В условията на ежедневни бомбардировки, когато основната им цел е да останат живи, младите украинци не могат да си позволят да мислят за далечното бъдеще, казва 18-годишната Йевхения Сеник, участничка в YEYS за 2025 и младежки активист от Украйна. Тя споделя как войната се е отразила на младежките организации в нейната страна и защо е важно да им се даде гласност на европейската сцена.

Според Вас, как войната в Украйна се отрази на Вашата организация през последните три години и как се промени дейността ѝ?

Създадена през 2013 г., Платформата SD има за цел да защитава ценности като свобода, солидарност, равенство и справедливост, защото вярваме, че това са най-важните ценности за създаване на прогресивно бъдеще в Украйна. Имаме и много клонове в други държави, за да поддържаме ангажираността на украинските младежи, живеещи в чужбина, които са били принудени да напуснат домовете си. 

На първо място, войната се отрази на работата на регионалните клонове, тъй като имаме много клонове, например в Одеса и Запорожие, които са много близо до фронтовата линия и хората там всеки ден са подложени на бомбен обстрел. Трудно им е да мислят за организиране на събития, когато основната им цел е просто да останат живи. Ежедневните бомбени обстрели засягат младежите в цялата страна, защото не можеш да си позволиш да мислиш за далечното бъдеще когато не знаеш какво ще се случи утре или дори какво ще се случи след два часа.

Освен това заради войната финансовото положение в Украйна е нестабилно, което води до липса на работа за младите хора. Младите хора трябва да си намерят работа, като същевременно се опитват да учат и да участват в младежки организации – това е труден за постигане баланс.

След пълномащабната инвазия много млади хора започнаха да се борят срещу руската агресия с оръжие в ръка, а не чрез младежки съвети или младежки организации. В резултат на това младите хора нямат политически опит. В бъдеще ще бъде трудно да се гарантира, че всеки може да участва правилно в политиката.

В Платформата SD предоставяме, безплатно и неформално, политическо образование, с цел младите хора да знаят как могат да влияят на политиката на регионално и национално равнище.

Защо смятате, че е важно младежки организации или техни представители да присъстват на събития като YEYS?

На първо място, тези международни събития показват на украинците, че Европа не е забравила за нас. За нас е важно да бъдем тук, да изразим мнението си, да попитаме другите за техния опит и да донесем нови идеи в нашата страна.

Това показва, също така, че сме способни и сме решени да станем част от Европейския съюз, защото ако сме тук, европейските младежи ще могат да ни слушат и ние ще можем да ги слушаме. Това е като партньорство между всички нас.

От какво според Вас се нуждаят младите хора като подкрепа, като помощ, за да бъдат насърчени да продължат да се занимават с младежка работа и младежки активизъм?

Смятам, че е много важно Европейският съюз да се консултира с украинската младеж. Вярвам, че ако Европейският съюз продължи да ни предоставя тези възможности да изразяваме мнението си при формирането на политиката на ЕС, ще стигнем до общи заключения, които ще са от полза и за двете страни, защото сме част от Европа. По тази причина е необходимо да се постигне общо заключение във всички области на политиката. Освен това, ако Европейският съюз продължи да предоставя финансова подкрепа на украинските младежи за участие в събития като това, това ще ги насърчи да продължат да се занимават с политика, тъй като финансовата тежест няма да представлява толкова голяма пречка за участие.

Йевхения Сеник е младежки активист в Платформата SD, организация, която е член на Националния младежки съвет на Украйна. Тя е студентка по международни отношения в Националния политехнически университет в Лвов.  

Седемнайсетгодишният ученик Адам Мохтари беше един от представителите на Ирландия на проявата  „Твоята Европа, твоето мнение!“ (YEYS), която се проведе през март в Брюксел под надслов „Да дадем глас на младите хора“. По-късно той представи препоръките на YEYS на Седмицата на гражданското общество на ЕИСК, където се изказа по време на сесия, озаглавена „Очертаване на курса на Европа — възстановяване на връзките в поляризираните общества чрез учене в общността и гражданско образование“. Адам описва какво му е харесало в YEYS и споделя личната си история, за да изтъкне защо иска Европа, в която всички да се чувстват приобщени.

От Адам Мохтари

Здравейте, казвам се Адам Мохтари и имах невероятното преживяване да представлявам Ирландия на проявата „Твоята Европа, твоето мнение!“ (YEYS) 2025 г. Около 90 млади хора от цяла Европа се събраха, за да споделят идеи и да зададат облик на бъдещето.  

Особено ми хареса работата в групи за обсъждане на важни въпроси и вземане на решения. Много ми хареса и заниманието, в което се редувахме да бъдем слушатели, оратори и наблюдатели, обсъждайки какво означава Европа за всеки от нас лично. Всеки от нас имаше на разположение седем минути за изказване — за да се гарантира, че всеки ще може да вземе думата.

Накрая постигнахме съгласие по пет основни препоръки: да се повиши прозрачността на правителствата и да се включат младите хора, да се преподава активното гражданство в училищата, да се гарантира равенство за всички, да се даде на младите хора реална възможност да участват в политиката и да се създаде солиден план за действие в областта на климата.

Падна ми се честта да представлявам всички участници в YEYS на Седмицата на гражданското общество в ЕИСК, където споделих нашите препоръки със създателите на политики. Това ми показа, че гласовете на младите имат значение!

Силата на образованието

Образованието играе огромна роля, за да подтикне младите хора да се ангажират с демокрацията. То ни учи как да мислим критично, да разпознаваме фалшивите новини и да предприемаме действия. Без подкрепата на моето училище нямаше да имам тази възможност. Сега искам да насърча и други да се включат.

По време на YEYS председателят на ЕИСК Оливер Рьопке и координаторът на ЕС по въпросите на младежта Биляна Сиракова изслушаха нашите идеи и ни насърчиха да продължим да се стремим към промяна.

Моята история и защо е важно приобщаването

Роден съм в Ирландия, но родителите ми са се преместили тук в края на 90-те години. Ирландците веднага са им засвидетелствали обич и уважение. Майка ми и баща ми са ми разказвали, че през този период в Ирландия е имало твърде малко многообразие. Въпреки това през 90-те години родителите ми са живели добре.

Аз съм ирландец и европеец с алжирско потекло.  Понякога съм се чувствал различен от другите, но през повечето време се чувствам като всички останали.  Научих много от различни култури и мисля, че това прави живота по-добър. Ако всички бяхме еднакви, щеше да е скучно.  Трябва да бъдем отворени към различията и да проявяваме готовност да разбираме другите.

За съжаление днес някои мигранти и млади хора се сблъскват с дискриминация, омраза и несправедливо отношение, които могат да бъдат насърчавани от социалните медии. Това трябва да се промени. Тези явления ме натъжават. Някои от имигрантите в Ирландия сега се намират в трудна ситуация, живеят на улицата и са възприемани като проблем. Не е лесно и е толкова тъжно.

Имах късмета да посещавам училища, в които всички се чувстват приобщени, но не всички млади хора имат този шанс. Трябва да направим така, че всички млади хора да се чувстват приети и да развият чувство за принадлежност, за да не се чувстват изоставени или откъснати от обществото.

Да изградим по-добро бъдеще

За да направим Ирландия и Европейския съюз по-приобщаващи, трябва да научим повече за различните култури и за това какво прави ЕС за нас.  Това ще помогне за разбирането и ще подобри приобщаването.

Нуждаем се от прояви в общността, които да събират хората и да им дават възможност да си взаимодействат по положителен начин. Повече млади хора трябва да участват във вземането на решения на местно равнище, включително в младежките клубове, спортните клубове или училищата, или на равнище ЕС. Това ще ги накара да се почувстват ангажирани с въпросите, които са важни за тях. Ще покаже на младите хора как да се включат.

Нуждаем се от подкрепата на ЕС, за да превърнем приобщаването в приоритет.  Радвам се, че приобщаването е приоритет за ЕИСК.

Какво искам за Европа

Много млади хора не са наясно за това какво прави ЕС за тях. ЕС трябва да направи повече, за да ни помогне да участваме в политическия живот и да гласуваме. 

Искам обединена, справедлива и гостоприемна Европа, в която всеки се чувства приобщен, независимо от произхода си.

YEYS ми показа, че младите хора могат да донесат промяна. Дори и не всички наши идеи да бъдат приети веднага, те поне ще бъдат чути. Като ирландски младеж с алжирско потекло чувствам, че моят глас има значение и искам и другите да имат същата възможност.

Образованието може да спомогне за сближаването на хората и за борбата с дискриминацията и да даде глас на младите хора. Ще споделя това преживяване у дома и ще насърча други да се включат. Бъдещето е в нашите ръце!  Това е нашата Европа и ние имаме право на глас!

Адам Мохтари е 17-годишен ученик от Ирландия. Учи в средното училище Bremore Educate Together в Балбриган, близо до Дъблин. Увлича се от въпросите, свързани с ЕС, и от идеята за по-приобщаващи и успешни общества. Адам взе участие в изданието на YEYS за 2025 г.и представлява YEYS на тазгодишната Седмица на гражданското общество.

От Хавиер Гарат Перес

В отговор на инициативата на президента Урсула фон дер Лайен „Европейски пакт за океаните“ Европейският икономически и социален комитет представи ключови препоръки за насърчаване на всеобхватен и балансиран подход към управлението на океаните. Неговата визия е насочена към осигуряване на здрави и продуктивни океани, стимулиране на синята икономика на ЕС, укрепване на морските изследвания и иновации и опазване на морските екосистеми за бъдещите поколения.

Отключване на потенциала на синята икономика

ЕИСК подчертава значението на развитието на стабилна и конкурентоспособна синя икономика. Това включва опростяване на регулаторните рамки, осигуряване на стратегическа автономия, насърчаване на иновациите и напредък към декарбонизация.

За да се осигури проспериращо бъдеще на морската индустрия, ние се застъпваме за спешни инвестиции в електрически горива, морски възобновяеми енергийни източници и иновативни морски технологии. Освен това създаването на силен морски клъстер с ясни цели за устойчивост ще спомогне за запазване на водещата роля на Европа в морската индустрия. Ето защо е наложително да се създаде „Промишлен алианс за веригите за създаване на стойност на синята икономика“ и да се укрепи стратегията на ЕС за морска сигурност.

Освен това препоръчваме да се направи оценка на съществуващите политики, като например общата политика в областта на рибарството. Устойчивият риболов следва да получава постоянна подкрепа, а зависимостта от морските храни следва да бъде намалена. Вносът следва да подлежи на същите социални и екологични стандарти. ЕИСК също така настоятелно призовава Европейската комисия да разработи план за действие на ЕС за „сините храни“ до 2026 г.

Повишаване на знанията, научните изследвания и иновациите в областта на морското дело

ЕИСК настоява за по-голямо финансиране на морските изследвания и иновациите, като подчертава необходимостта от глобална научна работа в екип и по-добри технологии в морския сектор. За да се осъществи това, предлагаме да се създадат центрове за синята икономика и да се стартира европейска обсерватория на океаните.

Увеличаване на инвестициите и финансирането за устойчивост на океаните

Подчертаваме необходимостта от мобилизиране на значително публично и частно финансиране в подкрепа на ЦУР 14 (Живот под водата). За тази цел следва да се създадат специални бюджетни редове за свързани с океаните проекти в рамките на програми на ЕС за финансиране, като например „Хоризонт Европа“. Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДР) също следва да получи по-голяма финансова подкрепа, за да допринесе за конкурентоспособни и декарбонизирани сектори.

Социално приобщаващ и справедлив преход

Устойчивата икономика на океаните трябва да гарантира справедливо отношение към морските работници. ЕИСК препоръчва мерки за справяне с недостига на работна ръка, насърчаване на приемствеността между поколенията и предоставяне на възможности за професионална преквалификация. Трябва да се въведат цялостни системи за социална подкрепа, за да се защитят работниците, особено тези, които не могат да преминат към нови роли поради технологичните промени.

Гарантиране на здрави и устойчиви океани

Нашите океани са изложени на много заплахи, свързани с изменението на климата, замърсяването, пластмасите и човешкия натиск. Затова призоваваме за по-големи усилия за възстановяване и опазване на морските ресурси и за устойчиво опазване, съобразено с глобалните ангажименти за биоразнообразието. Постигането на „добро екологично състояние“ е от решаващо значение и за икономическата стабилност и издръжливостта спрямо изменението на климата. Освен това трябва спешно да инвестираме в екологосъобразна инфраструктура, намаляване на замърсяването и европейски план за адаптиране към климата, като същевременно засилим водещата роля на ЕС в глобалното управление на морската среда.

Осигуряване на цялостна рамка за управление на океаните

За да се стимулира икономическият просперитет, като същевременно се зачитат ограниченията на нашата планета, ЕИСК призовава за регионално сътрудничество с местните общности, за да се поддържа съгласуваност на политиките. Той също така настоява за по-добри международни споразумения, по-силна дипломация на ЕС по въпросите на океаните и специални работни групи, насочени към морските дейности, в рамките на институциите на ЕС.

И накрая, ЕИСК препоръчва също така да се подобри морското пространствено планиране, за да се балансират различните интереси, като например разширяването на производството на енергия от разположени в морето инсталации с рибарството и аквакултурите. Целта е да се насърчи съвместното съществуване и устойчивостта, като същевременно се гарантира, че традиционните рибарски общности се запазват и участват в процеса на вземане на решения.

Преодоляване на разделенията: как гражданското общество може да се бори с вредната поляризация

Във времена на нарастваща поляризация в нашите общества и намаляващо доверие в демократичните институции гражданското общество трябва да отговори на предизвикателството. Поляризацията сама по себе си невинаги е отрицателна; демократичният дебат процъфтява благодарение на различните гледни точки. Когато обаче поляризацията води до враждебност, дезинформация и разделение, тя застрашава самите основи на нашите демокрации.

По време на тазгодишната Седмица на гражданското общество видяхме забележителни примери за инициативи за борба с вредната поляризация. Наградата на ЕИСК за гражданското общество открои организациите, работещи в областта на медийната грамотност, борбата с дезинформацията и насърчаването на диалог между поколенията. Това са видовете проекти, които трябва да бъдат подкрепени, ако искаме да изградим устойчиви и сплотени общества.

В цяла Европа сме свидетели на нарастваща разпокъсаност на обществото. Предизвикателствата са многобройни: икономически неравенства, социално изключване, цифрова дезинформация и политически екстремизъм. Неотдавнашният възход на популистките движения в Европа, намаляващият медиен плурализъм и спадащото доверие в институциите показват как поляризацията подхранва недоволството. Тези тенденции отслабват демократичните структури и подкопават социалното сближаване. В такива времена гражданското общество е не само участник в демократичния процес, но и пазител на неговата устойчивост.

Организациите на гражданското общество отдавна са в челните редици на защитата на демократичните ценности. Те действат като медиатори, като представят различни мнения, противодействат на невярната информация и насърчават информирани обществени дебати. Те предоставят платформа на онези, които имат усещането, че гласът им не се чува, като се застъпват за приобщаващи политики, които преодоляват разделенията, а не ги задълбочават. Чрез гражданска ангажираност, основани на факти дискусии и инициативи, които насърчават толерантността, гражданското общество активно се бори с разделението.

ЕИСК е твърдо убеден, че засилването на участието и диалога е единственият начин за постигане на напредък. Всеки ден сме свидетели на това в нашата работа — нашите членове, представляващи работодатели, синдикати и НПО, участват в оживени дебати, но винаги с цел намиране на обща основа. Силата ни е в консенсуса и това е моделът, който трябва да бъде разширен в цяла Европа.

Гражданското общество трябва да бъде овластено да изпълнява пълноценната си роля в борбата с поляризацията. Това означава да се гарантира достъпът им до финансиране, да се защити способността им да работят свободно и да се насърчава среда, в която се признава и цени техният принос към демократичния живот. Механизмите за участие, независимо дали чрез консултации с гражданите, инициативи на местно равнище или инструменти за съвещателна демокрация, трябва да бъдат укрепени, за да се гарантира, че хората се чувстват участници във вземането на решения.

Бъдещето на Европа зависи от това дали нейните граждани се чувстват представени, ангажирани и чути. Гражданското общество не е допълнение към демокрацията — то е нейната основа. Докато се ориентираме в епохата на разделение, трябва да му осигурим инструментите, признанието и пространството, от които се нуждае, за да продължи да защитава нашите демократични ценности. Чрез насърчаване на диалога и социалното приобщаване и противодействие на екстремизма гражданското общество може да бъде силата, която превръща поляризацията от източник на конфликти в двигател на конструктивен дебат и социален напредък.

Нека работим заедно, за да гарантираме, че нашето бъдеще не се определя от разделението. Вместо това да изградим Европа, в която многообразието на мненията укрепва нашето единство, ангажираността възстановява доверието,а гражданското общество играе водеща роля в преодоляването на разделението.

Оливер Рьопке

Председател на ЕИСК

В този брой:

• „Европейската отбрана: важно е да се харчи разумно и ефективно“ от члена на ЕИСК Марчин Новацки
• „Планът ReArm Europe“ от Никола Гро-Верейд

• Акцент върху „Твоята Европа, твоето мнение“:

  – „Ангажирането на младите хора не следва да бъде само проформа“ от Бруно Антонио

  – „Насърчаване за овластяване“ от Кристина Булвасова

  – Младежта на Молдова на „Твоята Европа, твоето мнение!“: създаване на поколение, което не се спира на ограниченията — интервю с Мадалина-Михаела Анточи

Никога досега не сме имали такова образовано поколение с толкова голям потенциал, което обаче е подложено и на толкова голям натиск и се сблъсква с толкова много съмнения за бъдещето, твърди експертът по въпросите на младежта и основен оратор на „Твоята Европа, твоето мнение“ за 2025 г. Бруно Антонио. Той разговаря с ЕИСК Инфо за това как да се даде по-голяма гласност на младите хора и защо в момент, когато дискриминацията и ксенофобията бележат ръст в Европа, от решаващо значение е бъдещите младежки програми на ЕС да продължат да ги учат за значението на демокрацията.

1. Пасивни или активни са младите хора днес в политическия и обществения живот? По какъв начин те могат да бъдат по-ангажирани в изготвянето на политики?

Различни проучвания показват, че младите хора се интересуват и вземат активно участие. Ако дефинираме политическата ангажираност като осведоменост по критични обществени въпроси, очевидно е, че младите хора предприемат действия, за да стимулират промяната. Особено интересен е начинът, по който те избират да се ангажират. Традиционните начини за участие включват гласуване, доброволческа дейност в НПО или присъединяване към младежките крила на политическите партии. Днес те изглеждат по-малко популярни сред младите хора, които предпочитат да влияят върху изготвянето на публичните политики чрез подписване на петиции или чрез участие в протести и други иновативни начини. В мрежата DYPALL проучваме тези инструменти за ангажираност чрез консултантски услуги, участие в местни младежки съвети и други местни механизми за диалог с младежта. Виждаме, че младите хора проявяват силен интерес към участие, но повечето традиционни механизми не са нито подходящи за младежите, нито са наистина значими.

2. Резултатите от последните европейски избори и националните проучвания показват, че много млади хора са гласували за десни партии. Защо смятате, че това е така, и смятате ли, че това е тревожна тенденция, която може да застраши европейските ценности като равенство и приобщаване?

Нарастването на гласувалите за десни партии сред младите хора е тревожна тенденция. Смятаме, че тя се дължи на неудовлетвореност от основните политически течения, дълбоко недоверие към политическите институции, желание за силна национална идентичност и опасения за икономическата и социалната сигурност. Трябва да сме в състояние да разберем първопричините за тези тревожни тенденции в гласуването. Това поколение израства във време на постоянни кризи и несигурност за бъдещето си. Никога досега не сме имали такова образовано поколение с толкова голям потенциал, което обаче е подложено и на толкова голям натиск и се сблъсква с толкова много съмнения за бъдещето. Алгоритмите на социалните медии засилват поляризиращото съдържание, като оформят гледните точки.

Всичко това създава несигурност за бъдещето. Гласуването за популистки партии може да бъде както форма на протест, така и на общо недоволство, от една страна. Но от друга страна, то може да отразява и желанието за силен глас във властта, което да носи чувство за сигурност. Историята обаче показва, че когато подобни популистки десни партии вземат властта, младите хора често губят надеждата си и се чувстват предадени. Често това става твърде късно, когато те осъзнават, че правата, свободите и други важни за тях ценности са отнети или поставени под въпрос.

Тази тенденция вече застрашава нашите европейски ценности и можем да я видим не само в политическия дискурс, но и във всекидневния живот на хората в нашите общности, където проявите на ксенофобия или дискриминация спрямо различните се превръщат в нещо нормално. Ето защо е от съществено значение бъдещите програми на ЕС за младежта да продължат да подкрепят младите хора да разбират значението на демокрацията, да я изучават и да я преживяват. Те трябва същевременно да им помагат да развиват уменията, необходими за изграждане на издръжливост спрямо заплахите, които представляват антидемократичните движения.

3. Доколко младите европейци са наясно с това какво прави ЕС за тях? Как да ги насърчим да проявяват по-голям интерес към ЕС? Как оценявате усилията на ЕС в областта на комуникациите?

Можем спокойно да кажем, че информираността на младите хора за това какво прави ЕС за тях е определено по-висока, отколкото при по-възрастните поколения. Младежки програми като „Еразъм+“, Европейски корпус за солидарност и DiscoverEU допринасят за изграждането на това чувство за принадлежност към европейската идентичност и следва да бъдат засилени и достъпни за всички млади хора в Европа.

Но дали наистина осъзнават какво прави Европа за тях? Според нас, не. Способността на ЕС да демонстрира въздействието си върху обществото — особено върху младите хора — все още трябва да бъде по-видима и по-добре разбрана. Решенията, които вземат институциите на ЕС, имат огромно въздействие и това би трябвало да подтикне младите хора да проявяват по-голям интерес към въпросите на ЕС. Как? Тук има две идеи: институциите на ЕС трябва да изпратят информативно послание, което да им покаже, че решенията, които се вземат на равнище ЕС, пряко засягат живота им. Освен това те трябва да разширят програмите, които предлагат на младите хора повече възможности да научат повече за ЕС, да го опознаят и да го открият. Това може да засили чувството за принадлежност, съпричастност, връзка и приятелство сред европейците.

Въпреки огромните усилия на различните институции на ЕС за достигане до гражданите и въпреки значителните подобрения в различните кампании и инструменти, не можем да кажем, че те са достатъчни. На практика те често са отдалечени от реалностите на младите хора.

Въпреки че ЕС постигна напредък в присъствието си в социалните медии и в кампаниите, насочени към младите хора, посланията му все още не са достатъчно разбираеми, особено за различните групи млади хора в нашите общества. Усилията на ЕС в областта на комуникацията се нуждаят от по-нататъшно развитие и структуриране, като се включат нови методи за достигане до обществеността, като например наемане на младежки НПО като посланици за мненията на младите хора, разработване на децентрализирани платформи за достигане до обществеността и структуриране на кампании за разказване на истории, които свързват политиките на ЕС с реални преживявания от ежедневието. В този контекст е от съществено значение да се експериментира с нови комуникационни подходи и младите хора да участват пряко в създаването и изпълнението на кампании и други комуникационни дейности. 

2. Как можем да осигурим по-голяма гласност за младите хора?

Като ги приемаме сериозно и признаваме тяхната стойност. Институциите разполагат с правомощията и способността да увеличат гласността на младите хора, но понякога липсва готовност да осигурят пространство, подкрепа, възможности и инструменти за тяхното пълноценно участие. Участието на младежите не трябва да се разглежда като списък със задачи: да се канят млади хора на публични събития, да се правят снимки за социалните медии и да се пренебрегва техният принос. Участието на младежите трябва да има въздействие, което означава, че младите хора трябва да видят резултатите от своето участие и промените, които следват от това.

Засилването на гласа на младите хора изисква институционална подкрепа, като например младежко представителство в органите за вземане на решения. То налага и изграждането на доверие, което изисква време, качествени пространства и процеси на съвместна работа. За да се случи това, трябва да се осигури подходящо финансиране, а институциите трябва да разполагат с капацитет за по-добра работа и да ангажират младите хора в процеса на вземане на решения. Това изисква инвестиции, истинска ангажираност и време.

Бруно Антонио е изпълнителен директор на мрежата DYPALL — европейска платформа на организации на гражданското общество, местни власти и изследователски институции за насърчаване на участието на младите хора в процеса на вземане на решения на местно равнище. През последните 12 години Бруно работи като експерт по въпросите на младежта и външен консултант за няколко институции, като Европейската комисия и Съвета на Европа. Преди това е работил като генерален секретар на Младежта за обмен и разбирателство, както и като изпълнителен директор на ECOS — Кооперация за образование, сътрудничество и развитие. Завършил е социална педагогика в университета на Алгарве във Фаро, Португалия.

Попитахме Хавиер Гарат Перес, докладчик по становището на ЕИСК относно „Препоръки на гражданското общество за европейски пакт за океаните“, кои са най-важните препоръки на ЕИСК относно инициативата на Европейската комисия, която определя цялостната визия за всички политики, свързани с океаните. Какви конкретни действия трябва да се предприемат за опазване на океаните от опустошаване и замърсяване и за опазване на тяхното биологично разнообразие? Кои са най-големите заплахи за благосъстоянието на океаните и какви решения предлага Комитетът?