Инициативата Global Gateway цели да гарантира отворената стратегическа автономност на ЕС, но трябва да се основава на оценки на въздействието, подчертава Европейският икономически и социален комитет в своето становище, прието на пленарната сесия през декември. ЕИСК предлага да играе по-активна роля в решаващите етапи от процеса на вземане на решения относно проектите за развитие, свързани с Global Gateway.

Стратегията Global Gateway цели да мобилизира инвестиции в размер до 300 милиарда евро между 2021 г. и 2027 г. за борба с изменението на климата; за подобряване на цифровата, енергийната и транспортната свързаност; и за укрепване на инфраструктурата за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят.

ЕИСК обаче подчертава, че инвестиционните програми в рамките на инициативата Global Gateway трябва да се основават на оценки на въздействието, за да се гарантира демократичната ангажираност на инициативите за развитие в партньорските държави, както и икономическата, социалната и екологичната устойчивост на проектите. Същевременно Комитетът изразява резерви относно проектите, финансирани от други фондове на ЕС, които биха могли да се отклонят от стандартния процес на мониторинг поради липса на яснота в процедурите за оценка на въздействието на всеки проект.

Членът на ЕИСК и докладчик по становището Стефано Палмиери изтъкна необходимостта проектите по Global Gateway да зачитат редица принципи и цели и заяви, че „съответствието с ценностите на ЕС и изготвянето на подробни оценки на въздействието са важни за гарантирането на устойчивостта на тези проекти“.

Същевременно Комитетът изразява съжаление относно липсата на съдържателно участие на европейските местни заинтересовани страни в цялостния процес на развитие. ЕИСК би желал да играе по-активна роля в решаващите етапи от процеса на вземане на решения относно проекти за развитие, свързани с Global Gateway, първоначално чрез организирането на редовни срещи между Съвета на Global Gateway и организациите на гражданското общество и социалните партньори. (mt)

Организациите на гражданското общество изразяват разочарование от резултатите от COP28, но ги разглеждат като платформа за засилени европейски действия на световната сцена. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) остава ангажиран с преодоляването на кризата в областта на климата, като подчертава необходимостта от по-голяма амбиция и участие на младите хора.

COP28 бележи историческа промяна — държавите се ангажират да се откажат от изкопаемите горива в енергийните системи за първи път от тридесет години. Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке отчита този напредък, но настоява за пълно постепенно премахване на изкопаемите горива и изтъква колко е важно младите хора да бъдат включени в тези усилия.

Преговарящите от Европейския съюз обявяват за успех запазването на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на световната температура. COP28 е съсредоточена върху енергийния сектор, като целта е намаляване на емисиите с 43 % до 2030 г. и нулеви нетни емисии до 2050 г. Споразумението обаче е критикувано за своите недостатъци, в т.ч. несигурността дали ще бъде постигната целта за 1,5°C, влиянието на петролните държави и недостатъчните финансови ресурси за прехода.

Съпредседателят на Римския клуб Сандрин Диксън-Деклев предупреждава за нарастващо неравенство по отношение на богатството и социално напрежение в резултат на неравномерното разпределение на тежестта. Младежкият делегат на ЕИСК Диандра Ни Бухала изразява огромното си разочарование от резултатите от COP28 и изтъква значението на реалния опит на хората, противопоставящи се на лобистите в подкрепа на изкопаемите горива.

Въпреки опасенията членовете на ЕИСК отчитат положителните аспекти на споразумението от Дубай, като се ангажират да работят за преодоляване на пропуските и призовават останалите институции на ЕС да направят същото. Цялостното послание от дебата на ЕИСК е решителен ангажимент: „Няма да се откажем“ от спешните усилия за борба с кризата в областта на климата чрез непрекъснати действия на равнище ЕС и ООН. (ks)

От формулирането на идеята за единен европейски пазар през 1980-те години и нейното структуриране и лансиране в началото на 1990-те години досега настъпиха много исторически промени на нашия континент и извън него. Оттогава самият ЕС нарасна повече от два пъти на територия и по брой членове, като се справяше с кризи и конфликти, с природни, икономически, социални и технологични предизвикателства.

Оттогава драстично се промени и геополитическата ситуация. В Азия се издигна нова суперсила и се превърна в системен съперник за ЕС на много равнища. През годините принципите на вътрешния пазар, т.е. свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна ръка, се оказаха движеща сила за икономическите резултати на ЕС. Въпреки това той далеч не е съвършен.

Понякога общоприетите правила се прилагат разнородно, има прекалено много административни изисквания, а капацитетът за надзор на пазара е силно ограничен. Освен това понастоящем вътрешният пазар се бори с противоречащи си цели: искания за субсидии от страна на промишлеността и други участници на национално равнище срещу призиви за ограничаване на държавната помощ и за запазване на еднаквите условия на конкуренция във всички държави членки; изисквания към местното производство, за да се запазят създаването на стойност и заетостта в Европа срещу търсенето на отворени пазари и достъп до тях като начин за запазване на разходната конкурентоспособност спрямо световните конкуренти и за предоставяне на потребителите на достъпни продукти; достъп до незаменими суровини за производството на стоки от автомобили, вятърни турбини или слънчеви панели, до кухненски или градински уреди, срещу условия за доставка на тези ресурси, като гарантиране на трудовите и екологичните стандарти и работа с конкурентите за такива ресурси.

В свят, в който вече не се спазват многостранно договорените международни търговски правила, откритостта на пазарите и границите на ЕС, която беше ключов аспект на първоначалния замисъл за единния пазар, е недостатъчна. Всъщност съществува опасност да се превърне в слаба точка за ЕС, ако не разполага с някои предпазни мерки, като строг надзор на качеството и безопасността на продуктите, въвеждани на пазара на ЕС, или скрининг на инвестициите и свързаните с тях цели от страна на инвеститорите. В свят, който се отдалечава от многостранните системи, основани на правила, към държави, които ограничават или възпрепятстват достъпа до ресурси въз основа на своите национални интереси, вече не функционира икономиката на глобализацията, на международно интегрираните вериги на доставки.

Следователно вътрешният пазар, който се основава на тези правила, се нуждае от нова стратегия. Тя би трябвало да се съсредоточи върху няколко аспекта: европейска промишлена политика, благоприятна рамка за предприятията и МСП, предприятията от социалната икономика, публична подкрепа за европейския проект, добре организирани и ефикасни услуги от общ интерес и стъпки за запазване и развитие на нашия социален модел.

Според ЕИСК завършването на капиталовия пазар на ЕС е от решаващо значение за задълбочаването на единния пазар. Капиталовият пазар би трябвало да бъде съсредоточен върху производството, закупуването и потока от стоки и услуги, по-специално чрез подпомагане на научноизследователската, развойната и иновационната дейност на предприятията, както и услугите от общ интерес, и чрез насърчаване на предприемаческия дух.

Освен това следва да се даде приоритет на политиките, които осигуряват рамка за иновации от страна на частните дружества и благоприятстват иновациите чрез достъп до рисков капитал и сътрудничество между промишлеността и науката. Прилагането на достиженията на правото на ЕС трябва да бъде допълнителен приоритет за укрепването на вътрешния пазар. За жалост много от тези правила не са транспонирани на национално равнище или се прилагат по много различен начин или в много различна степен. Това е сериозна и съществена пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар.

ЕС следва да насърчава дипломацията в областта на климата като водеща политика във външната си дейност, подчерта Европейският икономически и социален комитет в своето становище, прието на декемврийската пленарна сесия. Необходим е стабилен и надежден стратегически план за адаптиране на дипломацията в областта на климата към настоящия геополитически пейзаж и целите на ООН за устойчиво развитие.

ЕИСК е убеден, че начинът за постигане на напредък е дипломацията в областта на климата да се превърне във водеща дейност в областта на външните работи и външната политика на ЕС.

Председателят на група „Работодатели“ на ЕИСК и докладчик по становището, Стефано Малия, подчерта: „Няма време за губене, ако искаме да избегнем непоправими вреди. Дипломацията в областта на климата е превантивна дипломация. Ето защо е наложително тя да бъде издигната на ново равнище и да се превърне във водещата инициатива в областта на външните работи и външната политика на ЕС.

ЕИСК насърчава ЕС да приеме всеобхватна стратегия за дипломация в областта на климата с краткосрочни и дългосрочни приоритети и конкретни дейности, която да интегрира действията в областта на климата във всички сфери на външните отношения, включително сигурността и отбраната, търговията, инвестициите, транспорта, миграцията, сътрудничеството за развитие, финансовата и техническата помощ, културата и здравеопазването.

Ефективното изпълнение на Европейския зелен пакт във вътрешен план е източник на надеждност и дава възможност на ЕС да оказва влияние и да вдъхновява други субекти да предприемат действия по отношение на устойчивостта. Ето защо ЕИСК настоятелно призовава държавите членки и институциите да гарантират по-добра координация между участниците от ЕС, за да приведат съответните си политики в съответствие с целите в областта на климата и да ускорят действията на национално равнище за изпълнение на Зеления пакт.

Както заяви докладчикът по становището, Стефано Малия: „Трябва да направим вътрешен анализ, за да преценим дали сме в състояние да постигнем целите, които си поставихме в рамките на Зеления пакт. След като подредим собствения си дом, следва да работим със съседните държави, да насърчаваме икономическата им диверсификация, да изготвим планове за справедлив преход и да подкрепяме проекти за адаптиране и управление на риска с цел предотвратяване и намаляване на рисковете от нестабилност“. (mt)

В наскоро прието становище Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предупреждава, че прекомерната зависимост на ЕС от вноса на активни фармацевтични съставки и готови лекарствени продукти от Азия е заплаха за здравето и благополучието на гражданите на ЕС. Поради това ЕИСК предлага закон за лекарствата от критично значение.

Европейският съюз е изправен пред нарастващи предизвикателства при подсигуряването на доставките на основни фармацевтични продукти, като по-голямата част от активните фармацевтични съставки и готовите лекарствени продукти понастоящем се внасят от Азия. Зависимостта от външни доставчици поражда опасения относно устойчивостта на ЕС на смущения във веригите на доставки, нестабилност на цените и потенциални геополитически рискове.

„Разчитайки на външни доставчици за основните фармацевтични продукти, ние излагаме на риск нашите граждани. Трябва да вземем незабавни мерки, за да гарантираме, че европейците имат достъп до лекарствата, от които се нуждаят“, заяви докладчикът на ЕИСК по становището Лех Пилавски.

В отговор на тези опасения ЕИСК препоръчва да се създаде нов механизъм на ЕС в подкрепа на производството на активни фармацевтични съставки и готови лекарствени продукти в Европа. Предвижда се предложеният закон за лекарствата от критично значение да бъде всеобхватен механизъм на ЕС под формата на регламент, с който да се подкрепи активно производството на активни фармацевтични съставки и готови лекарствени продукти в Европейския съюз. Механизмът ще отпуска финансиране за научни изследвания и развойна дейност, развитие на инфраструктурата и оперативни разходи.

Изпълнението на тези препоръки ще изисква значителни инвестиции и сътрудничество между държавите — членки на ЕС. ЕИСК призовава Европейската комисия да поеме водеща роля в координирането на тези усилия и да разработи всеобхватна стратегия, която да може да гарантира здравната сигурност на Европа, да насърчи икономическия просперитет и да подсигури достъпността на лекарствата за гражданите на ЕС. (gb)

Икономика и финанси, цифровизация, конкурентоспособност, бизнес и търговия — това са четирите области, в които испанското председателство на Съвета на Европейския съюз постигна напредък в периода от юли до декември 2023 г.

В изказването си на пленарната сесия на ЕИСК първият заместник министър-председател и министър на икономиката и цифровизацията на Испания Надя Калвиньо обобщи заключенията на ротационното председателство на ЕС, като посочи, наред с другото, задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, незабавните плащания в банковия сектор, реформата на пазара на електроенергия и подписването на предварително търговско споразумение с Чили.

Г-жа Калвиньо, която на 1 януари 2024 г. се очаква да встъпи в длъжност като следващия председател на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подчерта и въпросите, които Европейският съюз скоро ще трябва да включи в дневния ред, особено с оглед на предстоящите избори за Европейски парламент. „Светът претърпява огромни промени, разместват се тектоничните плочи, създадени след Втората световна война“, заяви тя. „Трябва да гарантираме, че ЕС ще продължи да ръководи най-важните дебати в света, да се справя с основните предизвикателства и да защитава европейските си ценности в този нов свят.“

Във връзка с натовареното полугодие, което предстоеше да приключи, тя добави: „Сътрудничеството с други европейски институции, и по-специално с ЕИСК, беше от основно значение за успеха на председателството. Присъствието ми е свидетелство за твърдия ангажимент на испанското правителство към социалните партньори, социалния диалог и гражданското общество. Опитваме се да изслушваме внимателно мнението на гражданското общество и да го включваме в нашата работа.“ (mp)

В този брой:

• В памет на Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия. Материали, посветени на Жак Делор, от Себастиен Майар, директор на института „Жак Делор“, и Лоренцо Консоли, кореспондент по въпросите на ЕС
• COP28: Гражданското общество ще настоява за повече действия за опазване на климата
• Карта на ЕС за хора с увреждания — една крачка по-близо до постигането на свободно движение за хората с увреждания в ЕС
• ЕИСК настоява за повече политически усилия за изкореняване на бездомничеството

Уважаеми читатели,

2024 г. ще бъде годината на промяна, не само в Европа, но и по света. Докато се подготвяме за най-яркия израз на демокрацията на този континент, изборите за Европейска парламент през юни, в над 50 държави по света, включително в САЩ, ще се проведат национални или президентски избори. Политическите обединения ще се променят, ще бъдат очертани нови пътища.

За ЕС изборите за Европейски парламент ще бъдат истински тест за доверието на гражданите. През последните години сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства и ще бъде ред на европейските граждани да ни кажат дали ЕС е издържал теста. Тъй като борбата с бедността и социалното изключване е основен приоритет за гражданите на ЕС, не очаквам този процес да протече гладко за нашия Съюз. Инфлацията, несигурността на работните места и цялостната липса на икономическа стабилност създават благоприятна почва за страх, подхранват популистки и екстремистки послания.

Въпреки че това няма да бъде лесна задача, ЕС може да спре тази тенденция. Трябва да започнем да работим с гласоподавателите, като им позволим да говорят и гласът им да бъде чут. В този контекст имам честта да обявя първата по рода си Седмица на гражданското общество на ЕИСК (4—8 март), по време на която граждани от цяла Европа, както млади, така и стари, ще участват в диалози и ще формулират послания за следващите лидерите на ЕС в новата Европейска комисия и новия Парламент.

ЕС ще трябва също така да се справи с новите предизвикателства. Неотдавнашното историческо решение на Европейския съвет от декември за започване на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, като същевременно на Грузия беше предоставен статут на страна кандидатка, отбеляза решаващ етап за разширяването. Топката е в полето на кандидатите, за да предприемат необходимите реформи, но лидерите от ЕС също се ангажираха да обмисля вътрешни реформи, като заключенията се очакват през лятото на 2024 г. От гледната точка на ЕИСК ние прокарваме каузата чрез постепенното интегриране в нашата работа на „членове от страни кандидатки“, които ще допринасят за изготвянето на нашите становища и ще участват в пленарните сесии. След отправената покана понастоящем сме в процес на подбор на новите членове и работата им ще започне по време на пленарната сесия на ЕИСК през следващия месец.

Всичко това ще се случи под зоркото око на белгийското председателство на ЕС, което има за задача да приключи законодателните досиета, като същевременно провежда подготовка за изборите за ЕП. За тези, които пропуснаха приоритетите на белгийското председателство, може да проследите януарската пленарна сесия.

В началото на нашия път през 2024 г. е важно да припомним, че промяната не е пречка, а възможност за растеж. Тя е възможност да формулираме послания и да се върнем към една по-силна и по-обединена Европа.

Оливер Рьопке

Председател на ЕИСК