Проучването на тема Цената на изменението на климата за домакинствата и семействата в ЕС беше чудесна възможност да се покаже начина, по който разходите, свързани с мерките за адаптиране, политиките за смекчаване и въздействието на изменението на климата, се отразяват на домакинствата в ЕС в зависимост от региона, в който се намират тези домакинства, и техните социално-икономически характеристики. В проучването се признава, че има има недостиг на литературата по въпроса и няма обща оценка на свързаните с изменението на климата разходите, при която да се поставя акцент върху домакинствата в ЕС.
Проучването на тема Цената на изменението на климата за домакинствата и семействата в ЕС беше чудесна възможност да се покаже начина, по който разходите, свързани с мерките за адаптиране, политиките за смекчаване и въздействието на изменението на климата, се отразяват на домакинствата в ЕС в зависимост от региона, в който се намират тези домакинства, и техните социално-икономически характеристики. В проучването се признава, че има има недостиг на литературата по въпроса и няма обща оценка на свързаните с изменението на климата разходите, при която да се поставя акцент върху домакинствата в ЕС.
В него също така се предлагат нова методология и нови резултати, при което информацията от Евростат за доходите и разходите на домакинствата се съчетава със свързаните с климата опасности и инструменти за моделиране. В нашето проучване както загубата на доходи на домакинствата, така и разходите, предизвикани от климата, се разглеждат като пряко следствие от въздействието на изменението на климата или нуждите от адаптиране.
Изменението на климата ще окаже различно въздействие върху различните региони и социално-икономически групи в ЕС през 2050 г. При сценарий с умерено изменение на климата вероятно ще има увеличение на разходите за здравеопазване на домакинствата в северните и южните части на ЕС, на разходите за храна в източните, западните и южните райони, на разходите за електроенергия във всички региони и на разходите за застраховането, най-вече на север. Това увеличение на разходите ще създаде голяма тежест за по-бедните домакинства, които ще имат по-малко възможности да диверсифицират потреблението си и ще разполагат с ограничена способност за адаптиране. Същевременно в южната част на ЕС ще започне загуба на доходи от труд, а общите загуби на доходи ще бъдат широко разпространени във всички региони.
Ще има отрицателно и регресивно въздействие (което ще се отрази повече на по-бедните, отколкото на по-богатите домакинства) върху широк спектър от разходи за стоки/услуги и източници на доходи, особено в южната част на ЕС (разходи за здравеопазване, електроенергия и застраховане и общ доход от труд), но в по- незначителна степен то ще се наблюдава и в източните (разходи за храна) и северните региони (разходи за електроенергия и застраховане). Изменението на климата по всяка вероятност ще увеличи броя на хората, изложени на риск от бедност в целия ЕС; сценариите за смекчаване на изменението на климата вероятно ще намалят тези последствия, като благоприятстват по-бързото нарастване на заплатите на нискоквалифицираните работници в сравнение с тези на висококвалифицираните.
Основните препоръки към създателите на политики са да се изведат като приоритет регионите, като например тези в южните части на ЕС, в които се наблюдава отрицателно въздействие върху домакинствата и регресивността, и същевременно да се засилят мерките за подпомагане на доходите и да се адаптират те към най-уязвимите слоеве от населението в тези региони. Освен това многосекторният характер на разходите, свързани с изменението на климата, изисква хоризонтална интеграция на политиките, за да стане изготвянето на политики по-ефективно.
Проучването, проведено от CMCC по искане на група „Организации на гражданското общество“, и неговото резюме могат да бъдат изтеглени от уебсайта на ЕИСК.
В рубриката „Въпрос към...“ членът на ЕИСК Стоян Чуканов отговори на въпроса относно неговото становище, което предстои да бъде прието по време на януарската пленарна сесия. Въпрос на ЕИСК: „Вие сте докладчик за становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какво предлага Комитетът в своето становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“
В рубриката „Въпрос към...“ членът на ЕИСК Стоян Чуканов отговори на въпроса относно неговото становище, което предстои да бъде прието по време на януарската пленарна сесия.
Въпрос на ЕИСК: „Вие сте докладчик за становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какво предлага Комитетът в своето становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“
ЕС насърчава икономическата интегрираност с останалата част от света. В мирен свят, управляван от основана на правила система, тази стратегия превърна Европа в една от най-важните световни търговски сили и един от най-проспериращите региони.
ЕС насърчава икономическата интегрираност с останалата част от света. В мирен свят, управляван от основана на правила система, тази стратегия превърна Европа в една от най-важните световни търговски сили и един от най-проспериращите региони.
Пандемията от COVID-19, последвана от руското нашествие в Украйна, промени из основи динамиката на отвореността и икономическата интеграция и предизвести, че предстои продължителна борба за запазване на просперитета в ЕС. Тези разрушителни събития показаха колко е важно ЕС да стане по-устойчив и способен да защитава ефективно стратегическите си интереси.
ЕС се стреми да отговори на предизвикателствата, които биха могли да доведат до отдалечаване от многостранната, основана на правила търговска система, която беше отличителният белег на епохата след Втората световна война. ЕС не може да си позволи да няма яснота за това какво означава стратегическа автономност.
Проучването, проведено от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), разглежда тези сложни въпроси, изследва уязвимостта на Европа и предлага редица препоръки относно начините за постигане на стратегическа автономност. Проучването беше поръчано от ЕИСК по искане на група „Работодатели“ на ЕИСК и беше изготвено от CEPS.
Годишният доклад за напредъка за 2023 г. на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) не беше особено окуражаващ: ЕС може да не постигне по-голямата част от целите до 2030 г. По-специално перспективите за отпечатъка на потреблението, равнищата на потребление на енергия, кръговото производство и биологичното земеделие са особено тежки, въпреки че останалата част — от биологичното разнообразие до смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него — не изглеждат по-добри.
Годишният доклад за напредъка за 2023 г. на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) не беше особено окуражаващ: ЕС може да не постигне по-голямата част от целите до 2030 г. По-специално перспективите за отпечатъка на потреблението, равнищата на потребление на енергия, кръговото производство и биологичното земеделие са особено тежки, въпреки че останалата част — от биологичното разнообразие до смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него — не изглеждат по-добри.
Тази мрачна картина не трябва да ни обезсърчава, а по-скоро да ни мотивира: необходими са действия. Сега не е моментът за плахи добри намерения (имахме много от тях в миналото и ето къде сме сега) или за връщане към мерки за строги икономии. Принципите на справедливия преход, съчетани с икономическа, социална и екологична устойчивост, трябва да залегнат във всяка политика на ЕС. И това трябва да включва, в съответствие с най-новото становище на ЕИСК по въпроса, приемане на директива за справедлив преход на равнището на ЕС за сферата на труда: само ако всички участват в нея, тази огромна предстояща задача ще бъде постижима. Ако разходите за това се прехвърлят върху най-уязвимите, какъвто толкова често е случаят, крайнодесният популизъм ще расте. Дотогава дори неговите представители няма да могат да отричат катастрофалните последици от изменението на климата, ще бъде твърде късно.
Всяка нощ в ЕС почти 900 000 души преспиват на улицата или в приюти за бездомни. През последните 15 години бездомничеството се е увеличило повече от два пъти и поради тази причина ЕИСК призовава държавите членки и ЕС да предприемат действия.
Всяка нощ в ЕС почти 900 000 души преспиват на улицата или в приюти за бездомни. През последните 15 години бездомничеството се е увеличило повече от два пъти и поради тази причина ЕИСК призовава държавите членки и ЕС да предприемат действия.
ЕИСК призовава за бързо прилагане на всеобхватна стратегия на ЕС за бездомничеството и на ефективни национални политики по отношение на бездомничеството с цел изкореняване на тази най-екстремна форма на социално изключване до 2030 г.
„Призоваваме за стратегия на ЕС относно бездомничеството, която да включва напълно Европейската платформа за борба с бездомничеството (EPOCH) да позволява включване на националните политики по отношение на бездомничеството в Европейския семестър," заяви Мариа дел Кармен Барера Чаморо, докладчик по становището на ЕИСК относно Рамка на ЕС за национални стратегии за бездомничеството.
Стратегията трябва да бъде подкрепена с препоръка на Съвета и с оглед на това ЕИСК призовава белгийското председателство на ЕС да започне работа по нейното изготвяне. Той също така призовава Комисията незабавно да изготви предложение за нова многогодишна работна програма, която ще продължи да се изпълнява по време на целия следваш мандат.
ЕИСК отправя искане бездомничеството да остане приоритет на социалната политика на ЕС в навечерието на европейските избори и след това. Нуждаем се от стратегическа промяна на общата насока от управление на бездомничеството към неговото изкореняване през 2030 г.,“ заяви Акош Тополански, съдокладчик по становището.
ЕИСК предлага да се популяризира активно принципа „жилищно настаняване преди всичко“, за да се пристъпи към решаване на проблема с хроничното бездомничество. Съгласно този принцип жилищното настаняване не означава само подслон: то е и инструмент за реинтеграция.
Съгласно този принцип се предоставят дългосрочни решения за жилищно настаняване, които не зависят от условия като необходимост от демонстриране на личностно развитие или приемане на подкрепа.
Подходът, при който жилищното настаняване се поставя на първо място, вече беше подкрепен от Лисабонската декларация, подписана от всички 27 държави — членки, институциите на ЕС и няколко европейски НПО през 2021 г. Декларацията е политическата основа за EPOCH и с нея подписалите я страни се ангажират да си сътрудничат по въпросите на бездомничеството на равнище ЕС и да работят за премахване на бездомничеството до 2030 г. Въпреки това ЕИСК отбелязва в становището, че независимо от политическите усилия нито на европейско, нито на национално равнище не е направено достатъчно за справяне с бездомничеството.
През последните 20 години Финландия е единствената страна, която е успяла да съществено да намали бездомничеството. (ll)
ЕИСК призовава за разширяване на обхвата на предложението на Комисията за европейска карта за хора с увреждания, така че да обхване по-дълги престои за работа или обучение, за да се осигури свобода на движение на хората с увреждания в ЕС.
ЕИСК призовава за разширяване на обхвата на предложението на Комисията за европейска карта за хора с увреждания, така че да обхване по-дълги престои за работа или обучение, за да се осигури свобода на движение на хората с увреждания в ЕС.
ЕИСК приветства предложението на Комисията за европейска карта за хора с увреждания и европейска карта за паркиране като първа стъпка към свободното движение на хора с увреждания в ЕС.
„Предложението за двете карти ще засегне повече от 80 милиона европейци с увреждания“, заяви Йоанис Вардакастанис, главен докладчик по становището на ЕИСК относно „Европейски карти за хора с увреждания и за паркиране“, представено на пленарната сесия на ЕИСК на 14 декември. „Това е много важна стъпка за премахване на сериозни пречки и за гарантиране, че хората с увреждания, както европейците, така и гражданите на трети държави, законно пребиваващи в държава членка, могат да се ползват от основния принцип, на който се основава Съюзът: свобода на движението. В бъдеще върху това ще бъде основани допълнителни политики.“
ЕИСК обаче предупреди, че предложението не успява да премахне някои от най-значимите пречки пред свободното движение на европейците с увреждания, а именно липсата на преносимост на обезщетенията, свързани с уврежданията, когато те се преместят в друга страна от ЕС с цел работа или обучение. В становището си по собствена инициатива ЕИСК призовава за разширяване на обхвата на предложението, така че лице с увреждане, което се е преместило, да може временно да използва картите, за да продължи да получава обезщетения, свързани със социалните политики или националните системи за социална сигурност.
Понастоящем това не е така. Когато някой се премести от една държава членка в друга, лицето губи правото си на обезщетения, свързани с увреждания, когато пресича границата, докато увреждането му не бъде преразгледано в новата държава членка.
Този процес на оценяване може да отнеме повече от една година и по време на преходния период лицето се оставя без каквото и да е признаване или подкрепа. „Отправяме искане за разширяване на обхвата, за да се гарантира, че през този период в новата страна няма да има нито правен вакуум, нито прекъсване на правата. Това ще даде възможност на хората с увреждания да живеят достойно от самото начало“, заяви г-н Вардакастанис. (ll)
„Вие сте докладчик по становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какви са предложенията на Комитета в неговото становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“
„Вие сте докладчик по становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какви са предложенията на Комитета в неговото становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“
Стоян Чуканов: ОСП даде възможност на Европейския съюз да осигури стабилни доставки на храни с високо и все по-добро качество за нарастващото си население, като същевременно запази модел на семейно земеделие. През последните 65 години политиката претърпя развитие, но все още има много критики към трите измерения на устойчивостта на новата версия, която влезе в сила през 2021 г.
Изправени пред нови предизвикателства, сега повече от всякога се нуждаем от стабилна дългосрочна политическа рамка, насочена към устойчиво производство на храни и отворена стратегическа автономност за Европейския съюз. Това следва да върви ръка за ръка със защитата на разнообразието на видовете земеделие в ЕС и да отговаря на обществените и екологичните нужди („публични средства за обществени блага“), като същевременно се гарантира развитието на селските райони.
Политиките в областта на околната среда и климата не следва да се възприемат като тежест при възстановяването от настоящата криза, а по-скоро като част от дългосрочните решения и насоки за вземане на решения в бъдеще. С последната реформа беше укрепен принципът, че всеки подпомаган хектар трябва в замяна да предоставя на обществото екологични услуги.
Еднаквото финансиране на хектар обаче не отразява екологичната реалност или справедливото подпомагане от социална гледна точка. Считаме, че в следващата ОСП този принцип трябва да бъде допълнително развит, като се засилят екологичните и социалните изисквания, които трябва да бъдат надлежно възнаграждавани и защитени от нелоялна конкуренция.
Поради това плащания въз основа на площта следва да бъдат пренасочени към стимули за услуги, които са от полза за околната среда и обществото, с разумен преходен период, който може да надхвърли обхвата на една-единствена многогодишна финансова рамка (МФР).
Малките семейни стопанства следва да имат възможността да изберат да запазят подпомагане на доходите въз основа на плащания на площ и трудови единици в стопанството, като държавите членки могат да определят критериите в стратегическите планове. За да се спре по-нататъшният спад в броя на земеделските стопанства в ЕС поради липсата на приемственост между поколенията, трябва да се предприемат действия по отношение на увеличаването на средните доходи от селскостопанска дейност, достъпа до земя (чрез инвестиционни субсидии, преференциални кредити, национално законодателство относно прехвърлянето на земя), благоприятните условия за инвестиции в рамките на втория стълб (осигуряване на допълнителни частни средства), повишаването на квалификацията (на земеделските стопани, селскостопанските работници и консултантите), овластяването на жените, добрите условия на труд, подобряването на дългосрочните перспективи за земеделските стопани (пенсии и др.), както и цялостната привлекателност на селските райони.
ОСП трябва да допринася за насърчаване на потребителското търсене в ЕС на по-здравословни и по-устойчиви хранителни режими (биологични, сезонни, местни продукти), намаляване на разхищението на храни и регулиране на пазарите на храни, за да се преодолее финансиализацията на хранителния сектор, която води до сериозни спекулации с реализиране на огромни печалби, като същевременно европейците изпитват затруднения да се справят с нарастващите цени на храните. Покачването на цените на енергията и рисковете от прекъсване на доставките на енергия и торове са част от новото нормално положение и в ОСП следва да се обмисли включването на антициклични компоненти и да се предоставят схеми за подпомагане на инвестициите, предназначени за подобряване на производството и разпределението на енергия от възобновяеми източници в земеделските стопанства и на местно равнище в селските райони.
В нашето становище предлагаме Комисията да обмисли укрепване на схемите за застраховане — доброволни в отделните държави членки — за публично-частните партньорства в инструментите на ОСП след 2027 г. в отговор на последиците от екстремни климатични условия. С оглед на изборите за Европейски парламент през 2024 г. и бъдещото разширяване на ЕС, ЕИСК разглежда настоящото становище като възможност за представяне на някои съображения/насоки/предложения от организираното гражданско общество относно бъдещата форма и посока на ОСП след 2027 г., за да се постигне автономно и устойчиво производство на храни в рамките на една по-цялостна и всеобхватна продоволствена политика. Целта е да се допринесе за предложението на Комисията за следващата ОСП, като се изтъкнат нуждите на организациите на гражданското общество и очакванията на обществото.
На 12 декември 2023 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) реши да назначи Исабел Ле Гало Флорес за нов генерален секретар на ЕИСК.
На 12 декември 2023 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) реши да назначи Исабел Ле Гало Флорес за нов генерален секретар на ЕИСК.
Г-жа Ле Гало Флорес има магистърска степен по математическо инженерство, както и по комуникация, медийно образование и международни отношения. В хода на кариерата си тя заема различни ръководни длъжности, като последната от тях е заместник генерален директор за Испания във фондация „Даниел и Нина Карасо“, в която работи, наред с другото, в областта на устойчивите продоволствени системи и гражданството чрез изкуство.
Генералният секретар на ЕИСК има изпълнителна функция, като предоставя помощ и консултации на уставните органи на ЕИСК и управлява персонал от около 700 служители. Г-жа Ле Гало Флорес встъпи в длъжност на 16 януари за срок от пет години след Джанлука Брунети, който напуска поста на 31 декември 2023 г. (ehp)
