Пазарът на електроенергия трябва да бъде реформиран така, че да не се ограничава само с постигането на целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Според Европейския икономически и социален комитет е изключително важно да се гарантират сигурност на доставките, стабилни и достъпни цени и правото на енергия, за да се защитят уязвимите групи.

Пазарът на електроенергия трябва да бъде реформиран така, че да не се ограничава само с постигането на целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Според Европейския икономически и социален комитет е изключително важно да се гарантира сигурност на доставките, стабилни и достъпни цени и правото на енергия, за да се защитят уязвимите групи.

В становището Бъдещето на електроснабдяването и ценообразуването на електроенергията в ЕС, публикувано през януари и изготвено от Ян Диркс и Томас Катниг, ЕИСК се застъпва за модел на държавно регулиране, когато това е необходимо, и за частно предприемачество, когато това е възможно, и препоръчва да се създаде механизъм за електроенергия.

Този механизъм би могъл да бъде под формата на предприятие, създадено от публичната власт, което да играе ролята на маркет-мейкър на пазара на електроенергия и така да постига целите за неутралност по отношение на климата, сигурност на доставките и стабилни и достъпни цени.

Според Комитета необходимата промяна на пазара на електроенергия следва да се осъществи на три етапа:

  • Фаза 1 — отсега до 2030 г.

    Механизмът за електроенергия ще увеличи своя портфейл с микс от различни начини за производство на електроенергия (без емисии на CO2). През този период търговията с електроенергия ще се извършва на базата на търговия за ден напред, обаче влиянието на механизма за електроенергия върху пазара ще нараства.

  • Фаза 2 — от 2030 г. до 2040 г.

    Механизмът за електроенергия ще постигне позицията си на маркет-мейкър и ще контролира целесъобразна част от предлагането на пазара чрез договори за доставка. През този период търговията за ден напред ще се коригира по съответния начин.

  • Фаза 3 — от 2040 г. до 2050 г.

    С механизма за електроенергия ще се оптимизира електроснабдяването, за да се осигури от 2050 г. нататък устойчиво дългосрочно снабдяване с електроенергия с нулеви нетни емисии на парникови газове при стабилни и предвидими цени. (mp)

Напредъкът на Европа по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) се забавя значително, което породи опасения относно постигането на целите за 2030 г. Докладът относно устойчивото развитие в Европа за 2025 г. (ESDR), публикуван от Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN), показва, че напредъкът по отношение на ЦУР от 2020 г. до 2023 г. е бил наполовина по-бавен спрямо предходния период.

Напредъкът на Европа по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) се забавя значително, което породи опасения относно постигането на целите за 2030 г. Докладът относно устойчивото развитие в Европа за 2025 г. (ESDR), публикуван от Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN), показва, че напредъкът по отношение на ЦУР от 2020 г. до 2023 г. е бил наполовина по-бавен спрямо предходния период.

Между 2016 г. и 2019 г. напредъкът се увеличи с 1,9 пункта, но през следващите години той намаля до едва 0,8 пункта. Забавянето идва на фона на нарастващи екологични, социални и геополитически предизвикателства. ЦУР 2 („Нулев глад“) продължава да буди сериозно безпокойство, тъй като в цяла Европа продължават да съществуват проблеми, свързани с продоволствената сигурност и устойчивостта.

В отделно проучване за Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) се подчертава необходимостта от промени в хранителния режим в подкрепа на устойчивото селско стопанство и общественото здраве.

Тъй като е налице ново лидерство на ЕС, експертите призовават за по-силни политики и инвестиции за ускоряване на напредъка по отношение на ЦУР. Глобалното сътрудничество и финансиране се считат за изключително важни, като се очаква 4-ата международна конференция за финансиране на развитието в Испания през юни 2025 г. да се съсредоточи върху увеличаването на финансовата подкрепа за устойчивост.

Гийом Лафортун, заместник-председател на SDSN и водещ автор на доклада, предупреждава, че нарастващото геополитическо напрежение усложнява усилията за устойчивост, но той запазва оптимизъм.

„Светът е все по-опасен, нестабилен и несигурен“, каза той. „В същото време хората, особено младите хора, искат устойчиво развитие. С размера на световната икономика и наличните технологии светът има потенциала да постигне напълно устойчиво развитие.“

„Устойчивите продоволствени системи са основен двигател за изпълнението на ЦУР. За да ускорим действията, се нуждаем от по-амбициозни механизми за гарантиране на поминъка на земеделските стопани, дребните производители на храни и други заинтересовани страни по цялата верига за доставки на храни. Трябва обаче да се борим и с несправедливото разпределение и да гарантираме справедлив преход“, заяви Петер Шмит, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ (NAT) на ЕИСК, като същевременно призова за по-голяма ангажираност на гражданското общество.

Тъй като остават само пет години, ЕС е изправен пред критично решение: да действа решително или рискува да не изпълни ангажиментите си за устойчиво и справедливо бъдеще. (ks)

ЕС се нуждае от по-силен акцент върху политиката в областта на конкуренцията, за да засили своята конкурентоспособност в световен мащаб, да повиши производителността и да гарантира, че единният пазар продължава да бъде стълб на икономическата мощ.

ЕС се нуждае от по-силен акцент върху политиката в областта на конкуренцията, за да засили своята конкурентоспособност в световен мащаб, да повиши производителността и да гарантира, че единният пазар продължава да бъде стълб на икономическата мощ.

На януарската си пленарна сесия Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) прие становището, озаглавено „Политиката в областта на конкуренцията в центъра на конкурентоспособността на ЕС“. В становището се призовава за по-задълбочена интеграция на националните икономики и по-интелигентни стратегии за държавна помощ, за да се отключи икономическият потенциал на Европа и да се преодолеят основните глобални предизвикателства, включително цифровизацията, изменението на климата и устойчивостта.

ЕИСК подчерта, че политиката в областта на конкуренцията е от решаващо значение за насърчаването на иновациите, устойчивостта и икономическия растеж. „Няма конфликт между конкуренция и конкурентоспособност“, заяви докладчикът Изабел Иглесиас. „С рационализирани процедури, гъвкави инструменти и достатъчно ресурси политиката в областта на конкуренцията може да стимулира просперитета на предприятията и гражданите на ЕС.“

С новите правила на ЕС в областта на конкуренцията, като Законодателния акт за цифровите пазари (АЦП) и Регламента за чуждестранните субсидии (РЧС), вече се преодоляват нарушенията на пазара и се засилват позициите на блока в световен мащаб. ЕИСК обаче призовава за допълнителни мерки за модернизиране на оценките на сливанията и за гарантиране на ефективен контрол върху основаните на иновации сливания, дори ако те паднат под настоящите прагове на ЕС.

В становището се подчертава жизненоважната роля на държавната помощ в подкрепа на екологичния и цифровия преход. Слабо координираните субсидии обаче рискуват да подкопаят производителността и растежа. Проучванията показват, че по-добрата координация в рамките на ЕС би могла да увеличи производителността с над 30 %. ЕИСК препоръчва да се съгласуват субсидиите между държавите членки, за да се подобрят европейските вериги за създаване на стойност и да се предотвратят случаите на неефективност.

Важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) и предложеният Европейски фонд за конкурентоспособност следва да бъдат разработени с общоевропейска перспектива, за да стимулират широкомащабни промишлени иновации. Тези инструменти трябва да гарантират справедливо разпределение на ползите в целия Съюз, като насърчават устойчивостта и издръжливостта.

За да се позиционира ЕС като световен лидер, ЕИСК подчертава необходимостта от:

  • по-голяма интеграция с цел намаляване на неправилно разпределените субсидии и повишаване на производителността;
  • по-строги правила за защита на европейските иновации по време на чуждестранни придобивания;
  • опростени и по-бързи процедури в областта на конкуренцията и държавните помощи с цел повишаване на ефективността; и
  • балансирана политика на сливанията, която да насърчава иновациите, устойчивостта и инвестициите в инфраструктура. (ll)

Законните интереси на ЕС в европейската част на Арктика ще бъдат защитени най-добре заедно чрез стратегия на ЕС за Арктика, която да засили участието на гражданското общество във всички решения, имащи отношение към региона. Тясното сътрудничество с Гренландия е от жизненоважно значение за устойчивите инвестиции в Арктика, за да се гарантират просперитетът и издръжливостта на региона.

Законните интереси на ЕС в европейската част на Арктика ще бъдат защитени най-добре заедно чрез стратегия на ЕС за Арктика, която да засили участието на гражданското общество във всички решения, имащи отношение към региона. Тясното сътрудничество с Гренландия е от жизненоважно значение за устойчивите инвестиции в Арктика, за да се гарантират просперитетът и издръжливостта на региона.

ЕИСК представи становище по собствена инициатива относно Разработване на стратегията на Европа за Арктика в диалог с гражданското общество, прието на януарската пленарна сесия, в което се изтъква важната роля на Арктика за стратегическата автономност, издръжливостта и конкурентоспособността на Европа.

Членът на ЕИСК Андерс Ладефогед, докладчик по становището, заяви: „С нашето ново становище предлагаме гледната точка на гражданското общество относно начина, по който ЕС би могъл да разработи своята политика за Арктика, както за да се грижи за собствените си интереси, така и за да гарантира един издръжлив и проспериращ регион за хората, които живеят там.“

Освен това ЕИСК подкрепя и насърчава пълни консултации и сътрудничество с коренното население в Арктика. Във връзка с това членът на ЕИСК Кристиан Моос, съдокладчик по становището, заяви: „Интересите на държавите от европейската част на Арктика могат да бъдат защитени най-добре заедно, чрез сътрудничество между северните държави — членки на ЕС и с помощта на европейска стратегия за Арктика, която трябва да гарантира участието на гражданското общество и да отстоява правата на местните жители и коренното население.

Гренландия, за която също се говори в становището, е в сходна ситуация с европейската част на Арктика, когато става въпрос за възможностите и за предизвикателствата, свързани с бързата трансформация в региона.

Що се отнася до Гренландия, г-н Моос заяви: „Засиленото европейско сътрудничество, включително в Гренландия, е от жизненоважно значение за устойчивите инвестиции в европейската част на Арктика, за превръщането ѝ в проспериращ и издръжлив регион.“

За гренландците един от основните акценти е укрепването на тяхното самоопределяне като нация под мотото „нищо за нас без нас“. ЕС обаче се разглежда като близък съюзник, въз основа на споделени ценности като правата на човека, върховенството на закона и социалния диалог. (at)

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призова за промени в правилата на Европейския съюз за държавната помощ, за да се отразят и да се отговори по-добре на нуждите на субектите на социалната икономика, които играят решаваща роля за справяне с обществените предизвикателства. 

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призова за промени в правилата на Европейския съюз за държавната помощ, за да се отразят и да се отговори по-добре на нуждите на субектите на социалната икономика, които играят решаваща роля за справяне с обществените предизвикателства.

В своето становище „Как да се подкрепят субектите на социалната икономика в съответствие с правилата за държавна помощ: някои разсъждения след предложенията от доклада на Enrico Letta“, прието на пленарната си сесия през януари, ЕИСК предупреждава, че съществуващите разпоредби не предоставят подходяща подкрепа на тези предприятия, които често реинвестират печалбите си в усилия за постигане на социални цели, вместо да ги разпределят на инвеститорите.

„Искаме да накараме повече хора да осъзнаят ползите от ефективното регулиране на конкуренцията и държавните помощи както за предприятията от социалната икономика, така и за цялата система от услуги от общ интерес“, заяви докладчика по становището Джузепе Гуерини.

Субектите на социалната икономика, които варират от кооперации до взаимоспомагателни дружества и фондации, осигуряват заетост на над 11 милиона души в целия ЕС, т.е. 6,3 % от работещото население. Те работят в области като социалните и здравните услуги, енергията от възобновяеми източници и намаляването на бедността. Въпреки приноса си много от тях са изправени пред системни пречки при осигуряването на дългосрочен инвестиционен капитал и ориентирането в процесите на възлагане на обществени поръчки, тъй като настоящата регулаторна рамка често не отчита техния нестопански или основан на солидарността характер.

Освен това в становището на ЕИСК се подчертава фактът, че публичните органи не използват в достатъчна степен съществуващите инструменти като Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) и рамката за услугите от общ икономически интерес (УОИИ).

Ето защо Комитетът призовава за опростяване и модернизиране на прекалено сложните и остарели правила съгласно ОРГО за подпомагане на наемането на работници в неравностойно положение и работници с увреждания в съответствие с някои от препоръките в доклада на Лета относно единния пазар.

Въпреки че неотдавнашното увеличение на таваните на помощта de minimis — 300 000 EUR за обикновените дружества и 750 000 EUR за субектите в областта на УОИИ — се приветства, ЕИСК също така смята, че по-адаптирани инструменти като ОРГО или специфични разпоредби за УОИИ биха отговорили по-добре на нуждите на субектите на социалната икономика в области като здравеопазването и социалните услуги. (ll)

Младите хора в Средиземноморския регион трябва да бъдат включени на всеки етап от политиките — от създаването до изпълнението. Те оформят не само политиките, но и живота, както беше подчертано по време на дебата, проведен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Младите хора в Средиземноморския регион трябва да бъдат включени на всеки етап от политиките — от създаването до изпълнението. Те оформят не само политиките, но и живота, както беше подчертано по време на дебата, проведен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

По време на януарската си пленарна сесия ЕИСК организира дебат във връзка с приемането на становището относно „Участие на младежта в социалния и гражданския диалог в Средиземноморския регион“, което е първото становище на ЕИСК, в което се взема предвид приносът на представителите на младежта от региона. Осем представители на младежта участваха в процеса на изготвяне на становището.

По време на дебата комисарят по въпросите на Средиземноморието Дубравка Шуица подчерта значението на младите хора за просперитета, стабилността и устойчивостта на региона. „Бъдещето на Средиземноморието е в ръцете на младите хора. За общо и устойчиво бъдеще трябва да общуваме пряко с младите поколения, като гарантираме, че техният глас направлява нашите политики и приоритети. Заедно ще оформим новия пакт за Средиземноморието, като инвестираме в образование, работни места и растеж.“

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке изрази подкрепата си за новия пакт на комисар Шуица, насочен към инвестициите, устойчивостта и миграцията, като добави, че гражданското общество трябва да участва активно в разработването му. „Ангажираността на младите хора е от съществено значение за бъдещето на региона и ЕИСК е решен да гарантира, че гласът им ще бъде чут при формирането на политиките и вземането на решения. Заедно със Съюза за Средиземноморието и фондация „Анна Линд“ ние се стремим да изградим мирно и процъфтяващо Средиземноморие.“

Като подчерта значението на приноса на представителите на младежта към становището, принцеса Рим Али, председател на фондация „Анна Линд“, заяви, че работата с младите хора е не само важна, но и крайно необходима и продуктивна. „Залогът е голям. Без подкрепата на младите хора, без да им предложим инструменти за равнопоставено участие, не можем да намерим жиснеспособни решения за бъдещето. Те трябва да имат думата“, каза тя.

Елиан Ел Хабер, представител на младежта за становището и съветник в мрежата на ЮНЕСКО ЦУР4 „Младежи и студенти“, се присъедини към инициативата на ЕИСК за активно включване на младите хора от различни региони, полове и образователни и културни среди.

от Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

На 29 януари Европейската комисия прие Компаса за конкурентоспособността — критична и навременна стъпка за рестартиране на икономическия двигател на Европа, която ще очертае курса на ЕС за следващите пет години.

от Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

На 29 януари Европейската комисия прие Компаса за конкурентоспособността — критична и навременна стъпка за рестартиране на икономическия двигател на Европа, която ще очертае курса на ЕС за следващите пет години.

Работодателите в ЕС отдавна призоват за всеобхватна програма за конкурентоспособността и ние приветстваме трите стълба на Компаса: преодоляване на разликите в иновациите и производителността, съчетаване на декарбонизацията с конкурентоспособността и намаляване на зависимостите с цел гарантиране на веригите на доставки. Те са от ключово значение, за да се гарантира, че Европа може да се конкурира в световен мащаб, да привлича и задържа таланти и да насърчава иновациите.

Крайният успех на Компаса обаче зависи от разработването на конкретни мерки и тяхното навременно изпълнение. Ключови инициативи като пакета „Омнибус“ за опростяване, Пакта за чиста промишленост и хоризонталната стратегия за задълбочаване на единния пазар ще играят решаваща роля. Въпреки това сами по себе си преименуваните стратегии и привличащите вниманието заглавия не могат да ни предпазят от предстоящите предизвикателства.

Така например опростяването на регулаторната рамка е първата и най-неотложна стъпка. Намаляването на обременяващата бюрокрация и насърчаването на бързината и гъвкавостта са от съществено значение. Вече твърде дълго предприятията в ЕС се сблъскват с прекомерна сложност и бавен процес на вземане на решения. Нуждаем се и от съдържателно прилагане на проверката на конкурентоспособността, така че новите законодателни и регулаторни мерки да подкрепят, а не да възпрепятстват растежа на бизнеса.

Компасът с право е насочен към насърчаване на иновациите чрез стабилен съюз на капиталовите пазари и преодоляване на структурните пречки за отключване на потенциала на Европа в областта на дълбоките технологии, чистата енергия и авангардното производство, като същевременно се създава плодородна екосистема за стартиращите и разрастващите се предприятия.

Незавършеният съюз на капиталовите пазари е всъщност напомняне, че не можем да си позволим никакви забавяния. Въпреки че Компасът насърчава по-добрата координация на инвестициите на националните правителства, в него липсва ясен план за други общи източници на финансиране. Но светът няма да ни чака.

Надпреварата е в ход и сега е моментът да включим на максимални обороти. Отключването на конкурентоспособността е не само икономически императив, но и ключът към споделения просперитет за всички. Европейските предприятия са и ще продължат да бъдат част от решението

Европейски семестър за 2025 г. есенен пакет

Document Type
AS

В този брой:

  • Гледната точка на ЕИСК относно докладите на Марио Драги и Енрико Лета, от Матео Карло Борсани, Джузепе Герини и Стефано Палмиери
  • Фиксацията върху конкурентоспособността, от Карел Лано, Център за европейски политически изследвания (CEPS)
  • Компасът за конкурентоспособност не успява да установи баланс между нуждите на предприятията и правата на работниците, от Естър Линч, Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП)
  • „Future 500“ („Бъдеще 500“) — да дадем тласък на европейските предприятия да се разраснат, за да се утвърдят на световно равнище, от Степан Орешкович, Атлантически съвет
  • Европейската коалиция за корпоративно правосъдие не одобрява Директивата „Омнибус“: политиката на ЕС не следва да се определя от корпоративни интереси, Андриана Лоредан, Европейска коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ)

Годишни доклади на ЕС относно върховенството на закона

Document Type
AC