Опитвате ли се да промените образователната система? Имате ли проблем с отровни хранителни продукти? Искате ли да преместите товарите, превозвани с камиони от автомобилния към железопътния транспорт? А може би имате проблеми при регистрацията на вашето дружество в чужбина? Гражданите на ЕС имат много права и също така трябва да правят трудни избори, но трябва да знаят къде и как могат да постигнат промяна и какви са техните възможности.

Нашият популярен европейски паспорт за демокрация съдържа отговорите на тези въпроси и току-що беше актуализиран! Паспортът предоставя информационни документи, обща информация, пътеводители и наръчници за всички аспекти на съвременната европейска демокрация, включително набор от инструменти за участие и подробен наръчник относно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ).

Новата версия вече е достъпна на няколко езика и през следващите няколко седмици ще добавим и редица други. (cw)

На 15 февруари Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) официално стартира инициативата си за включване в своята дейност на представители на гражданското общество от страните — кандидатки за членство в ЕС. Бяха избрани общо 131 „членове от страните кандидатки“, които ще съставляват групата от експерти от гражданското общество, които ще участват в работата на Комитета, като по този начин ЕИСК се превърна в първата институция, която отвори вратите си за страните — кандидатки за членство в ЕС.

Тази инициатива е политически приоритет на председателя на ЕИСК Оливер Рьопке. С нея се определят нови стандарти за включване на страните кандидатки в дейностите на ЕС, като се улеснява тяхната постепенна и осезаема интеграция в ЕС.

Началото на инициативата беше поставено на пленарната сесия на ЕИСК и беше приветствана от Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия, министър-председателя на Черна гора Милойко Спаич и министър-председателя на Албания Еди Рама. Към тях се присъединиха представители на гражданското общество от девет страни — кандидатки за членство в ЕС (Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна), и други представители онлайн, като всички те участваха за първи път в пленарен дебат в ЕИСК.

По този повод председателят Рьопке подчерта: „Не можем да държим страните кандидатки още дълго в чакалнята. Затова ЕИСК реши да отвори вратите си за тях и да включи в нашата работа техни представители като членове от страните кандидатки за разширяване.“

Министър-председателят Спаич заяви: „Високо ценим тези аспекти на постепенната интеграция. Това не е заместител на членството, а начин за подготовка за интеграция както на страните от региона на Западните Балкани (в съответствие с основания на заслугите подход на равния старт), така и на ЕС“.

Министър-председателят Рама заяви: „Твърдо вярвам, че това, което се случва тук, следва да се случи и в Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет. Това е единственият начин за успокояване на духовете и за вливане на много конкретна енергия“.

Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия, отговаряща за ценностите и прозрачността, заяви: „Разширяването е в наш взаимен интерес. Това продължава да бъде геостратегическа инвестиция за Съюза. Ето защо подкрепяме стартирането на днешната инициатива и всички останали, които помагат на нашите държави партньори да постигнат успех в усилията за реформи, които водят до по-добра икономика и по-силна демокрация“.

Пълният списък на избраните членове от страните кандидатки може да бъде намерен тук. (at)

От група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

На 25 март от 14.30 до 18.00 ч. централноевропейско време група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК ще проведе конференция в Брюксел, за да проучи как ЕС като цяло и държавите членки поотделно могат да работят за ефективен устойчив граждански диалог и демокрация на участието.

Сред поканените оратори ще бъдат:

• Педро Силва Перейра, заместник-председател на Европейския парламент, заместващ председателя на Европейския парламент Роберта Мецола във връзка с контактите с организациите на гражданското общество, представляващи гражданите, и
• Негово Превъзходителство Вилем ван де Ворде, посланик на Белгия и постоянен представител на Белгия в ЕС.

По време на конференцията ще бъдат представени следните две неотдавнашни инициативи:

• становището на ЕИСК относно „Укрепване на гражданския диалог и демокрацията на участието в ЕС: пътят напред“ (SOC/782), изготвено по искане на белгийското председателство на Съвета на ЕС и прието на пленарната сесия на ЕИСК на 15 февруари;
• отворено писмо, което получи подкрепата на 156 поддръжници от 26 държави — членки на ЕС и което беше инициирано от група „Организации на гражданското общество“ и Civil Society Europe. В писмото основните институции на ЕС се призовават да предприемат конкретни мерки за провеждане на открит, прозрачен и редовен диалог с организациите на гражданското общество във всички области на политиката.

Конференцията ще събере институционални заинтересовани страни и по-широка аудитория, за да се обмислят начини за прилагане на мерките, предложени в рамките на тези и други инициативи.

Конференцията ще бъде достъпна за обществеността. За активно участие на място или дистанционно се изисква предварителна регистрация. Събитието ще се излъчва на живо в интернет

За да получите повече информация, достъп да проектопрограмата, регистрацията и излъчването, моля посетете уебсайта на проявата.

от Антонело Пецини, делегат на Консултативната комисия на ЕИСК по индустриални промени и бивш член на група „Работодатели“ на ЕИСК

Миналия януари европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар, Тиери Бретон, отново изтъкна необходимостта от консолидиране на вътрешния пазар в областта на отбраната, за да се гарантира нашата сигурност. „Започнахме с боеприпаси за Украйна“, заяви той. „Сега трябва да разширим този подход, за да включим широкомащабна европейска индустриална програма в областта на отбраната, способна да подкрепи разширяването на европейската промишлена база и да развие инфраструктурата, необходима за защита на оспорваните зони“.

ЕИСК имаше възможност многократно да изтъкне необходимостта от подкрепа за стартирането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната, насочена към създаването на оперативно съвместима и интегрирана обща отбранителна система.

Тази цел е още по-неотложна предвид настоящата геополитическа ситуация, която ни призовава да укрепим стратегическата автономност на Европа в областта на отбраната и да развием солидна обща индустриална и технологична база.

Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната следва да се основава на обща стратегическа визия за отбранителната промишленост, която може да премине към ефективна интеграция на европейските производители и потребители с участието на най-малко три държави членки.

Има нововъзникваща и нарастваща потребност от структуриран диалог на европейско равнище в сътрудничество и координация с НАТО, както и от Съвет на министрите на отбраната, способен да предоставя трайно политическо ръководство и форум за консултации и вземане на решения с действително европейски характер.

Законовите разпоредби трябва да гарантират: баланс между малките и големите държави; 20 % от участващите предприятия да са по-малки предприятия; обучение за квалифициран персонал и нови работни профили; и преквалификация на персонал, чиито умения са станали излишни или остарели.

Сега е моментът за разширяване и укрепване на този подход, за да включи широкомащабна европейска индустриална програма в областта на отбраната, способна да подкрепи разширяването на европейската промишлена база чрез разработване на изделия с двойна употреба. Това са изделия, включително софтуер и технологии, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, и включват изделия, които могат да се използват за проектиране, разработване, производство или употреба на химически или биологични оръжия и техните носители.

Прочетете цялата статия на Антонело Пецини в информационния бюлетин на група „Работодатели“: https://europa.eu/!yKMPTk

В дебат със заместник-председателя на Комисията и комисар по въпросите на демокрацията и демографията Дубравка Шуица ЕИСК призова за стратегия относно гражданския диалог като първа стъпка към засилване на ролята на гражданското общество и увеличаване на участието на гражданите в изготвянето на политиките на ЕС.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) представи исканията си в становището „Укрепване на гражданския диалог и демокрацията на участието в ЕС: пътят напред“, прието скоро след проведения дебат по време на пленарната сесия на ЕИСК на 15 февруари.

В него беше изтъкната спешната необходимост от засилено прилагане на член 11 от Договора за ЕС (ДЕС), съгласно който институциите носят обща отговорност да гарантират, че организираното гражданско общество участва активно в изготвянето на законодателството на ЕС.

Това следва да се осъществи като последващо действие във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE) — знакова инициатива и голямо демократично начинание, което включваше поредица от водени от гражданите дебати по въпроси, които засягат непосредствено техния живот.

„Всички сме съгласни, че гласът на гражданите трябва да се чува не само в изборния ден. Всички ние в институциите и органите на ЕС трябва да се научим да включваме по-добре гражданското общество в съдържателен диалог, надхвърлящ обикновеното информиране и провеждане на консултации“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.

Изграждането на по-прозрачен, приобщаващ и демократичен ЕС изисква засилена гражданска ангажираност и силно партньорство между институциите на ЕС и националните органи на управление. „Колективните ни усилия ще гарантират, че ЕС продължава да бъде знак на надежда и модел на демокрацията на участието за целия свят“, подчерта комисар Шуица.

Докладчикът по становището Пиетро Барбиери заяви: „С това становище ЕИСК приканва европейските институции да предприемат конкретна стъпка напред: да приемат стратегия за гражданския диалог, която да доведе до изготвянето на план за действие и и междуинституционално споразумение, в което да участват всички равнища на ЕС. Ангажиментът на ЕИСК е знак за спешна необходимост, която не може да бъде отречена или отложена.“

Съдокладчикът Миранда Юленс добави: „Вече имаме добри практики на социален диалог. Предложенията, които отправяме, ще гарантират, че може да се чуе и гласът на други легитимни и представителни организации. Нека създадем истинска, демократична Европа за нейните граждани! #TogetherStrong!' (ll)

Европа пренебрегва тази тежка битка и изостава в нея. Обръщането на тенденцията за напредък на крайната десница днес се оказва трудна задача. След победата над нацизма и фашизма през 1945 г. хората са смятали, че екстремистките движения ще загубят своето влияние и пространство за маневриране. Това не се случи. Демократичният модел даде възможност на крайната десница да оцелее и да се засили поради недоволството и разочарованието на хората. Крайната десница се възползва от осемдесетте години толерантност и самодоволство на европейските либерални демокрации. Тя се преструваше, че играе демократичната игра, но така и не се отказа от амбицията си да унищожи демокрацията отвътре, щом получи властта да направи това.

И е на път да успее: като част от рамката, която нарича „национален суверенитет“, крайната десница вече дойде на власт в различни държави, като например Унгария на Орбан и Словакия на Фицо. В Полша тя беше на власт осем години с правителството на „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwosc) до последните избори през октомври.

В Европейския съюз също се опитва също да подкопае демокрацията и да я взриви отвътре. Развитието на информационните и комуникационните технологии през последните тридесет години чрез цифрови платформи и социални медии драстично увеличи капацитета на неонацистките и неофашистките групи да си взаимодействат, да подобряват своето видимо присъствие и да се засилват в световен мащаб. Те използват свободата на изразяване на демокрациите, за да разпространяват и утвърждават своите ксенофобски и расистки идеологии. Те координират своите стратегии и в реално време и поставят предизвикателства пред гражданския ред, от който са част. Факт е, че демокрацията осигурява на движенията, които се опитват да я разрушат, обективни условия, които благоприятстват тяхното развитие и социално проникване, включително държавно финансиране.

Крайната десница намери плодородна почва за растеж в Европа, като се има предвид, че неолибералните политики и финансовият капитализъм, вдъхновени от рейганомиката, сложиха край на напредъка и социалното благополучие на средната класа — основни белези на изграждането на Европа и нейния успех. Неолиберализмът дерегулира и възпрепятства икономическото и социалното развитие; той намали реалните трудови доходи в полза на капитала; намали социалното подпомагане и публичните услуги и остави жилищния сектор в ръцете на спекуланти с недвижими имоти. Европейските правителства в зловеща конкуренция помежду си продават златни визи на клептократи и олигарси от цял свят. Пазарната криза и фискалният дъмпинг, които правят нелоялна конкуренцията на вътрешния пазар, слабата подкрепа от Брюксел и Франкфурт за МСП, както и слабата защита на заетостта и покупателната способност, засилиха тревогите на недоволство в Европа през последните петнадесет години.

Това е трагична политическа грешка, която е причина за последователния спад на избирателната активност на изборите за Европейски парламент, и за увеличаването на броя на крайно десните в Европейския парламент. Съживяването на нацистката и фашистка идеологии е резултат от модела на строги икономии, използван в Европа. Този модел защити финансовата система, но не успя да отговори на проблемите, желанията и очакванията на гражданите. Той доведе до връщане на старата пропаганда на идеологии, базирани на идеите за превъзходство и идентичност, които винаги дебнат на заден план в очакване на възможност човечеството да падне на по-ниско цивилизационно ниво. Това, което предизвиква културна и религиозна омраза, присъства в живота ни днес, на нашите екрани, в социалните ни медии, в дезинформацията, която се популяризира всяка минута. Подстрекаването към страх и несигурност сред гражданите, споменаването на ислямизацията, края на бялото превъзходство или на юдео-християнската идентичност и демонизирането на ромската общност като зависима от социалното подпомагане са стратегии, използвани в историята за възхода на авторитарни диктатори или лидери.

Днес европейските правителства им позволяват да сочат „опасността от имиграция“ в една застаряваща Европа, която неизбежно трябва да внася част от работната си сила, за да се издържа и да расте икономически. Това е така въпреки факта, че броят на бежанците и мигрантите, влизащи в ЕС днес, е малък — всъщност той е по-малък от този, който е необходим на европейското население и работната сила. Въпреки това ксенофобската и расистка реторика продължават да съществуват в Европа, в която все така липсва безопасна и ефикасна правна рамка за посрещане и интегриране на мигрантите, която трябва да бъде изготвена вместо да продължава да захранването на мафиотския трафик. Работниците мигранти изиграха основна роля при възстановяването на следвоенна Европа и за изграждането на ЕС. Приносът на мигрантите ще продължи да бъде от решаващо значение за напредъка на Европа през следващите десетилетия. Крайната десница е наясно с това — много от нейните финансови поддръжници използват мигранти в своите отрасли и предприятия.

Но тя ще продължи да играе своите игри, като създава страхове и манипулира съзнанието, както и самодоволството на слаби и нестабилни национални и европейски лидери, когато става въпрос за стратегическа визия, нашите ценности и принципи. Демократите и европеистите могат да отговорят на това само по един начин, като водят борба за нашите ценности. За демокрация, свобода, достойнство и мир в Европа.