На 20 септември, в рамките на срещата на върха на ООН за бъдещето в Ню Йорк, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Икономическият, социален и културен съвет (ECOSOCC) на Африканския съюз представиха съвместна декларация, в която се подчертава решаващата роля на гражданското общество за справяне с глобалните предизвикателства и постигане на напредък в областта на устойчивото развитие.
На 20 септември, в рамките на срещата на върха на ООН за бъдещето в Ню Йорк, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Икономическият, социален и културен съвет (ECOSOCC) на Африканския съюз представиха съвместна декларация, в която се подчертава решаващата роля на гражданското общество за справяне с глобалните предизвикателства и постигане на напредък в областта на устойчивото развитие.
В тази декларация, изготвена в рамките на меморандума за разбирателство между ЕИСК и ECOSOCC, се излага обща визия за по-справедлив, по-приобщаващ и правдив свят. Партньорството между ЕИСК и ECOSOCC има за цел да вдъхнови нови съюзи и инициативи.
Председателят Рьопке заяви: „Тази декларация е много повече от просто думи; тя е твърд ангажимент към общите ни ценности — демокрация, приобщаване и устойчивост. В условията на неотложни глобални предизвикателства се нуждаем от по-стабилно многостранно сътрудничество, което действително да ангажира самото ядро на гражданското общество“.
В съвместната декларация се подчертава необходимостта от:
ускоряване на изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) посредством всеобхватна стратегия за постигане на напредък в тази област;
осъществяване на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, като се отчете значението на осигуряването на достоен труд и изкореняването на бедността и същевременно се премине към неутрални по отношение на климата икономики;
извършване на глобална финансова реформа в световната финансова система с цел подобряване на подкрепата за устойчивото развитие, особено в уязвимите страни;
прилагане на съобразени с равенството между половете и приобщаващи по отношение на пола политики в действията в областта на климата и програмите за развитие;
отреждане на централна роля на гражданското общество в усилията за реформиране на глобалното управление, включително реформирането на органите на ООН за вземане на решения;
ангажиране на младите хора и насърчаване на цифровите иновации като основни двигатели на бъдещото глобално управление.
Партньорството между ЕИСК и ECOSOCC беше формализирано с подписването на меморандум за разбирателство на 17 юли 2024 г. в Акра, Гана. С него се укрепва сътрудничеството по ключови въпроси като устойчивото развитие, действията в областта на климата и ангажираността на гражданското общество. Меморандумът предвижда редица дейности като редовни срещи, съвместен принос към срещите на високо равнище между ЕС и АС и създаване на постоянен механизъм за участие на гражданското общество.
Сътрудничеството отразява ангажимента на двете институции за постигане на напредък в изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и за насърчаване на приобщаващото управление. В меморандума се изтъква необходимостта да се търсят съвместни решения на глобалните предизвикателства, включително изменението на климата и демократичната устойчивост, с акцент върху засилването на ролята на гражданското общество в партньорството между ЕС и Африка.
ЕИСК и ECOSOCC имат за цел да овластят гражданското общество в Африка. (at)
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) признава, че чистият водород е важен градивен елемент в прехода към възобновяеми енергийни източници, и заявява, че предназначените за него инфраструктура, финансиране и правомощия трябва да бъдат внимателно планирани
Спортът за хора с увреждания води началото си от рехабилитационните усилия в следвоенния период. Това е било начин физиотерапията да се направи по-интересна и приятна. Игрите и забавлението са помогнали на хората с увреждания — вродени или в резултат на травма — да преоткрият радостта от живота.
Спортът за хора с увреждания води началото си от рехабилитационните усилия в следвоенния период. Това е било начин физиотерапията да се направи по-интересна и приятна. Игрите и забавлението са помогнали на хората с увреждания — вродени или в резултат на травма — да преоткрият радостта от живота.
Имало е две конкретни цели: да се укрепи физическата автономност на хората и да им се помогне да възстановят своята истинска и солидна идентичност. Днес може да се каже, че е осъществен преход от игри с акцент върху рехабилитацията към овластяване. С други думи, предоставяне на възможности на хората, които имат чувството, че нямат капацитет или са загубили способността да бъдат самостоятелни и да вземат свои собствени решения. Тези аспекти съставляват същността на правата на човека.
Естественият начин да се направи това е чрез социалния имидж на хората, който се възприема от другите. Пътят на самовъзстановяването преминава непосредствено през общността, в която живеят хората. Участието в даден спорт се превръща в средство за отстояване на основните си права и достойнство.
Този път е бил дълъг и труден — пионерите от 60-те години на миналия век са герои, изпреварили времето си. Те обаче са герои в дългото пътуване от онези години до днес. Това е борба за постигане на признание за атлетичните способности на параолимпийците.
Една проява ще остане в историята: олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Това е кулминацията в борбата за постигане на признание в спортния свят, в който стигматизирането на физическите, сетивните и умствените идеали е толкова силно, че представлява дори по-голяма пречка, отколкото приобщаването в сферата на труда, в която вместо това преобладават предразсъдъци за непродуктивност. Тези олимпийски игри са исторически, тъй като Международният олимпийски комитет е поискал да организира състезания за спортисти с увреждания, които да се редуват с тези за хората без увреждания. Това е експеримент, проведен само веднъж, тъй като въпроси от организационно естество, по-специално във връзка с достъпността, затрудняват продължаването по този път. Въпреки че е спорен, този избор е довел до известните днес параолимпийски игри, които отличават по подобаващ начин спортните усилия на всеки участник в тях. Най-накрая навлязохме в свят на спорт, практикуван от всички и за всички хора. Нова ера.
След това беше необходимо параолимпийският спорт да се направи привлекателен за многобройните хора, които посещават спортни прояви или ги гледат по телевизията. През 1988 г. в Сеул телевизионните коментатори са толкова невежи, че дори не знаят кои са фаворитите във всяко отделно състезание. Както може да си представим, резултатите са катастрофални. С течение на времето спортните журналисти се научават да следят дейностите на спортистите с увреждания, което е основна стъпка към промяна на посланието.
Това ни отвежда до друго основно събитие: олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Безупречна организация и силна телевизионна кампания, особено в Обединеното кралство, водят до препълнени стадиони за всички спортни дисциплини. Това е и моментът, в който някои спортисти — благодарение на новото журналистическо послание — придобиват известност. Също като техните олимпийски колеги.
Светът се е променил от 50-те години на миналия век. Усещането, че вече не са напълно невидими се е превърнало в колективно предимство за хората с увреждания. Надяваме се, че тази история може да бъде възпроизведена във всички области на живота, както се посочва в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания: „необходима е промяна на парадигмата“. В спорта, въпреки всичко, такава промяна определено е постигната.
Какво е значението на параолимпийските игри и как те и други спортни състезания спомагат за премахването на бариерите за хората с увреждания?
Членът на ЕИСК Пиетро Барбиери пише за историята на спортните състезания за хора с увреждания и за начина, по който двете Олимпиади — едната в Сеул през 1988 г., а другата в Лондон през 2012 г. — доведоха до така необходимата промяна във възприемането на уврежданията. Най-накрая живеем в свят на спорт, практикуван от всички за всички.
