Цифровият преход трябва да бъде справедлив: правата на човека и човешкият надзор трябва да продължат да заемат централно място

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) привлича вниманието върху възможностите, които предлага цифровата революция, но предупреждава и за заплахите: ако бъдат приложени твърде бързо, цифровите решения биха могли да доведат до изключване на голяма част от населението на ЕС. Цифровите технологии не трябва да заменят ролята на хората, а по-скоро да я допълват, като същевременно трябва да бъдат приобщаващи и да защитават уязвимите групи като възрастните хора.

Много европейци все още не са цифрово грамотни и повечето национални администрации все още не са приложили цифрови решения. Обвързването на достъпа на хората до някои услуги от общ интерес с наличието на цифрова самоличност би могло да доведе до губеща ситуация за всички: значителен брой европейци биха могли да бъдат лишени от правото си на достъп до тези услуги.

Становището на ЕИСК, прието на юлската пленарна сесия и изготвено от Думитру Форнеа, отправя предупредителен сигнал. Новите инструменти за управление, въвеждани с цифровата и промишлената революция, не трябва да бъдат репресивни и да поставят ежедневието на хората в зависимост от задължителното включване в цифрови технологични системи, контролирани по недемократичен начин.

Предимствата на цифровите технологични решения са очевидни, заяви г-н Форнеа. Бързото им въвеждане обаче, особено по отношение на услугите от общ интерес като цифровата самоличност, би могло да доведе до изключването на значителен брой европейци. Трябва да гарантираме запазването на надзора от човека, с демократичен контрол и с участието на организациите на гражданското общество.

Цифровите решения носят ползи, ако допълват ролята на хората

Европейците обикновено са склонни да се възползват от цифрови технологични решения: те често са от полза за рационализиране на административните процедури и помагат при решаването на редица други въпроси в ежедневието. Цифрово грамотното население може да използва цифрова самоличност за опростен достъп до услугите, предоставяни от публичните органи или предприятията.

От влизането в сила през септември 2018 г. на раздела от Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация обаче само 14 държави членки са докладвали, че имат поне една система за електронна идентификация. Това означава, че едва 59 % от жителите на ЕС са имали достъп до сигурни и надеждни трансгранични системи за електронна идентификация и само седем системи са напълно мобилни, отговаряйки на настоящите очаквания на ползвателите.

Според ЕИСК цифровите технологични решения като цифровата самоличност, цифровите платежни средства и включването във виртуални платформи и платформи за разширена реалност следва да останат само допълващи инструменти и не следва да заменят напълно и несправедливо други практики, които са били разработени и усъвършенствани от хората в продължение на хиляди години.

ЕИСК беше първата европейска институция, която призова за подход, при който човекът запазва контрол при взаимодействие със системи с ИИ, и отново заявява, че е от първостепенно значение хората да имат последната дума и да имат пълен контрол върху процесите на вземане на решения, когато става въпрос за машинни разработки.

Комитетът посочва също, че решенията в областта на цифровите технологии следва да подлежат на демократичен контрол и че данните на хората следва да бъдат защитени чрез постигане на цифров суверенитет на ЕС, т.е. данните, създавани в ЕС, следва също така да се съхраняват в ЕС.

Справедливото цифрово общество се грижи за уязвимите групи

Следователно запазването на контрола от страна на човека и правата на човека са двата стълба на справедливия цифров преход.

За да се гарантира равен достъп до възможностите, предлагани от цифровизацията, ЕС се нуждае от силна образователна система с програми за придобиване на цифрова грамотност и схеми за цифров преход за своите работници. Във всички държави членки трябва да бъдат въведени специални програми, наред с програми за цифрово обучение през целия живот, терминологични въвеждащи курсове и практически обучения.

Цифровите различия между държавите членки нарастват и това поражда безпокойство у Комитета, който е особено чувствителен към липсата на защита на уязвимите групи, и отново призовава за създаването на Европейски съюз, в който никой да не бъде пренебрегнат, като се отдели специално внимание на по-възрастното поколение.

Пълноценното участие на организациите на гражданското общество е от ключово значение, за да се премине демократично към справедливо цифрово общество, което да бъде прието от гражданите на ЕС.

Всяка инициатива за интегриране на хората в европейската система за цифрова самоличност следва да се основава на оценки на въздействието и изчерпателни социологически проучвания, а окончателното решение следва да се взема само с информираното и свободно изразено съгласие на хората.

Европейската комисия следва да извърши оценки на въздействието във връзка с няколко въпроса: например въздействието на цифровизацията и автоматизацията на взаимодействието между хората върху качеството на живот и условията на труд, особено що се отнася до човешките взаимоотношения, като увеличаващото се разпространение на самотата, проблемите с психичното здраве, понижаването на когнитивната и емоционалната интелигентност и повишеният риск от социално отчуждение.