ЕИСК инфо: Вие сте журналист и режисьор, неколкократно отличаван с награди, като често разглеждате трудни въпроси като населението по време на война. Този път темата на Вашия филм е водата. Защо?

Ева Еварт: Филмът „До последната капка“ разказва историята на една различна война — най-глупавата от всички. Това е история за обявената от хората война на водата — източник на живот — в името на напредъка. В по-широк смисъл това е война срещу природата. Преди много време човечеството решава, че животът на Земята трябва да следва неговите условия и че природната среда следва да служи на човека и неговите интереси. Това убеждение ни докара до окаяното състояние на нашата планета.

С какви предизвикателства се сблъскахте, докато снимахте филма?
Придобих първия си опит в сферата на документалната кинематография в BBC в Лондон. Деветдесетте години на миналия век бяха златна ера за документалните филми. Имаше пари и обикаляхме по света, като правехме филми по различни вълнуващи и важни теми. Сега съм на свободна практика и се ползвам от тази свобода. Набирането на средства за даден проект обаче понякога може да бъде трудно и да отнеме много време. Бих казала, че сега това е моето основно предизвикателство — намирането на средства за даден филм. В сравнение с това всичко останало не представлява никакъв проблем. След като осигуря бюджета, всичко останало за мен представлява обещаващо и вълнуващо преживяване. Производството на документален филм може да бъде непредсказуемо, така че винаги имам план Б. Преди всичко, винаги си повтарям, че ще направя чудесен филм. Времето беше най-голямото предизвикателство при заснемането на „До последната капка“. Почти 100 % от снимачния процес беше на открито и пътувахме при много строг график до шест държави. Затова всяка неприятна изненада (от гледна точка на метеорологичните условия) можеше да ни коства пари и да предизвика сериозни смущения по отношение на снимачния план. В крайна сметка имахме късмет.

Каква роля според Вас може да играе филмовата индустрия за повишаване на осведомеността относно водата и насърчаване на действия в тази област?
Документалните филми могат да играят много важна роля по отношение на образованието и повишаването на осведомеността. Придобих журналистическия си опит в телевизионните новини, но установих, че страстта ми е в по-дългия новинарски формат. Обичам документалните филми по много причини, но една от тях е от решаващо значение: документалните филми ви предлагат достатъчно място, за да разкажете какво се е случило и причините за това. Разполагате с време и пространство, за да създадете задълбочен контекст за сложни събития и важни въпроси и да ги направите по-лесни за разбиране от по-широка аудитория. Когато започнах да работя по „До последната капка“, разбрах, че няколко филмови режисьори вече са поставяли въпросите, свързани с водата, като сюжет на филмите си. От една страна, това беше успокояващо, но също така представляваше интересно предизвикателство за мен да предложа нова и неразглеждана идея. Качествените филми по важни въпроси имат потенциала не само да образоват, но и да подтикнат хората към действия. Имаше вече много прожекции на нашия филм с голяма посещаемост, след което хората идват при нас и ни питат какво могат да направят, което е много удовлетворяващо.

Какво Ви вдъхнови да акцентирате върху водата?
През 2017 г. работих по филм за това как петролната индустрия унищожава тропическите гори. Снимахме в еквадорската част на тропическите гори в Амазония, когато местен общностен лидер ме заведе до тяхната река. Когато той прокара бяла латексна ръкавица по повърхността на реката, тя почерня. Цялата ръкавица беше покрита с дебел, маслен слой. Това ми оказа силно влияние. Мисля, че тази среща зароди идеята за документалния филм за водата.

Защо дискусията за водата не е част от публичния дебат?
Една от причините е съвсем проста. Водата все още е широко достъпна и ние я приемаме за даденост. Да, водата покрива по-голямата част от повърхността на нашата планета, но реките — основният източник на чиста, прясна вода — представляват по-малко от един процент от водните ресурси. Новините за милионите хора, засегнати от недостиг на вода, се съобщават предимно на местно равнище. Някак си сме склонни да вярваме, че проблемите с водата засягат отдалечени държави и не са наша грижа. Надявам се, че нашият филм ще накара да се осъзнае потресаващата идея, че подобно убеждение е напълно погрешно. Другата причина е, че влиятелните лобита на замърсяващи водите предприятия и безразсъдната експлоатация на водните ресурси оказват влияние върху политическия избор и му въздействат силно.

За щастие има и някои положителни признаци, които показват, че започваме да осъзнаваме, че трябва да променим начина, по който управляваме водните ресурси.  През март миналата година се проведе първата конференция на ООН по въпросите на водата от едно поколение насам. Това е недвусмислено признание, че все още тревожно изоставаме по отношение на справянето с проблемите, свързани с водата, и постигането на целите в тази област, което излага на риск самото ни съществуване. Всяка година отбелязваме Световния ден на водата, за да си припомним, че трябва да предприемем действия за разрешаване на водната криза, тъй като водата е фактор, който обединява всички хора, всеки един от нас трябва да предприеме действия. Да се надяваме, че такива инициативи ще продължат да се разрастват.

Кое според Вас е най-важното нещо, което хората трябва да знаят за водната криза?
Водната криза съществува, тя е реална и непрекъснато нараства. Трябва да осъзнаем колективно, че времето изтича. Ако не променим радикално начина, по който управляваме водата, може да сме на път към едно безмилостно пробуждане. Това е едно от посланията на нашия филм. Надявам се, че хората, които са в позиция да се справят с кризата, преди да е твърде късно, ще вземат под внимание това послание. Един от участниците в нашия филм попита: „Дали планетата ще ни изчака да се осъзнаем?“

Какво е посланието Ви към Европейския съюз и държавите членки? А до гражданите, и по-специално по-младото поколение?
Това е толкова широк въпрос. На първо място, бих искала възможно най-много хора в ЕС и в държавите членки да гледат „До последната капка“. И не става въпрос за моята суетност! Виждам въздействието от този филм при всяка публична прожекция. Иска ми се да вярвам, че филмът ще вдъхнови лицата, отговорни за вземането на решения, да помагат на всички тези активисти, които се борят за чисти и здрави реки. Позорен е фактът, че позволяваме Европа да бъде с най-разпокъсаната речна система. Жалко е, че в Италия — страната, допринесла толкова много за европейската цивилизация — тече най-замърсената река на нашия континент. Река Сарно, която някога е била считана за божество, също се нарежда на трето място сред най-замърсените реки по света. Стремежът ни за напредък и развитие е превърнал тази река в зловонен труп.

Има ли някаква надежда?
Надежда има и във филма говорим за нея. Хората започват да осъзнават, че не разполагаме с много време, преди да е станало твърде късно, за да променим начина, по който управляваме водата. Тези хора са активистите, които правят всичко възможно, за да противодействат на нанесените от хората щети на водата. Възлагам надеждите си на тези активисти, които знаят от първа ръка за сериозността на тези проблеми. Това са хората, които живеят с реките, препитанието им е свързано с реките и те са първите, които са засегнати от решенията, вземани от политиците. Лицата, отговорни за вземането на решения, следва да се поучат от тях. Искаме да превърнем този документален филм в учебен инструмент за образоване относно водата. Пьотър Незнански, съавтор и представящ филма, изготви програма, наречена „CodeForBlue“, предназначена за учители и млади хора. Днешната младеж скоро ще решава как да управлява водните ресурси. Настоящата образователна система не им представя цялостното положение във връзка с водната криза. Искаме да запълним този пропуск. Започнахме работа по стартирането на програмата в Полша.

Какво трябва да направим сега, за да спасим планетата?
Всеки един от нас трябва да излезе от изолирания си свят и да обединим усилия за защита и мъдро управление на нашия общ най-ценен ресурс — животворната, прясна, чиста вода. Политик от областната община Мингани в Квебек, Канада, който подкрепя местните усилия за опазване на река и е представен в нашия филм, заяви: „Хората искат да забогатеят, като си мислят, че това ще ги направи щастливи. Икономиката в западните общества се основава на този начин на мислене. Ако не променим незабавно представата си за развитие, запътили сме се право към гибелта си, като се имат предвид промените, които наблюдаваме в нашия регион и навсякъде по света.“

Ева Еварт е журналист и отличаван с награди филмов деец със специализация в новаторски и влиятелни документални филми. Тя е родена и израства в Полша, но прекарва по-голямата част от кариерата си в телевизия BBC в Лондон. Тя пътува и работи в много държави, като продуцира и режисира програми, вариращи от разследвания до политически и социално ангажирани документални филми. Филмите ѝ представят нова информация по въпроси като корупцията в Русия на Борис Елцин, тайните затворнически лагери в Северна Корея, гражданската война в Колумбия и тайната и незаконна програма на ЦРУ за извънредно предаване на лица, заподозрени в тероризъм. Тя разказва някои забележителни истории в своите документални филми, като например във филма за трагедията в Беслан, заснет по повод първата годишнина от терористичното нападение, при което са убити повече от 170 деца. Във втория филм тя подчертава травмата, която пет години след жестокото събитие все още измъчва много оцелели деца.