Денят на ЕГИ през 2024 г. напомни по категоричен начин както за потенциала, така и за ограниченията на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ). Въпреки че в хода на дискусиите бяха отбелязани успехите на миналите инициативи за повишаване на осведомеността и предизвикване на обществени дебати, бяха разкрити и разочарованията, свързани с необходимостта от по-добра способност за реагиране и последващи действия от страна на институциите на ЕС.

Основни изводи от деня на ЕГИ:

• Нещо повече от предложения.  Успешните ЕГИ следва автоматично да водят до действия по същество от страна на Комисията, включително до конкретни отговори и, когато е целесъобразно, законодателни предложения. По този начин ще се гарантира тяхното пряко влияние върху правото на ЕС, като се насърчава по-съдържателен диалог между гражданите и институциите.
• По-силни партньорства. Сътрудничеството е от ключово значение. За да се чуят по-добре гласовете на гражданите, е необходимо стратегическо сътрудничество между организаторите, гражданското общество, медиите и публичните партньори.
• Непрекъснато усъвършенстване. Рамката на ЕГИ се развива непрекъснато. Като използваме най-добрите практики и насърчаваме обмена на знания между заинтересованите страни, можем да укрепим процеса на ЕГИ и да дадем възможност на още повече граждани да участват активно.

ЕГИ дава възможност на гражданите да отправят искания към ЕС за предприемане на действия и да предлагат ново законодателство по конкретен въпрос. Когато дадена инициатива достигне 1 милиона подписа, Комисията решава какви действия да предприеме. (gb)

През 2013 г. болницата в Лапинлахти, първата психиатрична болница във Финландия и символ на грижите за психичното здраве в страната със 170-годишна история, беше празно и потънало в забрава място. Тогава група активисти в областта на психичното здраве запрятат ръкавите си, водени от идеята да превърнат това изоставено място с културно наследство в отворен център, посветен на психичното здраве, културата и изкуствата. Сиру Валеала, представител на сдружението Pro Lapinlahti, което управлява центъра, сподели с нас, че днес Lapinlahden Lähde е преди всичко приобщаващо място, където стигмата и предразсъдъците остават пред прага и всеки се чувства добре дошъл.

Какво Ви накара да започнете своя проект?

През 2013 г. болницата в Лапинлахти, първата психиатрична болница във Финландия, построена през 1841 г., беше празна. Град Хелзинки нямаше планове за нейното бъдеще. Този богат с наследството си исторически обект, заобиколен от прекрасен парк, беше порутен и тънеше в забрава. Обезпокоени от тази трагична ситуация, група активисти в областта на психичното здраве започнаха да споделят визията и мечтите си за мястото — да превърнат болницата и парка на Лапинлахти в отворен център, посветен на психичното здраве, културата и изкуствата.

Така беше поставено началото на това, което днес наричаме Lapinlahden Lähde — „пролетта на Лапинлахти“.  Дейностите се основават на историческото и архитектурното значение на мястото в сърцето на залива Лапинлахти, вдъхновени от 170-годишната работа в областта на психичното здраве. Акцентът беше изместен от лечението на заболяванията към насърчаването на благосъстоянието във всички сфери на живота. Понастоящем Lapinlahden Lähde е жив пример за полаганите усилия срещу стигматизирането и за промяна на парадигмата към насърчаване на позитивното.

В миналото Лапинлахти е имал водеща роля в психиатрията и е бил място, където непрекъснато са се развивали грижите за психичното здраве. Вместо това, сега активистите в областта на психичното здраве, които са работили за асоциацията за психично здраве Pro Lapinlahti, основана през 1988 г., когато Lapinlahti все още е активна болница, искат да създадат иновативен център за насърчаване на психичното здраве, като използват всички налични знания през 21-ви век — място, което въплъщава конкретната промяна на парадигмата от лечение на психични заболявания към насърчаване на психичното благосъстояние.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  Можете ли да посочите пример?

В началото на хората им беше трудно да прекрачат прага. Мястото е било затворено за обществеността в продължение на 170 години, докато е било използвано като психиатрична болница, и въпреки интереса и любопитството беше трудно да убедим хората, че са добре дошли и че могат да разгледат. Бавно, но сигурно, хората се включиха в дейностите и проявите и с ентусиазъм спомогнаха за по-нататъшното им развитие, като работеха на доброволни начала и споделяха идеи. Творци и изпълнители представяха свои художествени изложби и културни прояви в Lapinlahden Lähde и днес организираме над 400 прояви и 50—60 художествени изложби всяка година. Лапинлахти се превърна в отворен дом за всички в Хелзинки, който насърчава психичното благосъстояние и намалява самотата и социалното изключване всеки ден от годината.

„Когато се включих в тази инициатива, почувствах, че е наистина прекрасно да мога да бъда тук, да помогна да се вдъхне нов живот на това място... всички тегоби изчезват благодарение на новия полъх.“ (Cresswell-Smith et al 2022 г.)

Днес болницата в Лапинлахти се счита за много безопасно и приобщаващо място, място, където сте винаги добре дошли, независимо какво е настроението ви през деня или какъв живот водите. Това е смисълът на миналото на Лапинлахти като психиатрична болница. Това място ви дава възможност да покажете уязвимост, а подходът към трудностите, свързани с психичното здраве, е открит и абсолютно уникален. Разчитаме на силно чувство за общност и всеки може в безопасност да изпита собствените си силни страни. Стигмата и дискриминацията са оставени пред прага и ние в Lapinlahden Lähde се гордеем с участието на всички.

Дейностите на Lapinlahti бяха разработени в сътрудничество със собственика — град Хелзинки, и това беше предварителното условия за цялата операция. Днес се вземат изключително важни политически решения за бъдещата собственост на мястото и се надяваме, че успехът на настоящата дейност ще бъде изцяло отчетен.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Ще продължим да развиваме дейностите си, така че още повече хора да могат да участват и да се възползват от тях. Наскоро стартирахме вълнуващ проект за хора, възстановяващи се от психични разстройства, като целта е да се увеличи достъпът и дори правата за културни дейности. По-конкретно, целта е да се помогне на хората да намерят свой собствен начин за постигане на културно изразяване, да разберат какво работи за тях по отношение на културата на психично благосъстояние и изкуствата. Именно за това ще използваме щедрата сума от наградата, която ни беше присъдена.

Според Вас какви колективни действия са необходими, за да се намали стигматизирането, което често съпътства проблемите, свързани с психичното здраве? Може ли изкуството да играе роля за овластяването на хората с проблеми с психичното здраве?      

Трябва да предлагаме дейности, в които могат да се срещат хора с различен опит и различен произход. Създаването на дейности, които не се основават на здравословното състояние или условията на живот, дава възможност за уникални човешки срещи и изгражда значими връзки между хора от различни среди. Проучването на психичното здраве чрез различни средства, като например изкуствата, повиши осведомеността и разбирането. Изкуството има изключителната способност да обединява хората и предлага нови начини за справяне с дори болезнени въпроси. Изкуството е начин на изразяване и създава възможности хората да бъдат видени и чути. Силата да бъде изслушан може да промени живота на даден човек и възприятието му за собствената му личност.

Тъй като смята, че все още има възможности за иновации и нови подходи към психичното здраве, финландската фондация „Лилинкоти“ (Lilinkoti) разработи игрите „Светът на възстановяването“ — една онлайн игра и една настолна. И двете са ролеви игри, които изискват играчите да се превъплътят в определен герой. Действието в игрите се развива в един футуристичен свят на надеждата и те имат за цел да подпомогнат процеса на възстановяване на играча. Предназначени са както за хора, които се възстановяват от проблеми, свързани с психичното здраве, и злоупотреба с вещества, така и за професионалисти. Представителите на „Лилинкоти“ Рета Седергрен и Венла Леиму споделиха, че игрите имат огромен потенциал за подобряване на психичното здраве, но този потенциал остава до голяма степен неизползван. 

Какво Ви накара да започнете своя проект? 

Преди няколко години ние, във Фондация „Лилинкоти“, установихме, че има много възможности за иновации и нови подходи в областта на възстановяването на психичното здраве. Нарастването на интереса към възстановяването беше огромна стъпка напред в тази област, но в известна степен липсват модерни, иновативни инструменти за прилагането му. Нашата организация работи от десетки години с хора, възстановяващи се от проблеми с психичното здраве и имахме една мечта: какво ще стане, ако има модерен инструмент за насърчаване на психичното здраве — цифрова игра, в която играете като определен герой? 

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?   

Игрите „Светът на възстановяването“ бяха разработени съвместно с хора, възстановяващи се от проблеми с психичното здраве, и с професионалисти, така че обратната информация беше постоянна по време на целия процес на проектиране на играта, насочвайки я към крайния резултат. 

Получихме изключително положителни анонимни и лични отзиви от играчите на двете игри. Например повече от 90 % от отговорилите заявяват, че мобилната игра е подобрила тяхното благосъстояние и им е помогнала да станат активни, а ролевата игра им е помогнала за социалните им умения.  

Може би най-добрата оценка беше смеха и разговорите за чувствата, предизвикателствата и силните страни, както и начинът, по който тези игри сближават играчите, независимо от техните роли и произход. 

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми? 

Има много ползи от това да бъдеш на предни позиции в областта на иновациите. Това е наистина вдъхновяващо и така създавате нещо ново. Приемете го като възможност, не се опитвайте да влезете в определени рамки. Следвайте инстинкта си, с любопитство изслушвайте мненията на всички. Преди всичко ангажирайте хора, които се възстановяват, и експерти с опит в процеса на проектиране. Ако създавате игри, бъдете подготвени да се справите с много предразсъдъци на професионалисти. Често в областта на психичното здраве игрите като цяло се считат за пристрастяващи или вредни. Не се обезкуражавайте! Бъдете смели, креативни и не се страхувайте да мечтаете. 

Какъв е потенциалът на компютърните и видеоигрите за подобряване на психичното здраве? Според Вас трябва ли те да се използват в по-голяма степен за лечение на проблеми, свързани с психичното здраве? 

Потенциалът на компютърните игри и видеоигрите — и по-специално на ролевите игри — за подобряване на психичното здраве е огромен. Тъй като тревожен брой хора страдат от проблеми с психичното здраве, имаме нужда от нови, многофункционални начини за неговото подобряване. Жалко е, че потенциалът на игрите не е проучен задълбочено. Това не се дължи на липса на интерес, а на липса на достатъчно финансиране. Няма бърз и лесен начин за разработване на добри игри за подобряване на психичното здраве. Нуждаем се от повече финансиране, повече съвместно разработени проекти и повече специалисти в сектора на психичното здраве и игрите, които работят за постигането на тази цел. Нуждаем се и от научни изследвания, много научни изследвания. 

Над 55 милиона души по света, много от които подрастващи, страдат от хранителни разстройства, които оказват въздействие върху тяхното психично и физическо здраве. Стигматизирането не позволява на много от тези хора да потърсят помощ. Проектът Telling Stories for Good („Да разкажем, за да окажем въздействие“), който се осъществява под ръководството на италианската организация Animenta, има за цел да изкорени стереотипите, да насърчи ранното разпознаване на проблемите и да предостави подкрепа. От 2021 г. насам той е достигнали до над 10 000 ученици в Италия. Разговаряхме с Aurora Caporossi, председател и основател на Animenta.

Какво Ви накара да започнете Вашия проект?

Animenta възникна в резултат от необходимостта да се даде възможност на всички хора, страдащи от хранителни разстройства, а също и на тези, които живеят редом с тях, да представят своята гледна точка. Сдружението има за цел да гарантира, че хората получават подходящ достъп до лечение на хранителни разстройства, тъй като е възможно тези разстройства да бъдат излекувани, ако на хората бъде дадена възможност сами да участват в този процес.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  Имате ли пример, който можете да ни дадете?

„Animenta е мястото, където се чувствам добре дошъл. Осъзнах, че и аз страдам от хранително разстройство, въпреки че теглото ми не е под нормата.“ Преди няколко месеца получихме това послание от нашата общност и то ни даде възможност да разберем значението на нашата работа и нейното въздействие. Animenta беше посрещната с любопитство, но и с надеждата, че можем да постигнем промяна.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Бихме искали да инвестираме все повече в проектите, които осъществяваме в училищата, за да разширим въздействието си. Средствата ще бъдат използвани и за организиране на групи за самопомощ за хората, страдащи от хранителни разстройства. Един от проектите на Animenta са лагерите Animenta, които представляват шестдневен опит в природата, който позволява на хората да преоткрият отношенията си със себе си, с телата и храната си.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Започнете с истории, за да научите през какво преминава общността, към която се обръщате. Поискайте отзиви и раздайте въпросници, за да разберете от какво се нуждаят хората. Но преди всичко отидете при тях, за да разкажете историята на собствената си борба и промяната, която искате да постигнете. В същото време е от решаващо значение да се работи в мрежа с други хора, за да се създаде ефикасна и ефективна система за подкрепа.

Според Вас признати ли са днес хранителните разстройства като сериозен проблем, свързан с психичното здраве? Получават ли хората с такива разстройства подходяща подкрепа и какво следва да се направи, за да се подобри положението?

Днес за хранителните разстройства се говори повече, така че можем да кажем, че има повече информация. Това обаче са заболявания, свързани с дълбока социална стигматизация и много стереотипно представяне. Някои хора дори и днес вярват, че хранителните разстройства са липса на воля или прищявка. В действителност хранителните разстройства са сложно психиатрично заболяване, което се нуждае от подходящо лечение, а такова в днешните условия невинаги е налично, тъй като няма достатъчно центрове за лечение и много хора нямат достъп до пътеки за лечение.

Чрез своята мрежа за социална ангажираност „ЕйджУел“ (AgeWell) ирландската благотворителна фондация „Трета възраст“ се бори със самотата в напреднала възраст. Придружителите от „ЕйджУел“, които наброяват над 50 души, посещават възрастни хора в домовете им веднъж седмично, като им осигуряват компания, но също така следят за здравето и благосъстоянието на клиента с помощта на въпросник, базиран на мобилно приложение. Алисън Браниган от Фондация „Трета възраст“ разказа, че досега над 500 души са получили подкрепа в ирландското графство Мийт, като някои описват услугата като „спасителен пояс“ или дори като „светлина в края на тъмен тунел“.

Какво Ви накара да започнете своя проект?

„ЕйджУел“ беше създадена в графство Мийт в подкрепа на нарастващия брой възрасти хора, които имат специфични социални, емоционални, психологически и физически нужди от грижи. Нашето здравно обслужване е подложено на огромен натиск, населението ни нараства и застарява, а има дълги списъци на чакащи за услуги, включително домашна подкрепа. „ЕйджУел“ предоставя навременен и практически отговор, който допълва и подобрява нашето налично здравно обслужване, като подкрепя възрастните хора, които са изолирани, самотни, уязвими, не могат да излизат от дома си и са изложени на риск. Целта е да им се помогне да живеят по-добре и по-дълго на мястото по техен избор чрез осигуряването на социални връзки и непрекъснато наблюдение на здравето и благосъстоянието, както и като се идентифицират и се реагира на възникващите проблеми, преди те да прераснат в нещо по-сериозно. „ЕйджУел“ се вписва добре и в духа на нашата организация „Трета възраст“, която оказва пряка подкрепа на хора в напреднала възраст чрез иновативни услуги и програми и създава уникални възможности за доброволческа дейност, чрез които възрастните хора могат да подкрепят своите връстници и други общностни групи. 

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  (Можете ли да дадете пример, ако имате такива)

До момента „ЕйджУел“ е предоставил подкрепа на над 500 възрастни хора в графство Мийт. Мнозина наистина оценяват аспекта с осигуряването на компания: те са изградили особено доверие в своите придружители от „ЕйджУел“, което ни помага да разберем техните нужди и страхове и по този начин можем да ги подкрепяме по-добре.

Ето някои коментари на наши клиенти: „услугата е спасителен пояс“, „Не знаех, че се нуждаех от подкрепата, докато не я получих“, „Толкова съм благодарен за тази услуга, както и на моя придружител, тя внася светлина в моето ежедневие“, „Бях много самотна, всеки ден никого не виждах, наистина очаквам с нетърпение тези посещения“. Клиент, преживявал много мрачен период и който призна, че неколкократно е обмислял самоубийство, заявява, че „ЕйджУел“ се появи в подходящия момент — помогна ми да видя светлина в края на един дълъг тъмен тунел“. Той също така добавя, че „всеки би трябвало да има достъп до тази услуга“.

Нашите доброволци — придружители, които също са хора в напреднала възраст заявяват: „Много ми харесва да съм доброволец“, „Много е хубаво да чувстваш, че може да направиш нещо полезно“ и „Чрез тази работа научих много за хората и за себе си“.

Статистическите данни показват, че „ЕйджУел“ подобрява благосъстоянието и социалната, емоционалната и информационната подкрепа, намалява изолацията и самотата, хората се чувстват в по-добра форма и физическата им активност се повишава.

Освен това членовете на семействата на нашите клиенти оценяват по-голямото спокойствие, а здравните работници, които постоянно ни препращат клиенти, са признателни за нашата работа.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Запознайте се с Вашата аудитория, включете участниците в процеса и изслушвайте какво те предлагат и от какво се нуждаят. Вярвайте в това, което знаете и което можете да постигнете, бъдете смели, креативни, не се отказвайте: ако идеята Ви е добра, ще намерите начин да я осъществите. Бъдете отворени за работа с други хора. Възползвайте се, ако можете да получите подкрепа от държавата или от здравната система под формата на финансиране и/или подкрепа/популяризиране. Това може да допринесе значително за доверието в програмата, нейното въздействие и нейния успех.

Кой според Вас е основният фактор за влошаване на психичното здраве в напреднала възраст, освен физиологичните фактори? Можем ли ние, като общество, да подобрим психичното здраве на възрастните хора?

Самотата и изолацията винаги са били фактори, които допринасят за влошаване на психичното здраве в напреднала възраст. Макар това да е проблем в селските райони на Ирландия, той е също толкова широко разпространен и в оживени градове. През последните години последиците от пандемията, принудителната изолация, затварянето в собствените домове и предпазването, както и загубата на социални контакти, достъп до дейности и свобода доведоха до епидемия от страх, тревожност, депресия и проблеми, свързани с психичното здраве. Вътрешните и световните събития, включително нарастващите разходи за живот, войната и конфликтите, също изиграха роля. С остаряването на хората техните социални кръгове могат да се свият, заболяване може да повлияе на способността им да излизат и да се предвижват, могат да бъдат принудени да стоят в домовете си или да загубят самостоятелността си. Всичко това може да засегне техните самооценка, самочувствие, настроение и перспективи. Важно е хората в напреднала възраст да не бъдат забравяни просто защото не ги виждаме: трябва да си припомним значението на общността, общностните действия и силата на социалните контакти и инициативите за социално предписване. 

Не може да има Зелен пакт без социален пакт

от група „Работници“ на ЕИСК

На 26 февруари земеделските стопани и техните трактори блокираха улиците на Брюксел в знак на протест за втори път в течение на няколко седмици. В рязък контраст с обичайно преобладаващите костюми и добре поддържани прически, улиците на европейския квартал бяха завзети от камиони, трактори, сено и натрупани на купчини горящи автомобилни гуми. Комплексните причини за протеста на земеделските стопани варират от ОСП и политиките в областта на околната среда до съвсем различни въпроси.

Истината е, че европейските селски райони са в затруднено положение и то от дълго време. Група „Работници“ и ЕИСК като цяло неколкократно предупреждаваха, че не може да има Зелен пакт без социален пакт. Може да е изкушаващо това предупреждение да се отхвърли като още една проява на брюкселския жаргон, но това би било сериозна грешка. Селските райони са изправени пред реални проблеми, сред които посредниците, които заплащат твърде малко на производителите, но налагат прекомерно високи цени на потребителите; недостатъчната подкрепа за предприемането на екологични реформи и (несправедливите) условия на свободна търговия, суровите условия на труд и изменението на климата.

Отговорът на Европейската комисия, която набързо се отказа от изискванията относно пестицидите, е още по-тревожен поради липсата на подходящи консултации и ангажираност със социалните партньори и бездействието на равнището на социалната политика. Както и при действията в областта на околната среда, изоставянето на тези мерки може да спечели малко време на нашите политици, но също така ще ни тласне отвъд необратимата повратна точка по отношение на околната среда.

Освен това с предстоящите избори, крайната десница се опитва да извлече полза от недоволството и до известна степен успява да насочи протеста срещу ЦУР, Зеления пакт и Програмата до 2030 г.

На 23 февруари Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Европейската комисия организираха водеща проява за Европейската година на уменията, която събра над 400 млади хора от всички държави — членки на ЕС, с цел да се насочи вниманието към уменията, необходими за настоящите и бъдещите работни места.

В проявата Запознайте се с шампионите на високите постижения се включиха 35 млади шампиони на ЕС от последните конкурси WorldSkills и EuroSkills и от Abylimpics (олимпиади за умения за хората с увреждания), в които конкуренти мериха сили в над 20 различни дисциплини като мобилна роботика, ИКТ, механика, графичен дизайн, автомобилни технологии и строителство.

Шампионите споделиха вдъхновяващи истории за обучението и професионалното си развитие. Младата публика имаше възможност да наблюдава и да се запознае с традиционни и нови умения по време на специални демонстрации в области като цветарство, боядисване на коли, роботика и виртуална реалност, които включваха разговори относно интеграцията на роботизираната система, разминиращите роботи за Украйна и компютърното програмиране (CAD) в машиностроенето.

Целта на проявата беше да се популяризират ползите и възможностите, предлагани от професионалното образование и обучение (ПОО), особено във връзка с екологичния и цифровия преход и бъдещия свят на труда. ПОО е от значение и в настоящия контекст на недостиг на работна ръка и умения и несъответствия между търсените и предлаганите умения в ЕС, където повече от три четвърти от предприятията съобщават за трудности при намирането на работници с необходимите умения.

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке заяви: „Уменията са ключов елемент, който ще даде възможност на младите хора да се развиват както в личния, така и в професионалния си живот. Двойният цифров и екологичен преход ни дава възможност, благодарение на уменията, не само да се адаптираме, но и да създадем работните места на утрешния ден“.

Никола Шмит, комисар, отговарящ за работните места и социалните права, заяви: „Професионалното обучение предлага толкова много възможности на днешния пазар на труда. Убеден съм, че ПОО има потенциала да ни помогне да се справим с несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостига на работна ръка, които спъват европейската промишленост“.

Събитието показа, че ПОО е отличен избор, който предлага солидни перспективи за професионално развитие и по-бързи възможности за реализация както за младите хора, така и за възрастните, които искат да сменят работата си или просто да усъвършенстват съществуващия си набор от умения. Въпреки това много бъдещи студенти често го приемат като втори избор. През 2021 г. малко над половината от всички учащи в среден курс на образователната система в ЕС са били записани в програми с професионална ориентация.

През 2022 г. почти 80 % от наскоро завършилите ПОО са успели да си намерят работа, като ЕС се стреми да постигне целта от 82 % до 2025 г. (ll)