В този брой:

• Сандра Парти: ИИ „произведен в Европа“ — това е възможно, но трябва още да се работи
• Александра Борхар: Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ
• Лукаш Дико: Убийствата на журналисти няма да заглушат истината
• Наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ — насърчаване на високите постижения в областта на журналистиката

Семинарът „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше организиран с подкрепата на наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“. Тази награда за смела разследваща журналистика се връчва от Европейския парламент всяка година през октомври. Научете повече за наградата и церемонията по награждаването през 2024 г., която ще се проведе на 23 октомври!

Накратко

Наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ се връчва от 2021 г. в знак на почит към малтийската журналистка и блогърка, убита през 2017 г. Тя се присъжда ежегодно за изключителна журналистическа работа, в която се отразяват основните принципи и ценности на Европейския съюз, като свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека.

Лауреатът за 2024 г. ще бъде обявен на церемонията по награждаването, която ще се проведе в 18,00 ч. на 23 октомври в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург. Можете да следите церемонията на живо тук. Независимо общоевропейско жури, съставено от журналисти и експерти по комуникация, избра 13 финалисти.

Заместник-председателят на ЕП Пина Пичерно (която отговаря за наградата) ще приветства участниците и ще даде думата на председателя на ЕП Роберта Мецола, която ще произнесе встъпително слово. Ще последва представяне на наградата от член на журито, след което тя ще бъде връчена на победителя от представител на миналогодишните лауреати.

Поглед към миналото

Първата такава награда беше присъдена на Проекта „Пегасус“, координиран от консорциума Forbidden Stories, а през 2022 г. победители станаха Клеман Ди Рома и Карол Валад с документален филм на тема „Централноафриканската република под руско влияние“. Съвместно разследване на корабокрушението на превозваща мигранти лодка край остров Пилос, извършено от гръцката разследваща организация Solomon, в сътрудничество с Forensis, германския обществен радио- и телевизионен оператор StrgF/ARD и британския вестник The Guardian, спечели наградата през 2023 г.

Семинар за журналисти

Преди церемонията по награждаването отделът за медийно обслужване на Европейския парламент ще проведе семинар за журналисти на тема „Гарантиране на свободата на медиите“ (23 октомври, 15,00 ч.). Очаква се да присъстват около 65 журналисти, които ще направят информативни изказвания и ще проведат задълбочени дискусии в присъствието на Метью Каруана Галиция, журналист и син на Дафне Каруана Галиция.

Програмата ще включва свидетелства на журналисти, които са се сблъскали със заплахи в процеса на своята работа. Една от тези журналисти е Стефания Батистини, италианска журналистка, която неотдавна беше включена в списъка на издирваните от Русия лица, след като направи репортаж за войната. Семинарът ще бъде излъчен по интернет на този адрес.

Един от ораторите в дискусионната група „Разследваща журналистика“ на семинара „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше Лукаш Дико, директор на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“. Той ни разказа за работата на разследващите репортери в Словакия днес, където първоначалната подкрепа за свободната преса и борбата с корупцията след убийството на Ян Куцяк беше заменена от липса на доверие в независимите медии и враждебни нагласи спрямо журналистите.

1.  Убийството на Вашия колега Ян Куцяк, първото убийство на журналист в Словакия откакто страната получи независимост, разтърси не само Вашата страна, но и ЕС. Какви са последните развития по делото срещу извършителите?

Ян Куцяк и неговата годеница Мартина Кушнирова бяха убити преди шест години и половина заради разследването, което водеше Ян. Въпреки това съдебният процес все още продължава и може да трае дори още по-дълго. Днес убиецът, неговият шофьор и помагачът бяха осъдени на дълъг период лишаване от свобода. Но процесите срещу предполагаемия организатор, бизнесменът Мариан Кочнер, и близката му сътрудничка Алена Жужова, която, според разследването, е поръчала убийството, все още чакат решението на Върховния съд след обжалване. Жужова беше осъдена от първоинстанционния съд, докато Кочнер беше оправдан. Възможно е също делото да бъде възобновено в зависимост от предстоящото решение. И Кочнер и Жужова вече са излежавали дълги присъди за други престъпления. Ние в Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“ (ICJK) следихме процеса много отблизо, тъй като една от основните ни цели е да запазим наследството на Ян, като продължим разследващата му дейност.

2. След първоначалния шок и протестите срещу убийствата, които доведоха до оставката на тогавашния министър-председател Роберт Фицо, какво според Вас се промени в общественото мнение, така че Роберт Фицо да може отново да дойде на власт?

След убийството на Ян и Мартина през 2018 г. цялото общество беше в потрес. В Словакия бяха наблюдавани най-големите народни протести от времето на Кадифената революция през 1989 г., която доведе до падането на комунизма. Протестите доведоха до оставката на министър-председателя Роберт Фицо и на министъра на вътрешните работи Роберт Калиняк. Хората подкрепяха журналистите, всеки искаше да бъде разследващ журналист и корупцията вълнуваше хората. На гребена на тази вълна опозицията спечели изборите през 2020 г. с антикорупционна програма. Но скоро след това се разрази пандемията от Covid-19 с всичките си проблеми, лошо управление и политически сътресения. Като опитен политик Роберт Фицо се възползва от протестите срещу ваксинацията, които му дадоха тласък. Със започването на войната в Украйна той засили проруския си дискурс, което помогна на неговата партия „Посока — социална демокрация“, да спечели отново подкрепа. Словакия е особено уязвима на пропаганда и изфабрикувани новини и тези фактори допринесоха за това Роберт Фицо и неговата партия да спечелят изборите.

3. Колко опасно е да си разследващ журналист в Словакия днес? Какви нови заплахи срещате в работата си?

През последните няколко години в държавите — членки на ЕС, бяха убити четирима журналисти. Дафне Каруана Галиция в Малта през 2017 г., Ян Куцяк в Словакия през 2018 г., Йоргос Караиваз в Гърция през 2021 г. и Петер де Фрис в Нидерландия през 2021 г. Да си разследващ журналист в Европа стана опасно. Но можем също да констатираме, че убийството на един журналист няма да заглуши истината и тя ще излезе на бял свят. Видяхме го във всички тези страни.

Въпреки тези ужасяващи убийства все още можем да видим нарастващ брой вербални атаки или атаки онлайн срещу журналисти в Словакия, често подбуждани от политици, включително министър-председателя, и често подтикващи към тормоз и кампании за оклеветяване на журналисти. Тази враждебна нагласа спрямо журналистите и независимите медии води до други действия срещу тях. Напоследък наблюдаваме увеличаване на броя на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, например министър-председателят Фицо заведе дело срещу главния редактор на „Aktuality.sk“ за използването на негова снимка на корица на книга. А най-скорошният случай беше злоупотреба с правоприлагането с цел сплашване на журналисти, което се случи на наш колега в Центъра. Всички тези атаки подкопават доверието на обществеността в независимите медии и водят до враждебни нагласи спрямо журналистите. Вследствие на това броят на разследващите журналисти в страната намалява и няма много млади хора, които искат да станат разследващи журналисти. Положителен е фактът, че в ICJK стартирахме проекта „Safe.journalism.sk“, който предоставя обучение в областта на личната и цифровата сигурност за журналисти, както и правна и психологическа помощ за журналисти, които са обект на заплахи и атаки.

Лукаш Дико е главен редактор и председател на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“ (ICJK). Той е разследващ журналист и медиен лидер с над двадесетгодишен опит. Работил е като директор на „Новини, спорт и обществени въпроси“ на Общественото радио и телевизия на Словакия (RTVS). Лукаш Дико е и съавтор на Етичния кодекс на словашките журналисти, приет през 2011 г.

От Ален Койор

Здравето е основен стълб за издръжливостта и просперитета на ЕС. То далеч не е второстепенна тема, а ключов приоритет за всеки европейски гражданин, защото, рано или късно, всички използваме нашите здравни системи. По време на пандемията от COVID здравето беше основен акцент. Трябва да се отбележе обаче, че председателят Фон дер Лайен не използва позицията си и уникалната възможност да превърне здравето в съществен елемент на всички други области на политиката чрез насърчаване на хоризонталната интеграция на здравните политики.

Трябва да преодолеем секторната фрагментация и да разработим по-съгласуван, солидарен и приобщаващ европейски модел, подкрепяйки справедлив преход за всички, без да се пренебрегва никой. Трябва да обединим всички заинтересовани страни, да засилим социалния диалог и да включим гражданското общество — от разработването на политиките до изпълнението и оценката.

Комитетът призовава за водеща европейска инициатива в областта на здравеопазването: обединяваща инициатива, основана на европейската солидарност, за укрепване на нашите здравни системи, борба с неравнопоставеността в здравеопазването и защита от бъдещи кризи. Ето някои от аспектите, които ще бъдат в основата на тази всеобхватна инициатива:

• Европейска гаранция за здраве и грижи: обещание да се гарантира на всички европейски граждани справедлив и всеобщ достъп до висококачествени грижи.
• Подход „Едно здраве“: човешкото здраве е неразривно свързано със здравето на животните, растенията и околната среда. Изменението на климата, пандемиите и загубата на биологично разнообразие са заплахи, които ни задължават да възприемем цялостен подход.
• Модернизиране на нашите здравни системи чрез приемането на цифрови инструменти и изкуствен интелект, като се гарантира, че киберсигурността и подобряването на цифровите умения на гражданите и здравните специалисти са в основата на този процес.
• Стратегически социални и здравни инвестиции. Инвестициите в здравеопазването оказват положително въздействие върху благосъстоянието на гражданите и конкурентоспособността на Европа.
• Осигуряване на достъп до лекарства и изграждане на иновативна и конкурентоспособна промишленост на ЕС, чийто напредък трябва да изведе здравето и обществения интерес в приоритет и да намали зависимостта ни от световните вериги на доставки. Производството на европейска територия е от съществено значение за гарантиране на нашия здравен суверенитет.
• Осигуряване на достатъчен брой добре обучени и добре платени здравни специалисти чрез създаване на привлекателни условия на труд, инвестиране в обучение, изграждане на обогатяващи кариери и осигуряване на постоянна подкрепа за здравните работници.
• Укрепване на политиките за здравословни и безопасни условия на труд, по-специално чрез трудова медицина, програми за скрининг на работното място и защита на работниците от канцерогени и мутагени.
• Борбата с бича на незаразните болести и предизвикателството, свързано с редките заболявания, трябва да станат приоритет; това е битка с неравнопоставеността в здравеопазването, дължаща се на множество причини.

От Александра Борхард

Представено по провокативен начин, журналистиката и генеративният ИИ си противоречат: докато журналистиката е свързана с факти, генеративният ИИ изчислява вероятностите. Или може би искате журналистите да запълнят празнините в дадена новина с нещо, което просто звучи вероятно? Генеративният ИИ действа именно по този начин. Въпреки това генеративният ИИ открива огромни възможности за подобряване на журналистиката, вариращи от използването му за генериране на идеи, въпроси за интервюта и заглавия, до ролята му в журналистиката на данните и бърз анализ на документи. Той може също така да помогне да се излезе от рамките на даден формат и език, като може да преобразува текст във видеоклипове, подкастове и визуални материали, да транскрибира, да превежда, да илюстрира и да осигури достъп до съдържание под формата на чат. Тези аспекти могат да помогнат да се достигне до хора, които преди това не са използвали достатъчно такива услуги: аудитории на много местно ниво, хора без умения за четене и разбиране или с други трудности, както и тези, които просто не се интересуват от традиционните форми на журналистика. Както посочва Езра Еман, директор за стратегията и иновациите в NPO — обществения радио- и телевизионен оператор в Нидерландия: „С генеративния ИИ можем да изпълним по-добре мисията си за обществена услуга; той ще подобри интерактивността, достъпността и творчеството. ИИ ни помага да представим повече от нашето съдържание на аудиторията ни.“

Въпреки че някои участници от сектора очевидно вече са опиянени от обещанията на генеративния ИИ, тази технология създава значителни рискове за журналистиката. Два от най-важните среда тях са общата загуба на доверие в информацията и допълнителното подкопаване или дори изчезване на нейните бизнес модели. Както вече беше споменато, „халюцинациите“ — терминът, използван за тенденцията на генеративния ИИ да фабрикува отговори въз основа на привидни факти и източници — всъщност представляват характеристики на технологията, а не грешка. Предизвикателството обаче е още по-голямо. Тъй като генеративният ИИ дава възможност на всеки да създава за минути всякакъв вид съдържание, включително дълбоки фалшификати, съществува опасност обществеността да загуби доверие в цялото налично съдържание. Обучението по медийна грамотност вече съветва всички да подхождат скептично по отношение на съдържание, намерено онлайн; този здравословен скептицизъм може да се превърне в пълно недоверие с увеличаването на обема на фабрикувано съдържание. Все още не е ясно дали традиционните медии ще спечелят от ролята си на пътеводители в този информационен свят, или всички медии ще бъдат счетени за ненадеждни в тези условия.

Все по-големият брой генеративни търсения допринася за това бедствие, тъй като заплашва да направи журналистиката все по-невидима. Докато в миналото търсенето в Google предоставяше набор от връзки, много от които водеха до надеждни медии, понастоящем резултатите от търсенето все повече се оформят от генеративен ИИ. Хората получават първоначални отговори под формата на текст, дори не им се налага да търсят по-задълбочено. Нищо чудно, че ръководителите на медиите са ужасени. Много от тях бързат да прилагат ИИ с цел повишаване на ефективността, което очевидно не е решение, когато всъщност има необходимост от повече инвестиции в качествена журналистика, за да се покажат разликите между обикновено „съдържание“, от една страна, и добре проучена, точна и надеждна журналистика, от друга страна.

Необходим е етичен подход към използването на ИИ в медиите. На първо място, медийните организации се нуждаят от стратегия за ИИ и да се съсредоточат върху това, което технологията може да допринесе за осигуряването на добавена стойност на обществената услуга. Ресурсите трябва да се съсредоточат върху това, което е желателно, и да се използват по подходящ начин — винаги със съзнанието, че изкуственият интелект има значителни екологични и социални разходи. Винаги трябва да е възможно да се каже „не“. Организациите следва да използват и силата и влиянието си при закупуването на продукти, лобирането за регулиране и участието в обсъждания в областта на авторското право и защитата на данните. Залогът е голям. Всяко предприятие трябва редовно да контролира продуктите, които използва, за предубеждения и стереотипи, за да се избегне причиняване на по-големи вреди. И накрая, в бързо променящите се условия, когато всеки ден на пазара излизат нови продукти, е опасно да се действа самостоятелно. Участието в сътрудничество и насърчаването му в рамките на сектора и между промишлеността и технологичните предприятия е от съществено значение за очертаването на отговорни пътища напред.

Няма съмнение обаче, че генеративният ИИ ще увеличи многократно зависимостта на медиите от големите технологични дружества. Колкото повече технологичните дружества интегрират инструменти с ИИ в приложенията, които хората използват в ежедневието си, толкова по-слаб ще е контролът на медийните организации върху практиките, процесите и продуктите. В такъв случай техните етични насоки могат да бъдат само допълнение към нещо, което отдавна е решено другаде.

Като се има предвид всичко това, следната хипотеза може да е донякъде изненадваща: бъдещата журналистика може да наподобява в голяма степен тази от миналото — но, да се надяваме, че ще е по-добра. Част от днешната журналистика обаче ще изчезне. Както винаги, журналистите ще продължат да се интересуват от факти, изненади, разказване на истории и търсене на отговорност от властта. Целта ще е изграждане на стабилни, лоялни отношения на доверие с аудиторията чрез предоставяне на насоки, провеждане на дискусии и подкрепа за общностите. В свят на изкуствено съдържание, думите, мислите и чувствата на истинските хора ще бъдат много ценни. Репортерите са в уникална позиция да ги открият. ИИ обаче може да помогне на журналистиката да постигне по-добри резултати: да служи на отделни лица и групи в съответствие с техните нужди и житейски ситуации; да стане по-приобщаваща, местна и обогатена с данни по начини, които преди това не са били достъпни. Както твърди Ан Лагеранц, заместник главен изпълнителен директор на Шведската телевизия, относно ИИ: „Той ще промени из основи журналистиката, но да се надяваме не и ролята ни в обществото. Трябва да работим за надеждността на медийната индустрия. Трябва да създадем безопасни пространства за информацията.“ Може уверено да се направи изводът, че ИИ създава най-голяма опасност не за самата журналистика, а за нейните бизнес модели.

Настоящият текст се основава на свободно достъпния доклад на тема „Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ“, публикуван от Европейския съюз за радиоразпръскване през 2024 г., проучен и написан от д-р Александра Борхард, Кати Бреме, д-р Феликс Симон и Оле Захрисон.

Да прегърнем каузата на разширяването: Ангажимент за бъдещето на Европа

Разширяването и интеграцията на страните кандидатки в Европейския съюз не може да се сведат просто до разширяване: става въпрос за геостратегическа инвестиция за насърчаване на мира, стабилността, сигурността и социално-икономическото развитие, укрепване на демократичната тъкан на нашия континент. По тази причина разширяването на ЕС служи като мощен инструмент за разпространение и отстояване на основните европейски ценности. Двустранните органи, които сме създали с граждански общества от страните кандидатки са съвместните консултативни комитети (СКК) и платформите на гражданското общество, инициативата„Членове от страните кандидатки за разширяване“ и разширяването на посещенията, посветени на върховенството на закона и основните права в държавите кандидатки за членство. Те са пример за ангажимента на ЕИСК както за задълбочаване, така и за разширяване на Съюза. Нашата работа показва, че напредъкът по необходимите вътрешни реформи може и би трябвало да върви ръка за ръка с интеграцията на страните кандидатки. Въпреки продължаващите предизвикателства в няколко страни кандидатки, тези пречки би трябвало да стимулират сътрудничеството ни с партньорите от държавите кандидатки, а не да възпират напредъка.

ЕИСК изигра важна роля за разширяването на ЕС, като участва в срещата на министрите от Западните Балкани в Скопие и си сътрудничи тясно с лидерите на няколко държави кандидатки. Нашите дейности имат за цел да оценят готовността на страните кандидатки да изпълнят критериите от Копенхаген и да заявим отново ангажимента си за приобщаващ и справедлив диалог с всички членове на ЕИСК, като най-вероятно се включат и членове от страните кандидатки за разширяване. Ето защо с гордост заявявам, че инициативата„Членове от страните кандидатки за разширяване“ започнала през февруари в присъствието на албанския министър-председател Еди Рама и министър-председателя на Черна гора Милойко Спаджич, е крайъгълен камък на манифеста на моето председателство.

Комитетът се позиционира като лидер сред институциите на ЕС в постепенната интеграция на страните кандидатки за членство в ЕС. Въздействието на тази инициатива е осезаемо и все по-признато в страните кандидатки и в ЕС, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и комисарят по въпросите на разширяването Оливер Вархеи решително подкрепят проекта. Тази инициатива има за цел да донесе не само непосредствени ползи, но и да изгради солидна основа за дългосрочните стремежи на страните кандидатки, техните граждани и динамичните им граждански общества. Тя дава възможност на гражданското общество от тези нации да се ангажира пряко в процеса на вземане на решения в ЕС, като се запазва набраната инерция за необходимите реформи. Общо 146 членове от страни кандидатки участваха активно в изготвянето на становища по теми, свързани с разширяването, като например политиката на сближаване на ЕС, единния пазар, устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и недостига на умения.

СКК и платформите на гражданското общество представляват изключително важни места за диалог между различните заинтересовани страни, като гарантират, че всички гласове се изслушват по време на процеса на вземане на решения. Понастоящем съществуват СКК с Черна гора, Сърбия и Турция, а платформи на гражданското общество са изградени с Украйна и Молдова. Очаква се СКК със Северна Македония да започне отново работа веднага след откриването на първата глава за преговори, а нов комитет за Албания е в ход. Предстоящият форум на високо равнище на гражданското общество, посветен на разширяването, който ще се проведе на 24 октомври, заедно с пленарната сесия на ЕИСК, допълнително ще засили този ангажимент. Той ще бъде организиран съвместно с Комисията и ще събере членове на ЕИСК, около сто представители от страните кандидатки за разширяване, държави членки и водещи политици от страните кандидатки, за да проучат значението на гражданския и социалния диалог за успешното разширяване на ЕС. Той ще подчертае ролята на социалния диалог за постигане на напредък в усилията за присъединяване, оптимизиране на екологичния и цифровия преход и отстояване на основните ценности на ЕС.

Като портал за гражданското общество ЕИСК посвещава дейността си на овластяването и възприемането на гласовете, стремящи се към свобода, демокрация и социално-икономически просперитет, като в крайна сметка насърчава по-тясната интеграция в страните кандидатки и в ЕС. Заедно изграждаме по-светло бъдеще за Европа, което почива на приобщаване, просперитет и единство. Ангажиментът на Комитета към разширяването е непоколебим и нашите действия са свидетелство за вярата ни в по-интегрирана и устойчива Европа като цяло.

Оливер Рьопке

Председател на ЕИСК

Нашият гост изненада е д-р Александра Борхард, която беше основният оратор на семинара на ЕИСК „Свързване на ЕС“ през 2024 г. Водещ автор на доклада с актуалните новини на Европейския съюз за радио и телевизия за 2024 г. относно въздействието на ИИ върху журналистиката, тя анализира перспективите за отговорна журналистика след бързото разпространение на генеративния ИИ. Въпреки че някои действащи лица от медийната индустрия вече са преситени от обещанията на генеративния ИИ, рисковете, които той създава са значителни, но също така и възможностите.

Д-р Борхард е старши журналист, независим съветник, университетски преподавател и медиен изследовател с над 25 години новинарски опит, от които 15 на ръководни длъжности. През последните пет години тя подкрепя 26 европейски издатели в областта на цифровата трансформация като наставник за програмата „Table Stakes Europe “ на Световната асоциация на издателите на новинарски медии (WAN-IFRA). Можете да се запознаете с работата ѝ  тук.

В нашата рубрика „Право в целта!“ докладчикът по становището на ЕИСК Създаване на европейска водеща инициатива в областта на здравеопазването Ален Койор препоръчва здравните въпроси да се превърнат в приоритетна тема за бъдещата Европейска комисия. Той подчертава обединяващия характер на европейската водеща инициатива за здравето, която би трябвало да демонстрира европейската солидарност чрез укрепване на здравните системи и защита на ЕС от бъдещи кризи.

На 4 октомври ad hoc групата на ЕИСК „Европейска гражданска инициатива“ проведе дебат на тема „Европейската гражданска инициатива — актуално състояние в Хърватия“ в Загреб. Целта на дебата беше членовете на ad hoc групата да започнат диалог с местните заинтересовани страни, за да обсъдят техния опит, мнения и идеи. Те се съсредоточиха по-специално върху видимостта и осведомеността за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) в Хърватия, както и върху извлечените поуки и установените до момента най-добри практики. ЕГИ е инструмент, който позволява на гражданите на Европейския съюз да оказват пряко влияние върху политиката на ЕС, като предлагат ново законодателство.

Дебатът в Загреб на тема „Европейската гражданска инициатива — актуално състояние в Хърватия“ беше първата такава проява, която ad hoc групата организира извън Брюксел. На проявата, чийто домакин беше Хърватската търговско-занаятчийска камара (Hrvatska Obrtnička Komora), членовете на ad hoc групата на ЕИСК имаха удоволствието да посрещнат Маргарета Мадерич, държавен секретар в Министерството на труда на Хърватия, Дино Зорич от Министерството на правосъдието, представители на Европейската комисия и Форума на ЕГИ, както и много участници, представляващи центрове Europe Direct, университети, местни власти и национални икономически и социални съвети, както и хърватски посланици на ЕГИ, организатори на ЕГИ, студенти и други заинтересовани страни.

Следобед дебатът беше последван от редовно заседание на ad hoc групата за ЕГИ и от разходка в центъра на Загреб, по време на която членовете на ad hoc групата разговаряха с местни жители и раздадоха популярното издание на ЕИСК „Паспорт за европейската демокрация“.

С работната си програма за периода 2023—2025 г. ad hoc групата има за цел да засили още повече активното участие на ЕИСК в процеса на Европейската гражданска инициатива. Тя планира да организира по-нататъшни срещи извън Брюксел, тъй като те предоставят добра възможност за дебат с местните заинтересовани страни от ЕГИ и за повишаване на осведомеността относно ЕГИ на национално и местно равнище.

Ad hoc група „Европейска гражданска инициатива“ — понастоящем председателствана от члена на ЕИСК Виолета Йелич — беше създадена през 2013 г., за да предоставя политически насоки относно ЕГИ и да следи развитието в тази област.

Въведена с Договора от Лисабон, Европейската гражданска инициатива стартира през 2012 г. като първия инструмент за демокрация на участието на транснационално равнище. Тя позволява на най-малко един милион граждани на ЕС от поне седем държави членки да призоват Европейската комисия да предложи законодателство и следователно е най-близкият еквивалент на гражданска законодателна инициатива. 

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изигра много активна роля в разработването и популяризирането на Европейската гражданска инициатива от самото ѝ начало. (ep)