, от една страна, и добре проучена, точна и надеждна журналистика, от друга страна.

Необходим е етичен подход към използването на ИИ в медиите. На първо място, медийните организации се нуждаят от стратегия за ИИ и да се съсредоточат върху това, което технологията може да допринесе за осигуряването на добавена стойност на обществената услуга. Ресурсите трябва да се съсредоточат върху това, което е желателно, и да се използват по подходящ начин — винаги със съзнанието, че изкуственият интелект има значителни екологични и социални разходи. Винаги трябва да е възможно да се каже „не“. Организациите следва да използват и силата и влиянието си при закупуването на продукти, лобирането за регулиране и участието в обсъждания в областта на авторското право и защитата на данните. Залогът е голям. Всяко предприятие трябва редовно да контролира продуктите, които използва, за предубеждения и стереотипи, за да се избегне причиняване на по-големи вреди. И накрая, в бързо променящите се условия, когато всеки ден на пазара излизат нови продукти, е опасно да се действа самостоятелно. Участието в сътрудничество и насърчаването му в рамките на сектора и между промишлеността и технологичните предприятия е от съществено значение за очертаването на отговорни пътища напред.

Няма съмнение обаче, че генеративният ИИ ще увеличи многократно зависимостта на медиите от големите технологични дружества. Колкото повече технологичните дружества интегрират инструменти с ИИ в приложенията, които хората използват в ежедневието си, толкова по-слаб ще е контролът на медийните организации върху практиките, процесите и продуктите. В такъв случай техните етични насоки могат да бъдат само допълнение към нещо, което отдавна е решено другаде.

Като се има предвид всичко това, следната хипотеза може да е донякъде изненадваща: бъдещата журналистика може да наподобява в голяма степен тази от миналото — но, да се надяваме, че ще е по-добра. Част от днешната журналистика обаче ще изчезне. Както винаги, журналистите ще продължат да се интересуват от факти, изненади, разказване на истории и търсене на отговорност от властта. Целта ще е изграждане на стабилни, лоялни отношения на доверие с аудиторията чрез предоставяне на насоки, провеждане на дискусии и подкрепа за общностите. В свят на изкуствено съдържание, думите, мислите и чувствата на истинските хора ще бъдат много ценни. Репортерите са в уникална позиция да ги открият. ИИ обаче може да помогне на журналистиката да постигне по-добри резултати: да служи на отделни лица и групи в съответствие с техните нужди и житейски ситуации; да стане по-приобщаваща, местна и обогатена с данни по начини, които преди това не са били достъпни. Както твърди Ан Лагеранц, заместник главен изпълнителен директор на Шведската телевизия, относно ИИ: „Той ще промени из основи журналистиката, но да се надяваме не и ролята ни в обществото. Трябва да работим за надеждността на медийната индустрия. Трябва да създадем безопасни пространства за информацията.“ Може уверено да се направи изводът, че ИИ създава най-голяма опасност не за самата журналистика, а за нейните бизнес модели.

Настоящият текст се основава на свободно достъпния доклад на тема „Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ“, публикуван от Европейския съюз за радиоразпръскване през 2024 г., проучен и написан от д-р Александра Борхард, Кати Бреме, д-р Феликс Симон и Оле Захрисон.