Добре дошли в Словакия! Добре дошли в страната на европейските рекорди.
Не, не говоря за огромен брой замъци, луксозни спа курорти или красиви планини. Имам предвид политическите рекорди на Словакия. И за съжаление ние сме в дъното на класациите.
Словаците гласувах за първи път на изборите за Европейски парламент през 2004 г. От тогава моята страна винаги отбелязва най-ниската избирателна активност. Винаги.
Добре дошли в Словакия! Добре дошли в страната на европейските рекорди.
Не, не говоря за огромен брой замъци, луксозни спа курорти или красиви планини. Имам предвид политическите рекорди на Словакия. И за съжаление ние сме в дъното на класациите.
Словаците гласувах за първи път на изборите за Европейски парламент през 2004 г. От тогава моята страна винаги има най-ниската избирателна активност. Винаги.
През 2014 г. тя беше едва 13,05 %. По онова време бях толкова убеден, че избирателната активност ще бъде под 15 %, че почти бях решил да вземам кредит от банката и да сформирам партия. Дори в ретроспекция мисля, че имах шанс да стана член на ЕП.
А сега по-сериозно: как словаците възприемат Европейския съюз днес? Като спестовна касичка, от която могат да вземат пари? Разбира се, но проблемът е, че Словакия дори не може да използва ефективно европейските фондове. Ние сме с едни от най-лошите резултати и в тази сфера.
Широко разпространен е наративът, че „Брюксел“ диктува всичко. Без съмнение може да го срещнете навсякъде. Словашките политици обаче го използват много умело в своя полза. Ако нещо добро се случи, те си приписват заслугата. Ако нещо лошо се случи, то тогава „виновен е Брюксел“ и много малко политици се противопоставят на това послание.
Медиите обаче също могат да се считат за проблем. Тяхното отразяване на европейски теми често е изцяло повърхностно. Журналистите избягват въпроси, свързани с ЕС, защото твърдят, че са скучни. В резултат на това, когато ги отразяват, те се съсредоточават предимно върху проблематични въпроси, било то действителни или измислени.
Позволете ми да кажа няколко думи за бизнеса. Предприемачите рядко говорят публично за предимствата на ЕС. Те също така предпочитат да се оплакват от правилата и разпоредбите на „Брюксел“.
Всички тези фактори, взети заедно, означават, че, според проучванията, словаците стават все по-евроскептични. Ако добавим цялата дезинформация, включително от Русия, която настоящите управляващи политици искат да използват за своите цели, се озоваваме с експлозивен коктейл от недоволство и гняв.
Не, излизане на Словакия от ЕС все още не стои на дневен ред. Но сигурно ще започнем да чуваме повече за това, когато Словакия в крайна сметка стане държава, която вече няма да има право на средства от ЕС.
Ако искаме да избегнем мрачен сценарий, политическите лидери в Словакия трябва най-накрая да възприемат ЕС като пространство, което е жизненоважно за функционирането на страната и да се държат по съответния начин. За съжаление вече е ясно, че значителна част от настоящото политическо представителство на Словакия по-скоро ще започне борба с ЕС за защита на своите интереси на всяка цена.
Това означава, че всички гласоподаватели, които са загрижени за ЕС, трябва да говорят за значението му със своите роднини, приятели и дори непознати. Това искане може би е прекалено и не е ясно да какво ще доведе. Всяка алтернатива обаче е по-лоша.
През последната година конкурентоспособността се изкачи в скалата на приоритетите на ЕС в европейската политика и никой не може да отрече нейното значение за бъдещето на ЕС.
През последната година конкурентоспособността се изкачи в скалата на приоритетите на ЕС в европейската политика и никой не може да отрече нейното значение за бъдещето на ЕС.
Конкурентоспособността беше основна тема на годишната реч на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза пред Европейския парламент през септември миналата година. Фон дер Лайен пое ангажимент да направи необходимото, за да защити конкурентното предимство на Европа.
Европейските предприятия срещат трудности при наемането на квалифицирана работна ръка, регулирането на ключови сектори е по-строго, отколкото в другите конкурентни държави, по-конкретно САЩ и Китай, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са по-ниски, а физическата и цифровата инфраструктура възпрепятстват търговията и икономическия растеж. Тези предизвикателства са добре известни и са документирани в множество проучвания.
Фон дер Лайен също така възложи на бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги да формулира конкретни предложения как може да се подобри конкурентоспособността на ЕС — стъпка, която приветстваме. И все пак добрите предложения няма да бъдат достатъчни, трябва да има и политическа воля и способност за тяхното изпълнение.
ЕС си постави за цел да засили своята издръжливост и влияние в света, но губи необходимата за постигането на тази цел конкурентоспособност. Очаква се делът на ЕС в световната икономика постоянно да намалява от почти 15 % на едва 9 % до 2050 г.
Поради това е наложително да се повишат производителността и конкурентоспособността на ЕС. За тази цел ЕС трябва да приеме програма за конкурентоспособност, която, в съответствие с принципите на единния пазар и социалната пазарна икономика, да е ориентирана към бъдещето, добре определена и координирана и да насърчава просперитета на предприятията и работниците, подобрявайки способността им да въвеждат иновации, да инвестират и търгуват и да се конкурират на световния пазар за общото благо и да стимулират прехода ни към неутралност по отношение на климата. Това е от съществено значение не само за осигуряването на бъдещ просперитет, иновации, инвестиции, търговия и растеж, но и за създаването на качествени работни места и повишаването на жизнения стандарт.
Затова дружествата от ЕС имат ясни очаквания от този нов импулс и изискват пренареждане на позицията на конкурентоспособността в по-широката дългосрочна икономическа и обществена рамка.
ЕИСК работи за идентифициране на факторите и участниците, които оказват влияние върху дългосрочната конкурентоспособност и производителност и които трябва да бъдат взети предвид в рамките на една интегрирана визия. Работим в областта на екосистемите за конкурентоспособност с амбицията да обясним на Комисията кои показатели следва да се подобрят допълнително или допълнят.
Специфичният за всяка държава подход при оценката на проблемите и начините за тяхното решаване изглежда е ключов аспект, който Комисията не е разгледала в достатъчна степен в двете си съобщения относно дългосрочната конкурентоспособност.
В по-общ план Комисията е изготвила списък от 17 показателя за ефективност, които да бъдат оценявани ежегодно въз основа на определените от нея 9 измерения на конкурентоспособността. Необходимо е обаче държавите членки да ги спазват изцяло, а Комисията да разполага с подходящите средства за правоприлагане, за да ги задължи да направят това. Именно за това настояваме.
Що се отнася до показателите, на първо място в списъка са изложените по-долу:
достъпът до финансиране е на разумна цена, но без да се ощетяват бъдещите поколения;
що се отнася до обществените услуги и критичната инфраструктура, трябва да инвестираме и да калибрираме по-добре тези инвестиции. Във връзка с това предлагаме шест параметъра за оценка;
що се отнася до научните изследвания и иновациите, от първостепенно значение е да се засили сътрудничеството, било то на публично/частно, регионално или глобално равнище;
по отношение на мрежите за данни и енергетиката, ключовите думи са сигурност, цени и неутралност по отношение на климата;
що се отнася до кръговостта, вече не е нужно да се демонстрира ролята на ЕС, а трябва да обърнем внимание на уравновесяването на конкуренцията между операторите;
в областта на цифровизацията, законодателната рамка на ЕС е първопроходник по отношение на свързаността, изкуствения интелект, данните и др. В тази рамка трябва да намерим решение на предизвикателството да се постигне баланс между човешките аспекти и обещаващите перспективи на цифровите технологии;
образованието и обучението трябва да могат да отговорят на демографските и социологическите предизвикателства;
и накрая, що се отнася до стратегическата автономност и търговията, нашата слабост са нашите зависимости. Предприятията трябва да се реорганизират, а ЕС трябва да осигури благоприятна рамка за справяне с това предизвикателство.
В заключение, що се отнася до единния пазар, категорично потвърждаваме необходимостта държавите членки да спазват правилата на достиженията на правото на ЕС и принципите на Договорите. Премахване на пречките и упражняване на реален контрол. Политическа воля от страна на правителствата на държавите от ЕС да приложат договореното в Брюксел и способност на Комисията да работи в координация с различните служби, а не изолирано (което допринася за увеличаване на несъответствията). Именно от това се нуждаем.
Няма да се уморим да го повтаряме.
И в този контекст нека разчитаме на Брюксел за резултатите от проверките на конкурентоспособността и използваме регионалните промишлени клъстери на национално равнище. Нужните инструменти съществуват, нека ги използваме.
В нашата рубрика „Въпрос към...“ попитахме Емили Прузе, член на ЕИСК и докладчик по становището на ЕИСК „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, какво е необходимо за осигуряване на дългосрочна конкурентоспособност в ЕС. Планирано е становището да бъде прието на пленарната сесия през март.
В нашата рубрика „Въпрос към...“ попитахме Емили Прузе, член на ЕИСК и докладчик по становището на ЕИСК „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, какво е необходимо за осигуряване на дългосрочна конкурентоспособност в ЕС. Планирано е становището да бъде прието на пленарната сесия през март.
Откакто е създаден европейският единен пазар, хармонизацията и взаимното признаване на стандартите дават възможност на предприятията да продават своите продукти на пазар от над 450 милиона души. На това се дължат 61 % от търговията на предприятията в рамките на ЕС и това е в основата на икономическия просперитет на Европа, като по този начин е от полза за нейните граждани, потребители, работници и дружества. По оценки на Европейската комисия 25 % от брутния вътрешен продукт на ЕС се генерира от вътрешния пазар.
Откакто е създаден европейският единен пазар, хармонизацията и взаимното признаване на стандартите дават възможност на предприятията да продават своите продукти на пазар от над 450 милиона души. На това се дължат 61 % от търговията на предприятията в рамките на ЕС и това е в основата на икономическия просперитет на Европа, като по този начин е от полза за нейните граждани, потребители, работници и дружества. По оценки на Европейската комисия 25 % от брутния вътрешен продукт на ЕС се генерира от вътрешния пазар.
Новите развития обаче, като например цифровата трансформация и преходът към по-устойчиво икономика с по-нисък въглероден интензитет изискват нови корекции, също като променящите се нужди на потребителите, служителите и дружествата и новите геополитически условия.
Успешното продължаване на единния пазар изисква подобрения в няколко области, включително европейската енергийна и промишлена политика, енергийния съюз, банковия съюз, по-благоприятна рамка за големите и малките предприятия и по-голяма обществена подкрепа за европейския проект, по-ефективни обществени услуги и подобрена инфраструктура за информационните технологии, енергетиката и транспорта.
След като през първата половина на 2024 г. бяха публикувани два ключови доклада на бившите италиански министър-председатели Енрико Лета („Бъдещето на единния пазар“) и Марио Драги (относно бъдещето на европейската конкурентоспособност), група „Работодатели“ на ЕИСК обобщи основните си послания за успешното бъдеще на вътрешния пазар на ЕС в кратък документ, озаглавен „Единният пазар на ЕС: следващото поколение“.
Петият доклад за устойчивото развитие на Европа показа, че с настоящите темпове ЕС няма да успее да постигне една трета от целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г. В доклада, изготвен съвместно с гражданското общество, се изтъкват стагнацията и отстъплението по отношение на екологичните и социалните цели в много европейски държави, изострени от кризите от 2020 г. насам. ЦУР обхващат области като намаляване на бедността, нулево равнище на глад, здравеопазване, образование, равенство между половете, действия в областта на климата и чиста вода.
Петият доклад за устойчивото развитие на Европа показа, че с настоящите темпове ЕС няма да успее да постигне една трета от целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г. В доклада, изготвен съвместно с гражданското общество, се изтъкват стагнацията и отстъплението по отношение на екологичните и социалните цели в много европейски държави, изострени от кризите от 2020 г. насам. ЦУР обхващат области като намаляване на бедността, нулево равнище на глад, здравеопазване, образование, равенство между половете, действия в областта на климата и чиста вода.
За тази цел бяха предложени десет решителни политически действия за предотвратяване на необратими повратни точки в областта на околната среда и социалната сфера. Тяхната неотложност беше подчертана по време на проява, организирана съвместно от секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ (NAT) на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN). Докладът има за цел да направлява ЕС в укрепването на водещата му роля по отношение на ЦУР преди изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. и свиканата от генералния секретар на ООН през септември 2024 г. среща на върха, посветена на бъдещето.
Изказалите се по време на проявата подчертаха необходимостта от незабавни действия преди 2030 г., за да се избегнат необратими повратни точки. Камила Брюкнер от ООН/ПРООН, Закия Катаби, белгийски федерален министър по въпросите на климата, и Петра Петан от Европейската комисия изтъкнаха колко е важно да се запази ангажиментът към Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение относно изменението на климата.
Гийом Лафортюн, заместник-председател на SDSN на ООН, представи доклада и десетте приоритетни действия, насочени към политическите партии, следващия Европейски парламент, следващата Европейска комисия, Европейския съвет и държавите членки. В призива за действие, подписан съвместно от ЕИСК и SDSN, европейските лидери се приканват настоятелно да работят заедно за зелен, социален и международен европейски пакт за бъдещето. Петер Шмит, председател на секция NAT на ЕИСК, подчерта, че следващите шест години ще бъдат от решаващо значение за постигането на напредък в изпълнението на Програмата до 2030 г., като изтъкна ангажимента на ЕИСК да насърчава институциите на ЕС за ускоряване на постигането на ЦУР и привличане на гражданското общество за пълноценно участие. Целта на призива за действие е да насочи европейските лидери към всеобхватно европейско споразумение, в съответствие с екологичните и социалните цели, за които се застъпва ЕИСК. (ks)
С изборите за Европейски парламент през юни 2024 г., които поставят основите на бъдещето на Европа, ЕИСК, в качеството си на институционален партньор на гражданското общество, организира първата си седмица на гражданското общество под надслов „Да отстояваме демокрацията!
С изборите за Европейски парламент през юни 2024 г., които поставят основите на бъдещето на Европа, ЕИСК, в качеството си на институционален партньор на гражданското общество, организира първата си Седмица на гражданското общество, под надслов „Да отстояваме демокрацията!“
Ще се включите ли?
Ще съберем хора от различни възрасти и с различен произход, включително млади хора, журналисти и представители на институциите на ЕС, за да се включим в оживен дебат по въпроси, които засягат ежедневието ни и бъдещето на Европа. Ще разгледаме различните заплахи и предизвикателства пред демократичните ценности и ще обсъдим очакванията на гражданското общество от бъдещите лидери на Европа. След това нашите предложения ще бъдат включени в резолюцията на ЕИСК относно изборите и в конкретни политически предложения.
#CivSocWeek ще обедини пет основни инициативи на ЕИСК:
Дните на гражданското общество — емблематична ежегодна проява, изтъкваща разнообразния принос на организираното гражданско общество за изграждането на ЕС, който да отговаря в по-голяма степен на очакванията на гражданите, свързани с ключови въпроси за нашите демократични общества. Това от своя страна има за цел да насърчи по-активното участие на гражданското общество в европейския проект на всички равнища.
Денят на Европейската гражданска инициатива — годишна конференция на високо равнище, предоставяща форум и платформа, на която регистрираните и бъдещите организатори на ЕГИ и заинтересовани страни могат да обменят информация и опит и да представят на обществеността своите дейности, свързани с ЕГИ.
„Твоята Европа, твоето мнение!“ — инициатива, която свързва младите хора от държавите членки, страните кандидатки и Обединеното кралство с ЕС, вдъхновявайки ги да упражняват демократичното си право на глас. В рамките на динамични консултативни сесии младите участници ще се включат в дебати, насърчавайки сътрудничеството, и ще постигат консенсус.
Наградата за гражданското общество — годишна награда за ефективни, иновативни и творчески проекти, осъществявани от гражданското общество и отделни лица. Тази година тя ще отличи индивидуални или колективни инициативи в подкрепа на психичното благосъстояние в Европа.
Семинарът за журналисти, в който участват журналисти от държавите членки, за да се включат в дискусиите относно състоянието на демокрацията в Съюза и предстоящите избори за Европейски парламент и да се запознаят с работата на Комитета от първа ръка.
Присъединете се към нас и почерпете вдъхновение от нашите семинари, водени от експерти, и дебати на високо равнище. Изразете позицията си по ключови въпроси за новия законодателен цикъл на Европа и се свържете с организации на гражданското общество и носители на промяната от цяла Европа!
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разработва визия за общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г., за да се гарантират издръжливостта и устойчивостта на европейското селско стопанство. По искане на белгийското председателство на Съвета на ЕС ЕИСК изготви становище, прието през януари, в което подчерта необходимостта от стабилна, дългосрочна политическа рамка в подкрепа на устойчивото производство на храни, отворената стратегическа автономност и развитието на селските райони.
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разработва визия за общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г., за да се гарантират издръжливостта и устойчивостта на европейското селско стопанство. По искане на белгийското председателство на Съвета на ЕС ЕИСК изготви становище, прието през януари, в което подчерта необходимостта от стабилна, дългосрочна политическа рамка в подкрепа на устойчивото производство на храни, отворената стратегическа автономност и развитието на селските райони.
Тъй като 94,8 % от земеделските стопанства в ЕС са семейна собственост, секторът е изправен пред предизвикателства като по-ниски доходи, намаляващ брой земеделски стопанства, проблеми с приемствеността между поколенията и значително изтичане на работна ръка. Въпреки намаляването на бюджетните средства за ОСП (по-малко от 25 % през 2021 г.), ЕИСК призовава за финансиране на ОСП, което да е съизмеримо с нейните цели за устойчивост. Препоръчва се преминаване от основно подпомагане на доходите към финансови стимули за екологични и социални услуги, което да даде възможност за гъвкавост на малките семейни земеделски стопанства по време на преходния период.
Опасенията относно справедливите стандарти на живот за земеделските стопани в ЕС, изострени от инфлацията, нестабилността на енергийния пазар и изменението на климата, подчертават необходимостта от реформи на ОСП. ЕИСК би желал тези предизвикателства да бъдат разгледани в ОСП за периода след 2027 г., която следва да се съсредоточи върху достойните условия на труд, да насърчи по-здравословно хранене, да намали разхищението на храни и да регулира пазарите на храни. Предлагат се да се включат антициклични компоненти и подкрепа за производството на енергия от възобновяеми източници, за да се смекчи въздействието на покачването на цените на енергията и прекъсването на доставките. За борба с екстремните климатични условия и предоставяне на възможности на земеделските стопани се предлага укрепване на застрахователните схеми за публично-частните партньорства и на инвестициите в иновации и цифрови технологии.
С оглед на подготовката за изборите за Европейски парламент през 2024 г. ЕИСК изтъква необходимостта от оформяне на ОСП, за да се отговори на променящите се обществени и селскостопански нужди. Той подчертава значението на участието на заинтересованите страни, предоставянето на гъвкавост на държавите членки и рационализирането на административните процеси при изготвянето и адаптирането на стратегическите планове. И накрая, ЕИСК би желал ОСП, която постига баланс между гарантирането на продоволствената сигурност, опазването на околната среда и насърчаването на благосъстоянието на европейските земеделски стопани в контекста на променящите се глобални предизвикателства. (ks)
От група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК
На 24 януари европейското гражданско общество изпрати отворено писмо до председателите на Европейската комисия и Европейския парламент, както и до белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Страните, подписали писмото, призоваха трите основни институции на Европейския съюз (ЕС), участващи в процеса на вземане на решения в ЕС, да предприемат конкретни мерки за осъществяване на открит, прозрачен и редовен диалог с организациите на гражданското общество, както е посочено в член 11 от Договора за Европейския съюз, във всички области на политиката.
От група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК
На 24 януари европейското гражданско общество изпрати отворено писмо до председателите на Европейската комисия и Европейския парламент, както и до белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Страните, подписали писмото, призоваха трите основни институции на Европейския съюз (ЕС), участващи в процеса на вземане на решения в ЕС, да предприемат конкретни мерки за осъществяване на открит, прозрачен и редовен диалог с организациите на гражданското общество, както е посочено в член 11 от Договора за Европейския съюз, във всички области на политиката.
Отвореното писмо беше инициирано от група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК и Civil Society Europe, и включва конкретни предложения за изпълнение. Писмото получи подкрепата на общо 156 поддръжници от 26 държави членки. Сред подписалите страни бяха 39 европейски мрежи, 85 национални организации и 60 членове на група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК.
Гражданският диалог в институциите на ЕС остава разпокъсан и неструктуриран въпреки правните разпоредби. Затова подписалите отвореното писмо #EUCivilDialogueNow призовават институциите на ЕС:
да инициират междуинституционално споразумение относно гражданския диалог;
да създадат в рамките на всяка институция ръководни длъжности за хора, които ще отговарят за отношенията с гражданското общество;
да насърчават и да стимулират по-тясно сътрудничество между гражданските и социалните участници.
Тези усилия трябва да се основават на препоръките на Конференцията за бъдещето на Европа. Като първа стъпка подписалите страни предложиха съобщение на Европейската комисия относно укрепването на гражданския диалог на равнище ЕС.
Призивът на Европейския икономически и социален комитет за Син пакт на ЕС набира подкрепа сред създателите на политики и гражданското общество. Този импулс се дължи на нарастващото признаване на спешната необходимост от справяне с недостига на вода и на потенциала на Синия пакт да осигури цялостно решение.
Призивът на Европейския икономически и социален комитет за Син пакт на ЕС набира подкрепа сред създателите на политики и гражданското общество. Този импулс се дължи на нарастващото признаване на спешната необходимост от справяне с недостига на вода и на потенциала на Синия пакт да осигури цялостно решение.
Неотдавна ключови заинтересовани страни се събраха на проява в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), за да обсъдят Синия пакт и неговия потенциал за трансформиране на практиките за управление на водите в целия континент, с акцент върху речните басейни.
„Изправени сме пред безпрецедентна водна криза“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке. Той отбеляза, че в контекста на предстоящите европейски избори през юни, водата е тема, която засяга всеки гражданин. „Как лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС, ще разгледат въпроса за водата и предстоящите предизвикателства? Време е да зададем тези въпроси“.
В отговор на призивите за цялостно решение евродепутатката Перниле Вайс пледира за специален фонд за воден преход в подкрепа на предприятията и общностите при прехода към устойчиви практики в областта на водите. Специалният докладчик на ООН Педро Арохо-Агудо подчерта, че недостигът на вода и изменението на климата не признават граници, и призова ЕС да поеме водеща роля в разработването на глобално решение на водната криза.
Призивът на ЕИСК за Син пакт на ЕС беше подкрепен от широк кръг заинтересовани страни, включително френското публично дружество, което управлява река Рона, Compagnie Nationale du Rhône (CNR). Директорът на CNR за водните ресурси Ерик Диве сподели успешните резултати на предприятието в областта на устойчивото управление на водите, включително усилията за възстановяване на влажните зони, подобряване на речното биологично разнообразие и адаптиране към изменението на климата.
Очаква се през следващите месеци Европейската комисия да представи своята инициатива за устойчивост на водните ресурси. ЕИСК е готов да си сътрудничи с институциите на ЕС и заинтересованите страни, за да гарантира, че неговите предложения за Син пакт на ЕС са част от приоритетите на следващата Европейска комисия. (gb)
Между 4 и 17 март може да се кандидатства за партньорски прояви, които да се проведат между 29 май и 1 септември.
Всяка година Зелената седмица на ЕС се придружава от стотици партньорски прояви в цяла Европа и извън нея, организирани от различни институции, НПО, представители на бизнеса, академичните среди, училища и местни, регионални и национални администрации, наред с много други.
През 2024 г. партньорските прояви ще бъдат на тема устойчивостта на водните ресурси. Целта е да се стимулират дискусиите в целия ЕС относно настоящето и бъдещето на водата в ЕС, с акцент върху повишаването на осведомеността и насърчаването на положителни съвместни решения.
Могат да се проведат всякакви видове прояви — от семинари и обществени дискусии до изложби и прояви за повишаване на осведомеността на семействата. Дейностите могат да се провеждат на местно, регионално, национално или европейско равнище. За допълнителна информация и за да разберете какви са сроковете, кликнете тук.
Тъй като Синият пакт на ЕС е една от водещите инициативи на ЕИСК, изборът на тази тема за партньорските прояви представлява добра възможност за представяне на предложенията, представени в Декларацията за Син пакт на ЕС от октомври 2023 г., в която се призовава за нова и амбициозна стратегия за водите за Европа, наравно със Зеления пакт на ЕС. (gb)
