Нашият гост изненада е д-р Александра Борхард, която беше основният оратор на семинара на ЕИСК „Свързване на ЕС“ през 2024 г. Водещ автор на доклада с актуалните новини на Европейския съюз за радио и телевизия за 2024 г. относно въздействието на ИИ върху журналистиката, тя анализира перспективите за отговорна журналистика след бързото разпространение на генеративния ИИ. Въпреки че някои действащи лица от медийната индустрия вече са преситени от обещанията на генеративния ИИ, рисковете, които той създава са значителни, но също така и възможностите.

Д-р Борхард е старши журналист, независим съветник, университетски преподавател и медиен изследовател с над 25 години новинарски опит, от които 15 на ръководни длъжности. През последните пет години тя подкрепя 26 европейски издатели в областта на цифровата трансформация като наставник за програмата „Table Stakes Europe “ на Световната асоциация на издателите на новинарски медии (WAN-IFRA). Можете да се запознаете с работата ѝ  тук.

В нашата рубрика „Право в целта!“ докладчикът по становището на ЕИСК Създаване на европейска водеща инициатива в областта на здравеопазването Ален Койор препоръчва здравните въпроси да се превърнат в приоритетна тема за бъдещата Европейска комисия. Той подчертава обединяващия характер на европейската водеща инициатива за здравето, която би трябвало да демонстрира европейската солидарност чрез укрепване на здравните системи и защита на ЕС от бъдещи кризи.

На 4 октомври ad hoc групата на ЕИСК „Европейска гражданска инициатива“ проведе дебат на тема „Европейската гражданска инициатива — актуално състояние в Хърватия“ в Загреб. Целта на дебата беше членовете на ad hoc групата да започнат диалог с местните заинтересовани страни, за да обсъдят техния опит, мнения и идеи. Те се съсредоточиха по-специално върху видимостта и осведомеността за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) в Хърватия, както и върху извлечените поуки и установените до момента най-добри практики. ЕГИ е инструмент, който позволява на гражданите на Европейския съюз да оказват пряко влияние върху политиката на ЕС, като предлагат ново законодателство.

Дебатът в Загреб на тема „Европейската гражданска инициатива — актуално състояние в Хърватия“ беше първата такава проява, която ad hoc групата организира извън Брюксел. На проявата, чийто домакин беше Хърватската търговско-занаятчийска камара (Hrvatska Obrtnička Komora), членовете на ad hoc групата на ЕИСК имаха удоволствието да посрещнат Маргарета Мадерич, държавен секретар в Министерството на труда на Хърватия, Дино Зорич от Министерството на правосъдието, представители на Европейската комисия и Форума на ЕГИ, както и много участници, представляващи центрове Europe Direct, университети, местни власти и национални икономически и социални съвети, както и хърватски посланици на ЕГИ, организатори на ЕГИ, студенти и други заинтересовани страни.

Следобед дебатът беше последван от редовно заседание на ad hoc групата за ЕГИ и от разходка в центъра на Загреб, по време на която членовете на ad hoc групата разговаряха с местни жители и раздадоха популярното издание на ЕИСК „Паспорт за европейската демокрация“.

С работната си програма за периода 2023—2025 г. ad hoc групата има за цел да засили още повече активното участие на ЕИСК в процеса на Европейската гражданска инициатива. Тя планира да организира по-нататъшни срещи извън Брюксел, тъй като те предоставят добра възможност за дебат с местните заинтересовани страни от ЕГИ и за повишаване на осведомеността относно ЕГИ на национално и местно равнище.

Ad hoc група „Европейска гражданска инициатива“ — понастоящем председателствана от члена на ЕИСК Виолета Йелич — беше създадена през 2013 г., за да предоставя политически насоки относно ЕГИ и да следи развитието в тази област.

Въведена с Договора от Лисабон, Европейската гражданска инициатива стартира през 2012 г. като първия инструмент за демокрация на участието на транснационално равнище. Тя позволява на най-малко един милион граждани на ЕС от поне седем държави членки да призоват Европейската комисия да предложи законодателство и следователно е най-близкият еквивалент на гражданска законодателна инициатива. 

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изигра много активна роля в разработването и популяризирането на Европейската гражданска инициатива от самото ѝ начало. (ep)

6 ноември 2024 г.

Годишна конференция за основните права и върховенството на закона

27 ноември 2024 г.

Гражданите могат да победят дезинформацията (Атина, Гърция)

28-29 ноември 2024 г.

Европейски форум за миграцията– 9-о заседание

4-5 декември 2024 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От 2 до 4 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитетът на регионите (КР) бяха домакини на Европейския месец на киберсигурността (EМКС) в Брюксел. Събитието събра водещи оратори от институциите на ЕС, регионалните правителства и гражданското общество, за да се разгледат предизвикателствата на днешната бързо променяща се кибернетична среда. ​

12-ото издание на EMКС се съсредоточи върху социалното инженерство — нарастваща заплаха, която се занимава с човешкото поведение с цел получаване на неразрешен достъп до информация и услуги и по този начин нарушава сигурността.

Основните изводи от тазгодишното събитие са:

1. С новия регламент относно киберсигурността се установява обща референтна основа за институциите на ЕС и държавите членки.
2. Редовните оценки на риска са от решаващо значение за идентифициране на уязвимостите и приоритизиране на стратегиите за смекчаване на последиците.
3. Нововъзникващите заплахи, като например атаките с ИИ и квантовите изчислителни технологии, изискват иновативни мерки за противодействие.
4. Регионалните власти играят решаваща роля в подкрепата на местните субекти чрез обмен на знания, техническа помощ и адаптирани програми за обучение.
5. Атаките на социалното инженерство, основаващи се на ИИ се увеличават и борбата с тях изисква многостранен подход на сътрудничество.

Повече информация за проявата можете да намерите тук. (lp)

Една от програмите, представени на посветения на журналистиката семинар на ЕИСК „Свързване на ЕС“ през 2024 г., беше инициативата „Хана Аренд“. Това е мрежа от организации на гражданското общество, които подкрепят и защитават журналисти, работещи под изключителен натиск и подложени на цензура, тормоз и преследване. Програма за защита, финансирана от федералното правителство на Германия, инициативата предлага най-разнообразна ценна помощ на журналисти по света — от Афганистан и Судан до Русия и Украйна — независимо дали в родните им страни, или в изгнание.

Когато критичните гласове се заглушават, журналистите се лишават от свобода и цели медии се закриват, обществеността се лишава от достъп до независима информация. Тази информация обаче е от съществено значение за възможността на хората да оформят свободно мнението си и за функционирането на демокрацията.

Две години след стартирането на инициативата „Хана Аренд“ от федералното правителство на Германия основанията за безпокойство не само не са намалели, а напротив — увеличили са се. Последният световен индекс за свобода на печата, изготвен от „Репортери без граници“ (RSF), показва, че в световен мащаб условията за работещите в медиите са се влошили. Броят на държавите (понастоящем общо 36), които попадат в долната категория (в която положението се определя като „много сериозно“), не е бил толкова голям в продължение на повече от десетилетие. Журналисти от редица държави от тази категория, включително Русия, Афганистан и Судан, се подпомагат от няколко проекта, ръководени от партньорските организации на инициативата „Хана Аренд“.

Благодарение на инициативата „Хана Аренд“ — програма за защита, финансирана от Федералното министерство на външните работи на Германия и представител на федералното правителство за културата и медиите — работещите в медиите могат да получат много различни видове помощ в родната си страна или в изгнание. Понякога помощта е възможна дори когато на пръв поглед това изглежда невъзможно. Например проект в рамките на инициативата подкрепя жени журналисти в Афганистан: те получават обучение по безопасност, стипендии и наставничество на родния си език. Особено голям брой жени в медиите са загубили работата си, откакто талибаните поеха властта през 2021 г., което означава, че понастоящем почти няма жени, които да работят в радиото или телевизията. Оттогава целият сектор е претърпял рязко свиване.

Руските и суданските медийни специалисти могат да се възползват от инициативата „Хана Аренд“ в съседните държави. Създадени са специални центрове, които да служат като звена за контакт за работещите в медиите в изгнание и които се управляват или подкрепят от партньори на инициативата. Центровете за медийни специалисти в изгнание и Casa para el Periodismo Libre (пространство за журналисти в изгнание) в Централна Америка също са безопасни пространства, които предлагат психологически и правни консултации. Центровете са и места, които осигуряват допълнително обучение и представляват отправна точка за работа в мрежа между медийни специалисти, които са преследвани в родните си страни по различни причини.

Възстановяването на устойчиви редакционни структури в изгнание е друг подход, следван в рамките на инициативата „Хана Аренд“. Целта е да се гарантира, че хората в родните държави на журналистите с тоталитарен режим продължават да получават независима информация.

Афганистан, Русия и Судан не са единствените държави, чиито журналисти получават подкрепа. Обхватът на инициативата е по същество в световен мащаб и може да реагира гъвкаво на влошаващи се ситуации, свързани със сигурността. Понастоящем се предоставя подкрепа основно на медийни специалисти от Беларус, Централна Америка, Мианмар, Северна Африка и Украйна. В това отношение Украйна е специален случай, тъй като целта на работата по проекта е да се гарантира непрекъснато докладване по време на продължаващата война. Това изисква материална и техническа помощ, както и специално обучение и застраховка за операции на фронтовата линия.

Партньори на инициативата „Хана Аренд“ са следните четири организации на гражданското общество: DW Akademie, Европейският фонд за журналисти в изгнание (JX-Fund), Медии в сътрудничество и преход (MICT) и Европейският център за свобода на печата и медиите (ECPMF). Програмата изисква независимост от държавен контрол, както и ненамеса на държавата. Финансирането се предоставя единствено въз основа на безпристрастни критерии от независими журита, върху които държавата не може да влияе.

За повече информация посетете https://hannah-arendt-initiative.de/hannah-arendt-initiative-english/ или пишете на info@hannah-arendt-initiative.de.

Инициативата „Хана Аренд“ е мрежа за защита на журналистите и медиите по света. Тя е създадена през 2022 г. по инициатива на Федералното министерство на външните работи на Германия и представителя на федералното правителство за културата и медиите и е финансирана от тях. 

На 23 септември 2024 г. Европейската комисия обяви победителите в третото издание на наградите на ЕС за биологично производство. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) избра и награди победителите в три основин категории: най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство, най-добър търговец на дребно на биологични храни и най-добър ресторант в областта на биологичните храни.

Победителите са:

• Най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство: Gino Girolomoni Cooperativa Agricola (Италия), кооперация, която произвежда био паста в региона Марке, като използва енергия от възобновяеми източници, и подкрепя над 300 местни земеделски стопани.
• Най-добър търговец на дребно на биологични храни: SAiFRESC (Испания), инициатива на земеделски стопани, които произвеждат 70 вида биологични плодове и зеленчуци върху 30 хектара земя, обработвана по биологичен начин, насърчават кръговата икономика и предлагат образователни семинари.
• Най-добър ресторант/ресторантьорски услуги в областта на биологичните храни: Kalf & Hansen (Швеция), верига ресторанти, специализирана в изцяло биологична и сезонна скандинавска кухня, известна с устойчивото снабдяване с продукти и тесните връзки с местните производители.

Петер Шмит, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ на ЕИСК (NAT), похвали победителите, като отбеляза, че наградите отличават иновациите и високите постижения в сектора на биологичното производство в ЕС. Той подчерта, че увеличаването на физическата и финансовата достъпност на биологичните продукти е от съществено значение за растежа на сектора и за подпомагане на ЕС да постигне целта си от 25 % биологично земеделие до 2030 г. „Решаването на социални проблеми чрез селскостопанските политики обаче е погрешен подход. Социалните политики трябва да дават възможност на европейските граждани да си купуват биологични продукти“, добави той.

Наградите на ЕС за биологично производство са част от по-широката инициатива „Ден на биологичното производство“ на ЕС, стартирана през 2021 г., за да се подчертаят ползите от биологичното земеделие. Биологичното земеделие, подкрепено от общата селскостопанска политика на ЕС, нарасна значително, като от 5,9 % от земеделската земя в ЕС през 2012 г. достигна до 10,5 % през 2022 г., а продажбите на дребно достигнаха 45 милиарда евро през 2022 г. Въпреки икономическите предизвикателства ЕС продължава да бъде вторият по големина пазар на биологични продукти в световен мащаб след САЩ. (ks) 

От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

Докладът на Марио Драги отново насочи вниманието към спешната необходимост от справяне с икономическите предизвикателства пред Европа. Този доклад, както и докладът на Енрико Лета са като сирени, които бият тревога с ясно и сериозно послание: Европа е изправена пред решителен момент и не можем да си позволим да бъдем самодоволни.

Залозите са по-високи от всякога: през последните две десетилетия икономическият растеж на ЕС непрекъснато е по-нисък от този на САЩ, докато Китай бързо наваксва разликата. От 2002 г. до 2023 г. разликата в равнищата на БВП между ЕС и САЩ (по цените от 2015 г.) нарасна от малко над 15 % до тревожните 30 %. От сравнението личи още по-сурова реалност, ако се вземе предвид покупателната способност: разликата е нараснала от 12% на значителните 34%.

Едно от най-големите предизвикателства е регулаторната среда в Европа. Данните са впечатляващи: от 2019 до 2024г. ЕС е приел близо 13 000 законодателни акта, в сравнение с 3 500 в САЩ.

Това регулаторно претоварване доведе до значителни разходи за привеждане в съответствие за предприятията, отклонявайки ресурси от иновациите и подобряването на резултатите. Освен това то предизвика тревожната тенденция дружествата да се преместват извън ЕС, като между 2008 г. и 2021 г. 30 % от европейските „еднорози“ са напуснали ЕС.

Както подчертава Драги, инвестициите сами по себе си няма да дадат тласък на Европа. Целта е да се гарантира, че реформите водят до значим напредък. Трябва да се съсредоточим върху завършването на единния пазар, премахването на пречките, приоритизирането на съгласуван подход за намаляване на тежестта и рационализирането на разпоредбите. Това са ключови стъпки, които могат да бъдат предприети незабавно без сериозни политически битки и биха донесли осезаеми ползи за предприятията, особено за МСП, които са гръбнакът на нашите икономики.

Освен това не можем да пренебрегнем взаимосвързаността на нашите сектори и икономики. Подобренията в една област могат да доведат до положителни ефекти в други области. Например интегрирането на ИИ и основани на данни технологии може да подпомогне по-интелигентното енергийно управление в различните отрасли, като значително намали разходите и емисиите — от усъвършенстваното производство до прецизното земеделие. Това са видовете полезни взаимодействия, към които трябва да се стремим.

Пътят напред е ясен. Европа разполага с капацитета, талантите и потенциала за иновации, за да си възвърне конкурентното предимство. Това обаче ще изисква силна политическа воля, сътрудничество и съсредоточаване върху дългосрочните стратегически цели. Сега ние — институциите на ЕС и държавите членки — трябва да превърнем тези възможности в действия, които водят до реална промяна.

И тази година Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) ще участва в Конференцията на страните от ООН по изменението на климата, която през 2024 г. ще се проведе в азербайджанската столица Баку.

ЕИСК ще бъде представляван от Петер Шмид, председател на временната група „Конференция на страните“, и от младежкия делегат от ЕИСК на Конференцията на страните Диандра Ни Бухала. На конференцията ЕИСК ще повтори посланията от наскоро приетото становище относно финансирането на борбата с изменението на климата и отново ще призове за приобщаващ и справедлив преход, който да гарантира, че действията в областта на климата не увеличават социалното неравенство. ЕИСК ще се застъпи и за устойчиви системи на хранително-вкусовата промишленост, енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност, екологосъобразни технологии и съгласуване на целите в областта на биологичното разнообразие и климата. С участието си в 29-ата конференция на страните ЕИСК се стреми да гарантира, че гласът на европейското гражданско общество се чува и че резултатите от конференцията отразяват балансирани и социално справедливи решения на кризата в областта на климата. (ks) 

Журналистите с увреждания могат да вършат работата си еднакво добре и могат също така да предлагат различни и свежи перспективи — защо тогава толкова малко работят в медиите? Ларс Боселман от Европейския съюз на слепите пише за недостатъчното представителство на хората с увреждания в медийната индустрия и за необходимостта да се сложи край на стереотипното им представяне в новините.

Всички демокрации се основават на ключови принципи и един от най-важните е свободата на пресата. Тази свобода помага да се гарантира, че действията на политическите лидери са прозрачни за обществеността. Тя също така ни дава възможност за достъп до информация без външна намеса.

Въпреки това все още съществуват аспекти на медийната практика, които трябва да бъдат подобрени, особено що се отнася до многообразието. По отношение на представителството в медиите или отразяването на теми, свързани с различни социални групи, все още далеч не сме равни.

Настоящите данни показват, че хората с увреждания не са адекватно представени в пероснала на вестниците, радиостанциите и телевизионните оператори. Това е много тревожно, като се има предвид, че до 16 % от световното население има някаква форма на увреждане. Освен това, както се подчертава в доклад на ЮНЕСКО, хората с увреждания често се сблъскват и с предразсъдъци поради стереотипното представяне на нашите общности в медиите, пред световната публика.

За да променим общественото възприятие за хората с увреждания, трябва да подчертаем колко е важно те да работят в новинарските студиа и да участват в процесите на създаване на съдържание.

Обществото трябва да разбере, че медийната индустрия няма да бъде напълно приобщаваща, докато хората с увреждания не станат част от работните процеси. Освен това темите, свързани с уврежданията, трябва да бъдат обхванати чрез различен подход: медиите трябва да признават, че лицата с увреждания са хора, които следва да се ползват от правата си наравно с всички останали. Освен това, тъй като форматите на съдържанието се променят постоянно, имаме нужда от експерти, които да проектират тези формати така, че да бъдат достъпни и приобщаващи. 

Въпреки факта, че общността на хората с увреждания е по-слабо представена в медийната индустрия, все още можем да намерим много вдъхновяващи примери, които показват, че тези хора могат да бъдат отлични създатели на съдържание.

Неотдавна, в своята поредица подкастове, Европейският съюз на слепите излъчи епизод, посветен на параолимпийските игри в Париж през 2024 г.. В този епизод разговаряхме с Летиция Бернар, незряща френска журналистка, която работи за „Радио Франс“. Освен тазгодишните параолимпийски игри, г-жа Бернард вече е отразявала изданията съответно в Лондон и Рио през 2012 г. и 2016 г., както и зимните параолимпийски игри в Сочи 2014 г. и Пьончанг през 2018 г.

„Събития като параолимпийските игри имат положително въздействие за премахване на бариерите и преодоляване на стереотипите“, подчерта г-жа Бернар по време на интервюто. „Дори ако журналист има увреждане, той може да работи ефективно и дори да описва нещата по различен начин“, добави тя. Професионалният път на г-жа Бернард, както и нейните разсъждения по този въпрос, ни казват, че това измерение също трябва да бъде разгледано, за да се изгради по-приобщаващо общество: равенството трябва да бъде в основата на медийната индустрия.

Ларс Боселман е изпълнителен директор на Европейския съюз на слепите (EBU).