Има много какво да се иска, когато говорим за състоянието на демокрацията като цяло и по-специално за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ).

Според последния Доклад за световната демокрация, представен от „Варианти на демокрацията“ на 7 март, процентът на хората, живеещи в демокрации, е намалял до равнището от преди почти 40 години. Въпреки че тази година повече хора по света от всякога имат право да гласуват на избори, голям брой държави, в които се провеждат тези избори, стават все по-авторитарни.

Оплаквания се чуха и по време на първата по рода си Седмица на гражданското общество, проведена от Европейския икономически и социален комитет в началото на март. Те се отнасят до Европейската гражданска инициатива, която е първият трансграничен инструмент в света за пряка демокрация. „Твърде сложен“, „твърде непривлекателен“, „не се ползва с доверие“, „неефективен“ и „слабо познат“ - това са само някои от не особено ласкавите отзиви, предоставени от заинтересовани страни от гражданското общество, медиите, академичните среди и администрацията на ЕГИ.

Според мене тези много критични оценки са обезкуражаващо правилни, но и твърде предпазливи и умерени в критиката. Демокрацията заслужава световно господство. За да постигнем това, ние, в качеството си на граждани и гласоподаватели на тази планета, сме длъжни да се стремим да постигнем повече от това, което имаме понастоящем. 

Това означава да се направи повече, отколкото да се защитаваме от страха, днешните диктатори и техните подли клики. Трябва да предприемем много по-големи стъпки напред. По-нататъшното развитие на Европейската гражданска инициатива би било такава стъпка.

Какво ни предлага ЕГИ? Три неща. Право, разпоредба и инструмент, който никога не е съществувал в нито един друг момент в историята или на друго място по света. Той е сложен и цялостно проектиран, цифров, пряко демократичен, транснационален, има подкрепяща инфраструктура и се използва добре. 

От 2012 г. насам, когато беше създадена и въведена ЕГИ, тя се прилага и усъвършенства, като по този начин се доказва, че демократичното пространство може да бъде разширено и консолидирано дори при най-трудните обстоятелства.

Догодина, когато става на 13 години, се надяваме глезеното дете да се превърне в упорит тийнейджър, който може да покаже на Европа и света на какво е способно. Нуждаем се от тази нова, неопитомена сила, за да съживим решително вкоренените манталитети на националните държави и бюрократизираните структури на Европейския съюз. 

Нека сме наясно — не ни трябва постоянно и безспирно преобразяване на демократичните форми на съвместен живот, които често се наричат иновации. Вместо това трябва да се посветим на ЕГИ, за да гарантираме, че след 16 години или най-много 18 години в края на настоящото десетилетие вече ще е пълноценна.  

За какво става дума? До 2028 г. или 2030 г. трябва да се извършат две важни промени. Първо, правомощията на ЕГИ за определяне на дневния ред трябва да бъдат равни с тези на Европейския парламент. С други думи, европейците следва да могат да предлагат законодателство и други действия за управление, точно както могат избраните членове на Европейския парламент.

Второ, до края на това десетилетие гражданите на ЕС следва да могат да инициират не само законодателство, но и народно волеизявление в цяла Европа по съществени въпроси, често наричани „референдуми“. Идеята за общоевропейски референдум не е нова, но моментът за нея е назрял благодарение на раждането и ранния живот на ЕГИ.

Ако може да се изгради такова бъдеще около ЕГИ, след време хората ще гледат на този инструмент и на настоящия момент като нещо, което е довело до едно от най-прекрасните демократични постижения от въвеждането на всеобщото и равноправно избирателно право през 20-и век насам.

Словашкият проект Crazy? So what?, осъществяван под ръководството на организация Integra, обединява млади студенти и хора, които са се сблъскали с проблеми с психичното здраве. В рамките на един пълен учебен ден студентите научават от първа ръка какво означава да се преодолее криза, свързана с психичното здраве, и как се получава помощ. Директорът на Integra Яна Пурова ни казва, че проектът спомага за преодоляване на стигматизирането на хората, които се борят с психични проблеми, и дава на младите хора безценна искрица надежда.

Какво Ви накара да започнете Вашия проект?

Вече много години нашата организация подкрепя хора с проблеми, свързани с психичното здраве. В резултат на заболяванията си те са загубили работата си, домовете си, приятелите си, понякога и семействата си. Целият им свят се е преобърнал. В Словакия създадохме първите обществени услуги в областта на психичното здраве преди почти 30 години. Целта им беше да се гарантира, че тези хора, след като са били лекувани в психиатрична болница, могат да получат подкрепа и да се върнат към нормалния живот, който са имали преди да се разболеят. Подкрепихме появата на пациентски организации в Словакия и осъществихме редица програми за преодоляване на стигматизирането на психичните заболявания. Сред хората, за които се грижим, има такива с тежки психични проблеми, най-вече шизофрения, много от които вече са успели да се интегрират и да намерят смисъл в живота си.

Тъй като всички наши дейности се извършват по нетрадиционен начин от самото начало и тъй като работим в партньорство с нашите клиенти, за да определим най-точно техните нужди, приложихме подобен подход и в програмата Crazy? So what! Много от нашите клиенти придобиха чувство за цел, след като се срещнаха с младите хора, споделиха своя личния си опит, разговаряха за това, което им е липсвало на тяхната възраст, и за това, което по-късно е предизвикало проблеми с психичното им здраве.

Виждаме нарастваща необходимост да се подчертае значението на психичното здраве. Познаването на начините за управление на лична криза е голямо предимство.

В Словакия поставихме началото на програмата Crazy? So what! Още през 2005 г. заедно с партньори от Германия и Чехия. Едва напоследък обаче успяхме да поставим програмата на по-стабилна основа и да я разширим. Преминахме обучение за ментори, обучаваме нови екипи и посещаваме нови училища.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  (Бихте ли посочили евентуално някакъв пример?)

Срещите с тези, които са преодолели криза, свързана с психичното здраве, и на които могат да задаават всякакви въпроси, винаги правят силно впечатление на младите хора. Те им показват, че ако самите те имат проблеми, винаги могат да намерят помощ. Фактът, че става въпрос за един пълен учебен ден и че комуникацията е равноправна, води до това, че участниците винаги остават положителни впечатления.

Хората, които имат личен опит, свързан с проблеми с психичното здраве, могат да вдъхнат у младите хора смелост да направят нещо за решаването на собствените си проблеми. Почти във всеки клас има ученици, които изпитват проблеми. Да им се даде искра надежда е безценно. Хората с личен опит разказват собствените си истории и това им помага да се почувстват по-добре. Самите те решават до каква степен да разкрият живота си пред учениците. Така те чувстват, че са ценни и че хората ги разбират.

Получихме много коментари, например от ученици, които ни казаха, че обикновено нямат възможност да се срешат с хора с проблеми, свързани с психичното здраве, или че трябва да се научим да приемем такива хора, а не да ги осъждаме за това, че са различни.

Получихме и отзиви от хора, които от личен опит познават проблемите, свързани с психичното здраве, и които участват в програмата. Един човек ни каза:

„Програмата ми дава смелостта да се държа уверено. Искам да живея най-накрая! Разговорите с учениците са трудни, но носят удовлетворение. Те са много отворени и почти не се страхуват от социални контакти. Най-чудесното за мен е, че те показват, че има много повече неща, които ни обединяват, отколкото такива, които ни разделят, че представата за „лудите хора“ е далеч от реалността. Чудесно е, че мога да помогна на хората най-накрая да говорят открито за проблемите, свързани с психичното здраве, така че никой да не трябва да се срамува или да се крие.“ .

Това, което ни стимулира, са младите хора. След всеки такъв ден те споделят колко е важна за тях програмата Crazy? So what! и че тя трябва да продължи, за да може всеки млад човек в Словакия да научи каква ценност представлява собственото му психично здраве.

Планирали ли сте вече нови проекти?

Бихме искали да има възможност всички млади хора да преминат през тази форма на образование, за да можем да продължим да разширяваме програмата, така че тя да обхване и други региони на Словакия. Това вече беше направено в Германия (където тя е създадена за първи път), Словакия, Чехия и Австрия. Тази година обучихме и първите екипи в Украйна.

Според Вас колко е важно да се говори открито за проблемите, свързани с психичното здраве? Какво съобщение изпращате с Вашия проект?

Искаме да разпространим посланието, че не бива да се срамуваме от проблеми с психичното здраве. Това, което е срамно, обаче, е да не се прави нищо за подобряване на собственото здраве. Тъй като здравето включва и психичното здраве.

Основната идея на програмата Crazy? So what! Е да се подчертае навреме значението на психичното здраве и да се насърчи разбирането по отношение на хората с психични проблеми.

Установихме, че е много по-добре да се предотвратява, отколкото да се лекува. То е и по-ефективно. Предлагаме смелост и мотивация и сме оптимистични. Винаги може да се помогне. Понякога е достатъчно човек да има с кого да разговаря. Да се бориш за мечтите си никога не е лесно, но тази борба си заслужава.

Фактите и цифрите за психичното здраве в ЕС очертават неблагоприятна картина, която призовава за действие. ЕИСК се застъпва за по-ефективни мерки за насърчаване на психичното здраве на национално равнище и на равнището на ЕС. Комитетът призова още за обвързващо законодателство за предотвратяване на психосоциалните рискове на работното място. С Наградата на гражданското общество за психичното здраве Комитетът признава продължаващите усилия на гражданското общество за подобряване на благосъстоянието на европейците.

1. ЕИСК реши да посвети своята водеща награда за гражданското общество на психичното здраве, след като стана известно, че след пандемията от COVID-19 в цяла Европа са се увеличили психичните разстройства като тревожността и депресията. По данни на ОИСР делът на младите хора със симптоми на тревожност се е увеличил повече от два пъти в няколко европейски държави. Освен това в резултат от пандемията е спаднала възрастта, на която възникват хранителни разстройства, особено сред юношите. Още преди избухването на COVID-19 проблеми с психичното здраве имаха най-малко 84 милиона души — около един на всеки шест — в целия ЕС.
2. Около 4 % от смъртните случаи годишно в ЕС се дължат на психични и поведенчески разстройства. Лошото психично здраве оказва и огромно икономическо въздействие, тъй като преките и непреките разходи представляват около 4 % от БВП. Повече от една трета от тези разходи се дължат на по-ниските равнища на заетост и намаляващата производителност на труда.
3. По данни на Евростат през 2020 г. 44,6 % от заетото население на възраст 15—64 години в ЕС смятат, че са изправени пред рискови фактори за психичното си благосъстояние на работното място. Най-често посочваният рисков фактор за психично благосъстояние на работното място, докладван от почти една пета от заетите лица в ЕС, са професионалното претоварване или натискът от срокове.
4. Психичното благосъстояние вече е на челно място в политическия дневен ред на ЕС. В резултат на това през юни 2023 г. Комисията прие всеобхватен подход към психичното здраве. С финансиране от ЕС в размер на 1,23 милиарда евро, този нов подход има за цел да насърчи психичното здраве във всички политики на ЕС, като се акцентира върху три ръководни принципа: адекватна и ефективна превенция; достъп до висококачествено и финансово достъпно здравеопазване и лечение на психични проблеми; повторна интеграция в обществото след възстановяването. Психичното здраве е политически приоритет и за ЕИСК и е в основата на неговата работа.
5. ЕИСК получи 105 кандидатури от целия ЕС, по широк кръг от теми — от проекти за предотвратяване на психосоциалните рискове на работното място или справяне с проблеми като злоупотребата с вещества и киберпристрастяването до борбата със стигматизирането на психичното здраве и насърчаването на водената от общностите помощ. ЕИСК се надява, че като уважава и дава форум за представяне на тези жизненоважни недържавни усилия в подкрепа на психичното здраве, ще вдъхнови и други да направят същото. (sg)

С Наградата си за гражданското общество ЕИСК отличава проекти с нестопанска цел, изпълнявани от отделни лица, организации на гражданското общество и предприятия. Всяка година се избира различна тема, която обхваща важна област от работата на ЕИСК. Носителят на 14-ата Награда за гражданското общество, посветена на психичното здраве, е ирландската фондация „Трета възраст“ и нейната мрежа за социална ангажираност AgeWell, която се бори със самотата в напреднала възраст.

На 7 март Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отличи пет организации с нестопанска цел за изключителния им принос за борбата с психичните разстройства, които се увеличиха драстично в ЕС.

Наградният фонд от 50 000 евро беше разпределен между петте отличени проекта.

Ирландската благотворителна фондация „Трета възраст“ получи първа награда в размер на 14 000 евро.

Всеки от четиримата подгласници получи по 9 000 евро и беше класиран, както следва:

• 2-ро място: сдружение Про Лапинлахти, ФИНЛАНДИЯ, за общностния център Лапинлахден Лахде
• 3-то място: Интегра, СЛОВАКИЯ, за инициатива „Луди? Какво от това!“
• 4-то място: фондация „Лилинкоти“, ФИНЛАНДИЯ, за своите игри „Свят на възстановяването“
• 5-то място: организация Анимента, ИТАЛИЯ, за своя проект „Приказки за доброто“

НОСИТЕЛ НА ПЪРВА НАГРАДА

Със своята мрежа за социална ангажираност AgeWell ирландската благотворителна фондация „Трета възраст“ помага на възрастните хора, които са изолирани, крехки и уязвими. Тяхната уникална услуга е базирана в общността, където хора на възраст над 50 години подкрепят изложени на риск и нуждаещи се възрастни хора. Като използва комбинация от посещения по домовете и въпросник за психичното здраве, на който се отговоря по смартфон, AgeWell предлага съпътстваща и емоционална подкрепа и идентифицира рисковете за здравето на ранен етап.

ДРУГИ ПЕЧЕЛИВШИ ПРОЕКТИ

Второ място заема финландското сдружение Про Лапинлахти и неговия общински център Лапинлахден Лахде или „Пролет в Лапинлахти“. Центърът, изграден чрез обновяването на болницата „Лапинлахти“ в Хелзинки, организира различни семинари и прояви за информираност в областта на психичното здраве, като всяка година има 50 000 посетители. Центърът е обявен за зона без диагноза, където всеки може да бъде себе си, без етикети, като така се предлагат повече възможности, а не снизходителни грижи.

На трето място е словашката организация Интегра със своята инициатива „Луди? Какво от това!“, която разчупва стереотипите, като насърчава младите хора да проявяват състрадание и разбиране по въпросите на психичното здраве. Инициативата дава представа от първа ръка за това какво означава лошо психично здраве и какъв е пътят към възстановяване.

Носителят на четвъртата награда, финландската фондация „Лилинкоти“, подкрепя психичното здраве със своите иновативни и творчески игри, наречени „Свят на възстановяването“. Игрите насърчават възстановяването на психичното здраве чрез цели, които вдъхновяват здравословен образ на личността, лична автономност и активен и съдържателен живот. Първата игра е за мобилно устройство, без насилие, а втората е ролева игра на маса, отличена с награди. Те са насочени към психичното здраве и към хората, които се възстановяват от злоупотребата със субстанции, заедно с професионалистите, и са безплатни.

Проектът „Приказки за доброто“ осигури пето място за италианската организация с нестопанска цел Анимента. С проекта си Анимента преформулира стереотипни представи за хранителните разстройства, които засягат повече от четири милиона души само в Италия, от които два милиона са юноши. Програмите за превенция и повишаване на осведомеността се изпълняват от професионалисти доброволци онлайн и в училища в цяла Италия.

ЕИСК обяви началото на конкурса за тазгодишната награда през юли 2023 г. Като я посвети на психичното здраве, ЕИСК изрази признание за решаващата роля на гражданското общество в лечението и превенцията в областта на психичното здраве. Победителите бяха избрани измежду над 100 кандидатури от 23 държави членки.

В предишни издания на наградата се акцентира на темите за младежта и помощта за Украйна, действията в областта на климата, равенството между половете и овластяването на жените и миграцията. През 2020 г. ЕИСК замени своята Награда за гражданското общество с еднократна награда за гражданска солидарност, която беше посветена на борбата с COVID-19. (ll)

Денят на ЕГИ през 2024 г. напомни по категоричен начин както за потенциала, така и за ограниченията на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ). Въпреки че в хода на дискусиите бяха отбелязани успехите на миналите инициативи за повишаване на осведомеността и предизвикване на обществени дебати, бяха разкрити и разочарованията, свързани с необходимостта от по-добра способност за реагиране и последващи действия от страна на институциите на ЕС.

Основни изводи от деня на ЕГИ:

• Нещо повече от предложения.  Успешните ЕГИ следва автоматично да водят до действия по същество от страна на Комисията, включително до конкретни отговори и, когато е целесъобразно, законодателни предложения. По този начин ще се гарантира тяхното пряко влияние върху правото на ЕС, като се насърчава по-съдържателен диалог между гражданите и институциите.
• По-силни партньорства. Сътрудничеството е от ключово значение. За да се чуят по-добре гласовете на гражданите, е необходимо стратегическо сътрудничество между организаторите, гражданското общество, медиите и публичните партньори.
• Непрекъснато усъвършенстване. Рамката на ЕГИ се развива непрекъснато. Като използваме най-добрите практики и насърчаваме обмена на знания между заинтересованите страни, можем да укрепим процеса на ЕГИ и да дадем възможност на още повече граждани да участват активно.

ЕГИ дава възможност на гражданите да отправят искания към ЕС за предприемане на действия и да предлагат ново законодателство по конкретен въпрос. Когато дадена инициатива достигне 1 милиона подписа, Комисията решава какви действия да предприеме. (gb)

През 2013 г. болницата в Лапинлахти, първата психиатрична болница във Финландия и символ на грижите за психичното здраве в страната със 170-годишна история, беше празно и потънало в забрава място. Тогава група активисти в областта на психичното здраве запрятат ръкавите си, водени от идеята да превърнат това изоставено място с културно наследство в отворен център, посветен на психичното здраве, културата и изкуствата. Сиру Валеала, представител на сдружението Pro Lapinlahti, което управлява центъра, сподели с нас, че днес Lapinlahden Lähde е преди всичко приобщаващо място, където стигмата и предразсъдъците остават пред прага и всеки се чувства добре дошъл.

Какво Ви накара да започнете своя проект?

През 2013 г. болницата в Лапинлахти, първата психиатрична болница във Финландия, построена през 1841 г., беше празна. Град Хелзинки нямаше планове за нейното бъдеще. Този богат с наследството си исторически обект, заобиколен от прекрасен парк, беше порутен и тънеше в забрава. Обезпокоени от тази трагична ситуация, група активисти в областта на психичното здраве започнаха да споделят визията и мечтите си за мястото — да превърнат болницата и парка на Лапинлахти в отворен център, посветен на психичното здраве, културата и изкуствата.

Така беше поставено началото на това, което днес наричаме Lapinlahden Lähde — „пролетта на Лапинлахти“.  Дейностите се основават на историческото и архитектурното значение на мястото в сърцето на залива Лапинлахти, вдъхновени от 170-годишната работа в областта на психичното здраве. Акцентът беше изместен от лечението на заболяванията към насърчаването на благосъстоянието във всички сфери на живота. Понастоящем Lapinlahden Lähde е жив пример за полаганите усилия срещу стигматизирането и за промяна на парадигмата към насърчаване на позитивното.

В миналото Лапинлахти е имал водеща роля в психиатрията и е бил място, където непрекъснато са се развивали грижите за психичното здраве. Вместо това, сега активистите в областта на психичното здраве, които са работили за асоциацията за психично здраве Pro Lapinlahti, основана през 1988 г., когато Lapinlahti все още е активна болница, искат да създадат иновативен център за насърчаване на психичното здраве, като използват всички налични знания през 21-ви век — място, което въплъщава конкретната промяна на парадигмата от лечение на психични заболявания към насърчаване на психичното благосъстояние.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?  Можете ли да посочите пример?

В началото на хората им беше трудно да прекрачат прага. Мястото е било затворено за обществеността в продължение на 170 години, докато е било използвано като психиатрична болница, и въпреки интереса и любопитството беше трудно да убедим хората, че са добре дошли и че могат да разгледат. Бавно, но сигурно, хората се включиха в дейностите и проявите и с ентусиазъм спомогнаха за по-нататъшното им развитие, като работеха на доброволни начала и споделяха идеи. Творци и изпълнители представяха свои художествени изложби и културни прояви в Lapinlahden Lähde и днес организираме над 400 прояви и 50—60 художествени изложби всяка година. Лапинлахти се превърна в отворен дом за всички в Хелзинки, който насърчава психичното благосъстояние и намалява самотата и социалното изключване всеки ден от годината.

„Когато се включих в тази инициатива, почувствах, че е наистина прекрасно да мога да бъда тук, да помогна да се вдъхне нов живот на това място... всички тегоби изчезват благодарение на новия полъх.“ (Cresswell-Smith et al 2022 г.)

Днес болницата в Лапинлахти се счита за много безопасно и приобщаващо място, място, където сте винаги добре дошли, независимо какво е настроението ви през деня или какъв живот водите. Това е смисълът на миналото на Лапинлахти като психиатрична болница. Това място ви дава възможност да покажете уязвимост, а подходът към трудностите, свързани с психичното здраве, е открит и абсолютно уникален. Разчитаме на силно чувство за общност и всеки може в безопасност да изпита собствените си силни страни. Стигмата и дискриминацията са оставени пред прага и ние в Lapinlahden Lähde се гордеем с участието на всички.

Дейностите на Lapinlahti бяха разработени в сътрудничество със собственика — град Хелзинки, и това беше предварителното условия за цялата операция. Днес се вземат изключително важни политически решения за бъдещата собственост на мястото и се надяваме, че успехът на настоящата дейност ще бъде изцяло отчетен.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Ще продължим да развиваме дейностите си, така че още повече хора да могат да участват и да се възползват от тях. Наскоро стартирахме вълнуващ проект за хора, възстановяващи се от психични разстройства, като целта е да се увеличи достъпът и дори правата за културни дейности. По-конкретно, целта е да се помогне на хората да намерят свой собствен начин за постигане на културно изразяване, да разберат какво работи за тях по отношение на културата на психично благосъстояние и изкуствата. Именно за това ще използваме щедрата сума от наградата, която ни беше присъдена.

Според Вас какви колективни действия са необходими, за да се намали стигматизирането, което често съпътства проблемите, свързани с психичното здраве? Може ли изкуството да играе роля за овластяването на хората с проблеми с психичното здраве?      

Трябва да предлагаме дейности, в които могат да се срещат хора с различен опит и различен произход. Създаването на дейности, които не се основават на здравословното състояние или условията на живот, дава възможност за уникални човешки срещи и изгражда значими връзки между хора от различни среди. Проучването на психичното здраве чрез различни средства, като например изкуствата, повиши осведомеността и разбирането. Изкуството има изключителната способност да обединява хората и предлага нови начини за справяне с дори болезнени въпроси. Изкуството е начин на изразяване и създава възможности хората да бъдат видени и чути. Силата да бъде изслушан може да промени живота на даден човек и възприятието му за собствената му личност.

Тъй като смята, че все още има възможности за иновации и нови подходи към психичното здраве, финландската фондация „Лилинкоти“ (Lilinkoti) разработи игрите „Светът на възстановяването“ — една онлайн игра и една настолна. И двете са ролеви игри, които изискват играчите да се превъплътят в определен герой. Действието в игрите се развива в един футуристичен свят на надеждата и те имат за цел да подпомогнат процеса на възстановяване на играча. Предназначени са както за хора, които се възстановяват от проблеми, свързани с психичното здраве, и злоупотреба с вещества, така и за професионалисти. Представителите на „Лилинкоти“ Рета Седергрен и Венла Леиму споделиха, че игрите имат огромен потенциал за подобряване на психичното здраве, но този потенциал остава до голяма степен неизползван. 

Какво Ви накара да започнете своя проект? 

Преди няколко години ние, във Фондация „Лилинкоти“, установихме, че има много възможности за иновации и нови подходи в областта на възстановяването на психичното здраве. Нарастването на интереса към възстановяването беше огромна стъпка напред в тази област, но в известна степен липсват модерни, иновативни инструменти за прилагането му. Нашата организация работи от десетки години с хора, възстановяващи се от проблеми с психичното здраве и имахме една мечта: какво ще стане, ако има модерен инструмент за насърчаване на психичното здраве — цифрова игра, в която играете като определен герой? 

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали?   

Игрите „Светът на възстановяването“ бяха разработени съвместно с хора, възстановяващи се от проблеми с психичното здраве, и с професионалисти, така че обратната информация беше постоянна по време на целия процес на проектиране на играта, насочвайки я към крайния резултат. 

Получихме изключително положителни анонимни и лични отзиви от играчите на двете игри. Например повече от 90 % от отговорилите заявяват, че мобилната игра е подобрила тяхното благосъстояние и им е помогнала да станат активни, а ролевата игра им е помогнала за социалните им умения.  

Може би най-добрата оценка беше смеха и разговорите за чувствата, предизвикателствата и силните страни, както и начинът, по който тези игри сближават играчите, независимо от техните роли и произход. 

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми? 

Има много ползи от това да бъдеш на предни позиции в областта на иновациите. Това е наистина вдъхновяващо и така създавате нещо ново. Приемете го като възможност, не се опитвайте да влезете в определени рамки. Следвайте инстинкта си, с любопитство изслушвайте мненията на всички. Преди всичко ангажирайте хора, които се възстановяват, и експерти с опит в процеса на проектиране. Ако създавате игри, бъдете подготвени да се справите с много предразсъдъци на професионалисти. Често в областта на психичното здраве игрите като цяло се считат за пристрастяващи или вредни. Не се обезкуражавайте! Бъдете смели, креативни и не се страхувайте да мечтаете. 

Какъв е потенциалът на компютърните и видеоигрите за подобряване на психичното здраве? Според Вас трябва ли те да се използват в по-голяма степен за лечение на проблеми, свързани с психичното здраве? 

Потенциалът на компютърните игри и видеоигрите — и по-специално на ролевите игри — за подобряване на психичното здраве е огромен. Тъй като тревожен брой хора страдат от проблеми с психичното здраве, имаме нужда от нови, многофункционални начини за неговото подобряване. Жалко е, че потенциалът на игрите не е проучен задълбочено. Това не се дължи на липса на интерес, а на липса на достатъчно финансиране. Няма бърз и лесен начин за разработване на добри игри за подобряване на психичното здраве. Нуждаем се от повече финансиране, повече съвместно разработени проекти и повече специалисти в сектора на психичното здраве и игрите, които работят за постигането на тази цел. Нуждаем се и от научни изследвания, много научни изследвания.