Евгений Афинеевски: „Winter on Fire“ беше кампания за мир. През февруари 2022 г. като режисьор изпитвах неотложна необходимост да се върна към тази история и да покажа приемствеността с днешната война. Така че не бих казал, че „Freedom on fire“ е продължение. Той свързва ситуацията от Майдан с настоящото положение. Войната продължава вече осем години. Това е борба за достойнство, свобода и права на човека.

Какво Ви подтикна да направите първия филм за Украйна?

Бих казал, че причината беше Майдан и смелостта на украинския народ, която видяхме. Те отстояваха своите права и убеждения. Отстояваха едно независимо бъдеще за Украйна като обединена държава, принадлежаща към семейството на свободните европейски нации. На това станах свидетел и това беше причината да се заема отново с тази история миналата година и да продължа сагата.

Има ли някаква особено незабравима история от опита Ви с украинците по места, която бихте искали да споделите с нас?

Толкова много са. Има обаче една, която разказвам, когато хората казват, че не можем да променим историята. Когато бях в Майдан, през студената зима на 2013—2014 г., имаше плакат с голяма капка вода, на който пишеше: „Всеки от нас е капка вода, заедно сме океан“. Видях как украинският народ се сплоти, като показа на правителството, че разполагат с гласността, силата и волята да променят историята си като нация — и го правят. За 93 дни хора от различни социални групи, богати и бедни, млади и стари, постигнаха своите цели, като действаха заедно и с взаимно уважение. Мисля, че важното в днешно време е сплотеността.

Какво очаквате от ЕС, от европейските страни и от гражданското общество, за да помогнат на украинците в тази война?

ЕС означава единство, обединяване. Мисля, че сега е моментът да се предотврати избухването на трета световна война. Колкото по-скоро признаем това, толкова по-скоро светът ще бъде обединен. Украинците не искат хора от други държави да дойдат и да воюват, а да им се помогне да спечелят тази война. А това е нещо красиво — светът, всички ние се обединяваме в името на Украйна за прекратяване на войната.

Посветихте този филм на журналистите, които „днес рискуват живота си“. Какво е значението на репортерите и активистите по време на война?

Заявих това в първия си филм и продължавам да го повтарям, тъй като работих с журналисти на място и някои от тях вече не са сред нас. Статистическите данни показват, че през първите, най-жестоките месеци на войната, са загинали журналисти, украински режисьори и репортери. Тази война обаче не се води само на място, но също така и в медиите. Пропагандата е основното оръжие: „вземете една лъжа, повтаряйте я многократно и тя ще се превърне в истина“, още от наръчника на Йозеф Гьобелс.

Агресията на Русия срещу Украйна е буквално на прага на Европа, което оказва силно въздействие върху европейските страни. Как стои въпросът със САЩ? Как са реагирали хората там? Имало ли е някаква мобилизация на НПО и организации на гражданското общество?

Американското правителство помага с каквото може, но тук в Холивуд не се говори много за Украйна. Някои мрежи все още отразяват войната, но не и традиционните медии. НПО са по места от самото начало, помагайки на хората, но в обществото като цяло има различни мнения и това е реалността на войната. Съсредоточаваме се върху много други неща и аз, като режисьор, отбелязвам с болка липсата на политически филми. Изглежда, че Холивуд се опитва да се абстрахира от политическите ситуации. Но в крайна сметка, ако бъде засегната една ядрена електроцентрала в Украйна, всички ние ще платим цената за това.

През 2017 г. режисирахте и филма „Cries from Syria“ (Сълзи от Сирия), още един филм на военна тематика. Какво ви подтикна да направите този документален филм? Успяхте ли да привлечете вниманието към тази трагедия?

С „Cries from Syria“ чрез своя разказ се опитах да хвърля светлина върху случилото си в Сирия от началото до огромната бежанска криза. Много от хората в „Cries from Syria“ вече не са живи. Същото важи и за филмите за Украйна. Опитах се да обясня на света, че това не е местен конфликт, а война. Опитах се също така да свържа активисти и доброволци, но най-важното е, че се опитах да свържа журналисти с журналиста на първа линия, който играе водещата роля във филма. В последния си филм показах най-важното — медийната война — тъй като прекарах много време в градовете и в медийната сфера, показвайки какво представлява пропагандата. Предполагам, че искам да разкажа важните събития на нашето време и да дадем възможност на участващите в тях да се изразят силно и ясно, да образовам света и да отправя призив за действие. За мен всеки филм представлява застъпничество, активизъм и действие.

Смятате ли, че сте постигнали целите си с филмите си?

Да! Мисля, че това ме насърчава да не се отказвам. Видях промените в резултат на моите филми, които мотивираха политически действия. Видях как хората се промениха, след като гледаха филмите ми за Сирия и Украйна. По време на сесии за въпроси и отговори хората постоянно питат: „Кажете как можем да помогнем? Какво можем да направим?“ Това е въпросът, който чувам почти всеки път. Това наистина ме вдъхновява и ме кара да се чувствам чудесно.

Какъв ще е следващият Ви проект? Имате ли нещо на ум?

Не, в момента нямам. Първо трябва да спрем тази война. Защото ако войната се разрасне утре, няма да има нужда от режисьори, нито от Холивуд. Единствено сплотени можем да спечелим тази война на място в Украйна и в медиите, тъй като пропагандата и лъжите лесно могат да преминат границите на ЕС или САЩ, те не се нуждаят от виза. Те пътуват свободно и точно това се забравя от всички в Холивуд, в Америка и по целия свят.

Трейлър за „Freedom on Fire“.
Повече за филма тук.