На пленарната си сесия на 25 април ЕИСК одобри споразумението за създаване на Междуинституционален орган за етични стандарти. На 15 май новото споразумение беше официално подписано от представителите на участващите институции и органи на ЕС. То следва да влезе в сила на 6 юни — първия ден от гласуването за изборите за Европейски парламент.
На пленарната си сесия на 25 април ЕИСК одобри споразумението за създаване на Междуинституционален орган за етични стандарти. На 15 май новото споразумение беше официално подписано от представителите на участващите институции и органи на ЕС. То следва да влезе в сила на 6 юни — първия ден от гласуването за изборите за Европейски парламент.
Споразумението е значителна стъпка към укрепването на обща култура на почтеност и етика.
Новият орган на ЕС ще разработи, актуализира и тълкува общи минимални стандарти за етично поведение и ще публикува доклади за начина, по който тези стандарти са отразени във вътрешните правила на всяка участваща институция и орган на ЕС.
Освен ЕИСК, следните седем институции и органи на ЕС ще бъдат част от новия орган по етика: Европейският парламент, Съветът на ЕС, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка, Европейската сметна палата и Европейският комитет на регионите.
Всяка участваща институция ще бъде представлявана от един старши член, а длъжността председател на органа се сменя на ротационен принцип между институциите на годишна основа.
Петима независими експерти ще подпомагат работата на органа, като дават становища при поискване. Всяка страна по споразумението ще може да се консултира с тях относно индивидуални стандартизирани писмени декларации, включително декларации за интереси. (mp)
Изборите за Европейски парламент чукат на вратата и ние — Европейският съюз на слепите (EBU) — насърчаваме нашите последователи да отидат до урните, колкото и трудно да е това все още, и да гласуват, като имат предвид вниманието, което кандидатите и партиите отдават на приобщаването в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Хората с увредено зрение трябва да заявят очакванията си.
Изборите за Европейски парламент чукат на вратата и ние — Европейският съюз на слепите (EBU) — насърчаваме нашите последователи да отидат до урните, колкото и трудно да е това все още, и да гласуват, като имат предвид вниманието, което кандидатите и партиите отдават на приобщаването в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждани. Хората с увредено зрение трябва да заявят очакванията си.
Европейският съюз на слепите е изразител на гласа на слепите и хората с намалено зрение в Европа и работи за достъпно и приобщаващо общество, което им дава равни възможности да участват пълноценно във всички аспекти на живота. Участието в политическия живот, разбира се, е съществен аспект, тъй като позволява на гражданите с увредено зрение да насърчават чрез своя глас и дейност политики и законодателство, съобразени с уврежданията.
С наближаването на изборите за ЕП през 2024 г. участието на хората с увреждания както като гласоподаватели, така и като кандидати, е важна и актуална тема.
Според доклада на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) за 2019 г. приблизително 400 000 лица с увреждания са били лишени от правото да гласуват на последните избори за Европейски парламент (ЕП). По-малко от 5 % от членовете на ЕП са хора с увреждания.
Във връзка с предстоящите избори за ЕП EBU отново отправя искане, като основна точка в Декларацията си по този въпрос, за определяне на стандарт относно достъпността на гласуването (процедури за гласуване), информацията за изборите (съоръжения и материали за предизборни кампании, политически дебати, програми и уебсайтове на политическите партии) и следизборните процедури (напр. механизми за обжалване), както и равенството в правото на кандидатиране в избори.
Съсредоточаваме вниманието си върху изборите за ЕП, тъй като Европейският съюз разполага с правомощия само по отношение на европейските избори като елемент от гражданството на ЕС и за гарантиране на равни права за хората с увреждания в рамките на компетентността на ЕС. Въпреки това, тъй като организирането на избори остава от компетентността на държавите членки, най-добрите практики на равнището на ЕС автоматично ще окажат въздействие върху всички други избори.
За съжаление е твърде късно да превърнем предстоящите избори за ЕП в такъв пример. И това не се дължи на липсата на интерес от страна на самия ЕП, напротив: през май 2022 г. Парламентът предложи реформа на избирателното право на ЕС, като се фокусира по-специално върху това да се гарантира на хората с увреждания правото на глас по независим начин и при запазване на тайната на гласуването, свободен избор на помощ и достъпност на гласуването по пощата и политическите кампании. За съжаление досега няма отговор от страна на Съвета на ЕС.
За следващите 5 години от законодателния мандат на ЕС EBU отправя искане към новоизбрания ЕП да продължи да настоява пред Съвета да приеме предложената реформа и да постигне осезаем напредък на изборите през 2029 г. Можем да разчитаме на подкрепата на ЕИСК, който през 2020 г. вече призова за официална законодателна инициатива на ЕП, за да се гарантират реални права на хората с увреждания да гласуват на изборите за ЕП. Можем също така да разчитаме на подкрепата на Европейската комисия, която през декември миналата година публикува „Ръководство за добри изборни практики“ и понастоящем работи по изготвянето на сборник с практики за електронно гласуване и използването на ИКТ в изборите, като и в двата случая се разглеждат аспектите, свързани с достъпността.
Всяка година над 10 милиона пациенти в Европа се възползват от ядрената медицина чрез диагностициране и лечение на заболявания като рак, но също и сърдечносъдови и невросъдови заболявания.
Всяка година над 10 милиона пациенти в Европа се възползват от ядрената медицина чрез диагностициране и лечение на заболявания като рак, но също и сърдечносъдови и невросъдови заболявания.
Радиологичните и ядрените технологии са от съществено значение в борбата с рака на всички етапи от грижите, при ранното откриване, диагностиката, лечението и палиативните грижи.
Броят на пациентите, които се възползват от ядрената медицина, нараства, главно благодарение на научните открития. Европейските изследователи и предприятия разработиха някои от най-новите иновативни радиолигандни терапии на рак като фармацевтични продукти, насочени към канцерогенни тумори и метастази на ендокринната система и на простатата. Например лутеций-177 е много обещаващ радиоизотоп за лечение на рака на простатата, който е причина за 90 000 смъртни случая в Европа всяка година. В сравнение с традиционните лечения съвременната радионуклеидна терапия предлага добро таргетиране на раковите клетки и често е по-малко вредна за организма. Десетки хиляди пациенти с рак се нуждаят от таргетирана радионуклидна терапия, която често е единственото лечение.
Преди да достигне до пациента обаче, веригата на доставки на ядрената медицина е много комплексна. Тя включва снабдяването с изходни материали и тяхното съхранение, облъчване, обработка, логистика и прилагане. След като бъдат произведени, радиоизотопите трябва да бъдат обработени, транспортирани и използвани в рамките на сравнително кратък срок, някои в рамките на същия ден, други — за по-малко от няколко дни, в зависимост от времето им на полуживот. Те са много нетрайни и се разпадат много бързо.
Доста изненадващо е, че тези характеристики не са отразени в трансграничните транспортни и митнически процедури. Например при трансграничния транспорт съществуват няколко пречки, водещи до ситуации, в които може да се даде приоритет на скаридите пред радиоизотопите, които се транспортират, за да спасят живота на пациент.
Ето защо в становището си относно доставката на радиоизотопи за медицински цели ЕИСК призовава за по-добро сътрудничество между държавите членки за премахване на регулаторните пречки. В становището се разглежда всеки един етап от веригата на доставки на радиоизотопи в Европа и се посочват пречките пред трансграничните доставки, както и зависимостите от трети държави. В него също така се предлагат решения във връзка с липсващата инфраструктура в Европа и необходимостта от координирана научноизследователска и развойна дейност.
Препоръките, представени в нашето становище, са съобразени със заключенията на срещата на държавните и правителствените ръководители от ЕС през април, в които беше подчертана необходимостта от намаляване на стратегическите зависимости на Европа в чувствителни сектори като здравеопазването и критичните технологии. В съответствие с доклада на Енрико Лета в тях беше изтъкната и необходимостта да се постави акцент върху трансграничното предоставяне на услуги, както и върху трансграничното движение на стоки, включително основни стоки като лекарства.
Европа трябва да осигури стимули за производство, за да се гарантира по-добра стратегическа автономност при доставките на радиоизотопи. Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа има критична зависимост от САЩ и Русия за доставката на метален нискообогатен уран с високо съдържание (HALEU) и за доставките на някои обогатени изотопи за целите за производство на радиоизотопи.
ЕС продължава да бъде силно зависим от Русия за доставките на стабилни изотопни таргети, които позволяват производството на някои радиоизотопи, използвани в модерни или експериментали молекулярни радиотерапии, например итербий-176, използван за производството на лутеций-177.
Това представлява истинско предизвикателство за веригата на доставки за този конкретен радиоизотоп, чието търсене в световен мащаб се очаква да се утрои през следващите години.
Веригата на доставки зависи и от производствените системи, използващи реактори или ускорители, както и от обработката и доставката до болниците. За да се гарантира равен достъп до грижи, държавите членки, по-специално научноизследователските центрове и болниците, следва да работят в по-тясно сътрудничество. Достъпът до лъчетерапии не е еднакъв в различните държави членки, особено на етапа на разработване и в пилотната фаза. Целта е да се осигури по-бърз достъп до лекарства във фазата на научните изследвания или за състрадателна употреба, както и да се подобри достъпът на малките болници, които може да не разполагат с експертен опит и инфраструктура. За някои пациенти този достъп може да бъде животоспасяващ.
Европейското финансиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите в ядрената медицина, по-специално в рамките на програмите „Хоризонт“ и Евратом, е от решаващо значение, за да се отговори на нуждите на пациентите. Европа следва да има стратегически проекти от общ интерес в тази област по линия на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР). Стратегическата програма на Европейската комисия за приложенията на йонизиращи лъчения в медицината (SAMIRA) и инициативата за европейски център за радиоизотопи (ERVI) във връзка с европейския план за борба с рака са ценни проекти. Европейската комисия следва да отиде по-далеч и да отреди по-видно място на ядрената медицина в европейския план за борба с рака и в мисията за борба с рака на „Хоризонт Европа“.
Държавите членки също следва да финансират политики в областта на общественото здраве с акцент върху медицинските радиологични и ядрени технологии. Това ще отправи добър сигнал към промишлеността и ще даде възможност за развитие и растеж на научните изследвания и иновациите, както и на промишлената инфраструктура в Европа. Освен това така ще бъдат привлечени повече хора в сектора.
В заключение, ще можем да подсигурим по-добре доставките на радиоизотопи в Европа и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите само ако вземем смели политически решения.
Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа разчита до голяма степен на трети държави за ключови суровини и специфични дейности по преработка. Това има потенциала да наруши веригите на доставки и да застраши достъпа до животоспасяваща диагностика и лечение за много европейци. За да обърнем тази тенденция и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите, се нуждаем от публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в нова производствена инфраструктура, стабилно регулиране и смели политически решения, отбелязва докладчикът по становището на ЕИСК относно доставките на радиоизотопи за медицински цели Алена Мастантуоно.
Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа разчита до голяма степен на трети държави за ключови суровини и специфични дейности по преработка. Това има потенциала да наруши веригите на доставки и да застраши достъпа до животоспасяваща диагностика и лечение за много европейци. За да обърнем тази тенденция и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите, се нуждаем от публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в нова производствена инфраструктура, стабилно регулиране и смели политически решения, отбелязва докладчикът по становището на ЕИСК относно доставките на радиоизотопи за медицински цели Алена Мастантуоно.
В последната статия за нашата рубрика „Аз ще гласувам.А Вие?“ Антоан Фоб, отговарящ за защитата на интересите и кампаниите в Европейския съюз на слепите, пише за исканията, отправени от неговата организация за по-голяма достъпност на изборите. Въпреки усилията, положени от организациите на хората с увреждания, ЕИСК и Европейския парламент, отново е твърде късно европейските избори да бъдат посочени за пример.
В последната статия за нашата рубрика „Аз ще гласувам.А Вие?“ Антоан Фоб, отговарящ за защитата на интересите и кампаниите в Европейския съюз на слепите, пише за исканията, отправени от неговата организация за по-голяма достъпност на изборите. Въпреки усилията, положени от организациите на хората с увреждания, ЕИСК и Европейския парламент, отново е твърде късно европейските избори да бъдат посочени за пример.
Балканска мрежа за развитие на гражданското общество (БМРГО)
Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е на критичен етап, тъй като пътят на страната беше помрачен от спънки и закъснения, подхранвани от неразрешени двустранни спорове и намаляваща обществена подкрепа. Въпреки тези пречки желанието на нацията за членство в ЕС все още се стимулира от надеждата за икономически просперитет и регионална стабилност.
Балканска мрежа за развитие на гражданското общество (БМРГО)
Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е на критичен етап, тъй като пътят на страната беше помрачен от спънки и закъснения, подхранвани от неразрешени двустранни спорове и намаляваща обществена подкрепа. Въпреки тези пречки желанието на нацията за членство в ЕС все още се стимулира от надеждата за икономически просперитет и регионална стабилност.
Проучванията на общественото мнение показват тревожна тенденция, тъй като през последните години подкрепата за членството в ЕС намалява. Този спад отразява по-широкото разочарование от бавния темп на напредък и усещането за липса на ангажираност от страна на държавите — членки на ЕС.
Пътят на страната към присъединяване към ЕС се характеризира със сложни въпроси, които се простират отвъд границите на Северна Македония. Кризата на демокрацията и политическата нестабилност в региона и между държавите — членки на ЕС, съчетани с възхода на десния национализъм, създават значителни предизвикателства пред процеса на интеграция. На фона на тези предизвикателства обаче има възможност за оптимизъм и обновление, тъй като много хора разглеждат интеграцията в ЕС като път към бъдещо благоденствие и подобряване на стандарта на живот. Обещаващо е също така, че законодателството на страната вече е сравнително добре приведено в съответствие със законодателството на ЕС.
В бъдеще Северна Македония трябва да даде приоритет на напредъка по реформите и преговорните глави в критични области като принципите на правовата държава, правосъдието, демокрацията и по-добрата публична администрация. Видимият напредък в тези области, движен от процеса на присъединяване към ЕС, също ще засили обществената подкрепа за ЕС. Ангажиментът към демократичните ценности, регионалното сътрудничество и стремежът към обща европейска съдба ще бъдат от решаващо значение, тъй като страната се движи по пътя си към присъединяване.
Въпреки че страната ще трябва да покаже политическа зрялост и да осъществи необходимите реформи, ЕС трябва да покаже на народа на Северна Македония, че процесът на присъединяване е справедлив, основан на заслугите и напредва. Трябва да бъде демонстрирана политическата воля за постигане на напредък по отношение на присъединяването, както това стана по отношение на Украйна; напредъкът трябва да бъде възнаграждаван и да се предприемат стъпки за гарантиране на адекватен капацитет и от двете страни за стимулиране на процеса.
И накрая, следва да е ясно, че няма по-добра алтернатива на присъединяването към ЕС, която да е в полза на всички, на Северна Македония или на целия регион. В крайна сметка Северна Македония може и да е малка, но нейното богато културно наследство, стратегическо местоположение и ангажираност с демократичните ценности биха донесли регионална стабилност и възможности за икономически растеж, укрепвайки многообразието и сближаването на ЕС.
Добре дошли в подкаста „Гледната точка на хората“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). В този епизод разглеждаме сложността на икономическото управление и предизвикателствата, пред които е изправен европейският икономически пейзаж. Ще научите за степента на консенсус между държавите от ЕС относно икономическото управление и трудните решения, които Европа ще трябва да направи, за да адаптира икономиката си към изискванията на 21-ви век.
Добре дошли в подкаста „Гледната точка на хората“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). В този епизод разглеждаме сложността на икономическото управление и предизвикателствата, пред които е изправен европейският икономически пейзаж. Ще научите за степента на консенсус между държавите от ЕС относно икономическото управление и трудните решения, които Европа ще трябва да направи, за да адаптира икономиката си към изискванията на 21-ви век.
Разговаряме с Лука Жайе, бивш председател на ЕИСК и настоящ председател на група „Европейски семестър“ на ЕИСК, Маргарида Маркеш, член на ЕП от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Мария Демерцис, старши сътрудник в Bruegel, и Мария Тадео, кореспондент в Брюксел. (tk)
Комитетът отвори вратите си за посетители за традиционния си Ден на отворените врати в събота на 4 май 2024 г., като информира хората за ролята си сред европейските институции и за предстоящите избори за Европейски парламент.
Комитетът отвори вратите си за посетители за традиционния си Ден на отворените врати в събота на 4 май 2024 г., като информира хората за ролята си сред европейските институции и за предстоящите избори за Европейски парламент.
В рамките на деня ЕИСК организира редица дейности в своето седалище, сградата „Жак Делор“ в Брюксел. Участниците имаха възможността да я разгледат отвътре и да разберат какво ЕИСК би могъл да направи за хората, да научат за ролята на Комитета в процеса на вземане на решения в ЕС и да споделят своите интереси и опасения с членовете на ЕИСК.
Посетителите също така имаха възможността да научат какво правят членовете на ЕИСК в родните си страни и да участват в дейности на живо като интерактивни игри, викторина за ЕС и рисуване върху лице за деца.
Сутринта Комитетът приветства и пристигането на група от членове и служители на ЕИСК, които попътуваха с велосипед стотици километри в цяла Франция и Белгия, за да привлекат вниманието към значението на изборите за Европейски парламент.
Под ръководството на члена на ЕИСК Бруно Шуа от група „Работодатели“ групата пътува от Кан (Франция) до Брюксел в продължение на 4 дни, като измина разстояние от общо около 500 км. Към нея се присъединиха други членове и служители на ЕИСК в последния участък от Ватерло до седалището на ЕИСК в Брюксел. (mp)
Секция „Външни отношения“ (REX) на ЕИСК организира своята 2-ра кампания и конференция на тема „Борба с дезинформацията“ като част от цялостния си проект относно дезинформацията, който трябва да се осъществи с помощта на гражданското общество.
Секция „Външни отношения“ (REX) на ЕИСК организира своята 2-ра кампания и конференция на тема „Борба с дезинформацията“ като част от цялостния си проект относно дезинформацията, който трябва да се осъществи с помощта на гражданското общество.
След успешна кампания в България, този път проявата се проведе в Молдова на 18 април. Неотдавна страната укрепи капацитета си в областта на стратегическата комуникация и диалога, като създаде два специализирани органа: Центърът за стратегически комуникации и борба с дезинформацията и Центърът за граждански инициативи в подкрепа на националните малцинства.
Конференцията беше организирана в сътрудничество с Молдовския държавен университет в Кишинев.
В изказването си по време на конференцията председателят на ЕИСК Оливер Рьопке подчерта значението на насърчаването на диалога и участието на всички граждани от различни среди и общности в борбата с външната намеса и дезинформацията.
Дезинформацията обикновено се разпространява хоризонтално сред населението, което означава, че най-добрият начин за справяне с този проблем не е чрез подход „от горе надолу“, а посредством размисъл и пряко участие на гражданите. Именно по този начин организираното гражданско общество може да играе решаваща роля, тъй като дезинформацията разбива структурата на нашите общества.
Ана Ревенко, директор на Центъра за стратегически комуникации и борба с дезинформацията и един от основните оратори на конференцията, подчерта, че гражданите не могат да се борят сами с дезинформацията и че Центърът би могъл да подобри уменията им, за да се борят с токсичната дезинформация в дългосрочен план.
„Изкореняването на дезинформацията е нереалистична цел. Съвместните ни усилия ще бъдат насочени към опровергаване и предотвратяване на фалшивите новини и смекчаване на злонамереното им въздействие върху нашите общества“, добави тя.
Михай Пейков, ръководител на Центъра за граждански инициативи в подкрепа на националните малцинства, заяви, че създаването на този център от правителството е било важна стъпка за интеграцията на всички в обществото. Той добави, че за малцинствата са необходими нови образователни политики.
Конференцията подчерта ролята на образованието и акцента върху младите хора, тъй като много от идеите дойдоха от най-младото население, студентите и журналистите, които присъстваха на нея.
Видеорепортаж от конференцията можете да гледате тук.
