От 2 до 4 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитетът на регионите (КР) бяха домакини на Европейския месец на киберсигурността (EМКС) в Брюксел. Събитието събра водещи оратори от институциите на ЕС, регионалните правителства и гражданското общество, за да се разгледат предизвикателствата на днешната бързо променяща се кибернетична среда. ​

12-ото издание на EMКС се съсредоточи върху социалното инженерство — нарастваща заплаха, която се занимава с човешкото поведение с цел получаване на неразрешен достъп до информация и услуги и по този начин нарушава сигурността.

Основните изводи от тазгодишното събитие са:

1. С новия регламент относно киберсигурността се установява обща референтна основа за институциите на ЕС и държавите членки.
2. Редовните оценки на риска са от решаващо значение за идентифициране на уязвимостите и приоритизиране на стратегиите за смекчаване на последиците.
3. Нововъзникващите заплахи, като например атаките с ИИ и квантовите изчислителни технологии, изискват иновативни мерки за противодействие.
4. Регионалните власти играят решаваща роля в подкрепата на местните субекти чрез обмен на знания, техническа помощ и адаптирани програми за обучение.
5. Атаките на социалното инженерство, основаващи се на ИИ се увеличават и борбата с тях изисква многостранен подход на сътрудничество.

Повече информация за проявата можете да намерите тук. (lp)

Една от програмите, представени на посветения на журналистиката семинар на ЕИСК „Свързване на ЕС“ през 2024 г., беше инициативата „Хана Аренд“. Това е мрежа от организации на гражданското общество, които подкрепят и защитават журналисти, работещи под изключителен натиск и подложени на цензура, тормоз и преследване. Програма за защита, финансирана от федералното правителство на Германия, инициативата предлага най-разнообразна ценна помощ на журналисти по света — от Афганистан и Судан до Русия и Украйна — независимо дали в родните им страни, или в изгнание.

Когато критичните гласове се заглушават, журналистите се лишават от свобода и цели медии се закриват, обществеността се лишава от достъп до независима информация. Тази информация обаче е от съществено значение за възможността на хората да оформят свободно мнението си и за функционирането на демокрацията.

Две години след стартирането на инициативата „Хана Аренд“ от федералното правителство на Германия основанията за безпокойство не само не са намалели, а напротив — увеличили са се. Последният световен индекс за свобода на печата, изготвен от „Репортери без граници“ (RSF), показва, че в световен мащаб условията за работещите в медиите са се влошили. Броят на държавите (понастоящем общо 36), които попадат в долната категория (в която положението се определя като „много сериозно“), не е бил толкова голям в продължение на повече от десетилетие. Журналисти от редица държави от тази категория, включително Русия, Афганистан и Судан, се подпомагат от няколко проекта, ръководени от партньорските организации на инициативата „Хана Аренд“.

Благодарение на инициативата „Хана Аренд“ — програма за защита, финансирана от Федералното министерство на външните работи на Германия и представител на федералното правителство за културата и медиите — работещите в медиите могат да получат много различни видове помощ в родната си страна или в изгнание. Понякога помощта е възможна дори когато на пръв поглед това изглежда невъзможно. Например проект в рамките на инициативата подкрепя жени журналисти в Афганистан: те получават обучение по безопасност, стипендии и наставничество на родния си език. Особено голям брой жени в медиите са загубили работата си, откакто талибаните поеха властта през 2021 г., което означава, че понастоящем почти няма жени, които да работят в радиото или телевизията. Оттогава целият сектор е претърпял рязко свиване.

Руските и суданските медийни специалисти могат да се възползват от инициативата „Хана Аренд“ в съседните държави. Създадени са специални центрове, които да служат като звена за контакт за работещите в медиите в изгнание и които се управляват или подкрепят от партньори на инициативата. Центровете за медийни специалисти в изгнание и Casa para el Periodismo Libre (пространство за журналисти в изгнание) в Централна Америка също са безопасни пространства, които предлагат психологически и правни консултации. Центровете са и места, които осигуряват допълнително обучение и представляват отправна точка за работа в мрежа между медийни специалисти, които са преследвани в родните си страни по различни причини.

Възстановяването на устойчиви редакционни структури в изгнание е друг подход, следван в рамките на инициативата „Хана Аренд“. Целта е да се гарантира, че хората в родните държави на журналистите с тоталитарен режим продължават да получават независима информация.

Афганистан, Русия и Судан не са единствените държави, чиито журналисти получават подкрепа. Обхватът на инициативата е по същество в световен мащаб и може да реагира гъвкаво на влошаващи се ситуации, свързани със сигурността. Понастоящем се предоставя подкрепа основно на медийни специалисти от Беларус, Централна Америка, Мианмар, Северна Африка и Украйна. В това отношение Украйна е специален случай, тъй като целта на работата по проекта е да се гарантира непрекъснато докладване по време на продължаващата война. Това изисква материална и техническа помощ, както и специално обучение и застраховка за операции на фронтовата линия.

Партньори на инициативата „Хана Аренд“ са следните четири организации на гражданското общество: DW Akademie, Европейският фонд за журналисти в изгнание (JX-Fund), Медии в сътрудничество и преход (MICT) и Европейският център за свобода на печата и медиите (ECPMF). Програмата изисква независимост от държавен контрол, както и ненамеса на държавата. Финансирането се предоставя единствено въз основа на безпристрастни критерии от независими журита, върху които държавата не може да влияе.

За повече информация посетете https://hannah-arendt-initiative.de/hannah-arendt-initiative-english/ или пишете на info@hannah-arendt-initiative.de.

Инициативата „Хана Аренд“ е мрежа за защита на журналистите и медиите по света. Тя е създадена през 2022 г. по инициатива на Федералното министерство на външните работи на Германия и представителя на федералното правителство за културата и медиите и е финансирана от тях. 

На 23 септември 2024 г. Европейската комисия обяви победителите в третото издание на наградите на ЕС за биологично производство. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) избра и награди победителите в три основин категории: най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство, най-добър търговец на дребно на биологични храни и най-добър ресторант в областта на биологичните храни.

Победителите са:

• Най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство: Gino Girolomoni Cooperativa Agricola (Италия), кооперация, която произвежда био паста в региона Марке, като използва енергия от възобновяеми източници, и подкрепя над 300 местни земеделски стопани.
• Най-добър търговец на дребно на биологични храни: SAiFRESC (Испания), инициатива на земеделски стопани, които произвеждат 70 вида биологични плодове и зеленчуци върху 30 хектара земя, обработвана по биологичен начин, насърчават кръговата икономика и предлагат образователни семинари.
• Най-добър ресторант/ресторантьорски услуги в областта на биологичните храни: Kalf & Hansen (Швеция), верига ресторанти, специализирана в изцяло биологична и сезонна скандинавска кухня, известна с устойчивото снабдяване с продукти и тесните връзки с местните производители.

Петер Шмит, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ на ЕИСК (NAT), похвали победителите, като отбеляза, че наградите отличават иновациите и високите постижения в сектора на биологичното производство в ЕС. Той подчерта, че увеличаването на физическата и финансовата достъпност на биологичните продукти е от съществено значение за растежа на сектора и за подпомагане на ЕС да постигне целта си от 25 % биологично земеделие до 2030 г. „Решаването на социални проблеми чрез селскостопанските политики обаче е погрешен подход. Социалните политики трябва да дават възможност на европейските граждани да си купуват биологични продукти“, добави той.

Наградите на ЕС за биологично производство са част от по-широката инициатива „Ден на биологичното производство“ на ЕС, стартирана през 2021 г., за да се подчертаят ползите от биологичното земеделие. Биологичното земеделие, подкрепено от общата селскостопанска политика на ЕС, нарасна значително, като от 5,9 % от земеделската земя в ЕС през 2012 г. достигна до 10,5 % през 2022 г., а продажбите на дребно достигнаха 45 милиарда евро през 2022 г. Въпреки икономическите предизвикателства ЕС продължава да бъде вторият по големина пазар на биологични продукти в световен мащаб след САЩ. (ks) 

От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

Докладът на Марио Драги отново насочи вниманието към спешната необходимост от справяне с икономическите предизвикателства пред Европа. Този доклад, както и докладът на Енрико Лета са като сирени, които бият тревога с ясно и сериозно послание: Европа е изправена пред решителен момент и не можем да си позволим да бъдем самодоволни.

Залозите са по-високи от всякога: през последните две десетилетия икономическият растеж на ЕС непрекъснато е по-нисък от този на САЩ, докато Китай бързо наваксва разликата. От 2002 г. до 2023 г. разликата в равнищата на БВП между ЕС и САЩ (по цените от 2015 г.) нарасна от малко над 15 % до тревожните 30 %. От сравнението личи още по-сурова реалност, ако се вземе предвид покупателната способност: разликата е нараснала от 12% на значителните 34%.

Едно от най-големите предизвикателства е регулаторната среда в Европа. Данните са впечатляващи: от 2019 до 2024г. ЕС е приел близо 13 000 законодателни акта, в сравнение с 3 500 в САЩ.

Това регулаторно претоварване доведе до значителни разходи за привеждане в съответствие за предприятията, отклонявайки ресурси от иновациите и подобряването на резултатите. Освен това то предизвика тревожната тенденция дружествата да се преместват извън ЕС, като между 2008 г. и 2021 г. 30 % от европейските „еднорози“ са напуснали ЕС.

Както подчертава Драги, инвестициите сами по себе си няма да дадат тласък на Европа. Целта е да се гарантира, че реформите водят до значим напредък. Трябва да се съсредоточим върху завършването на единния пазар, премахването на пречките, приоритизирането на съгласуван подход за намаляване на тежестта и рационализирането на разпоредбите. Това са ключови стъпки, които могат да бъдат предприети незабавно без сериозни политически битки и биха донесли осезаеми ползи за предприятията, особено за МСП, които са гръбнакът на нашите икономики.

Освен това не можем да пренебрегнем взаимосвързаността на нашите сектори и икономики. Подобренията в една област могат да доведат до положителни ефекти в други области. Например интегрирането на ИИ и основани на данни технологии може да подпомогне по-интелигентното енергийно управление в различните отрасли, като значително намали разходите и емисиите — от усъвършенстваното производство до прецизното земеделие. Това са видовете полезни взаимодействия, към които трябва да се стремим.

Пътят напред е ясен. Европа разполага с капацитета, талантите и потенциала за иновации, за да си възвърне конкурентното предимство. Това обаче ще изисква силна политическа воля, сътрудничество и съсредоточаване върху дългосрочните стратегически цели. Сега ние — институциите на ЕС и държавите членки — трябва да превърнем тези възможности в действия, които водят до реална промяна.

И тази година Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) ще участва в Конференцията на страните от ООН по изменението на климата, която през 2024 г. ще се проведе в азербайджанската столица Баку.

ЕИСК ще бъде представляван от Петер Шмид, председател на временната група „Конференция на страните“, и от младежкия делегат от ЕИСК на Конференцията на страните Диандра Ни Бухала. На конференцията ЕИСК ще повтори посланията от наскоро приетото становище относно финансирането на борбата с изменението на климата и отново ще призове за приобщаващ и справедлив преход, който да гарантира, че действията в областта на климата не увеличават социалното неравенство. ЕИСК ще се застъпи и за устойчиви системи на хранително-вкусовата промишленост, енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност, екологосъобразни технологии и съгласуване на целите в областта на биологичното разнообразие и климата. С участието си в 29-ата конференция на страните ЕИСК се стреми да гарантира, че гласът на европейското гражданско общество се чува и че резултатите от конференцията отразяват балансирани и социално справедливи решения на кризата в областта на климата. (ks) 

Журналистите с увреждания могат да вършат работата си еднакво добре и могат също така да предлагат различни и свежи перспективи — защо тогава толкова малко работят в медиите? Ларс Боселман от Европейския съюз на слепите пише за недостатъчното представителство на хората с увреждания в медийната индустрия и за необходимостта да се сложи край на стереотипното им представяне в новините.

Всички демокрации се основават на ключови принципи и един от най-важните е свободата на пресата. Тази свобода помага да се гарантира, че действията на политическите лидери са прозрачни за обществеността. Тя също така ни дава възможност за достъп до информация без външна намеса.

Въпреки това все още съществуват аспекти на медийната практика, които трябва да бъдат подобрени, особено що се отнася до многообразието. По отношение на представителството в медиите или отразяването на теми, свързани с различни социални групи, все още далеч не сме равни.

Настоящите данни показват, че хората с увреждания не са адекватно представени в пероснала на вестниците, радиостанциите и телевизионните оператори. Това е много тревожно, като се има предвид, че до 16 % от световното население има някаква форма на увреждане. Освен това, както се подчертава в доклад на ЮНЕСКО, хората с увреждания често се сблъскват и с предразсъдъци поради стереотипното представяне на нашите общности в медиите, пред световната публика.

За да променим общественото възприятие за хората с увреждания, трябва да подчертаем колко е важно те да работят в новинарските студиа и да участват в процесите на създаване на съдържание.

Обществото трябва да разбере, че медийната индустрия няма да бъде напълно приобщаваща, докато хората с увреждания не станат част от работните процеси. Освен това темите, свързани с уврежданията, трябва да бъдат обхванати чрез различен подход: медиите трябва да признават, че лицата с увреждания са хора, които следва да се ползват от правата си наравно с всички останали. Освен това, тъй като форматите на съдържанието се променят постоянно, имаме нужда от експерти, които да проектират тези формати така, че да бъдат достъпни и приобщаващи. 

Въпреки факта, че общността на хората с увреждания е по-слабо представена в медийната индустрия, все още можем да намерим много вдъхновяващи примери, които показват, че тези хора могат да бъдат отлични създатели на съдържание.

Неотдавна, в своята поредица подкастове, Европейският съюз на слепите излъчи епизод, посветен на параолимпийските игри в Париж през 2024 г.. В този епизод разговаряхме с Летиция Бернар, незряща френска журналистка, която работи за „Радио Франс“. Освен тазгодишните параолимпийски игри, г-жа Бернард вече е отразявала изданията съответно в Лондон и Рио през 2012 г. и 2016 г., както и зимните параолимпийски игри в Сочи 2014 г. и Пьончанг през 2018 г.

„Събития като параолимпийските игри имат положително въздействие за премахване на бариерите и преодоляване на стереотипите“, подчерта г-жа Бернар по време на интервюто. „Дори ако журналист има увреждане, той може да работи ефективно и дори да описва нещата по различен начин“, добави тя. Професионалният път на г-жа Бернард, както и нейните разсъждения по този въпрос, ни казват, че това измерение също трябва да бъде разгледано, за да се изгради по-приобщаващо общество: равенството трябва да бъде в основата на медийната индустрия.

Ларс Боселман е изпълнителен директор на Европейския съюз на слепите (EBU).

от група „Работници“ на ЕИСК

След като беше оповестен новият колегиум на членовете на Комисията, не можем да не забележим, че постът на комисар, отговарящ за работните места и социалните права, е премахнат. Вместо това сега имаме комисар по въпросите на хората, уменията и готовността. Използването на думата „хора“ повдига много въпроси. В крайна сметка не трябва ли почти всички останали портфейли да са свързани също с хората? Бихме могли да коментираме и до голяма степен жаргонната употреба на думата „готовност“, която присъства и в друг портфейл.

Тук обаче става въпрос за това какво липсва и какво е изоставено. Социалната политика и заетостта отидоха на заден план, като всичко това е в името на конкурентоспособността. Криптичният и понякога оцветен характер на някои други длъжности е очевиден: например от „прилагане и опростяване“ до „просперитет“ и „устойчивост на водните ресурси“.

Портфейл за заетостта и социалната политика съществува от 70-те години на миналия век, но през 2019 г. той беше преименуван на „Работни места и социални права“. Той включваше ключови политики, като например Европейския стълб на социалните права и неговите широкообхватни инициативи. Качествените работни места, равенството, социалният диалог и условията на труд и живот продължават да бъдат основни въпроси за оцеляването на нашите демокрации.

Въпреки това, вместо заетост, сега разполагаме с умения. Идеята, че много от настоящите ни проблеми произтичат от недостига на умения, изглежда широко приета в някои кръгове. Предприятията се борят да намерят квалифицираната работна ръка, от която се нуждаят. И не е изненадващо. За постъпване на работа са необходими няколко години професионален опит и не е необичайно да се изискват докторати, няколко езика и дълъг списък с удостоверения за умения, които биха могли да бъдат усвоени на работното място само за няколко месеца. Освен това много често предлаганите заплати едва покриват разходите за живот. Това се отнася и за квалифицирани позиции, за които вече се получават заплати от горната част на скалата.

Както Комисията често посочва, дълбоко обезпокоително е това произволно използване на жаргон в съчетание с наративно послание, което очевидно е доминирано от конкурентоспособността. Изглежда, че гарантирането на благосъстоянието, качествените работни места и достойното заплащане е вече изпълнена мисия и сега единственият останал проблем е да се преодолее недостигът на умения. Този пропуск обаче изглежда съществува главно в новия колегиум на членовете на Комисията, който не е в състояние да осъзнае настоящата ситуация, да я разглежда в перспектива и да предложи реалистични решения. Надяваме се, че отвъд първоначалните портфейли и под повърхността ще можем да намерим солидни предложения за укрепване на социалните и трудовите права, демокрацията и борбата с изменението на климата.

От Сандра Парти

Актът за изкуствения интелект е първата всеобхватна правна рамка, регулираща изкуствения интелект в световен мащаб.

Използването на ИИ се става все по-широко и засяга много аспекти от нашето ежедневие. Например ИИ влияе върху информацията, която хората виждат онлайн чрез целенасочени реклами. Но по-важно е, че той вече се използва в сектора на здравеопазването за подпомагане на диагностицирането и лечението на заболявания като рака. За тази цел приложенията с ИИ разчитат на модели на ИИ с общо предназначение (ИИОП), които трябва да бъдат обучени. Те трябва да бъдат захранвани с много изображения, например на ракови клетки, за да ги разпознават самостоятелно.

Успешното обучение разчита на данни — огромни количества данни. Начинът, по който се извършва обучението, оказва влияние върху качеството на резултата от обучения модел или приложението с ИИ. Ако се захранва с погрешни данни или изображения, здравите клетки ще бъдат погрешно идентифицирани като ракови.

Подобряването на медицинските и здравните грижи е убедителен пример за необходимостта в ЕС да разполагаме с капацитет и инфраструктура за разработване на основни модели на ИИ с общо предназначение. Това чисто и просто ще помогне за спасяването на човешки животи.

Освен това ИИ с общо предназначение променя из основи производствените процеси, както и предприятията. За да остане европейската икономика конкурентоспособна, трябва да осигурим пространство за иновации в рамките на ЕС и да насърчаваме предприемачите и стартиращите предприятия да развиват своите идеи.

Разбира се, съществуват рискове, свързани с ИИ и ИИ с общо предназначение — от недостатъци в моделите и грешки в приложенията до отявлено престъпно използване на технологията. Следователно ЕС трябва също така да разполага с експертен опит, за да отблъсне злонамерените атаки и киберзаплахите, трябва да може да разчита на базирана в ЕС инфраструктура, за да се гарантира, че най-просто казано „процесът се поддържа“.

Всичко гореизложено показва колко е важно да има правилна нормативна уредба, съсредоточена върху качеството на данните за обучението, методите на обучение и в крайна сметка крайния продукт. Тя трябва да се основава на европейски ценности като прозрачност, устойчивост, защита на данните или зачитане на върховенството на закона. За съжаление много от основните развития в областта на ИИ с общо предназначение се ръководят от участници извън юрисдикцията на ЕС. Поради това ЕС трябва да развие капацитет за осигуряване на спазването на своите регулаторни разпоредби и европейски ценности по отношение на действащите на нашия пазар участници от ЕС и извън него.

ЕС трябва да намали господстващото положение на пазара от страна на големи, често неевропейски, цифрови компании, включително чрез мобилизиране на инструментите на политиката в областта на конкуренцията. Органите за защита на конкуренцията в ЕС трябва да използват капацитета си и да гарантират, че хиперскейлърите (компании с изключително мащабни изчислителни ресурси) не злоупотребяват със своята пазарна позиция в среда B2B или B2G.

Публичните органи могат да подкрепят европейските доставчици на приложения на ИИОП и ИИ, като възлагат обществени поръчки за своите продукти и демонстрират своята надеждност пред други потребители и клиенти. ЕС разполага с талантите, технологичното ноу-хау и предприемаческия дух, необходими за „ИИ, произведен в Европа“. Но липсата на инвестиции, липсата на съответната ИТ инфраструктура и продължаващата фрагментация на вътрешния пазар, която пречи на разрастването, възпрепятстват конкурентоспособността на европейските участници в областта на ИИ.

С наближаването на 16-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (COP16) Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава за интегриран глобален подход за справяне с продължаващата криза в областта на биологичното разнообразие.

С нарастването на напрежението в световен мащаб ЕИСК настоятелно призовава правителствата да се съсредоточат върху биологичното разнообразие като ключово решение на тройната планетарна криза (изменение на климата, загуба на биологично разнообразие и опустиняване). ЕИСК подчерта в становището си, прието през септември., че COP16 ще бъде ключов момент за ускоряване на глобалните усилия за опазване на екосистемите на нашата планета.

„Без биологично разнообразие екосистемите и икономиките ще се сринат, тъй като над половината от световния БВП и 40 % от работните места зависят пряко от природата“, заяви Арно Шварц, докладчик по становището.

ЕИСК посочва, че биологичното разнообразие — основата на екосистемите, благосъстоянието на хората и икономиките, трябва да бъде включено в множество сектори на политиката като климата, селското стопанство и търговията, и да не бъде разглеждано изолирано. Така например търговските споразумения следва да насърчават устойчивостта, като гарантират, че стоките и технологиите не допринасят за обезлесяването и унищожаването на местообитанията.

Също така спешно трябва да се осигури финансова подкрепа за опазване на биологичното разнообразие. Публичното финансиране само по себе си е недостатъчно, поради което е необходимо съчетаване на публични, частни и иновативни финансови механизми.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да подкрепя държавите от Глобалния юг при опазването на биологичното разнообразие и се застъпва за постепенното премахване на субсидиите, които са вредни за биологичното разнообразие, особено тези, които насърчават изкопаемите горива. Пренасочването на тези субсидии към възстановяване на екосистемите би могло да допринесе за справяне както с изменението на климата, така и със загубата на биологично разнообразие чрез природосъобразни решения като повторно залесяване, устойчиво селско стопанство и възстановяване на влажните зони.

Освен това ЕИСК подчерта значението на подхода „Едно здраве“, който свързва здравето на хората, животните и околната среда. Здравите екосистеми предоставят услуги от критично значение, като опрашване, улавяне на въглерод и филтриране на водата, като всички те допринасят за благосъстоянието на хората. Намаляването на биологичното разнообразие подкопава устойчивостта на екосистемите, като увеличава риска от зоонозни болести като COVID-19.

ЕИСК също така призова младите хора да бъдат включвани в по-голяма степен в процеса на вземане на решения. Той предложи да се създаде позицията на изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за бъдещите поколения, като се гарантира, че отдава приоритет дългосрочната устойчивост и благосъстояние спрямо краткосрочните ползи. (ks) 

Попитахме Сандра Парти, докладчик по становището относно Изкуствен интелект с общо предназначение: пътят след Акта за изкуствения интелект, какво мисли за този документ. По-специално защо е толкова важно да се гарантира, че този законодателен акт се прилага правилно по отношение на моделите на ИИ с общо предназначение и как се управляват те? Как можем да произвеждаме конкурентоспособен ИИ в ЕС и защо това е от значение?