Нашият гост — изненада е Никола Гро-Верейд, френски журналист, писател и експерт в областта на отбраната и външната политика. Той анализира подробно петте предложения на представения неотдавна от Европейската комисия план за укрепване на европейската отбрана ReArm Europe на фона на нарастващата загриженост във връзка с ангажимента на САЩ към европейската сигурност.

Никола Гро-Верейд е журналист от 1989 г. Работил е за Ouest France, ARTE, LCI и France Culture като кореспондент по въпросите, свързани с ЕС и НАТО. Той е познат и уважаван в европейските среди заради обширните си познания по европейските въпроси, и външната политика и политиката за отбрана. Той е редакционен директор на онлайн списанието B2, създадено през 2008 г., което се счита за водещата и най-всеобхватна медия, специализирана в областта на европейската отбрана и дипломация. B2 се управлява от сдружение с нестопанска цел под формата на кооперация на журналисти и се финансира от приходите от абонаменти. https://club.bruxelles2.eu/

Автор на книгите „La défense européenne à l'heure de la guerre en Ukraine“ (Европейската отбрана в контекста на войната в Украйна), „La politique européenne de sécurité et de défense commune. Parce que l'Europe vaut bien une défense“ (Обща европейска политика за сигурност и отбрана. Защото Европа заслужава да бъде отбранявана) и политически коментатор в LN24, France-Info и RTBF.

По повод 69-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (CSW69) в Ню Йорк Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Икономическият, социален и културен съвет на Африканския съюз (ИКОСОС на АС) потвърдиха отново непоколебимия си ангажимент за постигане на напредък по отношение на равенството между половете и овластяването на жените.

Международната общност отбелязва 30 години от приемането на Декларацията от Пекин и Пекинската платформа за действие, като по този повод ЕИСК и ИКОСОС на АС отчитат както постигнатия напредък, така и продължаващите предизвикателства, които възпрепятстват пълното равенство между половете.

Във втората им съвместна декларация се подчертават ключови приоритети, включително засилване на водещата роля на жените чрез квоти за равенство между половете, премахване на основаното на пола насилие съгласно международните конвенции, преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии и насърчаване на икономическо овластяване на жените.

В декларацията се призовава за по-ефективни политики по отношение на неплатения труд при полагане на грижи, включването на жените в усилията за постигане на мир и в разработване на политики, основани на данни. В нея също така се набляга на глобалното сътрудничество за премахване на системните неравенства и за отстояване на правата на жените. ЕИСК също така призовава ЕС да се бори с насилието, основано на пола, да гарантира равенство между половете и да засили ролята на гражданското общество за насърчаване на равенството.

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке заяви: „Сега, когато отбелязваме 30-ата годишнина от Пекинската декларация, трябва да превърнем думите в дела. Равенството между половете не е привилегия, а основно право и утвърждаването му е определящ фактор за изграждането на устойчиви и приобщаващи общества. ЕИСК твърдо подкрепя ангажимента си за премахване на пречките, гарантиране на пълноценното участие на жените в процеса на вземане на решения и насърчаване на икономическото им овластяване. Време е правителствата, институциите и гражданското общество да предприемат решителни действия — няма равенство без отчетност.“

Комисията на ООН за положението на жените е основният международен и междуправителствен орган, който се бори за равенство между половете. ЕИСК участва за втори път в най-голямата годишна среща на ООН, посветена на овластяването на жените. (tk)

От Марчин Новацки

Тъй като Европа е изправена пред бързо променящ се геополитически пейзаж, възниква основен въпрос: как Европейският съюз може да гарантира сигурността си в един все по-несигурен свят? В становището си „Финансиране на отбраната в ЕС“ ЕИСК представя цялостна пътна карта за укрепване на сигурността на ЕС и за подготовка за настоящите и бъдещите предизвикателства.

Това становище идва в момент, когато заплахите за сигурността нарастват. В основата на позицията на ЕИСК е призивът за единен и стабилен механизъм на ЕС за финансиране на отбраната. Настоящите структури за финансиране са неподходящи и е необходима промяна. Без по-координиран подход към финансирането на отбраната ЕС рискува да изостане в защитата на своите интереси. Сред изразените в становището опасения е фактът, че „78 % от 75-те милиарда евро, похарчени от страните от ЕС за обществени поръчки в областта на отбраната, са отишли при доставчици извън ЕС“, както се посочва в доклада на Комисията „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“. Тази нарастваща зависимост от външни доставчици не може да бъде пренебрегната.

Става въпрос обаче не просто за увеличаване на разходите, а за разумни и ефективни разходи. ЕИСК препоръчва да се засили координацията между ЕС и НАТО, да се увеличи финансирането на инициативи като Европейския фонд за отбрана (EDF) и Европейския инструмент за подкрепа на мира (ЕМПМ) и да се съсредоточи върху съвместните поръчки с цел рационализиране на ресурсите и намаляване на разходите. Освен това ЕИСК се застъпва за това европейските членове на НАТО да отделят поне 2,5 % от своя БВП за отбрана — стъпка, която би засилила ответните мерки на Европа на настоящите геополитически заплахи. Този по-висок размер на разходите гарантира, че европейските членове на НАТО допринасят по-ефективно за колективната сигурност, като същевременно запазват пълен суверенитет върху въоръжените си сили.

Освен това инициативи като Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) и инструмента за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (EDIRPA) са от съществено значение за укрепването на отбранителните способности на ЕС. Тези усилия ще позволят на Европа да обедини ефективно ресурсите си, като осигури както военна, така и гражданска готовност.

Технологичният напредък, включително изкуственият интелект, дроновете и киберсигурността, стават все по-важни за националната сигурност. ЕИСК подчертава, че е важно да се инвестира в тези области, за да се изпреварват новите заплахи. Сътрудничеството между публичния и частния сектор е от ключово значение за насърчаване на иновациите, особено в областта на изкуствения интелект, дроновете и системите за киберсигурност.

В становището се призовава също така за устойчива екосистема на европейската отбранителна промишленост, като се насърчава по-тясното сътрудничество между предприятията, МСП и правителствата. Насърчаването на иновациите и гарантирането на конкурентоспособността на Европа ще намали зависимостта от външни доставчици, като изгради по-самостоятелна отбранителна индустрия.

Освен това не бива да забравяме регионалните инициативи в рамките на ЕС. Укрепването на регионалното сътрудничество ще спомогне за адаптиране на стратегиите в областта на отбраната към специфичните предизвикателства във връзка със сигурността, пред които са изправени различните държави членки. Този подход гарантира, че регионалните проблеми се разглеждат по подходящ начин в по-широката рамка на ЕС.

Укрепването на отбраната на ЕС не е само въпрос на сигурност — то е свързано с отстояването на ценностите на ЕС. Вярваме, че като следва пътната карта, очертана в нашето становище, ЕС може да осигури бъдещето си и да защити мира и икономическите си интереси.

Членът на ЕИСК Марчин Новацки, докладчик по становището Финансиране на отбраната в ЕС, изброява препоръките на ЕИСК за укрепване на сигурността на ЕС. В условията на нарастващи заплахи за сигурността и променящи се съюзи ЕИСК призовава за единен и стабилен механизъм за отбрана на ЕС. Европа не може повече да продължава да бъде толкова зависима от доставчици на оръжие извън ЕС, какъвто е случаят в момента. Не става дума просто за увеличаване на разходите, а за разумни и ефективни разходи.

3 април 2025 г.

Подобряване на качеството на живот и работа чрез ефективен социален диалог в региона на Западните Балкани, Тирана (Албания)

10 април 2025 г.

Към план за действие на ЕС в областта на редките заболявания, Варшава (Полша)

29–30 април 2025 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От Никола Гро-Верейд

Планът ReArm Europe беше представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и одобрен от 27-те държави членки на специална среща на върха на 6 март. Той съдържа пет основни предложения, които със сигурност са интересни, но също така заслужават допълнително обсъждане.

Първото предложение е за гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж.

Комисията предлага да се активира предпазната клауза на Пакта за стабилност и растеж, която ще позволи на държавите членки да увеличат разходите за отбрана с 1,5 % от БВП, без да рискуват откриването на процедура при прекомерен дефицит. Какви са очакваните икономии? „Близо 650 милиарда евро“ за четири години. Европа трябва да „увеличи значително разходите си за отбрана“, твърди Урсула фон дер Лайен.

Второто предложение е за нов инструмент за отпускане на заеми във връзка с отбраната.

Този инструмент ще бъде на стойност 150 млрд. евро, финансиран чрез заеми от бюджета на ЕС по система, подобна на макрофинансовата помощ. Предвижда се той да се използва в приоритетни области, в които има сериозни недостатъци: противовъздушна и противоракетна отбрана (германската инициатива за европейски въздушен щит), артилерийски системи, ракети и боеприпаси, дронове и системи против дронове, стратегическа спомагателна способност, защита на критичната инфраструктура (включително във връзка с космоса), военна мобилност, кибернетична среда, изкуствен интелект и електронна война.

За да се ускори процесът, Комисията предлага да се използва член 122 от Договора: при изключителни обстоятелства се изисква само съгласието на държавите членки в рамките на Съвета на ЕС, като Европейският парламент само се информира. Това е заобикаляне на демократичния процес, което може да бъде оспорено. Планът за укрепване на европейската отбрана беше одобрен на срещата на върха във Версай през март 2022 г. — преди три години! Трудно е може да се даде обосновка, че това е „спешно“.

Третото предложение е да се използват регионални фондове.

В краткосрочен план Комисията настоява, че Европейският съюз „може да направи повече“ с европейския бюджет, като пренасочи средства от някои бюджетни редове. Тя предлага на държавите членки да се даде възможност „да използват програмите на политиката на сближаване за увеличаване на разходите за отбрана“ и би искала да „се улесни процесът на доброволни трансфери към други фондове на ЕС с цел отбрана“.

Това представлява значително съкращение в настоящия многогодишен бюджетен план (2021—2027 г.). Въпросът е: трябва ли да жертваме социалното или регионалното сближаване в името на отбраната? Това трябва да бъде обсъдено.

Същевременно платформата STEP за стратегически технологии може да бъде допълнително мобилизирана, като се разшири, за да обхване всички технологии в сектора на отбраната. Друга възможност според Комисията е да се облекчат съществуващите ограничения, като например правилата за конкуренция или правилата за предварително финансиране и съфинансиране.

Четвъртото предложение е за заеми от ЕИБ.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и нейните акционери (държавите членки) многократно са се противопоставяли на всякакви по-нататъшни мерки, които могат да доведат до кредитиране на чисто военния сектор, като предпочитат двойната употреба. Затова Комисията настоява за промяна на политиката на ЕИБ.

Петото предложение е за мобилизиране на частен капитал.

Целта е да се предостави на отбранителните дружества „възможно най-добрия достъп до капитал, до финансиране“, което е обичаен проблем за промишлеността. Тази идея следва да бъде включена в съобщението относно съюз на спестяванията и инвестициите.