От Никола Гро-Верейд

Планът ReArm Europe беше представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и одобрен от 27-те държави членки на специална среща на върха на 6 март. Той съдържа пет основни предложения, които със сигурност са интересни, но също така заслужават допълнително обсъждане.

Първото предложение е за гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж.

Комисията предлага да се активира предпазната клауза на Пакта за стабилност и растеж, която ще позволи на държавите членки да увеличат разходите за отбрана с 1,5 % от БВП, без да рискуват откриването на процедура при прекомерен дефицит. Какви са очакваните икономии? „Близо 650 милиарда евро“ за четири години. Европа трябва да „увеличи значително разходите си за отбрана“, твърди Урсула фон дер Лайен.

Второто предложение е за нов инструмент за отпускане на заеми във връзка с отбраната.

Този инструмент ще бъде на стойност 150 млрд. евро, финансиран чрез заеми от бюджета на ЕС по система, подобна на макрофинансовата помощ. Предвижда се той да се използва в приоритетни области, в които има сериозни недостатъци: противовъздушна и противоракетна отбрана (германската инициатива за европейски въздушен щит), артилерийски системи, ракети и боеприпаси, дронове и системи против дронове, стратегическа спомагателна способност, защита на критичната инфраструктура (включително във връзка с космоса), военна мобилност, кибернетична среда, изкуствен интелект и електронна война.

За да се ускори процесът, Комисията предлага да се използва член 122 от Договора: при изключителни обстоятелства се изисква само съгласието на държавите членки в рамките на Съвета на ЕС, като Европейският парламент само се информира. Това е заобикаляне на демократичния процес, което може да бъде оспорено. Планът за укрепване на европейската отбрана беше одобрен на срещата на върха във Версай през март 2022 г. — преди три години! Трудно е може да се даде обосновка, че това е „спешно“.

Третото предложение е да се използват регионални фондове.

В краткосрочен план Комисията настоява, че Европейският съюз „може да направи повече“ с европейския бюджет, като пренасочи средства от някои бюджетни редове. Тя предлага на държавите членки да се даде възможност „да използват програмите на политиката на сближаване за увеличаване на разходите за отбрана“ и би искала да „се улесни процесът на доброволни трансфери към други фондове на ЕС с цел отбрана“.

Това представлява значително съкращение в настоящия многогодишен бюджетен план (2021—2027 г.). Въпросът е: трябва ли да жертваме социалното или регионалното сближаване в името на отбраната? Това трябва да бъде обсъдено.

Същевременно платформата STEP за стратегически технологии може да бъде допълнително мобилизирана, като се разшири, за да обхване всички технологии в сектора на отбраната. Друга възможност според Комисията е да се облекчат съществуващите ограничения, като например правилата за конкуренция или правилата за предварително финансиране и съфинансиране.

Четвъртото предложение е за заеми от ЕИБ.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и нейните акционери (държавите членки) многократно са се противопоставяли на всякакви по-нататъшни мерки, които могат да доведат до кредитиране на чисто военния сектор, като предпочитат двойната употреба. Затова Комисията настоява за промяна на политиката на ЕИБ.

Петото предложение е за мобилизиране на частен капитал.

Целта е да се предостави на отбранителните дружества „възможно най-добрия достъп до капитал, до финансиране“, което е обичаен проблем за промишлеността. Тази идея следва да бъде включена в съобщението относно съюз на спестяванията и инвестициите.

В този брой:

• Гледната точка на ЕИСК относно докладите на Марио Драги и Енрико Лета, от Матео Карло Борсани, Джузепе Герини и Стефано Палмиери
• Фиксацията върху конкурентоспособността, от Карел Лано, Център за европейски политически изследвания (CEPS)
• Компасът за конкурентоспособност не успява да установи баланс между нуждите на предприятията и правата на работниците, от Естър Линч, Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП)
• „Future 500“ („Бъдеще 500“) — да дадем тласък на европейските предприятия да се разраснат, за да се утвърдят на световно равнище, от Степан Орешкович, Атлантически съвет
• Европейската коалиция за корпоративно правосъдие не одобрява Директивата „Омнибус“: политиката на ЕС не следва да се определя от корпоративни интереси, Андриана Лоредан, Европейска коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ)

„Време е да направим конкретна крачка за изпълнение на препоръките в доклада на Марио Драги, преди той да изчезне някъде в дебрите на политиката. Нуждаем се от добри стратегически кадри и създатели на политики, способни да излязат извън границите на този доклад и да разработят стратегии за промишлената политика на ЕС“, казва хърватският предприемач и учен Степан Орешкович.  Заедно с Йорн Флек, старши директор на института на трансатлантическия мозъчен тръст „Атлантически съвет“, той представи амбициозната инициатива „Future 500“ на международната публична конференция „Конклав II“ в Брюксел. В рамките на по-широката платформа на Атлантическия съвет SEEUS Futures, „Future 500“, има за цел да идентифицира и подкрепи 500 европейски дружества, които притежават необходимото за постигане на значителен растеж и глобално въздействие. Целта е да се подкрепят нови предприемачи в Европа да се конкурират в световен мащаб, за да се засили присъствието на Европа на международната икономическа сцена. Степан Орешкович ни разказа повече за проекта.

Можете ли да представите накратко основната идея на проекта „Future 500“?

Опряхме се на идеите, съдържащи се във важните доклади за бъдещето на Европа, изготвени от Марио Драги, Енрико Лета и Мануел Ейтор. Анализирахме ги през двойната лупа на учени и предприемачи. Инициативата подвига няколко въпроса от критично значение. Кой ще изпълни тези планове за конкурентоспособност, както и публикувания неотдавна Компас за кокнкурентоспособността? Какви механизми ще бъдат използвани? Какви ще бъдат свързаните с това разходи? И каква възвръщаемост може да се очаква в сравнение с постигнатата неотдавна от американските дружества с бърз растеж? Проектът „Future 500“ е крайъгълен камък на платформата SEEUS, представляваща САЩ, ЕС и Югоизточна Европа, и има за цел да повиши видимостта и сътрудничеството между тези региони. Той е стратегически замислен така, че да отговори на належащата нужда Европа да създаде динамична среда, която да издигне местните дружества до позицията на лидери на световната сцена. Инициативата се съсредоточава върху предоставянето на рисков капитал, стратегически насоки и международни мрежи, извличайки поуки от експерти като Дани Родрик от Харвардския университет и Беата Яворчик от ЕБВР, с цел разработване на промишлени политики за 21-ви век, които да укрепят значително нашата конкурентна позиция.

Имате ли вече потенциални кандидати за 500-те дружества, които планирате да изберете? Какви са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно дружество, за да бъде избрано?

Въпреки че все още не са избрани конкретни дружества, „Future 500“ ще бъде насочена към субекти с потенциал за разрастване и бърз растеж. Процесът ще бъде открит и непрекъснат и ще дава приоритет на икономическите обещания, иновациите и стратегическото значение в съответния сектор. Освен това ще се стремим да установим партньорства с многостранни банки за развитие и инвеститори, които вече подкрепят предприятията да се превърнат в конкурентна сила. Акцентът ще бъде поставен върху дружества, които вече демонстрират стабилен растеж, способности за иновации и амбиция за разрастване в световен мащаб. Това гарантира, че те са не само лидери на пазара, но и пионери в технологиите и бизнес моделите. Ще използваме опита от големи проекти като Scale-Up Europe, които обединяват основатели, инвеститори, ръководни кадри и учени около мисията Европа да се превърне в дом за технологични шампиони. За страните — кандидатки за членство в ЕС, тези потенциално избрани дружества са от особено голямо значение — те ще въплътят принципите на новата икономика и ще служат като модели за подражание за амбициозни, конкуриращи се в международен план предприятия, които не разчитат на финансиране предимно от страна на националните данъкоплатци.

Доколко сте оптимистично настроен относно потенциала на Европа за конкурентоспособност в световен мащаб?

Съществува значителен оптимизъм по отношение на способността на Европа да укрепи своята конкурентна позиция в световен мащаб, като се отърси от преобладаващата нагласа за самосъжаление. Общата възвращаемост на борсовия индекс на еврозоната, откакто започна повишаването на цените на акциите на пазара в края на 2022 г., надмина S&P 500, ако не включваме Nvidia. Европейските социални и здравни системи поддържат хората здрави и активни за по-дълги периоди на много по-ниска цена и оказват положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на нашата икономика в световен мащаб.

Опитваме се да възпроизведем концепцията на Имануел Кант за „истински ентусиазъм“, която той използва по отношение на Френската революция. Този начин на мислене може да превърне предизвикателствата в мотивационна сила, която да доведе до решимост, която изглежда непобедима. Нуждаем се от по-малко богати и самодоволни елити и прекалено послушни, неамбициозни последователи, каквито бяха фаворизирани през последните две десетилетия. Вместо това се нуждаем от повече „гладни млади хора“ — мотивирани и амбициозни, готови да приемат предизвикателствата.

Инициативата Future 500 има за цел да се търси проактивно решение на хроничните проблеми, откроени в докладите за конкурентоспособността, като например необходимостта от смели иновации и разрастването на предприятията. Позицията на Европа в световен мащаб ще зависи в голяма степен от способността ѝ да интегрира авангардни технологии, да насърчава предприемаческите таланти и да усъвършенства промишлените политики в подкрепа на приобщаващ растеж. Оползотворявайки добре образованата работна сила, богатото иновативно наследство и традиционните и новите промишлени сектори и търсейки решение на въпроси като регулаторната разпокъсаност и дисбалансите на пазара, инициативата се стреми да създаде благоприятна среда за бизнес лидерите и новаторите.

Накратко, инициативата Future 500 бележи важна стъпка в тестването на икономическия пейзаж на Европа, позиционирайки континента като световен конкурент чрез насърчаване на дружества с висок потенциал и укрепване на предприемаческата екосистема. Няма шанс да победим конкуренцията, без да знаем кои са конкурентите от наша страна.

Д-р Степан Орешкович е учен и предприемач. Той е член на Европейската академия на науките и изкуствата и основател на Bosqar Invest. Под ръководството на неговото семейство Bosqar Invest увеличи броя на служителите си от 300 на над 16,000 служители в рамките на пет години, демонстрирайки отлична стратегия за разрастване, която интегрира науката, технологиите, инвестиции от пенсионни и други фондове, както и предприемаческа смелост — жизненоважен подход, за който се застъпва Марио Драги в своя доклад. Този стратегически акцент вероятно е повлиял на стартирането на проекта Future 500, за който говори д-р Орешкович.

Скоро Европейската комисия ще оповести пакет от законодателни реформи относно задълженията за корпоративна отчетност, известен като „Омнибус“.  Пакетът има за цел да опрости и рационализира разпоредбите за устойчивост, като направи задълженията за докладване по-ясни за предприятията. Обявяването му през ноември предизвика шокови вълни в целия ЕС, като породи много дебати и отрицателни реакции от различни групи. Организации на гражданското общество (ОГО), синдикални организации, предприятия, инвеститори, адвокати и учени изразиха загриженост относно потенциала на пакета „Омнибус“ да доведе до дерегулация, като настоятелно призоваха Комисията да защитава, а не да отслабва тези инструменти.  Андриана Лоредан от Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) обяснява какъв е залогът и защо ОГО като ECCJ се противопоставят на пакета „Омнибус“.

Конкурентоспособността се използва като претекст за дерегулиране на така необходимите разпоредби за устойчивост

Пакетът „Омнибус“ е съсредоточен върху три ключови инструмента за устойчивост, които са в основата на Европейския зелен пакт, а именно Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и Регламента за таксономията. Този пакет е пряк резултат от промяната в посоката на новата Комисия, която започна с доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност през септември 2024 г. Докладът на Драги отчасти приписва стагнацията на пазарите на ЕС на прекомерна регулаторна тежест за предприятията, като същевременно за удобство пренебрегва други ключови фактори, като инфлацията на цените на петрола, газа и храните, предизвикана от спекулации от страна на многонационални компании. Според доклада на Драги рамката на ЕС за отчитане и надлежна проверка във връзка с устойчивостта е основен източник на регулаторна тежест. Без доказателства, свързващи законодателството в областта на устойчивостта с усещането за липса на конкурентоспособност на ЕС, тази тясна гледна точка се превърна в претекст за цялостно премахване на законодателството в областта на устойчивостта.

С този конкретен пакет „Омнибус“ Комисията възнамерява да опрости някои от най-критичните инструменти, приети наскоро за справяне с въздействието на големите предприятия върху хората и околната среда. Това включва ДДГДУ, която беше приета едва миналата година и все още не е приложена.

За момента всяко обсъждане на съдържанието на „Омнибус“ е спекулативно. Един от най-значимите рискове, свързани с „Омнибус“, обаче е законодателното отваряне на инструментите за устойчивост, което би могло да доведе до предоговаряне на ключови разпоредби (като гражданска отговорност или планове за климатичен преход в рамките на ДДГДУ). ECCJ категорично се противопоставя на повторното отваряне на вече договореното законодателство в областта на устойчивостта. Това би увеличило регулаторната несигурност, би застрашило зачитането на правата на човека и околната среда от страна на предприятията и би поставило в неизгодно положение тези, които вече са предприели първи стъпки.

Протича изкривен процес на консултации, в който бизнесът има непропорционално влияние

Обявяването на пакета „Омнибус“ и разработването на предложението от страна на Комисията се извършват при пълна липса на прозрачност и без зачитане на договорното право на ЕС или на собствените процедурни правила на Комисията.

Комисията възнамерява да представи своята инициатива „Омнибус“ в много кратък срок, което не позволява адекватна оценка на въздействието и обществена консултация. Този подход е несъвместим с правото на участие в процесите на вземане на решения в ЕС — демократичен принцип, защитен от договорното право на ЕС. Той противоречи и на собствените насоки на Комисията за по-добро регулиране, които изискват широки и прозрачни консултации със заинтересованите страни по време на процеса на изготвяне на политиките на Комисията.

Вместо това през февруари 2025 г. Комисията проведе привидни консултации, т.нар. „проверка на действителността“, с малка, подбрана група от заинтересовани страни, предимно големи дружества и стопански асоциации. Много от тези дружества понастоящем са изправени пред правни действия за нарушения на правата на човека или околната среда в собствените си дейности или верига за създаване на стойност. По този начин те имат пряк интерес от отслабване на законодателството в областта на устойчивостта за сметка на работниците, местните общности и климата. Освен това несъразмерното представителство на големите предприятия рязко се различава от недостатъчното представителство на гражданското общество. ОГО, синдикалните организации и малките предприятия бяха само символично представени, а жертвите на корпоративни злоупотреби и предприятията, които се застъпват за разпоредби за устойчивост, бяха напълно изключени от разговора.

Пакет „Омнибус“: потенциална заплаха за амбициозните политики в областта на климата

Председателката Урсула фон дер Лайен и комисарят Валдис Домбровскис, който наблюдава целия стремеж към опростяване, изглежда се съобразяват с желанията на най-големите, най-мощните корпорации. По-специално основните партньори на Комисията по време на така наречената проверка на реалността включваха дружества, чиито стопански дейности допринасят значително за изменението на климата и които имат интерес от намаляване на задълженията, свързани с климата, като дружества в нефтения, газовия, нефтохимическия, автомобилния и финансовия сектор. Като се има предвид настоящата криза в областта на климата и нейното неблагоприятно въздействие върху хората и околната среда, съществуват опасения дали пакетът „Омнибус“ няма да бъде стъпка назад по отношение на политиките в областта на климата.

Приоритетът на Комисията следва да бъде по-скоро прилагане, отколкото дерегулиране

Ако Комисията наистина е загрижена за конкурентоспособността и намаляването на регулаторната тежест, както и за правата на човека и справедливостта в областта на климата, тя следва да обмисли как ефективно да прилага инструментите за устойчивост. Това може лесно да се постигне чрез разработване на насоки за подпомагане на дружествата и органите на държавите членки, както е посочено в ДДГДУ, както и чрез разработване на финансиране и изграждане на капацитет. Този подход би отговорил на критиките в доклада на Драги за липсата на насоки за улесняване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на устойчивостта.

В крайна сметка тайното пренаписване на ключови разпоредби за устойчивост при закрити врата с някои от най-големите корпорации в света едва ли е пътят към постигане на истинска конкурентоспособност. 

Андриана Лоредан е служител по политиките в Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) и участва в застъпничество по повод на Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта от момента, в който предложението беше публикувано за първи път през 2022 г. Преди това е работила по темата за бизнеса и правата на човека от гледна точка на принудителния труд в Anti-Slavery International. 

13—14 март 2025 г.

„Твоята Европа, твоето мнение!“, 2025 г.

17—20 март 2025 г.

Седмица на гражданското общество, 2025 г.

18 март 2025 г.

Ден на ЕГИ, 2025 г.

26—27 март 2025 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

от Кинга Графа

Предприятията в Европа все още са изправени пред прекомерна бюрокрация, регулаторна разпокъсаност и нарастващи разходи. Свръхрегулирането възпрепятства техния растеж и им пречи да са на същото ниво като конкурентите си от други части на света. Европа не може да продължи да се върти в кръг — предприемачите се нуждаят от реална промяна, а не от повече анализ на същите пречки, които знаем от години. Това е ключов момент за преминаване от думи към дела, пише Кинга Графа от полската бизнес конфедерация Левиатан.

Неотдавна Европейската комисия представи Компаса за конкурентоспособност — пътна карта за следващите пет години, която има за цел да укрепи икономическата позиция на ЕС и да подкрепи европейските предприятия. Предложените от Комисията действия са правилни. Предприятията отдавна призовават за такива промени, които да превърнат „конкурентоспособността“ и „единния пазар“ в основни приоритети. Но ако ЕС иска да бъде конкурентоспособен в световен план, трябва да действа сега. Като вземаме силната икономика за основа, спешно трябва да рационализираме регулирането, да намалим разходите за енергия и да осигурим ефективна подкрепа за инвестициите и иновациите. Предвид нестабилна геополитическа среда трябва да бъдат финализирани споразуменията за свободна търговия с ключови партньори, като тези, които се отнасят до достъпа до суровини от критично значение.

Днес предприятията в Европа все още са изправени пред прекомерна бюрокрация, регулаторна разпокъсаност и нарастващи разходи. Конкурентите от други части на света отбелязват по-бърз растеж, а свръхрегулирането възпрепятства растежа на европейските предприятия. Европейската комисия трябва да предложи конкретни реформи, които действително да подобрят бизнес средата в ЕС. В Компаса за конкурентоспособността се разглеждат основните пречки пред растежа и производителността в ЕС като високите разходи за енергия, свръхрегулирането и недостигът на умения и работна ръка. Това е правилният начин на действие, но най-важното е да се осъществи. Това означава законодателни предложения и планове за действие, които насърчават конкурентоспособността, а не я възпрепятстват.

Единният пазар е един от най-големите успехи на европейската интеграция, но неговият потенциал трябва да бъде реализиран напълно. Неприемливо е все още да съществуват пречките пред единния пазар, установени преди 20 години. Полското председателство на Съвета на ЕС има възможност да промени това, като свободата на предоставяне на услуги е ключов приоритет. Това е от жизненоважно значение не само за транспортния сектор, но и за разрастващата се група от дружества, предлагащи професионални услуги. За съжаление докладите на Лета и Драги не обръщат достатъчно внимание на този въпрос. Лета се съсредоточи само върху строителството и търговията на дребно, докато Драги не взе предвид прогнозите на Комисията за допълнителните стъпки, които биха могли да отключат потенциала на пазара на услуги. Положително е, че в доклада на Нийнистьо се подчертава ролята на услугите за изграждането на устойчивост и сигурност. Никой не се нуждае от убедителни доказателства колко важно е това в настоящия геополитически пейзаж. Именно в този контекст Комисията предлага „28-ия режим“ — единен набор от правила, обхващащи данъчното облагане, трудовото право и корпоративното право. Тази инициатива има за цел да опрости трансграничните дейности, особено за МСП, но на този етап не знаем достатъчно за предложението, за да можем да го оценим.

Заявеното намерение за дерегулация и рационализирано законодателство очевидно е стъпка в правилната посока. Настъпил е обаче моментът предложенията да бъдат осъществени на практика и това да не бъде само намаляване на тежестта на докладването. Надяваме се, че Комисията ще извърши задълбочен „одит“ на законодателството на ЕС, от който ще произлязат конкретни предложения за бързо подобряване на регулаторната среда на ЕС.

Очакваме с нетърпение провеждането на форума по въпросите на единния пазар в Краков и очакваме заключенията от обществената консултация с участието на членовете на Левиатан. Целта ще бъде да се подготви следващата стратегия за единния пазар.

Това е ключов момент — преминаване от думи към дела и прилагане на решения, които наистина отключват развитието на европейския бизнес. Диалогът между институциите на ЕС и социалните партньори ще бъде от съществено значение за намирането на решения, които отговарят на реалните нужди на предприятията. Ако не вземем смели решения, ще загубим ценно време и ще изостанем от световната конкуренция.

Кинга Графа е заместник генерален директор по европейските въпроси в конфедерация „Левиатан“ и постоянен делегат в BusinessEurope. Политолог и журналист по образование, тя придобива опит във връзка с функционирането на ЕС, докато работи за Бюрото на Комитета за европейска интеграция (2008—2009 г.) и Европейския парламент (2009—2014 г.). Тя е съавтор на книга за полската аристокрация и автор на научни публикации относно американската външна политика, американския елит и културната дипломация.