ЕС е изправен пред предизвикателства във връзка със своя отговор относно Сирия след Асад с оглед на необходимостта от балансиране на хуманитарните нужди, миграционната политика и стабилизирането и възстановяването на страната. Има опасност вътрешната политика и краткосрочните съображения да дадат приоритет на връщанията и да ги ускорят, докато координираните и балансирани подходи биха могли да играят решаваща роля за стабилизирането на Сирия и насърчаването на развитието в дългосрочен план, пише неочакваният гост на ЕИСК Инфо, Алберто-Хорст Найдхарт, водещ експерт по въпросите на миграцията в Центъра за европейска политика.

Алберто-Хорст Найдхарт е старши политически анализатор и ръководител на Европейската програма за многообразие и миграция в Центъра за европейска политика. Той работи по законодателството и политиките в областта на убежището и миграцията, правата на гражданите на ЕС, дезинформацията и политиката на миграцията. Той получава докторска степен по право на ЕС от Европейския университетски институт. Той е преподавател в Католическия университет в Лил относно политиките в областта на миграцията и мобилността, управлението на ЕС и изготвянето на етични политики.

От Алберто-Хорст Найдхарт

Един месец след края на бруталното управление на Башар ал-Асад официалният отговор на ЕС до голяма степен остава ограничен до обявяването на помощ за развитие и икономическо стабилизиране. Остава неясно дали и кога ще бъдат отменени санкциите срещу Сирия. Европейската подкрепа ще зависи от защитата на малцинствата и други гаранции, чиито перспективи остават несигурни. Сложната политическа, хуманитарна и свързана със сигурността динамика на Сирия показва, че всяка демократична консолидация ще бъде дълга и трудна. Това ще подложи на изпитание способността на ЕС да говори с един глас и да действа съвместно за бъдещето на страната. Вместо това няколко европейски държави не се поколебаха да изтъкнат непосредствен и общ приоритет: връщането на разселените сирийци. През декември, само дни след като режимът на Асад загуби Дамаск, Австрия — където лидерът на FPÖ, Херберт Кикъл, получи мандат да сформира ново правителство — обяви „бонус за връщане“ и програма за депортиране на лица от регистрите за съдимост. В Нидерландия коалиционното правителство, ръководено от десния националист Герт Вилдерс, планира да определи безопасни зони за връщане. Германия също така обяви, че предоставената на сирийците закрила ще бъде „преразгледана и отменена“, ако страната се стабилизира. Други европейски държави направиха подобни декларации или следят отблизо ситуацията. В този контекст дори решението за отмяна на санкциите може да бъде ръководено от целта за осъществяване на връщания, а не от промяна във възгледите за новото ръководство на Сирия.

С нарастващата подкрепа за крайнодесни и антиимиграционни партии в цяла Европа — и с предстоящите федерални избори в Германия — има опасност визията на държавите членки за Сирия да бъде диктувана от национални приоритети и краткосрочни предизборни сметки. Между 2015 г. и 2024 г. над един милион сирийци са получили закрила от държавите — членки на ЕС, повечето от които в Германия. Присъствието им се превърна в спорен политически и обществен въпрос. На фона на широко разгласените инциденти, свързани със сигурността, високата инфлация и нарастващите разходи за енергия, в много държави, приемащи бежанци, обществените нагласи стават все по-неблагосклонни. Тази промяна нормализира враждебната реторика и политики. Въпреки призивите на Европейската комисия и ВКБООН за възприемане на предпазлив подход към връщанията, тази динамика би могла да подтикне европейските правителства да ги ускорят, дори едностранно.

След падането на режима на Асад през декември повече от 125 000 бежанци вече са се завърнали в Сирия, предимно от съседни държави. Перспективите им обаче са нерадостни. Още преди неотдавнашните събития повече от половината от населението на Сирия беше изправено пред продоволствена несигурност, като три милиона души страдат от тежък глад. Тъй като много къщи са разрушени от конфликта, приемната инфраструктура вече е достигнала пълния си капацитет. Според ВКБООН за завръщащите се са необходими близо 300 милиона евро — за подслон, храна и вода. Въпреки че ЕС и държавите членки следва да разработят координирани подходи за улесняване на безопасното и доброволно репатриране на сирийците в дългосрочен план, непосредственият приоритет следва да бъде да се отговори на хуманитарните нужди на страната в този контекст. Оказването на натиск върху бежанците да се върнат бързо в раздирана от война и нестабилна държава би могло на практика да има обратен ефект, като допълнително ограничи достъпа до храна, енергия и подслон. Освен това широкомащабните връщания биха могли да нарушат етническата и социално-икономическата структура на и без това нестабилните региони. Един балансиран и устойчив подход е оправдан допълнително от потенциалния принос на сирийската диаспора към усилията за възстановяване. Страната ще има нужда от инженери, лекари, администратори, учители и работници с различни нива на умения. Сирийците са придобили ценни умения и опит в Европа в различни сектори, включително образованието, строителството и здравеопазването, но набирането на подходящите профили няма да бъде лесно. Завръщането за постоянно също не би било предварително условие за принос към възстановяването: паричните преводи от Европа биха могли да играят решаваща роля за намаляването на бедността и устойчивото развитие. Чрез ангажимента на диаспората установените в Европа сирийци биха могли също така да спомогнат за укрепването на дипломатическите и културните връзки между ЕС и Сирия след Асад.

Въпреки това държавите членки може да изпитат затруднения да възприемат балансиран подход и да не успеят да следват координирана стратегия. Някои държави могат да дадат приоритет на дългосрочната стабилност и възстановяването на Сирия, като дадат възможност за спонтанни завръщания. Други могат да побързат да предложат финансови стимули за доброволно репатриране или дори систематично да преразглеждат статута на сирийците веднага след дори леко подобряване на хуманитарната ситуация. Въпреки това извършването на систематичен преглед на статута на бежанци ще бъде изправено пред значителни правни пречки и ще доведе до значителни финансови и административни разходи. Междувременно всички стимули за връщане ще трябва да отчитат факта, че повечето разселени в Европа сирийци вече са се установили, като над 300 000 са придобили гражданство на ЕС. В същото време мрачните икономически и трудови перспективи на страната могат да обезкуражат дори най-мотивираните да се върнат. Решаващият въпрос във връзка с това ще бъде дали на сирийците ще бъде позволено да пътуват многократно между Сирия и ЕС, т.е. да се връщат за ограничен период от време, и дали европейските приемащи държави ще продължат да предлагат устойчиви възможности за по-трайно завръщане. Тези въпроси неизбежно ще бъдат свързани с по-широки дискусии относно миграционната политика на ЕС. Бъдещите преговори относно реформата на директивата на ЕС относно връщането, за която скоро се очаква предложение от Европейската комисия, биха могли да получат решаващ тласък в зависимост от развитието на дискусиите относно връщанията на сирийците. Реформата на директивата обаче би могла също да доведе до нови разделения между държавите — членки на ЕС. Тъй като миграционните политики се нуждаят от основно преосмисляне с цел ефективно преодоляване на днешните предизвикателства, подходът на ЕС към разселените сирийци вероятно ще представлява първа критична повратна точка в новия цикъл.

На 1 януари Полша пое щафетата от Унгария и ще председателства Съвета на ЕС през първите шест месеца на годината. Полското председателство идва във време на промени в Европа и съвпада с началото на новия мандат на Европейската комисия. 

Тъй като руската агресия срещу Украйна продължава безспирно и геополитическото напрежение е достигнало връхната си точка в най-новата история на Европа, Полша съсредоточава приоритетите си върху всеобхватната тема за сигурността. Това включва външна, вътрешна, икономическа, енергийна, продоволствена и здравна сигурност, както и гарантиране на върховенството на закона.

Тези приоритети са в унисон с ангажимента на Европейския икономически и социален комитет за насърчаване на сближаването, защита на демократичните ценности и осигуряване на стабилен просперитет. „В ЕИСК се гордеем с факта, че сме надежден и ангажиран партньор на полското председателство и ще играем активна роля в оформянето на политическите приоритети, които ще определят този нов европейски цикъл“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.

По искане на полското председателство Комитетът ще изготви 14 проучвателни становища. Можете да намерите информация за тях и за други дейности на ЕИСК през първата половина на 2025 г. в нашата нова брошура. Можете също така да научите кои са полските членове на ЕИСК и кои организации представляват. Брошурата е достъпна само онлайн на английски, полски, френски и немски език. (ll)

23 януари 2025 г.

Прожекция на филма Flow, който се състезава за LUX — европейската филмова награда на публиката за 2025 г.

3 февруари 2025 г.

Конференция на тема „Социалната справедливост в цифровата ера“

18 февруари 2025 г.

Към световната среща на върха по въпросите на хората с увреждания: за приобщаващо по отношение на уврежданията развитие и хуманитарни действия

26—27 февруари 2025 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От група „Работници“

Промишлеността на Европа е изправена пред много различни предизвикателства, включително изключително високи цени на енергията, трудности при привличането на квалифицирана работна сила и достъпа до финансиране. През 2023 г. ЕС представи промишления план на Зеления пакт, насочен към постигането на въглеродна неутралност. При представянето на политическите насоки миналата есен председателката Урсула фон дер Лайен говори за „Чист промишлен пакт“ за конкурентоспособни промишлени отрасли и качествени работни места в духа на доклада на Драги.

Промишлеността е съществена част от екологичния и цифровия преход, както и от нашата икономическа система. Но какво означава това ново споразумение за работниците? Наличието на силна, синдикализирана работна сила, добре платена и работеща при добри условия на труд, е не само въпрос на профсъюзите, но и на обществото като цяло, демокрацията и социалната стабилност, както и производителността на предприятията.

Без подходящи насоки и достатъчно публично финансиране би могло да се окаже, че това споразумение разчита на частите от доклада на Драги и програмата за конкурентоспособност, които в най-голяма степен подкрепят дерегулирането. Това би могло да застраши европейския социален модел, като насърчи вреден модел на конкуренция, който подхранва надпреварата за достигане на най-ниски равнища на заплатите и условията на труд.

В отговор на тази загриженост на 14 февруари група „Работници“ на ЕИСК и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) организират провеждането в сградата на ЕИСК на съвместна конференция на тема „Европейската индустриална политика за качествени работни места“. Нека всички заинтересовани от дискусията страни да си отбележат в календарите тази дата и да се присъединят към дискусията. 

През декември в ЕИСК беше прожектиран филмът „Под сивото небе“ за беларуските журналисти, които заплатиха ужасна лична цена за отразяването на политически сътресения в своята страна.

„Под сивото небе“, дебютен игрален филм на беларуско-полската режисьорка Мара Тамкович, разказва потресаващата история на Лена, журналистка от Беларус, която попада в затвора, след като излъчва на живо репресиите на правителството срещу мирната демонстрация на площад „Промени“ в Минск. Годината е 2020 г. и безпрецедентна вълна от протести залива Беларус след манипулираните избори, на които Александър Лукашенко беше преизбран за шести път.

Лена и нейният оператор Оля са арестувани, след като продължават да заснемат протестите, въпреки че са били проследени от полицейски дрон. В абсурден сюжет, достоен за Кафка, Лена първо е обвинена в „организиране на бунтове и нарушаване на обществения транспорт“, а после обвиненията срещу нея са превърнати в „държавна измяна“. Това, което се е считало, че ще бъде седемдневно административно задържане, се превръща в осемгодишна присъда лишаване от свобода след таен съдебен процес. Нейният колега получава две години. Съпругът на Лена Иля, който също е подложен на тормоз от полицията на режима, отчаяно се опитва да я извади от затвора, като дори се опитва да я убеди да се признае за виновна в замяна на свободата. Но Лена не може да признае това.

Филмът е вдъхновен от истинската история на журналистите от беларуската телевизия Белсат Кацярина Андреева, нейния съпруг Ихар Иляш и нейната колега Даря Чулцова. Докато Даря излежа двугодишната си присъда, Кацярина и Ихар все още са в затвора, като тя излежава наказание лишаване от свобода за продължителен срок от осем години и три месеца. Те обаче не са единствените: в края на 2024 г. Асоциацията на журналистите в Беларус определи броя на медийните работници, които все още са зад решетките, на 45. Много хора са изправени пред натиск дори след като бягат в чужбина.

Световната премиера на филма се състоя на фестивала Трибека в Ню Йорк през юни 2024 г.

На 13 декември „Под сивото небе“ беше прожектиран в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в присъствието на г-жа Тамкович и като част от семинар относно ролята на беларуските независими медии за насърчаване на устойчиво и демократизиращо общество.

ЕИСК Инфо говори с г-жа Тамкович за филма:

Доколко точно филмът проследява реалните събития и съдбата на Кацярина Андреева? Използвали ли сте някои реални кадри от протестите през 2020 г. и делото на г-жа Андреева?

Действителни кадри се използват във филма няколко пъти. Протестът, който героите излъчват в началото на филма, всъщност е заснет от г-жа Андреева и г-жа Чулцова; това са истинските изображения, които включихме в една изиграна сцена. Задържането на Раман Бандаренка, което героите във филма, гледат на лаптопа си, също е истински запис (бележка на редактора: активистът Раман Бандаренка е пребит до смърт от маскирани лица, след като се е опитал да ги спре да не прерязват червенобели панделки, символизиращи знамето на Беларус отпреди съветската окупация). В края на филма, като епилог, показвам монтаж от излъчванията на живо, направени от Кацярина, от протестите.

Основната сюжетна линия следва тясно реалността: начина, по който журналистите са арестувани и преследвани, както и наказанията, които са им наложени. Но целта ми не беше да преразкажа точно събитията, а по-скоро да представя емоционалната истина за избора, който хората трябва да направят, и болезнения избор, пред който са изправени. Героите имат различни имена, за да поставя известно разстояние между тях и истинските лица от реалния живот, вдъхновили ги, но също така да приканя публиката да помисли за тази история като една от многото, като метафора за това, което се е случило с цялата нация. 

Знае ли широката общественост в Беларус какво се е случило с г-жа Андреева и други журналисти като нея? Знаете ли колко души са претърпели същата или подобна съдба?

В Беларус се извършват толкова мащабни политически арести и репресии, че няма как да не се знае. Най-малко 130 000 души са подложени на различни форми на репресии, а около 500 000 са напуснали страната след 2020 г. Това просто е твърде много, за да се скрие.

През последните няколко години официално броят на политическите затворници (обвиняемите или осъдените по наказателни обвинения) в Беларус е постоянно около 1 300 души, но трябва да разберете, че стотици, ако не и хиляди, вече са изтърпели наказанието си, някои са освободени по-рано и много новоосъдени се страхуват да претендират за статут на политически затворници. Това е промишлена верига от репресии, която е в постоянно движение, като нови затворници заместват освободените. 

Каква беше основната мотивация за създаването на този филм? Какво се надявате да постигнете с него?

Като беларуска чувствах настойчиво желание да направя нещо, когато беларуският режим брутално потуши протеста от 2020 г. Като бивш журналист разбирам ясно гледната точка на моите герои. Като режисьор видях силна, трогателна история, която просто трябваше да разкажа. 

Какво се надявате, че зрителят ще вземе като основно послание или емоция, след като гледа филма Ви?

Искрено се надявам, че хората ще мислят за това какво всъщност представлява свободата, колко може да струва тя и дали в действителност ценят това, което имат. Надявам се, че мислят за Каця и Ихар и за всеки човек, който е зад решетки, тъй като свободата е нещо, което много хора тук в Европа приемат за даденост. 

Какво следва ЕС — неговите институции, гражданското общество, сдруженията за правата на човека и журналистите и националните правителства, да направят, за да помогнат?

Призовавам ЕС да не забравя Беларус и да не я отписва като загубена. Подкрепата на ЕС е това, което позволява на нашата култура, на нашите медии и на гражданското общество да оцелеят под този огромен натиск и въпреки че може да изглежда дългосрочна инвестиция, ще си струва.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК), в качеството си на институционален партньор на гражданското общество, провежда второто издание на Седмицата на гражданското общество! 

Четиридневната проява на тема укрепването на сближаването и участието в поляризирани общества, ще включва сесии, ръководени от Групата за връзка на ЕИСК с европейските мрежи на гражданското общество. Сред акцентите са също Денят на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), церемонията по връчване на Наградата за гражданското общество и приносът на националните икономически и социални съвети, представители на младежта, журналисти и организации на гражданското общество от страните кандидатки.

Регистрацията започва през февруари 2025 г. Повече информация ще има скоро на уебстраницата за #CivSocWeek и на каналите в социалните медии.  Очаквайте информация.

Стефано Малия, председател на група „Работодатели“

„Отключване на конкурентоспособността за споделен просперитет“ е основната цел на новоприетите приоритети на нашата група.

В контекста на настоящите глобални предизвикателства приоритизирането на конкурентоспособността и създаването на благоприятна за бизнеса среда трябва да бъдат водещи точки в политическия дневен ред, подкрепени от конкретни политически действия.

В благоприятстващ бизнеса ЕС конкурентоспособността се основава на високи постижения и стабилна конкуренция, а не на субсидии или протекционизъм, а предприятията имат конкурентен достъп до всички необходими производствени ресурси. Благоприятен за бизнеса ЕС означава да има и регламент, който благоприятства бизнеса и производителността, в който административната тежест е сведена до минимум и където единният пазар функционира пълноценно. Освен това стабилното доверие между предприятията и създателите на политики е от ключово значение за привличането на инвестиции, необходими, за да се защитят интересите на предприятията от ЕС по отношение на международните конкуренти.

Затова призоваваме за 10 набора от благоприятни за бизнеса политически действия като основни приоритети:

1. радикална реформа на регулаторния подход
2. системи за продуктивни иновации, насочени към инвестиции и иновации
3. висок технологичен капацитет в областта на отбраната, сигурността и екологичния преход и подкрепа за стартиращите технологични предприятия
4. силна промишлена база
5. интегрирани финансови пазари чрез развитие на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз
6. подходящ достъп до труд
7. ефективни енергийни и транспортни системи
8. равни условия за търговия
9. ориентиран към бизнеса екологичен преход
10. ефективни публични финанси

Спешно е да се предприемат тези действия, за да използваме положителното въздействие на конкурентоспособните предприятия върху стабилната икономика и един ЕС с голямо влияние в световен мащаб.

Докладите на Лета и Драги бяха предупредителен сигнал: или ЕС възстановява своята конкурентоспособност, или може да се сблъска с трудни компромиси по отношение на благосъстоянието, екологичните стандарти и основните свободи.

Не можем да си позволим това.

За тазгодишното издание на „Твоята Европа, твоето мнение“ ЕИСК получи стотици кандидатури от средните училища в ЕС, страните кандидатки и Обединеното кралство.

Организаторите на „Твоята Европа, твоето мнение“ внимателно разгледаха и оцениха всички кандидатури, като избраха 36 средни училища, които на 13 и 14 март ще участват в „Твоята Европа, твоето мнение – 2025!“

Тази година „Твоята Европа, твоето мнение“, която е ежегодната водеща младежка проява на ЕИСК ще събере близо 100 ученици и 37 учители. Изданието за 2025 г., под надслов „Да дадем глас на младите хора“, ще продължи ден и половина и ще се съсредоточи върху ролята, която младите хора могат да играят за изграждането на устойчиво бъдеще. Целта е да им се даде възможност да участват в граждански прояви и да допринасят активно за дейностите, свързани с „демокрацията на участието“, както в рамките на техните общности, така и извън тях.

Докато ЕИСК се подготвя да посрещне всички участници в инициативата „Твоята Европа, твоето мнение“, членовете на ЕИСК ще посетят избраните училища в началото на 2025 г., за да се срещнат и да разговарят с участниците преди основната проява.

Откриването и закриването на 14 март 2025 г. ще бъдат предавани на живо. Връзката към излъчването ще бъде публикувана на уебсайта на ЕИСК, на официалната уебстраница на „Твоята Европа, твоето мнение!“ 2025 | ЕИСК, където можете да намерите и повече актуална информация за проявата.

На 23 януари ЕИСК ще бъде домакин на прожекция на филма Flow, който се състезава за LUX — Европейската филмова награда на публиката за 2025 г.

Този анимационен филм, приветстван от критиката, е копродукция между Латвия, Франция и Белгия, с режисьор Гинц Зилбалодис (Латвия). Филмът получи световно признание, спечели „Златен глобус“ за най-добър анимационен филм и беше отличен с най-високи награди на фестивали като Международния фестивал на анимационните филми в Анеси, Наградите на Дружеството на нюйоркските кинокритици и Европейските филмови награди.

Следвайте пътуването на самотния Котарак, оцелял след постапокалиптично наводнение, който плава в нова реалност и се учи да си сътрудничи с други животни в спасителна лодка.

Проявата се провежда в рамките на текущата поредица от прожекции на филми, организирани от ЕИСК в партньорство с LUX — Европейската филмова награда на публиката, с цел насърчаване на културното многообразие и стимулиране на диалог по неотложни социални въпроси.